... Днес ви се роди Спасител (Лука 2:11)

Драги приятели на нашето семейство, изтичат две хилядолетия от Рождество Христово, но песента на ангелите не заглъхва. Блясъкът на Витлеемската звезда не гасне. Влиянието на Исуса не намалява. Никога Той не е бил тъй съвременен, както днес. За това човечеството не се уморява да празнува всяка година рождението Му и то с растяща ревност. А какво виждаме пред себе си? Прост, вонящ обор, добитък, Бебе в дървена ясла, Мария – обикновена млада жена от народа, Йосиф – занаятчия.  Защо тогава тази неуморима празничност? Защото знаем, че зад простотата има необикновено вечно съдържание, което засяга абсолютно всички човеци. Нека отбележим част от него:

1.       Бог ни поднася чуден, необикновен подарък.

Дава Единородният Си Син на човечеството.  Ангелът заяви на овчарите: „Днес  се роди вам Спасител.“ Иска да каже: Той се дава не за нас, чистите ангели, а за вас – грешните, непокорни човеци. С това, Той постави новороденият Младенец в техните груби обятия. Бог предаде Себе Си като безпомощно дете в кървавите човешки ръце. Дева Мария Го прие наистина с неизказана нежност. Не така се отнесоха другите. Омраза, злоба и завист Го обкръжиха. Приковаха Го на груб кръст. От дървената ясла - на дървен кръст. Дали Бог не знаеше това? О, Той много добре знаеше всичко. И пак даде Сина Си. Каква велика жертва! Каква себеотрицателна любов! Какъв свещен дар!

2.       Бог ни призовава към небесна радост.

Австралийският писател Ленау пише: „Светът е печален до отчаяние.“ Но тук имаме съвсем друго нещо: „Аз нося голяма радост за всичките люде.“ Спасителят се роди. Овчарите първи разбраха тази пречудна истина и бързо се завтекоха до обора, за да се поклонят на Спасителя. Така и дошлите от далечна страна мъдреци попитаха: „Кажете ни само къде е Той? Горим от желание да Му се поклоним.“ Някой е казал, че най-големите радости са лишенията, които приемаме за доброто на другите. Това  прави и Небесният Баща, давайки най-скъпото, което има. Ето изворът на радостта! Нея, Рождество Христово влива във всяко вярващо сърце.

3.       Бог преживя дълбоко покъртителна трагедия.

Защото при Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха. За Него нямаше място в гостилницата. За всеки земен жител има място, само за Него не!  Своите Му приемаха всекиго, само Него – не! Идването Му смути гузните съвести. Разтревожи престъпните души. Вбеси тъмните сили. Представителите на религията Го отминаха. Кръвологът Ирод Му обяви война. Робите на дявола са така влюбени в греха и престъпността, че предпочитат небесна свобода. Те се гневят когато им се спомене за покаяние и нов живот от Бога.

4.       Бог спечели мирна победа.

Въпреки всичко, Той Си намери място. Не в гостилницата, а в обора. Не Му дадоха почтен покой в златна царска люлка. Отхвърленият беше приет от някои. Фарисеи и садукеи Го презряха, но митари и грешници повярваха в Него. Силни,  като Пилат и цар Ирод, отвърнаха лице от Него, но бедни и нещастни Го възлюбиха. Горделивите Го намразиха, но Той стана Спасител на смирените и унижените. Пируващите не Го забелязваха, но наскърбените, болните, наранените отвориха сърцата си за Него. Учените Му обърнаха гръб, но Той застана в центъра на историята. Веднага след рождението Му започна нашето летоброене. Затова мнозина днес започват да разбират, че световните събития се ръководят не от ООН, а от Този, Който беше положен във Витлеемската ясла и повесен на Голготският кръст.

Преди Христа, Александър Велики се опита да обнови човечеството чрез гръцката култура, но не успя. След него, Юлий Цезар искаше да промени живота със железни римски закони, но се провали. Дойде Исус и създава нови човеци, които са истинската основа на новото човечество.

5.       Бог отправя сърдечна покана:

„Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени и Аз ще ви успокоя.“ О, да можеха да разберат това отчаяние страдащите, упоритите грешници, които търсят покой, а се съмняват в Бога. Посрещнат с огнена омраза и пламенна любов, Бог дойде. Бог иде. На тези, които Го приемат, дава власт да бъдат Божии чада. За Него, да дава власт е тъй естествено, както за нас да я приемаме. Той стана човек като нас, за да станем ние чрез вяра като Него. Така, цялото вярващо човечество е велико семейство. Бог е нашият Баща. Господ Исус е наш най-голям брат. Святият Дух – нашият Утешител и Придружител. Наши другари са небесните ангели. Ние всички сме братя и сестри, защото покорихме не междупланетното, а междучовешкото пространство.

6.       Бог ни моли да Му отворим сърцата си.

Това сториха простите овчари и учените мъдреци. Правото да бъдем Божии чада не се дава насила, но се приема с радостна готовност. Пощальонът пуска писмата в кутията ни, но не ни принуждава да ги четем. Бог ни предлага спасение чрез Сина Си, но ние сами трябва да го приемем. А това определя нашата вечна участ. Тук няма неутрално място.  Всеки човек или приема, или отхвърля Божията покана. Аз се разхождам с мой приятел. В джоба си имам бонбони. Той не знае това и е неутрален. Но аз му показвам бонбоните и го поканвам да си вземе. Той или ще приеме поканата ми, или ще я откаже. Нещо средно между „да“ и „не“ няма. Бог изпрати Сина Си. Предлага ни спасение за нашите безсмъртни души. Ние трябва да решим: или да приемем поканата Му и да се спасим, или да я отхвърлим и да погинем. Но дали Го отхвърляме или приемаме, Той Си остава наш. Ние трябва да бъдем Негови. Неговото царство е вечно. Затова се молим: „Да дойде Твоето царство!“ Бъдещето на света е Негово. Господарите на този свят си отиват. Нашият Господ иде! Нека се приготвим, за да Го посрещнем!

Сърдечни привети за Рождество Христово и радостни благопожелания за Новата 1975 година, Ви изпращат вашите предани:

Елзи и Симеон Д. Попови

Гр. Шумен ул. „Раковски“ № 16

Декември, 1974 г.