Притчи 3:5-7

всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътя ти. Не имай себе си за мъдър, бой

се от Господа и бягай от зло.“ Почитай Господа във всичките си дела, поставяй Го на първо

място в житейските си избори и Той ще оправя живота ти. Не ти, но Той. Не търси

решението на въпросите в себе си, но в Него. Твоята отговорност е само да Го почетеш, като

Му дадеш полагащото Му се място в живота. Това обаче не е лесно, нито пък е естествено за

нас.

Написаното в горните стихове всъщност се отнася до човешката гордост и его. Всички

наши преценки трябва да са съобразени първо с Неговите, преди да ги приемем за сигурни в

живота си. Тук се казва: недей да храниш своята гордост и его. Не храни своите емоции,

8

които всъщност се основават на тази гордост. Това е истинската пречупеност. Да признаеш,

че има абсолютен авторитет, който стои над твоя и с него да се съобразяваш винаги. Това се

потвърждава и в следните стихове:

заедно със страстите и похотите ѝ, т.е. емоциите им са под контрол);

някой да тръгне след Мен, нека се отрече от себе си - т.е. пак същото);

намери живота си, т.е. който отдели живота си от Мене, ще го загуби - но който загуби

живота си, т.е. жертва своите страсти заради Мен, ще го намери).

Пречупеност е да си зависим от своя Бог - тогава ти си пречупен пред Него. Пречупеност

не е да ходиш навсякъде с наведена глава или да говориш тихо. За всеки въпрос, възникнал в

живота ти, да търсиш първо мнението на Този, пред Когото си се пречупил, чак тогава - въз

основа на това мнение да взимаш решение. Кой си ти (дали си грешник или праведник);

какво можеш да свършиш; каква власт имаш; доколко си чист и праведен; каква е присъдата

за теб, когато съгрешиш; можеш ли да стоиш пред Отец и кога; Кой е Христос за теб; какво

точно Той е изкупил; какви са условията на това изкупление; какво е отношението на Отец

към теб сега – на всички тези въпроси не трябва да търсиш отговора в себе си, а в Него, т.е. в

Библията. И какъвто и да е отговорът за това, трябва да го приемеш като единствената

истина, независимо как ти звучи на теб. Защото ако се уповаваш на собственото си

разбиране, това е

а не зависимост от Бога. Истината трябва да търсиш не в собственото си разбиране и

разсъждение, но в Него. Т.е. ако Бог те постави в позиция на водач, тогава ако си пречупен

ще приемеш тази позиция, няма да се притесняваш дали ще можеш да се справиш, защото

това не е твоя идея така и така. Ти не си отговорен за своя успех, ако следваш Него. Той е.

Бог казва, че можеш да се справиш, значи ще се справиш. Това е - тук няма място за

мъдруване. Ако все пак мъдруваш, то ти проявяваш гордост.

И накрая Словото казва, че

(Българският превод на този стих не е точен!). Тук не се казва, че препирните идват от

гордост и от нещо друго, но само от гордост. Гневът идва от егоизма на човека. Всеки егоист

е гневен. Гневът му е под кожата и може да се изрази винаги. Все някой му е виновен; все

някой му е пресякъл пътя накриво. Дори и в един брак - и да е по любов - пак много пъти

единият няма да хареса постъпките на другия. Все някога единият няма „да уважи“ другия по

начин, по който онзи мисли, че трябва да бъде „уважен“. Няма да целува земята, по която

онзи ходи. Няма да го боготвори по начин такъв, че да му угоди. Това естествено би

притеснило един себецентриран и егоистичен човек. Поради това, че е егоист, той ще се

разгневи веднага, защото не са го „почели“. Реакцията на такъв човек понякога е много

буйна. Това е по причина, че се е почувствал застрашен. Егото му е застрашено и за да го

защити, той е готов на всичко.

Но ако той е мъртъв за себе-то, ако егоизмът му не го ръководи, тогава няма да се

интересува от това дали са го почели или не, дали са му дали мястото, което е „заслужил“,