От: Брийон Келинън

Да се покориш на Божият повик в живота си е нещо много важно! Как ще откликнеш на този повик, ще окаже влияние не само върху теб самият и твоите взаимоотношения с Бога, но и върху много други хора, които ще срещнеш по пътя на живота си. Аз бягах години наред от призива Му, но вярвам, че Бог иска да споделя с вас колко ненужна болка моето непокорство причини както на мен, така и на тези около мен. Ето моята история:

Израстнах в стъбилно Християнско семейство. Приех Христа за свой личен Спасител в ранна възраст. Наред с други неща, Бог ме използва и да заведа много от моите приятели на младежките събрания в църква.

Когато бях около 14 годишен, аз почувствах, че Бог ме призовава към „служение“, но растейки аз имах други желания, а и в мен се зароди една мечта. Исках да стана шофьор на камион, както и да имам своя компания за товарни превози. Винаги бях харесвал големи мощни машини, но най-вече се интересувах от камиони. Искаше ми се да притежавам такъв.

Спомням си, че веднъж нашата учителка в неделното училище ни говореше за това, че Бог има воля и план за всеки един от нас. Тя ме посочи за пример, казвайки, че аз исках да бъда шофьор на камион.

 „Но може би Бог иска от него нещо друго, като да речем да бъде Негов служител.“ Помислих си: „Аз? Проповедник? Неее ... аз изобщо не искам да правя това. На всичкото отгоре, съм много срамежлив. Искам да карам камион.“

Мечтата на моя живот беше да имам камион, да се оженя, да създам семейство и да остарея със съпругата си докато смъртта ни раздели.

Още няколко пъти Бог влагаше в сърцето ми волята Си и да Го последвам, но времето летеше и всеки път аз отказвах да го сторя. Исках да упражня правото си да правя каквото си искам.

Какви бяха последствията от моето решение? Последните 30 години от живота ми се оказаха изпълнени с нещастие и злочестие. Всичко, с което се захващах се объркваше и в крайна сметка се проваляше.

Веднъж решил да ръководя живота си без да включвам Бог в него, аз напълно се отдалечих от Господа. О, аз все още се молех ... но само тогава когато бях на ръба на отчаянието и се нуждаех от помощ.

И понеже аз исках да върша моите си неща – Бог ме остави да си ги върша. Той винаги отговаря на молитвите, но повечето отговори, които аз получих на моите бяха: „Не!“ Защо? Отговорът е много прост: Защото аз не живеех според Неговото призвание. Исках да живея живота си по „моят си начин“ или „както аз си знам.“ И така, получих  камиона, който толкова силно исках. Всъщност, имах 4 камиона. Обаче фалирах. Няколко години по-късно аз отново си купих камион и реших да опитам – само за да го загубя 3 години по-късно.

Спомняте ли си, че по-горе споменах как послушанието или непослушанието към Бога може да окаже влияние и върху хората в живота ви? Само си представете разбитите сърца на родителите ми, виждайки ме да се отдалечам все по -надалеч и по-надалеч от Господа. Ами болката, която причиних на собствените си деца?

Започнах да пия през гимназиялните си години. От там, оценките ми станаха по-слаби. Единственото нещо, което исках беше да завърша училище и да имам камион. Едвам се дипломирах и влязох в индустрията за сечене и извозване на дървени трупи, в района, в който живеех.

Когато бях на 22, една млада жена забременя от мен и аз се ожених за нея. Родиха ни се две деца. След шест години брачен живот ние се разведохме, защото тя ми изневеряваше с други мъже.

Започнах да пия още повече. Запознах се с друга жена. Ту се събирахме с нея, ту се разделяхме и изведнъж  ... ей така, за една седмица реших да се оженя за нея. Две седмици по-късно тя ме напусна и подаде молба за развод. Тя си мислела, че понеже имам камион – имам пари.

По това време претърпях злополука и не можах да работя в продължение на два месеца. Тогава загубих и камиона си, и разбира се, продължих да пия. Знаех си, че отговора на моите проблеми беше Бог, но все още не желаех да Му се предам.

Запознах се с друга жена и един ден тя дойде и ми каза, че е бременна. Оженихме се. Спрях да пия и от време на време ходехме на църква. Но все още не се бях посветил напълно на Бога. Езикът ми беше бърз в разказване на мръсни шегички и правенето на пиперливи, неприлични коментари. Успях да купя нов камион и се преместихме да живеем в друг щат. След няколко години започнах да имам проблеми с кръста си, което ме принуди да се откажа от шофирането.

Бях започнал да ходя на църква редовно, а и пастора често ме посещаваше. Но през тези няколко години аз просто „седях на оградата“. Знаете какво означава това, нали? Преструвах се, че съм Християнин всяка неделя, но не бях такъв през останалите дни на седмицата.

По време на един от моите последни курсове с камиона, в едно крайпътно заведение, в което шофьорите на товарни автомобили спират да си починат, имаше група за изучаване на Библията. Проповедника ме попита: „Когато умреш къде ще идеш – в ада или в рая?“ Аз се поколебах, но отговорих: „На небето.“ Този човек обаче знаеше по-добре. Бог го използва да отвори очите ми. Той се изправи пред мен и каза: „В ляво от мен е пътя към небето, тръгни по него.“ Аз стъпих в ляво от него. „Добре. А от тази ми страна е пътят, който води към ада. Иди по този път.“  И аз пристъпих от другата му страна.

 „Хубаво, а сега застани пред мене.“ Когато пристъпих и застанах пред него, той каза: „Сега тръгни по средата.“ Как да мина по средата след като той се беше изпречил пред мене? Не можах. Тогава изведнъж сякаш тон тухли се изсипа отгоре ми и разбрах – ти тръгваш или наляво, или надясно. Няма такова нещо да си неутрален и да вървиш по средата. Ти или си поел по пътя към ада, или по пътя към небето. И съответно, ако не ходиш по пътя към Небето, то определено вървиш по пътя към ада.

Докато един ден бях на работа, нещо се случи. Аз осъзнах, че трябва да простя на всички, които са ми сторили нещо лошо в миналото, за да може Бог наистина да ме благослови. Всички тези проблеми от миналото ми започваха ме дразнят. Гняв и горчивина бушуваха вътре в мен.

На половината път за вкъщи, аз просто се спрях, паднах на колене, плачейки, молейки Бога да премахне тези неща от мен и да ми помогне да простя истински на всички, които ме бяха наранили.

Бог ми каза: „Брийон, всичко това се случи, защото ти тръгна по своя си път. Ако беше Ми се покорил още първият път, нищо от това нямаше да се случи. Брийон, ти си виновен, а не те. Ако само ме беше послушал първият път, нямаше да се провалиш с бизнеса си. Нямаше да имаш провалени бракове. Ти дори не чу какво искам да направиш. Ти просто прие, че искам да бъдеш пастор в някоя църква. Моят повик към теб нямаше нищо общо с това. Сега, Аз отново те призовавам. Този път ти ще разказваш на големи и малки групи хора, какво Съм направил за теб и какво ще се случи, ако хората не се вслушат в Моят повик. Трябва да правиш това, за да Ме прославяш.“

Това, което искам да кажа на всеки, който чете свидетелството ми: ако усещаш, че Бог те призовава да направиш нещо, то може да бъде от пастор на църква до -  просто да занесеш храна на някой възрастен съсед. Направи го! Ти ще получиш награда и Бог ще те благослови, но само ако мотивите ти са да Му доставиш удоволствие, просто да Го зарадваш като Му се покориш.

Обаче не искам да мислиш по следният начин: „О, аз имам нужда от благословение, за това ще ида в един приют за бездомници да помогна с нещо.“ Бог познава сърцето ти. Трябва да бъдем много внимателни в това с какви мотиви се покоряваме на Бога. Ние не се покоряваме на Господа, за да получим благословението Му. Ние му се покоряваме, защото това е доказателство, че ние Му позволяваме да бъде Господ на живота ни. Всеки може да помоли Бог да го избави от греховете му. Това, което Бог иска след като ви спаси е да бъде Господ на живота ви. Или Той е Господ и Господар на живота ви, или вие сам сте си господар. Сатана искаше сам да бъде Господар на живота си, както и една трета от ангелите, които паднаха. И какво им се случи? Те бяха изхвърлени от Небето! Бог няма да ни накара да направим нещо, за което да съжаляваме през вечността. Когато Бог ни призове да извършим нещо, Той ще ни възнагради, но на Своето си време, по Своя си начин. Как е възможно да съм бил толкова глупав, мислейки си, че като изключа Бог от решенията, които вземам, Той ще ме благослови? Все едно Сатана да си мисли, че Бог ще го благослови за всяко зло дело, което е извършил. Най-големият, фатален и опасен грях, който всеки от нас, до една или друга степен, е сторил или може да стори е егоизма, себелюбието. От него произлиза гордостта и всички останали грехове срещу Господа и ближния. Егоизма изразява себе си по един много прост начин: Аз изисквам правото си да правя това, което искам, дори и това, което правя да ме убие!  О, приятелю, наистина ще те убие. Да. Ще те убие духовно и ще те заведе право в ада, ако оставиш егоизма и себелюбието да властват над живота ти.

Егоизма зависи от свои собствени интелект, мъдрост и самозвана сила. Да бъдеш егоист е да си своеволен и своенравен, с други думи – нямаш нужда от Бога. Защо? Защото себелюбието иска да бъде бог. То настоява за правото си да отхвърли Бога ... отрича, че Библията е Истина ... опровергава, че Исус Христос е единственият път към Небето, че само Той може да прощава греховете на хората  ... отрича дори съществуването на ада.

Можем да четем всеки ден Библията и напълно да пропуснем най-гнусният грях, който крием дълбоко в сърцата си. Можем и да ходим на църква всяка неделя, но да продължаваме да живеем с него в сърцата си. Може да се молим, да постим, да даваме пари за развитието на Божието царство, можем да вършим всякакви достойни и прославящи Бога дела на милост и доброжелателство, но напълно да пропуснем най-фаталният грях, с който се раждаме – греха на себелюбието.

Никой от нас не осъзнава какъв егоист е докато Бог не започне да ни моли да Му позволим да стане и бъде Господ на живота ни във всяка една област от него.

Започвам да се смея когато чуя как някои Християни заявяват, че могат да постигнат едно състояние на „безгрешие“ в този живот. Това е глупаво, неправилно поучаване. Егоизма, себелюбието е грях, който се крие дълбоко в нас и Бог ни го открива ... Ако ние наистина искаме да го забележим (обикновено хич не ни се иска), Той допуска някои болезнени за нас изпитания, които ни се струват „толкова нечестни“.

Бог пречистваше сърцето на Йов, позволявайки на Сатана да го пресее. Йов може би беше най-праведният човек по лицето на земята по онова време, но той определено стана по-малко себелюбив след като Сатана приключи с пресяването. Йов мина през няколко „несправедливи изпитания.“

Бог само трябва да позволи на Сатана да ви пресее, мъничко, както постъпи с Йов, а колко бързо ще се ядосате и разсърдите на Бога за „несправедливостта на всичко, което ви се случва“, ще бъде мярката ... датчика за вашият егоизъм.

Позволявайки на Бога да царува в сърцата ни е най-мъдрото нещо, което можем да направим. Позволявайки на Исус Христос да бъде не само наш Спасител, но и Господ е най-разумното решение, което изобщо можем да вземем. Недейте да пропилявате следващите 30 години от живота си, опитвайки се да разберете дали имам представа за какво ви говоря или не. Нашите човешки доводи и причини, нашият човешки интелект и тъй нареченото „рационално мислене“ са нещо много опасно. Егоизма напълно отказва да повярва колко са опасни тези неща. Само когато се предадем на господството на Исуса Христа, на нас ни се дава Христов ум, който ни помага да осъзнаем, че Този, Който ни е създал, Този, Който сътвори всичко, Този, Който има власт над живота, небето и ада, знае кое е най-доброто за нас и кое не е.

Колко ли е болезнено за Бога и каква ли тъга изпитва, гледайки човечеството, и виждайки как толкова много хора вървят по духовният път на егоистичното самоубийство; по пътя, който ги завежда право в ада и дори не ги е грижа за това. Навярно нямат и никаква представа. Бог ме призова да помогна на няколко от тях да се събудят от тяхната духовна измамна вцепененост, от техният духовен унес преди да е станало късно, споделяйки им моята история. Благодаря ви, че вие също я прочетохте.

Постоянно насърчавам хората, които четат написаното да позволят на Святият Дух да управлява живота им. Той никога няма да ви накара да направите нещо, което наистина не желаете. Но когато ви накара да направите нещо, знайте, че то ще бъде само за ваше добро. Може и да не видите добрите последствия и резултати от вашето покорство в този живот, но ви уверявам – когато застанете пред Съдийският престол на Христа и когато бъдете наградени за послушанието и покорството си към Него, вие няма да съжалявате.

И-мейла на Брийон:  buffalobri_1@msn.com