Матея 6:10

Искам да спрем нашето внимание върху текста на глава шеста, стих десети от Евангелието на Матея: Да дойде Твоето Царство!

Една важна молба, която Господ Исус постави в Господнята молитва, с която ние се молим. Когато говорим, когато мислим за Божието царство, ние сякаш долавяме нещо като камбанен звън от далечна приказна страна. Страна, която чувстваме, че е нашата истинска родина, за която ние живеем, към която се стремим, която е нашата духовна цел – Божието царство, Божието владичество, Божието управление. За това се говори както в Стария, така и в Новия завет. За това проповядваше Йоан Кръстител: Божието царство наближи. Покайте се! Христос проповядва същото слово в началото на Своята дейност. Много пъти, Той разискваше с учениците Си този въпрос. И ние сме благодарни на евангелист Лука, на доктор Лука, както ние го наричаме, че той е написал и ни е оставил тази чудна книга – Деянията на Апостолите. Ние бихме желали да знаем повече. Но ни е дадено толкова, колкото трябва. Важното по въпроса за Божието царство е било разисквано. Целта и развитието на световната история, както научаваме от книгата на пророк Данаил, втора глава: Божието царство – това е целта. И Христос, когато даваше наставления на учениците Си, им каза: Не се грижете за тялото, за облеклото, за храната. Търсете първо Божието царство и неговата правда, и всичко останало ще ви се прибави. Ние човеците чувстваме, че всички сме братя. Както казва Апостол Павел в Атина, ние сме създадени от Бога от една и съща кръв. Естествено е да чувстваме нужда цялата земя да бъде като една държава. Хората са усещали тази необходимост и са се стремели да я осъществят. Още вавилонският цар Навуходоносор искал да постигне това. Същата била и целта на македонският цар Александър Велики. Римляните искали същото. Чингиз Хан е казал: „Един велик Бог на небето и един велик хан на земята!“ Наполеон също е искал да осъществи тази мечта. Къде е грешката? Грешкаата е там, че те са търсили земно осъществяване на една небесна мисъл. По човешки, по земен начин са искали да постигнат онова, което не може да се постигне с човешки средства – Божието царство. Това е главната мисъл, главният план, това е израз на особената любов към нас – любов, която ние не можем да разберем. Има нещо, на което не съм престанал да се чудя – това е живота на Исус Христос. Той беше прикован на Голготският кръст. Враговете Му тържествуваха, казваха си: „Свърши се с Исус!“ Тържествуваха Неговите врагове, а учениците Му бяха отчаяни. Разбраха: край на тържеството на Божията любов. Разбягаха се. Останаха само един ученик, майка Му, Мария Магдалена и двама тайни ученици – Никодим и Йосиф от Ариматея. Това беше. Къде бяха онези, хилядите, които Той хранеше? Къде бяха онези, които Той беше излекувал? Всички Го изоставиха. „Божието дело пропада.“, мислеха си те. Христос е повесен на кръста. От дясната му страна – разбойник. Не беше почтен човек, но този разбойник каза: „Исусе, спомни си за мен когато дойдеш в царството Си!“ Как разбра този разбойник, че има Божие Царство, което ще дойде, когато никой не вярваше в изпълнението на тази велика надежда? Божието царство има цар. Щом има царство – има цар. Кой е царят? Христос. Никой друг – Христос. Евангелист Йоан ни описва една трогателна сцена. Римският управител Пилат, представител на Римската претория в Йерусалим и на тогавашният римски имтератор Тиберий, горд, облечен с царствена дреха от висон, а пред него с вързани ръце стои Исус, облечен в поругание в скъсана пурпурна дреха. На главата Му има трънен венец. Лицето Му е обляно от малки вадички кръв. Пребит от бой от жестоките римски войници, Христос стои, а Пилат саркастично Го пита: „Е, сега Ти цар ли Си? Е, сега Ти цар ли Си?“ „Да! Аз Съм!“ – властно заявява Христос. Пилат трепери. Той осъзнава. Тука има Един, Когото той не може да разбере; Един, Който излъчва небесна власт. И Пилат се старае с всички сили да Го освободи. Не успява, Неговият свят характер му попречва. И въпреки всичко Той царува.

Срещнах познати, които нямат нищо общо с Бога – просто са ми приятели. Те ми казаха: „Кажи ни някоя мисъл за Бога!“ Бог управлява! Бог царува! Бог държи върховната власт в ръката Си! Той има последната дума! – казах аз.

Чуден Цар! Какъв беше Неговият палат на земята? Един обор. Това беше Неговият палат. И все пак – Цар. И все пак управлява и царува. Бягаше за живота Си към Египет – въпреки това царува. Никой не можеше да Го докосне. Даде Ми се всяка власт на Небето и на земята. Аз царувам. Моята воля е съсвършена. Има власт да даде, има власт и да вземе.

Получих писмо от наши близки, които ни съобщават за нещастието, сполетяло една щастлива двойка – годеник и годеница. Той я посещава. Когато тя го изпраща, прегръща го, целува го, но и двамата не знаят, че е за последен път. Той се качва на мотора си, след малко се блъсва в един камион и загива. Кой взе живота му? Аз ще кажа: Царят. Не сте ли чували такъв случай: „Ще ида там и там, еди-къде си.“ „Почакай. Не може ли по-късно да идеш?“ „Не, не. Трябва да отида сега.“ Отива и намира смъртта си. Е, кой го караше, кой го тласкаше? Не беше ли властта на Един, Който държи всичко в ръката Си, Който може да зарадва, но Който може и да наскърби, Който може да прости, но Който може и да накаже, и никой не може да се меси в Неговия план? Той дава живот. Защо живеем на тази земя? Живеем, защото Бог ни е изпратил. Докога ще живеем? Ще живеем, докато Той със Своите ножици отреже нишката на живота ни и каже: „Стига!“ И никой няма да Го пита: „Защо?“ и да Го упрекне. Никой няма право да Го упреква. Щом Той казва, щом е от Него, можем само да преклоним глава. И ако не кажем: „Да бъде волята Божия.“, трябва да запазим поне едно тихо мълчание и нищо повече. Царят е Той. Подготвя Своето съвършено управление. За да има цар, трябва да има поданици. Кои са Неговите поданици? Неговите поданици сме ние: ти и аз – онези, които приехме Неговото спасение, приехме Неговата покана и предадохме сърцата си на Него. Но не само ние: милиони и милиарди, които са живели преди нас с вяра, които са се борили с вяра, които са победили с вяра и с които един ден ще се срещнем в едно ликуване, в едно неизразимо тържество, в една преизобилна радост, която никой не може да отнеме от нашите сърца.

Какво е съдържанието на това царство?

В посланието на Апостол Павел към Римляните, глава 14-та четем: „Божието царство не е в ядене и в пиене, както вие мислите, а правда, мир и радост в Святият Дух“. Колко желани, колко чудни богатсва съдържа то: правда, мир и радост.

В нашите ежедневни страдания виждаме, че всяка държава се стреми да подобри условията на живот на своите поданици. Божието царство има друга цел. Там трябва да се променят сърцата на човеците. Променят ли човеците сърцата си, условията автоматично се променят. Ние създаваме условията. Злите хора създават зли условия; чистите, божествени хора – чисти, божествени условия.

По-миналата неделя във Варна, на погребението на брат Нейчев се спрях в гробищата на един паметник, с надпис на турски език: „18-годишен младеж почина.“ И там се изказва огорчението: „Аз се разболях, но за моята болест лекарство няма.“ Безсилие за нас, човеците, безсилие на медицината. Привидно ние сме силни. Привидно ние можем много, но всъщност осъзнаваме нашето безсилие. Тъкмо обратното е в Божието царство. Там има едно привидно безсилие, слабост, немощ, а всъщност – сила, побеждаваща всичко: няма болка. В края на краищата, Неговата воля тържествува. Тъй като слънчевата светлина не идва от земята, а идва от слънцето, но е за тази земя, така и Божието царство – не е от този свят, но е за този свят. И казва Христос: Да дойде Твоето царство! То е някъде. То съществува, то налага своята власт, но да дойде и при нас. Да обладае и нас. И ние, които предаваме сърцата си на Исуса, ставаме факлоносци на това Божие царство. Когато Исус Христос е обвиняван, че изгонва злите духове чрез Велзеевула, Той заявява: „Ако Аз чрез Божия дух изгонвам духовете, тогава Божието царство е вече при вас.“ Кой е Божието царство? „АЗ!“ – иска да каже Христос – „Аз Съм Божието царство!“ Наобикалят Го книжниците и фарисеите, и Го обсипват със злобни, провокационни въпроси. Той отговаря: „Царството Божие не идва току-така. Царството Божие е между вас. Но вие не Ме виждате. Вие не Ме разбирате. Вие не желаете да Ме приемете. Вие много добре знаете защо е всичко това.“

Да дойде Твоето царство! Ние очакваме то да дойде. Цялата световна история е една непрекъсната борба между доброто и злото, между светлината и тъмнината. Но Божието царство се проявя в тази борба.

Когато чужденци пристигат в нашият град, те искат да видят джамията. Аз ги водя при градският часовник. Те питат: „Какво е това?“ Обяснявам, че това е градският часовник. „Но защо той няма стрелки?“ „Този часовник няма стрелки, но се проявява.“ В този момент камбаната на часовника започва да бие и като удря силно, те се уплашват. Така е и с Божият часовник. Ние не можем да видим неговите стрелки, но от време на време стават събития, които ни смущават, които ни стряскат и ни напомнят колко скоро идва Неговото царство. Това са знаменията на времето, за които Господ говори на други места в Писанията. Мнозина казват: „Като се свърши този 20-ти век ще дойде Христос, ще дойде краят на света, ще дойде Божието царство.“ Аз не зная. Божието слово ни казва, че ние не знаем точното време кога ще се случи това. Бог сам го е определил. Когато Той дойде със Своята църква, ще унищожи антихриста и тогава ще управлява света. Някои казват, че Той ще бъде ту видим, ту невидим, както е бил по времето след Своето възкресение. Това не мога да кажа, но ние знаем, че с идването на Исус Христос ще настъпи една чудна епоха на света. Тогава покаянието ще бъде много лесно, тъй като сатана ще бъде вързан, няма да може да съблазнява и да наранява хората със своите отровни стрели. Ще има също така грешни хора. Ще има, но престъпленията ще бъдат потушавани от Божественото влияние, което тогава ще владее. Не е възможно да го опишем, както описва пророк Исая тази епоха, когато хората ще се радват на едно дълголетие, което не е познато днес. Ще има едно движение от въздуха. Кои са онези, които летят по облаците? – пита сам Исая, виждайки тази блажена епоха. Слънцето и луната ще увеличат своята светлина. Но това все още не са Новото небе и Новата земя, защото предстои отново пускане на сатана, който ще съблазни голяма част от човеците.

Божието царство е една велика цел за нас. Кой е достоен за него? Достоен за него е онзи, който с покаяние, със смирение живее за Божия слава и се старае с Божия помощ да върши Неговата свята воля. Онзи, който отвори сърцето си за действието на Святият Дух и се предаде напълно на Него, тогава живота му става отражение на Христовия живот. Светлината, която Той дава чрез Своята истина, да се отразява в сърцето. Това е, което ние имаме като една велика цел. Достоен за Божието царство е онзи, който е усърден и съвестен гражданин на земното царство. Той сам е идеолог. Ние видяхме отношението на божието чадо към властта. Божието чадо да бъде послушно, да бъде покорно със своя пример, със своето поведение, със своите нежни обноски да служи за пример, така щото неприятелят, който иска да ни обвини, както казва апостола, да се засрами. Божието царство  е нещо толкова ценно, толкова скъпо, че си струва човек да си извади окото, да си отреже крака, да си отреже ръката, ако те му пречат в неговото приготовление да влезе в Божието царство. По-добре с един крак, с едно око да влезеш в Божието царство, отколкото с две ръце, с два крака, с две очи да бъдеш хвърлен в ада на мъченията, които са проготвени за онези, съзнателно живели като врагове на Бога.

Да дойде Твоето царство! С тази мисъл, с която ние се молим, имаме една тържествена увереност в Божията истина, в тържеството на Божието спасение, на Божията любов, на Божието велико и слаавно дело. Тази блажена надежда, както я нарича апостолът, всеки от нас нека питае в душата си.

Скъпи братя и сестри, имаме ли тази блажена надежда, всяка тъмна мисъл се изгонва от нас. Имаме ли тази блажена мисъл, трудностите, разочарованията в живота не ни смущават. Ние гледаме смело напред, макар и да срещаме спънки, неприятности и трудности. Пред нас върви Онзи, Който даде живота Си за нас. Ние Него следваме в едно чудно, победно шевствие, което започва още тук, на земята, но завършва с осъществяването, с идването на Божието царство тук на земята – царство на правда, на мир, на радост в Святият Дух. Амин.

Пастор Симеон Попов, 26 Август 1984 г, гр. Шумен