Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.01.2014 20:26 - ДВЕТЕ НАЙ-ГОЛЕМИ ЗАПОВЕДИ
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 836 Коментари: 1 Гласове:
1



ДВЕТЕ НАЙ-ГОЛЕМИ ЗАПОВЕДИ

Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце ... Да възлюбиш ближния си както себе си. (Марко 12:28-31)

Любезни братя и сестри, нека тази заран се спрем на Евангелието от Марко 12:28-31. Господ Исус беше посрещнат от голяма част от земните жители със злъчна омраза, със сатанинска злоба, вместо с отворени обятия и топла любов. А ние имаме чудни божествени бисери, които обогатяват нашата душа. Враговете на Исус постоянно обмисляли какви въпроси да му задават, за да Го впримчат, за да Го хванат в капан, за да Го направят смешен, за да Го смажат. Със своите действия те направили Неговата истина и Неговото божествено естество да блеснат още повече в очите на всички. Казва ни се, че един книжник отишъл при Исуса. Матей го нарича „законник“. Това беше човек вещ в Писанието, призван да го тълкува, да го прилага в живота и да дава съвети на хората – един вид – професор по богословие. Законниците изработили от старозаветния закон 365 запрещения (забрани) и 248 заповеди (да направиш!): всичко 613 заповеди. И сега, естествено, коя от тези заповеди-запрещения е най-важната и най-голямата. По този въпрос е имало спорове. Въпросът е бил зададен на Господа от този законник, но Исус взема всички тези 613 заповеди и запрещения, и ги хвърля в океана на Божията любов, където те се стопяват и се образува една единствена, велика зааповед, и една по-малка в следствие на нея. Така в Старият завет десетте зааповеди бяха поставени на две каменни плочи. Едната беше за отношението към Бога, а другата за отношението към човеците. Всъщност, тези две заповеди, представляват нещо особено, нещо странно. Понеже човешкото сърце може да обича истински само едно, то не е пита да се разчупи и да раздаде на един-друг по малко, както казва Пенчо Славейков. Не! Тези заповеди се дават като сиамски близнаци и са неразделими една от друга.

Любовта към Бога. Това, което прави човека човек е любовта. Човек започва да живее истински когато започне да обича. Човешкото сърце трябва да обича. А най-великото, което то може да обича, това е Бог. Тук то намира своето истинско призвание и дълбоко вътрешно удовлетворение. Има, разбира се, омраза, но тя е нещо сложно и трябва да се прикрива, трябва да се измислят лукави начини, за да действа подло. Това изхабява нервите. Животът с Божията любов е прост, но щастлив, радостен, лек и приятен. Любовта към Бога е най-благородното, най-възвишеното чувство, на което ние човеците сме способни. Когато любим Бога ние се стремим да станем като Него. Има хора,които считат Бога за автомат. Ето, такива автомати има по гарите и на други публични места. Пуснеш монета и изведнъж пада една чашка и в нея се излива кафе, пада шоколадче или нещо друго. И когато това не стане, човеците започват да удрят машината с юмрук и го карат да пусне това, за което са платили. Има хора, които се отнасят така и към Бога. Молят Му се и ако Той не отговори веднага и така, както те искат, те се сърдят на Бога. Преди години една жена искаше да се молим за нейният болен съпруг. Молихме се, но Бог си го прибра. Бог каза – не! Бог е Господар и има право да каже ДА!, но има право да каже и НЕ! Тази жена се разсърди и повече не ме поздравява, просто не ме забелязва. Станал съм за нея по-малък от муха.

Как се изразява тази любов към Бога? Това е желание за молитва. Просто не ти се иска да спреш да се молиш на Бога. Да Го възлюбиш с цяло сърце, с тяло, душа и ум т.е. да Му се предадеш всецяло, да Му бъдеш покорен и да Му служиш с истинска радост и тогава Словото Му колко ще е сладко за нас! Ето защо трябва да Му предадем цялото си сърце!

В едно училище, учениците в класа са мирни при един учител. Муха да бръмне – ще се чуе. Поглъщат със жажда думите му. Обичат неговият предмет. Защо? Защото уважават учителя. При друг – те вдигат такъв шум, че човек не може да чуе собственият си глас.

Любовта към Бога означава да имаме страхопочитание към Него, да Го обичаме пламенно, да Му се молим усърдно и да Му служим с радост. И нещо повече – да присъстваме на богослуженията. Всеки, който посещава богослуженията и търси да направи нещо от любов към Бога, получава Неговите благословения.

Нека се спрем на едно много хубаво място от Божието Слово: Галатяни 5:22-23. Там апостолът изброява плодовете на Духа: Любов, радост, мир, дълготъряение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание. Какво са тези неща? Всички тези неща са любов. Например радостта – тя е ликуваща любов. Търпението – това е можеща любов. Милосърдието – то е действаща любов. Кротостта – мълчалива любов. Мирът е почиваща любов. Вярата – воюваща любов. Въздържанието – побеждаваща любов, но все пак любов! Който люби Бога, мрази злото, понеже обича доброто, а Бог е добър. Ние или обичаме Бога и мразим злото, или любим злото и мразим Бога. Разбира се, това не може да стане от самосебе си. Трябва Святият Дух да излее в сърцата ни любовта. Ние трябва да го поканим. Колко е хубаво когато заран се събудим да кажем: „Святи Душе, моля Ти се излей и днес любовта Си в моето сърце!“ По този начин ти се въоръжаваш с Божията любов. Ти вече побеждаваш с най-мощното побеждаващо средство – Божията любов.

При мен дойде една жена и ми се оплака: „Моят мъж пие, постоянно пие. Аз все го упреквам: „Спри да пиеш. Защо пиеш толкова много?“ Аз ѝ казах: „Сестра, спри да го упрекваш, престани да му говориш за пиенето. Говори на Бога, Той да му говори. Бог е всемогъщ. Ти не си всемогъща и щом Бог е всемогъщ, Той ще намери начин да му говори.“

Друга жена се оплаква: „Говоря на сина си постоянно за Бога, но той не иска да чуе.“ Проповедника я съветва: „Говори на Бога за сина си. Това е по-добър, по-успешен начин.“ А защо ние, безсилните човеци можем да обичаме Бога? Апостолът казва: „Ние обичаме Бога, защото първо Той възлюби нас.“ (1 Йоан 4:19). По естество ние не можем да се досетим за Божията любов. Ако Исус не беше дошъл и да ни каже това, ние не щяхме да знаем. Нашата опитност ни учи тъкмо противното – ние сме недостойни за Божията любов. И аз си мисля: „Какво добро, какво ценно намира Бог в нас, за да ни обича? Защо?“ Това е Божия тайна. Но ето, имаме Голгота. Този величествен факт. Божията любов, изразена не в думи, но в една чудна жертва. Когато погледнем към Голгота, не е трудно да се изпълним с любов. Това най-добре разбра разбойникът. Бог толкоз възлюби света ... Ето мярката – цялата вселена не може да я побере.

Искам да ви разкажа нещо интимно от нашия живот. Преди 62 години завърших богословската семинария във Франкфурт на Майн и отидох в Швейцария. Там се сгодих с моята бъдеща съпруга. След това аз заминах и дойдох в България, а тя остана в Швейцария. В продължение на две години и половина ние не се виждахме, но на всеки три седмици си разменяхме поредното любовно писмо. Когато го получавах, аз го четях с голяма наслада. Зная, че и тя така е чела моите писма. Защо ви казвам всичко това? Какво нещо е  Библията, любезни братя и сестри? Библията е любовното писмо, което Бог изпраща за тебе и за мене. Нека да я четем като такова писмо. Нашата любов към Бога е ехо – отражение на Божията любов към нас.

Езичниците имат божества, но те са пълни с омраза и отмъщение. Затова езичника тайно мрази своите богове. А нашата любов е израз на нашата дълбока благодарност към Бога за Неговата неизказана, неизразима любов.

Любовта към ближния. Един брат ми се оплака: „Навъдил се е един такъв свят – лоши хора, опасна работа. Гледа да те изиграе, да ти подложи динена кора, да стъпи върху тебе, за да се издигне. Не знае що е човещина, що е другарство, но от къде да дойде благородството у тези хора? Те нямат Бога.“ В автобуса, във влака, на улицата много хора се държат така, като че ли друг на земята не съществува, освен тях. Много хора живеят в апартаменти. Много съжители, но се оплакват от самота. Всички ги отминават, не им обръщат внимание. Живеят в самота. Един проповедник посещава стара жена в старопиталище. Тя живее в самостоятелна, добре обзаведена стая. Той вижда на масата пасти и цветя. „От къде е всичко това?“ „Дъщеря ми ми ги донесе.“ „Значи, дъщеря ви много ви обича.“, казва той. „О, не, това не е вярно“, отговаря дамата, „Дъщеря ми ми дава подаръци, за да успокои съвестта си. Ако тя ме обичаше, аз щях да бъда при нея. Тя има голяма къща, има стаи, има възмопжност да ме приеме, но не желае.“ Подобно нещо казва Господ Исус и на фарисеите: „Вие избивате пророците понеже не ги слушате, понеже не са ви удобни и ви пречат, а след това им издигате големи гробници, издигате им прекрасни паметници.“ Всичко това е плод на лицемерие. Хората се мразят; хората са студени един към друг. Има страни където едно дете може да умре от болки на улицата, може да бъде прегазено, но никой не му обръща внимание. Един турист пише в спомените си за своето посещение в Индия, в големият град Мадрас. През деня обикалял улиците, запознавал се с интересния живот на индийците. Една заран решил да излезе рано и да види как осъмва града. Било още доста тъмно. Той вървял по една алея и изведнъж се спънал в нещо. Навежда се и вижда, че е човек. Помислил си, че човека е паднал. Когато хваанал ръката му, за да му помогне да се изправи, тя била студена. Това било вече труп. Обикаляйки, той вижда нов труп, след това още един труп. Цяла редица от трупове. Той разбрал, че това са хора умрели от глад. Почакал и след малко се появил един камион. Хора, събрали труповете и ги откарали, за да ги погребаат в масов гроб. Какво е преживял този човек в един град, където живеят и милионери?

Четох за двама братя. Живеели заедно и много се обичали. Къщата принадлежа на по-големият брат, който успял да я построи благодарение на търговията, която въртял. И двамата се влюбили в едно и също момиче. Попитали го: „Кого от нас двамата предпочиташ?“ Момичето предпочело по-младият брат. Гордостта на големият брат била наранена и той изгонил брат си от къщата. Малкият брат натоварил багажа си на една каруца и казал: „Довиждане, братко.“ „Върви по дяволите!“, сърдито отговорил по-големият брат. Малкият се наскърбил, но замълчал. След малко каруцата се върнала в къщата, но без малкият брат. Не след дълго, донесли и неговото мъртво тяло. От колата паднала една стъкленица. Конете се подплашили, каруцата се килнала на една страна, брата паднал и бил прегазен. По-големият брат поел трупа на брат си като не позволил на никой друг да го докосне. Сам го съблякъл, измил го и го облякъл. Цяла нощ прекарал мълчаливо с него. Погребал го в разкошен гроб, издигнал му красив паметник, носел му редовно цветя, но за цял живот останал затворен в себе си. Не се оженил. Какво ли е преживял? Как ли е съжалявал за своята жестокост?

След любовта към Бога, следва любовта към човека. Тук човек също намира себе си. Само тогава, когато обичаме Бога, можем да обичаме и ближния. Сега имаме много учени хора – държавата просто не знае какво да ги прави – инжинери, професори, чиновници, лекари, но къде са хората, които обичат своя ближен? Понеже Бог възлюби нас, Той заповяда и ние да обичаме ближните си. Едно лице ми каза: „Аз не обичам Бога, но обичам хората.“ Това не е възможно. Откъде ще вземеш любовта, за да ги обичаш? Любовта към Бога има нозе и тя отива, и намира ближния. Любовта към Бога има ръце и тя отива, и върши добро на ближния. Божията любов се движи отвесно: от небето към земята. Любовта към ближния се движи водоравно: намира ближния. Просяк звъни на вратата на заможна къща. Трогват се от печалният му вид. Поканват го и го питат дали е гладен. Той казва: „Да.“ Дават му храна, която той лакомо поглъща. По едно време малкият син на домакините отива при него, прегръща го и му казва: „Чичко, аз много те обичам.“ Просякът започва  да плаче. Какво ли е преживяла тази душа, ние не можем да знаем.

Обичай ближния! Каква е мярката? Мярката е да го обичаме както обичаме себе си. Не повече от себе си, но наравно да го сложим до нас, да го сложим на същата плоскост, на която стоим. Истинската вяра трябва да бъде пропита с любов и истинската любов трябва да съдържа истинска вяра. Една жена върви по улиците, събира пръснатите малки стъкълца и ги хвърля в кофата за боклук. Защо? Да не би децата, които са боси да се наранят. Представете си следната картина: Бог стои в центъра, а ние около него, хванати за ръка. Водим нашият житейски живот и колкото разстоянието до Бога е по-малко, толкова и разстоянието по между ни намалява. Имаш ли човек, когото мразиш? Бог да ти даде любов към него и ти ще видиш колко е твърдо твоето сърце, но колко скоро то ще омекне и ще стане божествено. Много хора се питат: „Кой е най-големият грях?“ Отговорът е: убийството, предателството, блудството. Според мен, най-големият грях е липса на любов, липса на любов към Бога и липса на любов към човека. Ние знаем разказа за богаташа и за сиромаха Лазар. Защо богатият беше хвърлен в ада? Нямаме указания, че е извършил някакъв страшен грях, но той нямаше любов към своя ближен. От липсата на любов произлизат всички останали грехове. Бог ни обича. Тази любов ние можем да приемем. Тази любов можем да отхвърлим. На едно погребение оратора говорил, хвалейки покойника, че той бил много добър, човечен, щедър, че никого не бил наскърбил, че неговото благородство било пример за другите хора и че няма повече да се радва на неговата приятна усмивка. След погребението вдовицата на покойника се приближила към оратора и казала: „Господине, вие не погребахте моя мъж. Вие погребахте един съвсем друг човек. Този, за когото вие говорихте, не беше моят съпруг, това беше един съвсем друг човек.“ Какво ще каже Бог за нас? Тази жена познавала съпруга си и тя направила точна преценка на характера му. А Бог? Любов по заповед не може. Нека да погледнем към Голгота. Там виждаме Божията любов и тогава можем да се молим: „Боже, дай ни любов към теб и любов към нашия ближен.“ Това събужда в сърцата ни дълбока признателност. Какво би направил ти? Нека изходната точка на нашето дело да бъде Божията любов!

Още един пример, с който бих желал да завърша: Преди много години в един европейски град, князът решил да изгради великолепна църква. Казано било, че никой не бива да участва в строежа, понеже князът решил сам, със лични средства да построи църквата. Вестникът излязъл с обширна статия за голямата щедрост на княза, за което всички би трябвало да бъдат дълбоко признателни. И наистина, за няколко години църквата била изградена. Поставена била мраморна паметна плоча с надпис, възхваляващ щедростта и високото благородтсво на княза. Една вечер князът сънувал сън. Вижда един ангел, слязъл от небето, който с чук разрушава каменната плоча, хвърля я настрана и поставя друга плоча с друг текст: „Тази църква беше построена от  Г-жа ... (бедна вдовица), живееща на улица ..., номер ...“ На следващата нощ сънува отново същият сън. Няколко нощи подред той сънувал все този, един и същи сън. Разярен, той издал заповед да намерят и доведат тази бедна вдовица при него. „Ти какво правеше, докато църквата се строеше?“ „Нищо не правех. Какво можех да правя? Аз нямам пари, за да дам.“ „Не, не! Правила си нещо! Кажи какво!“ Тогава тя признала: „През лятото, когато конете с каруците докарваха строителен материал, аз носех трева и давах на конете, понеже бяха гладни. Толкова много обичам Бога, толкова обичам и църквата Му и като не мога да давам нищо друго, аз давах през лятото на конете трева, а през зимаата сено. Това е всичко!“ Князът разбрал: „Божият храм не бил изграден с парите на гордостта, а със смирената любов! Тя е която изгражда и храм, и щастие, и спасение на душата.“

Един ден Бог ще прецени и нашият живот. Амин.

Пастор Симеон Попов

13 Август 1989 г.

Гр. Шумен




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krumbelosvet - Попадение в Центъра на Кръга.
06.06.2017 11:19
Поздрав и благодарност.
Мисля си, че е съществено да се добави нещо за това, що е ближен.
На прекия въпрос "Кой е моят ближен?", Исус отговаря... с притчата за добрия самарянин. Това си е ПРИТЧА, а не конкретен отговор. Със сигурност може да се заключи само, че ближен може да е и НЕевреинът, ако ти помогне. Ами ако не ти помогне? Мисла си, дали това не ТЕСТ, който всеки да реши сам. Колкото повече сили и знания, колкото повече ЛЮБОВ, толкова повече ближни. А любовта към всички хора, май е по силите само на Бога...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1692926
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031