Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.12.2013 08:00 - Алах мой отец? - 5
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 441 Коментари: 0 Гласове:
0



5. На кръстопът

 

 

О Отче, Татко мой...            Бог Отец - колебливо произнасях аз името Му на глас. Назовавах Го по различни начини и тогава, като че ли се отключи едно вълшебство: Аз изведнъж повярвах в това, че Той наистина ме слушаше, така както и моят земен баща винаги ме беше изслушвал.

            Татко мой! О, мой Бог Отец! - Коленичила на килима до леглото си, аз виках с нарастващо доверие. Моят глас звучеше необичайно високо в голямата спалня. Изведнъж почувствах, че тази стая съвсем не беше вече празна. Той беше тук! Усещах Неговата близост, благото докосване на Неговата ръка върху косите си. Сякаш виждах очите Му, преливащи от любов и състрадание. Той беше толкова близо до мен, че можех да положа главата си в Неговия скут така, както би сторило едно малко момиченце, седящо при нозете на своя баща. Дълго време седях коленичила там, негласно ридаеща в себе си, отпусната в Неговата любов. Говорех с Него и Му се извиних, че не Го бях познавала отпреди. И отново Неговите безгранични състрадание и благост ме обгърнаха като топло покривало.

            Сега аз от опит познах, че ставаше въпрос за реалното, любвеобилно присъствие на Божия Дух, който ме беше посетил през онзи следобед в моята благоуханна градина. Същата Божествена близост, която така често бях чувствала при четенето на Библията.

- Объркана съм, Татко мой!

            Трябва непременно да получа яснота по един въпрос, посегнах към нощната си масичка, където една до друга държах Библията и Корана.  Взех  двете книги, във всяка ръка по една, и ги издигнах високо над главата си.

- Коя, Отче мой? - попитах аз. - Коя е Твоята книга?

Тогава се случи нещо изумително. Никога преди това не бях преживявала нещо подобно. Дълбоко в моята вътрешност чух един глас. Думите бяха точни и ясни, пълни с дружелюбност, но и с категоричност:

- В коя от книгите Аз те срещнах като баща?

На този въпрос имаше само един отговор: „В Библията", се чух да казвам аз. Това беше всичко. Сега за мен вече нямаше никакво съмнение коя беше Божествената книга. Погледнах към часовника и се изумих, че междувременно бяха изминали цели три часа, а аз въпреки това не бях уморена. Исках да продължа да се моля, да продължа да чета Библията, защото знаех, че така моят баща ще продължи да ми говори. Аз си легнах само защото трябваше да го сторя заради доброто на моето здравословно състояние.

            Още на следващата сутрин разпоредих на моите две прислужнички, че не искам никой да ме безпокои, взех Библията си и се разположих удобно на дивана си. Започнах с четенето на Евангелието според Матея. Дълбоко ме впечатли фактът, че Бог наистина е говорил чрез съновидения на своя народ - пет пъти само в първата глава на Евангелието според Матей:

            Първо Йосиф получи на сън уверение относно непорочното зачатие на Мария. За втори път тримата мъдреци бяха предупредени на сън да се пазят от Ирод. И още три пъти Бог говори на Йосиф в съновидения как да запази живота на детенцето Исус.

            Всичко, което четях, ясно ме насочваше към това, че трябва още по-тясно да свържа пътя си с Бога. Аз се намирах пред едно важно решение. Да приема Бог Отец това можех да разбера. Но в сърцето си аз знаех, че изцяло трябва да предам себе си и на Сина Му Исус или отново да се откажа от Бога Отца. Друг път нямаше.

            Сигурна бях, че всички мои роднини настойчиво ще ме съветват да се откажа от Исуса. В мен изплува споменът на един особено знаменателен ден, в който моят баща посети нашата фамилна джамия само с мен. Влязохме в импозантното сводесто помещение. Баща ми взе моята ръка и каза, изпълнен с гордост и родово самосъзнание, че тук са се молили двадесет генерации на нашата фамилия: „Каква привилегия имаш ти, моя малка Кеха, че имаш право на дял от тази прастара истина!"

            Мислех си за Тууни. Младата жена и бездруго имаше достатъчно грижи. Притеснявах се също и за другите мои деца, които, макар и да живееха далеч оттук, щяха да страдат, ако аз станех християнка. Как ли щеше Да е моят чичо Фатех, който ме гледаше така гордо през онова време, когато на възраст от 4 годинки, 4 месеца  и 4 дни започнах сама да чета Корана? Ами моята възлюбена леля Амина и всички останали мои роднини, около стотината лели, чичовци и братовчеди. В Ориента родът е като клан, една общност, чиито членове носят отговорността един за друг. Аз щях да причиня вреда на рода си по най-различни начини. Да, дори да повлияя на брачните шансове на моите племеннички, защото те всички ще трябва да живеят в сянката на това мое решение да се приобщя към кастата на «уличните метачи».

            Най-много обаче се притеснявах за малкото ми внуче Махмуд. Какво ще стане с него? Изплаших се, когато си помислих за баща му. Той беше един много непостоянен човек, който лесно можеше да дойде до идеята да ми отнеме момчето, ако аз стана християнка, и така да постави на изпитание моя нерешителен характер.

            Най-накрая аз повече не можех да издържам дори представата за последствията на моето решение върху живота ми. Избухнах в ридания. Обляна в сълзи, аз бързо метнах един топъл шал на главата си и излязох навън в зимната градина. Тук, в моето прибежище, аз можех да размишлявам, необезпокоявана от никого.

            - О, Господи - казах аз, крачейки по дребно чакълестата алея. - Ти можеш ли наистина да изискваш от мен да напусна семейството си? Може ли един Бог, Който е любов, да изисква от мен да причиня страдание на другите? И в това мое отчаяние аз чух Неговите слова, които току-що бях прочела в Евангелието според Матея 10:37:

            „Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене."

            Този Исус не правеше никакъв компромис.   Той не желаеше да се пазари. Думите Му бяха  неумолими и неприятни. Думи, които аз не исках да слушам.

Достатъчно! Не можех да издържам повече този натиск и не исках да взема решение. Спонтанно изтичах обратно в къщата, извиках Манзур и обясних на учудената икономка,че искам да замина за Равалпинди и да остана там няколко дни. Ако й трябвах за нещо през тези дни, можеше да ми позвъни в дома на дъщеря ми. Манзур ме откара в Равалпинди, където аз наистина прекарах няколко дни в трескаво пазаруване: накупих играчки за Махмуд, както и парфюми и дрехи за себе си. Не беше особено учудващо, че в това напрежение аз бавно се отдалечавах от Божието присъствие. Когато един търговец, разстилайки пред мен един плат, ми показваше пришитите скъпоценни камъни във великолепния десен ъгъл, аз изведнъж съзрях там знака на кръста. Блъснах недружелюбно продавача и панически напуснах магазина. На следващата сутрин се върнах във Вах, но все още не бях решила дали да си остана мюсюлманка или да стана християнка.

            Една вечер, както си седях пред камината, аз взех отново Библията в ръцете си. Махмуд вече си беше легнал. В дневната беше съвсем тихо. От време на време поривът на вятъра се блъскаше в прозорците, цепениците в камината съскаха и пукаха. Вече бях прочела и четирите Евангелия и Деянията на апостолите, а онази вечер бях отворила на последната книга на Библията. Бях омагьосана от Откровението, макар че разбирах много малко от това, което четях. Въпреки това като по някаква вътрешна заповед аз продължавах да чета нататък, изпълнена с доверие, докато погледът ми се спря на един стих - двадесетия стих от третата глава на книгата Откровение. Бях докосната от него по особен начин!

            „Ето, стоя на вратата и хлопам, ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене. " Откровение на Йоана 3: 20

            „... ще вечерям с него и той с Мене?!" - дишайки тежко, аз изпуснах книгата в скута си. Та това се случи в моето съновидение! Съновидението, в което Исус вечеря заедно с мен! По онова време аз и не знаех, че съществува такава книга, наречена Откровение. Затворих очите си и отново видях картината пред себе си: Исус седеше срещу мен на масата. Чувствах благата Му Усмивка, чувствах, че бях приета от Него. Точно, както при Бога Отца, бях обгърната от блаженство, великолепие и радост! Това беше величието на Божията близост  Сега знаех, че сънят ми е бил от Бога. Пътят пред мен се виждаше ясно. Можех да Го приема или да Го отхвърля. Можех да отворя вратата и да Го поканя да влезе или да я тръшна пред Него. Във всеки случай сега вече трябваше да взема своето решение. Коленичих пред огъня.

            - О Господи, моля Те, повече не се бави! Моля Те, ела в моят живот! Всичко в мен е отворено за Теб."

            Сега не трябваше повече да се боря със себе си, нито пък да се грижа за това, което щеше да последва. Аз просто казах «да». Така Христос влезе в живота ми и аз знаех това.

            Какво неописуемо блаженство! Само за няколко дни аз се срещнах с Бог Отец и Бог Син. Изправих се и започнах да се приготвям за лягане. Моите мисли отново ме завладяха. Можех ли да се осмеля, да направя още една крачка напред? Спомних си, че в Деянията на Апостолите беше описано как Исус кръщава своите ученици със Святия Дух. Важеше ли това и за мен?

            - Господи - казах аз и положих глава на възглавницата си, - аз нямам друг освен Теб, Който да ме ръководи.

Ако Ти искаш да приема кръщение в Святия Дух, то аз съм готова за това.

            След това аз заспах с ясното съзнание, че изцяло се бях предала в ръцете на Бога.

            Беше още съвсем тъмно, когато през онази нощ, на 24 декември 1966 г., се събудих трепереща от очакване. Светещият циферблат на моя часовник показваше три часа сутринта. Стаята беше ледено студена, но аз горях от възбуда. Изпълзях изпод завивките и се свлякох на колене върху килима до леглото. Когато погледнах, ми се стори, че виждам една ярка светлина. Обляна в сълзи, аз вдигнах ръцете си към Него и извиках:

- О, Бог Отец, кръсти ме със Святия Твой Дух!

            Взех Библията и отворих на Деянията на Апостолите, където в петия стих на първата глава се казваше: " Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух не след много дни."     -Господи-извиках аз - щом тези думи са истина, то подари ми това кръщение сега. Аз няма да стана докато Ти не ми дадеш това кръщение.

            Изведнъж аз бях изпълнена с удивление и страхопочитание, защото в светлината на настъпващата утрин аз видях Неговия лик. Почувствах как Святият Дух проникна в цялата моя същност. Тогава това чувство постепенно отслабна и една никога неизпитана до този момент радост се роди в мен. Аз не можех да правя нищо друго, освен да го славя и величая за Неговата милост.

            Малко по-късно аз се изправих и погледнах през украсените с филиграни прозорци моята градина. Утрото беше настъпило.

            - О, Господи - казах аз, - може ли небето, за което Ти говориш, да бъде още по-хубаво от това? Да познавам Теб е радост, да се моля на Теб е щастие, да бъда близо до Теб е мир и блаженство! Това е Небето! Да съм спала най-много още два часа, когато двете ми прислужнички влязоха, за да ми помогнат да се облека. Откакто се помня, за първи път тази сутрин от устата ми не се изплъзна груба дума. В залятото от слънце помещение цареше абсолютно спокойна и ведра атмосфера. Райшим дори направи нещо, което никога досега не беше правила! Тя си затананика една песничка, докато решеше косите ми.

            През целия ден радостта не ме напусна и докато извършвах ежедневната си работа, аз славех Бога безгласно в себе си. На обяд Махмуд отдели очи от палачинките си и каза:

            - Мами, ти изглеждаш толкова щастлива! Какво се е случило с теб?

Погалих го по лъскавата черна коса.

            - Дай му и малко халва - казах аз на готвача. Това беше любимото лакомство на Махмуд, което се приготовлява от пшеница, масло и захар. Казах на момчето, че тази година ще празнуваме Рождество в дома на Мичелови.

            - Това е един празник, подобен на Рамазана - казах МУ аз. Махмуд ме разбра. Рамазан беше месецът от мюсюлманския календар, през който Мохамед е получил своето първо пророчество. През този месец всеки ден мюсюлманите постят от изгрева до залеза на слънцето С тъпани се възвестява краят на деня и тогава се започва с яденето По това време се приготовляват преди всичко деликатеси: сладки и кисели плодове, панирани в яйчено тесто с листа от спанак, превъзходно приготвени патладжани и сочни шишкебапи (грилирани на шишчета късове месо).

            Предполагах, че Рождество Христово се празнува подобно на Рамазана и се оказах права. Когато Дейвид ни поздрави на входната врата, около него се носеше миризмата на прекрасни ястия, а отвътре се чуваше радостен смях.

            - Заповядайте, моля влезте - каза той и ни придърпа в празнично украсената всекидневна. В ъгъла светеше една коледна елха и смехът на двете Мичелови деца, които бяха само малко по-големи от Махмуд, долиташе от съседната детска стая. Щастлив, Махмуд се присъедини към тях.

            Аз не можех повече да сдържам радостта си и възкликнах:

            - Дейвид - без да се замисля, го бях назовала с малкото му име, - сега и аз съм християнка! Приех кръщение в Святия Дух!

            Той безмълвно и втренчено ме гледаше известно време, след което попита:

            - Откъде знаете за кръщението в Святия Дух? - Неговите очи бяха широко отворени от учудване, но изведнъж, величаейки Бога, той избухна в радостен смях. Щом Синов го чу, дотърча от кухнята, а Дейвид ме попита още веднъж:

- Кой Ви каза това?

            - Исус - засмях се и аз. - Прочетох за това в Деянията на Апостолите. Тогава помолих Бог да ми го даде и го получих.

Дейвид и Синов ме гледаха слисани, но изведнъж се спуснаха към мен. Синов ме прегърна и избухна в сълзи, Девид също. След това, хванати за ръце, стояхме там изправени и хвалехме Бога за това, което беше извършил същата вечер аз започнах да си водя дневник, в който отбелязвах всички тези чудесни и чудни неща, които Господ бе извършил за мен.

            В случай, че умра, нямах представа какво можеше да ми се случи, когато се разбереше, че съм станала християнка - желаех да оставя след себе си поне това сведение за моите преживявания. Когато седях на бюрото си и записвах своите опитности, не забелязвах, че така Господ вече ме подготвяше за свой ученик.

 

 




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1040409
Постинги: 2943
Коментари: 97
Гласове: 662
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930