САМО-ЧУВСТВИЕ ИЛИ ХРИСТОС-ЧУВСТВИЕ?
Самочувствието е категория, с която работи психологията (Библията не използва въобще
тази дума). Чрез него хората от света се представят в обществото. Едно погрешно
самочувствие може да предизвика голямо объркване в нашия емоционален свят. То е
причина за депресивните настроения в хората. Високото самочувствие е да мислиш, че си
добър, независимо от това какво правиш. Психологията вярва, че това е правилното
самочувствие. Вярно е, че ако живееш в постоянен упрек и срам и по тази причина мразиш
себе си, това наистина е пагубно за целия ти живот. Понякога обаче е добре и трябва да
чувстваш упрек и срам, но не е добре да живееш така. Чувството за упрек би трябвало да те
доведе при Бог, където да потърсиш опрощението си, и тъй като ще го получиш веднага, то
веднага ще трябва и да излезеш от него. Свободен си от робството на своя грях. Свободен си
- няма нужда дори и да си спомняш за греха си повече. Това се нарича емоционално и
духовно здравословен живот. Другото е робство, а ние не сме призвани да живеем в робство.
Ако живеем в постоянен упрек и срам, то все едно че живеем в постоянна болка. Болката
ни е необходима, когато трябва да се предпазим от сериозна опасност (ако сложим ръката си
върху печката например ще почувстваме болка, която ще ни предупреди), но след това
(когато опасността отмине), ако продължаваме да живеем с нея, то това се превръща в едно
голямо робство. Но психологията отива до крайност, като напълно премахва чувството за
упрек и срам, като вредно във всички случаи, което не е така. И то има своето място в нашия
живот, ако не се прекали с него, както видяхме. Трябва да можем да преминаваме през
упрека и срама от греха като се покаем от него и се върнем в правата пътека. Но това би
трябвало да става естествено и леко за духовния човек, без излишни драми и преживявания.
Връщането му в отношение с Бог след покаянието, също трябва да става естествено и леко.
Корекцията е нещо съвсем естествено в християнския живот и би трябвало да се случва
много често. Така че тук няма място за драми, през които мнозина от нас преминават (или
живеят в тях постоянно) поради неправилни религиозни убеждения относно това как
християнинът се справя с греха. Трябва да разберем как действа изкуплението за нас (което е
масово неразбрано) и това е от жизнено важно значение. От него зависи дали ще имаме
успех в ходенето си с Христос или ще се мъчим цял живот, защото все нещо ще ни пречи да
ходим с Него. Но изборът е наш. От нас зависи. Христос е оставил това в нашите ръце. За
повече информация виж главата „Божието изкупление“, част 1 от Сборника бележки.
14
Ако премахнем напълно чувството за упрек и срам, то няма как да излезем от греха и ще
продължаваме да живеем в огъня на този грях, което впоследствие и ще ни унищожи. Трябва
да има причина да се поправим. И тази причина е заложена от Бог в това, че ние съвсем
естествено изпитваме упрек и срам от неморалните си действия. Никой не ни учи на това - то
е заложено в нас. Но света търси други пътища, различни от пътищата на Бога, и от това свое
търсене сътвори психологията, която съвсем услужливо свали летвата на моралния стандарт
дотолкова ниско, че дори и най-неморалните членове на човешкото общество да могат
спокойно да я прескочат(!?). Никой не трябвало да се чувства зле, казва психологията(??).
Например хомосексуалността. Психологията сваля летвата и казва: „Няма лошо в това!
Някои са родени с тези страсти. Нека си живеят така!“ Има интуитивно знание във всеки
хомосексуалист - всеки един от тях живее постоянно в срам, упрек, осъждение от страна на
Бога и отхвърляне от хората. По тази причина те са така агресивни да се наложат и „да бъдат
признати от обществото за хора, живеещи в нормата“. Необходимо им е да бъдат
„оправдани“ и така да угасят огъня на упрека и срама вътре в себе си. Но такова
„оправдание“ не би трябвало така лекомислено да им се дава, тъй като Бог не го е дал - те не
са стигнали още до подножието на кръста. Няма оправдание без покаяние. Ние, човеците,
нямаме това право да оправдаваме греха на друг човек. Тези хора трябва да разберат точно
къде се намират по отношение на Божия ред и Божието разбиране за нещата. Да имат шанса
да видят своя грях и революцията си срещу Господа, което ще доведе до тяхното покаяние и
оправянето им. Психологията няма да им помогне.
мислим за себе си трезво, не повече от това, което наистина сме. А психологията не разбира
тази мъдрост.
Но ако се пречупят под мощната ръка на Бога, Той ще ги издигне (
независимо от мястото, до което са стигнали. За Бог, това че са стигнали до най-ниско
морално стъпало, няма да е никаква пречка, защото е писано, че и ние, призваните, не сме от
каймака на обществото, не сме благородници, не сме най - най, виж
„Бог избра долните и презрени неща от света и онези които не са нищо, за да унищожи тези,
които СА НЕЩО (защо това?)- за да не се похвали нито една плът пред Бога“. И продължава
още, че за тези - „долните и презрените“ - за тях, Исус е тяхното издигане, оправдание и
приемане, така че те ще бъдат със сигурност ВЪЗСТАНОВЕНИ НАПЪЛНО между хората и
грехът им Бог няма да помни вече. Това ще е едно пълно възстановяване, което само Бог
може да даде на всеки един от нас. Не е необходимо да се тревожиш, че не си достоен да
служиш на Бога, защото Бог няма нито един достоен за Него служител, нито дори и близко
до достоен. Виж
апостолите - казва, че дори и той не е достоен, защото е убивал Божите избрани някога, но
ето как Бог му прости, даже и го възвиси до такава степен, като го направи посланик на най-
великото нещо на този свят – Божията благодат. Така че никой не стои дотолкова ниско, че
да не може да бъде премного издигнат от Бог и използван според волята Му. Никой!
Но, от друга страна, ако ОТКАЖЕШ ДА СЕ ПРЕЧУПИШ и потърсиш други пътища за
възстановяване, като се опиташ агресивно да се налагаш да бъдеш приет от обществото чрез
протести по площадите например, тогава за теб важи написаното в
гласи, че Бог се противи на горделивите, а на покорните дава Своята благодат. А повярвайте
Римляни 12:3 казва, че ние трябва да1 Петър 5:6),1 Коринтяни 1:26,28.1 Коринтяни 15:9, където апостол Павел - най-достойният между1 Петър 5:1-5, което15
ми, без Неговата благодат, всички сме загинали и вие няма да имате времето да се борите за
някакви свои „права“(??). Не забравяйте, че права имате не само вие, но и всички останали
наоколо, над които искате да се наложите. Човек, който практикува хомосексуализма,
определено не следва Христос! Това трябва да е ясно на всеки. Не може Христос и
хомосексуални практики! Не заедно - или едното, или пък другото, но не и двете!
Но, ако имате някакви притеснения от преследване от хомосексуалната общност при
излизането си от нея, можете да се насърчите от писаното от апостол Павел в
апостолите 20:19-24
посрещнат там. Не знае какво ще му се случи, освен че Святият Дух го е предупредил, че ще
бъде преследван във всеки град, НО въпреки това НИЩО НЯМА СИЛАТА ДА ГО МРЪДНЕ.
Списъкът с преследванията, на които е бил подложен Павел, е във
от този списък може да се види, че никой между нас не е преследван така, както него. И
въпреки всичко, Павел казва за себе си: „Това не може да ме поклати, не може да ме
разколебае“. Как става така? Той съзнава че има цел и тази цел е по-голяма от него самия. За
да се стигне дотам, Павел е отхвърлил своя собствен егоизъм и е поставил Бог и Божието
Царство на неговото място. Всичко се свежда до смяна на приоритетите на човека.
Единственият начин да се стабилизираш емоционално е да поставиш Бог и другите хора пред
себе си, т.е. да забравиш за своя егоизъм! Ако егоизмът е твоята движеща сила да правиш
каквото и да било, то когато себе-то е отхвърлено или преследвано, ти ще се откажеш и ще
отпаднеш от задачата си, т.е. не можеш да преминеш това препятствие. Но ако отхвърлиш
егоизма си, само тогава ще бъдеш успешен и доволен.
В
следваме и той да бъде нашия пример. Нека видим как той се е справял с критиката,
отхвърлянето, преследването и недоимъка, с което и ние се срещаме днес.
За целта ще разгледаме стихове от книгата
Павел е бил в изгнание, затвор, в неизвестност от братята си от Филипи за около 3 години.
Три години от живота му са били отнети без никаква причина, но той не е притеснен от този
факт. Братята от Филипи чуха, че той е в Рим и веднага изпратиха хора, които да му
послужат.
обяснение на това което го е сполетяло, където той ги успокоява, че е добре и е пълен с
радост, не с тъга, защото във всяко нещо, което му се е случило, в крайна сметка Царството
на Бог е било извисявано и благодатта на Исус Христос е била проповядвана от други около
него, независимо дали тези, които са я проповядвали са правили това с добри намерения, или
със зли помисли (може би в Цезаровия дом са се подигравали на благата вест). Павел казва:
„Добре съм, защото Царството е възвисявано навсякъде около мен! Добре съм, защото
целият Цезаров дом чу благовестието!“- т.е. той е доволен.
Писмото до Филипяните е писано от затвор и въпреки това цялата му атмосфера е
изключително оптимистична и изпълнена с радост. Дотолкова, че в него
думата „радост“ във всичките ѝ форми. Павел издържа на всичките предизвикателства без да
се разколебае, защото не считаше живота си за скъп. Но ако човек живее само за себе си - той
да е добре; да е задоволен; да е спокоен, в мир на всяка цена - и ако това е от най-голямо
Деяния на, където той споделя, че се връща в Йерусалим и не знае как ще бъде2 Коринтяни 11:23-28 и1 Коринтяни 4:16 и до края на главата, както и в (11:1) апостол Павел ни приканва да гоФилипяни. Моля да прочетете написаното там.Филипяни 1:12-17 е отговорът на Павел на тяхното запитване как е той;17 пъти се среща16
значение за него, то тогава той няма радост и победа в живота си. Всяко най-малко
неудобство го обезсърчава, нещо не работи в негова полза и той страда. Егоистът е един
нещастен човек.
Нека го кажем отново: единственият начин да се стабилизираш емоционално е да започнеш
да обичаш Бог и другите хора повече отколкото обичаш себе си и своето собствено
благополучие, т.е. повече, отколкото обичаш своя егоизъм.
Филипяни 1:20,21
или чрез смърт. Защото за мен да живея е Христос, а да умра е придобивка“. И ако
съпоставим тези стихове с
това да даде живота си за приятелите си“, виждаме, че този човек носи в себе си тази, най-
великата любов, любовта на Бога към нас. Виждаме плодът на Святия Дух в него. Ето какво
означава „изпълнен с Духа“. Не да чувстваш своите си чувства; не да изявяваш своя си
егоизъм; не да говориш бъдещето на хората и така да им показваш колко си „духовен“, но да
покажеш на дело какво представлява великата и силна Божия любов. Това е най-голямото
проявление на Святия Божи Дух.
Как ни обикна Христос? Той, Който преди да дойде между нас беше всеприсъстващ
(
бяха достатъчно големи да Го поберат“(
Исус, за наша полза (не Своя), се ограничи в рамките на едно човешко тяло, със
способностите на това човешко тяло, което, макар и възкресенско (дори и днес) носи
белезите от страданието на кръста, както и от страданието Му преди да отиде на кръста
(Тома сложи пръст в дупките от пироните в ръцете, както и в прободените Му от копие
ребра,
комбинирани с камъни на равни разстояния по тях, тяло. И което е още по-изумително - с
точно това надупчено тяло ще живее и във вечността(?). Нас пощади от същото (затова
изгони Адам и Ева от Едемската градина, да не ядат от дървото на живота и да живеят вечно
в настоящото си поразено от болести и язви тяло), а Себе Си пожертва. Това е нещо
неразбираемо за нас. Нещо, което не само не можем да направим, но не можем и да си
представим.
Исус Сам Себе Си ограничи в пространство и сила (стана като нас), за да ни спаси! Кой би
постъпил така себе-предаващо, да се остави в ръцете на жестоки човеци, а впоследствие да
обере и целия гняв на Бога за техния грях? Исус счете Божествения Си живот и спокойствие
за нищо заради нас. Ние не можем да пожертваме нашия нещастен и мизерен (поради
егоизма ни) живот на земята, а Той пожертва живота Си на Бог, който беше перфектен
живот?? . „И като прие човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже
смърт на кръст“,
сме криво дърво, а ето че Той го направи за нас, за да видим как става това. Това е такъв
невероятен пример за нас! Него трябва да държим пред очите си винаги и Него трябва да се
стремим да следваме, не когото и да било друг! А ние все търсим някого между нас да
издигнем, някого между нас да поставим на мястото на Исус. И това правим масово по
нашите църкви, дори и не се усещаме, считаме го за нормално, дори за благоприлично и
„…ще възвелича Христа в тялото си в пълна дързост, било чрез животЙоан 15:13, където се казва, че „никой няма по-голяма любов отПсалм 139:7-12), всеобхватен; всесилен; всеспособен; „небето, дори и небето на небесата не3Царе 8:27, цар Соломон посвещава храма); тозиЙоан 20:24-29). И в момента Той живее в едно надупчено и нарязано от камшиците,Филипяни 2:8. Ние, човеците, имаме трудност да се пречупим, въпреки че17
богоугодно, а то е богохулство. Като издигаме брата си на мястото на Исус, ние всъщност
издигаме себе си на това място и храним собственото си его и гордост. Това също е и
причината за дълбоките корени на религията в нашите сърца. Сърцата ни са корумпирани от
цялата лъжа, в която сме избрали да живеем. Даже и по църквите си. А това е съвсем
ненужно - ние знаем истината, но пак избираме традицията.
***
Толерасти срещу ислямисти 1:1
Най-големите геноциди в човешката истори...
