И ето завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха. (Матея 27:51)
Радостно и щастливо беше общението на човека с Бога в Едемския рай. За това ни говори не само Библията. В далечните спомени на много древни народи срещаме указания за същият факт.
Но дойде грехът и той постави преграда между Бога и човека. С това започнаха безкрайните страдания на човечеството. В Битие 3:24 се казва, че херувими с огнен меч пазели входа на Едемския рай. И когато изгоненият от рая човек разглеждал пустата земя, пълна с тръни и бодили, и след това хвърлил поглед към забранения вход за рая, ясно осъзнал колко е страшно неговото отдалечаване от Небесният Отец. Мнозина, като виждат множеството страдания на земята, се питат защо Бог не ги спре? Те хвърлят вината не върху човека и неговия грях, а върху Бога, който допуска да се видят последствията на греха. Вината за лошата жътва носи сеячът, който е сял лошите семена. Бог дава на греха пълна свобода за развитие. Оставя да се видят всичките му плодове. Нима бащата на блудния син не би могъл да спре този млад човек от престъпната му мисъл да напусне бащиният си дом? С тоягата това би било възможно. Но тогава синът би преживял престоя у дома като мъчителен затвор, а света наоколо би му изглеждал като желан и недостъпен блян и рай. Затова младежа отиде и вкуси отровните наслади на греха. И когато чак напълно се отврати и от живота си, и от себе си, той се завърна и беше приет от баща си. Сега вече бащиният му дом за него стана истински рай. Светът наоколо бе сатанинска бърлога. Светът винаги е преживявал отдалечааването от Бога като трагедия. Затова и пророк Исая изплаква: „О, да разбереш Небесата и да слезеш долу.“ Но когато Божията воля бъде нарушена и името Му похулено, не може да се очаква нещо друго.
1. И когато Бог избра своя народ, това отдалечаване оставаше.
В скинията и храма имаше Светая Светих, където Бог живееше. Обаче дебелата завеса служеше за преграта между Бога и човека. Тя не беше само перде, а тежък килим, изтъкан от син и червен пурпур от скъпа тъкан с извезани златни херувими. Беше окачена със златни кукички на четери стълба, обковани със злато. Тя препречваше входа на Светая Светих и не позволяваше да се види нищо от святото място. Това заставяше човека дълбоко да съзнава колко е недостоен за истинско общение с Бога. Само първосвещеникът и то само веднъж в годината след основно очистение с вода и поръсване с кръв от заклано агне за своите грехове, и за греховете на народа, можеше да влезе за кратко в Светая Светих, и там да се моли за милост за греховете на народа.
2. На Голгота стана нещо велико и непонятно за нас.
Богочовекът даде живота Си за грешното човечество. Веднага, след като предаде духа Си на Отца, завесата на храма се раздра отгоре до долу.
Това стана от невидимата Божия ръка, а не по волята на мразещите Христа фарисеи. Можем да предположим, че тази същата ръка написа страшните думи в залата на самозабравилият се вавилонски цар Валтасар: „Претеглен си и си намерен недостатъчен.“ Близко е до ума, че послушни слуги бързо закърпили раздраната завеса. Обаче дълбокото значение на това събитие не може да се заличи.
3. С това започна нова ера на Божия план за спасението на човечеството.
Светая Светих е открита. Достъпът на човека до Бога е даден. Раят е отворен. Мостът към рая е изграден от първия човек, който мина този мост – един разбойник. Херувимите с огненият меч от входа на рая са оттеглени. Бог беше в Христос и примиряваше човека със Себе Си. нямаше вече нужда от жертви. Божият Агнец бе заклан за нашите грехове. Имаме мир с Бога. Христос е нашият посредник и ходатай. Той прие нашия грях. Пое на Себе Си наказанието вместо нас. Бог прие Неговата жертва. Сега вече нищо не ни разделя от Бога. Прошката е дадена. Отношението между Бога и човека е нормално. Чрез поръсване с кръвта Христова, съвестта ни е очистена.
Един човек много страдал от своя грях. Веднъж сънувал, че се връща у дома си, но на пътя му се издигнал хълм, който ставал все по-висок. И започнал да се моли: „Боже, как ще мога да се върна у дома?“ Изведнъж паднала от Небето една капка кръв и хълма се стопил. И той се завърнал вкъщи.
Тази завеса според Евреи 10:20 е тялото на Господа Исуса. Слугите сигурно са закърпили храмовата завеса, която е само сянка на истинската. Но тялото на Исуса Христа не може да се закърпи. То си остава през вековете пронизано от пет рани и ни говори мощно за Божието дело.
Историята ни разказва за трогателния епизод в живота на германският крал Отон Първи. На Бъдни вечер, той се черкувал в катедралата. На излизане бил обкръжен от група премръзнали просяци, които молели за милостиня. Между тях бил и братът на император Хайнрих. Той бил вдигнал бунт против брат си, за да го свали от престола, но не успял и бил хвърлен в затвора. Успял да избяга от там и сега, коленичил, молел брат си за прошка. Императорът се трогнал, свалил мантията си и я поставил върху брат си. С това той отново получил достъп до царския дворец.
С раздирането на завесата в храма за нас се открива друга една възможност, за която ние четем в Исая 6:10: „Ще се развеселя премного в Господа. Душата ми се зарадва в моя Бог, защото Той ме облече в одежди на спасение, загърна ме с мантия на правда.“
4. Какво е следствието от всичко това за нас?
Нека да гледаме с благодарност и вяра към Бога. Бог раздра завесата в храма. Пътят на човека към Бога е открит от Божия страна. Остава сега ние да раздерем нашите завеси на неверие, съмнение и нежелание. Да пристъпваме свободно при Бога – без колебание, с пълно доверие.
Един пълен със съмнение християнин запитал своя брат по вяра: „Нали пътят към Бога е много дълъг и труден?“ Братът му отговорил: „О, той е много кратък. Само три крачки. Първата е да излезеш от себе си. Втората е да пристъпиш до Христа. Третата е да встъпиш в Небето.“ Колко крачки има от тебе до Бога?
Ние имаме свободен достъп. Щом изповядаме греха си с дух на покаяние, Той е верен и праведен да ни прости греха и да ни освободи от всяка неправда. Как пристъпваме при Него? Чрез молитва. Чрез четене на Словото. Чрез Господнята вечеря. Чрез усърдно желание да вършим волята Му. Ето пътя към радостта и мира.
Да пристъпваме свободно и смело. Нека отново да Му се предадем. Така молитвата ни става пламенна. Словото става за нас нещо много сладко и желано. Ходенето в църква е радостна привилегия за нас. Винаги се радваме, когато отиваме в Божия дом.
Един старец лежал тежко болен. До него бил внукът му, който четял от Словото: „Кръвта на Сина Му Исуса Христа ни очиства от всеки грях.“ „Почакай“, казал болния, „Наистина ли е писано така?“ „Да, дядо. Така пише в Първото послание на апостол Йоан, първа глава, седми стих.“ „Прочети ми го още веднъж.“ И момчето отново прочело думите. „Моля те, постави ръката ми върху тези думи.“, казал стареца. И момчето поставило ръката на дядо си върху стиха. Старецът промълвил: „Кажи на всички, че твоят дядо е умрял с вяра в тази велика истина.“
Завесата е раздрана. Бог търси нашата близост. Нищо вече не спира нашето общение с Небесния Баща. Остава само едно. Да отидем радостно, бодро и благодарни при Него. Да се хвърлим в Неговите обятия и по този начин да имаме рая още тук на земята. Амин.
Пастор Симеон Д. Попов
