„Аз се връщам към Библията. Вярвам я, приемам я, както това беше в началото на живота ми. Не мога повече да живея с предположения. Връщам се към вярата в Словото на Бога.“ (Хенрих Дръмонд)

„Колкото и да се шири човешкият дух, няма да излезе вън от нравствената култура и величието на Християнството, както то трепва и свети от Евангелията. Защото човек, щом схване и се вживее в чистото учение и любовта на Христа, такива каквито са, той ще се почувства велик като човек и свободен. Ние всички ще дойдем от Християнството на словото и изповядването до убедено християнство и дела.“ (Гьоте)

Ето какво пише Жан Жак Русо за Евагелието: „Аз го обичах, приех го, разширих го и го обясних. Аз се привързах към него с цялото си сърце. От всичките ми писания лъха една и съща неизменима любов към Евангелието, едно и също благоговение пред Христос. Нищо не може да се сравни с Евангелието. На тази свещена книга трябва да се гледа като на правило, дадено от Учителя. Моите книги са само тълкувание на ученик. Признавам, че величието на Писанието ме изпълва с възхищение, а чистотата на Евангелието влия върху сърцето ми. Изследвайте съчиненията на философите с всичкият им блясък и риторика. Колко ниски, колко достойни за презрение са те, сравнени с Писанието ... Възможно ли е книга тъй проста, но и тъй възвишена, да бъде само човешко дело? Да предположим, че евангелският разказ е само измислица. Наистина приятелю мой, той не носи белезите на измислица. Историята на Сократ, в която никому не хрумва да се съмнява, не е така доказана, както тази на Исус Христос. Подобно предположение само премества трудността, без да я преодолее. По-невероятно е няколко души да се надумат да напишат подобна история, отколкото един човел да я опише. Еврейските писатели са били неспособни на такъв стил. Те са били чужди на морала, който се съдържа в Евангелието. Белезите на неговата истина са тъй очевидни и неподражаеми, щото този, който го е измислил, би бил по-чуден, отколкото неговият герой.“

След смъртта на Лорд Байрон намерили в Библията му бележка, написана със собствената му ръка: „В тази високо свята книга е тайната на всички тайни. О, щастливи са между всички смъртни тези, на които Бог е дал благодат да слушат словата на тази книга, с молитва да ги изказват и с благоговение да ги приемат. Но тези, които само я четат, за да се съмняват в нея и да я презират, по-добре би било да не са се родили.“

„Преди много години се случи едно съдбоносно пречупване в живота на човечеството. То даде веднъж завинаги друга тоналност на историята. Това пречупване бе Евангелието.“ (Боян Болгар)

Писателят Уолтър Скот лежал на смъртно легло. В стаята му имало библиотека, наброяваща 40 000 тома. По едно време пожелал да му донесат книгата. Попитали го: „Коя книга?“ Той отговорил: „Има само една Книга ...“

„Библията е несъмно по-стара от нас, но ние забравяме, че е и много по-млада от нас. Тя е книга, която никога не остарява. Тя се роди над време и пространство. Както е книга на миналото, настоящето и бъдещето, така тя е книга на Изтока и Запада, на белия човек и на цветнокожия. Човешко високомерие е да мислим, че тя е към края на своето действие. Аз съм убеден, че ако западните народи престанат да намират в нея истина, сила и светлина, и се убедят, че тя няма повече добро влияние, тогава източните народи ще скочат с нова факла в ръцете си, която ще намерят в старата книга, която е винаги нова книга за изкупление и ново покаяние на Запада. Библията е книгата, която най-много се продава в Япония.“ (проф. С. Кавашири от Токио)

Големият фолософ Джон Лок прекарал последните си 14 години в изучаване на Божието Слово. Запитан какво мисли за Библията, той казал: „В нея се намират думите на вечния живот. Автор на тази книга е Бог. Нейната цел е блаженството и спасението на човеците. Нейното съдържание е истина без никакъв примес на заблуда.“

„Щом Божието Слово погине и народът погива. Неговата душа жадува за Словото.“ (Достоевски)

„Библията съдържа учение за висша нравственост и благородни човешки същества. Тя култивира нравствена култура. Книгата си остава такава, каквато е и не става онова, което искат да я направят някои.“ (Гьоте)

Плеяда са великаните, които благоговеят пред тази Книга. Именно защото благоговеят пред нея, те са великани. Хегел, през време на последната си болест, не искал да чуе за никоя друга книга и настоявал да му четат само от Библията. Свен Хеден, известният в цял свят пътешевственик, гордостта на Швеция, при пътуванията си из недостъпните места на Централна Азия постоянно носел със себе си Библията. Тя го укрепявала при неимоверни трудности и неописуеми спънки и изпитания, които трябвало да преодолява.

Библията е книга за всички народи

Това много ясно проличава от изказването на проф. С. Каавашири от Токио, Япония. Библията е за света, за целият свят. Лишена е от отрицателните качества, тесногръдие и ограниченост, присъщи на другите книги. Мястото на създаването и времето дават съдбоносен отпечатък върху всяка книжовна творба. Затова представляват интерес главно за своя народ и времето си. Но Светото Писание е всемирно. На Екватора, то е толкова у дома си, колкото и сред полярните области. Отечеството му е там, където човечеството живее, страда и се бори. Липсата на Божието Слово е голямо нещастие за всеки народ. Достоевски твърди: „Гибел е за народа липсата на Божието Слово.“ За това не е чудно, че всички народи считат превода на Библията на техния език за най-съвършеното литературно творение.

Библията и литературата

Неизмеримо е благотворното влияние на Библията върху литературата и изкуството. За техните представители тя е неизчерпаем рудник на възвишени идеи. Плеяда художници, поети, писатели, скулптури черпят сюжети от нея. Множество стоят под нейното косвено или пряко влияние. Сам Гьоте изповядва: „За мене Библията беше любима и ценна книга. Вярата в нея е служила като водител в литературният ми живот. Библията е препълнена с материал, който не се намира в никоя друга книга. Колкото за мене, аз я обикнах и оцених. Събитията, ученията, символите и сравненията в нея най-благотоворно са ми повлияли по един или друг начин. Етичните учения на Библията са достатъчни да докажат, че тя е най-великото литературно богатство на човека. Ако прологът на моят Фауст има известно сходство с пролога на Йов и това е напълно правилно, то затова заслужавам повече похвала, отколкото укор.“ А Лесинг твърди, че векове наред Светото Писание е занимавало мислещите умове повече от всички други книги. А Роберт Бойл заключва: „Поставени до Библията, всички човешки книги – и най-добрите – са само като планети, които приемат цялата си светлина и блясък от слънцето.“

Библията – велика будителка на народите

Библията има огромно и решително влияние в историята на пробуждането и възраждането на народите. Нещо повече. Тя, самостоятелно е имала по-мощно и трайно влияние върху народите, отколкото всички останали книги взети заедно. И това лесно се обеснява. Нали тя съдържа най-великите идеали, за които се е борило и още ратува човечеството? Всяко дърво се познава по плода си. Можа ли Конфуций да издигне китайката? Индуизмът с всичките си мистерии премахва ли неравенството в Индия? Заличи ли кастите? Забрани ли изгарянето на вдовиците на гробовете на покойните им мъже?