Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.12.2013 21:00 - Годен чрез опрощение - 59 и 60
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 527 Коментари: 0 Гласове:
0



Глава петдесет и девета

Работници на лозето

 

Матей 20

Работещи за мъдър господар

 

В Матей 19:27 Петър задава въпроса: „Ето ние оставихме всичко и те последвахме. Тогава какво ще имаме ние?” Или както казваме днес: „Ще имам ли полза от това?” Петър отговаряше на това, което току що беше видял. Един богат младеж си беше отишъл от Исус, тъжен и опечален от отговора, който беше получил. В сравнение с него Петър мислеше, че той е взел правилното решение. Той беше напуснал дома на баща си и неговия бизнес.

Исус представя четири урока, за да поправи някои погрешни разбирания:

 

Опознайте господаря си

 

Той уверява учениците си, че те ще седят на дванадесет трона и ще съдят дванадесетте племена на Израел. Той разширява отговора си и включва всички тези, които са напуснали баща и майка, братя и сестри, и домовете си заради Него. Те ще получат много повече и ще наследят вечния живот. След това Той отправя предупреждението:

 

„Обаче много, които са първи ще бъдат последни,

а последните първи” (Матей19:30).

 

„Небесното царство е като стопанин” (Матей 20:1).

 

Същата тема продължава в 20 глава. Това е притча, която илюстрира „обаче” от Матей19:30 и отговаря на въпроса на Петър за техния дял във всичко това. Тя представя небесното царство като наемащо хора, които поради различни причини се съгласиха да работят на лозето. Учениците бяха всред тази група, която беше наета като работници. Богатият младеж също беше поканен, но реши, че изискванията са твърде високи, а заплащането твърде ниско. Исус използва този случай, за да разкрие проблема в мисленето на Петър относно неговия господар и да илюстрира лекарството за това.

 

Довери се на господаря си

 

Има два вида работници. Първия са тези, които се съгласяват да работят за цената на дневна надница (Матей 20:2) – те знаят какво ще получат в края на деня и това им се напомня в този момент. След това са тези, които са наети в 3я, 6я, 9я и 11ти час. На тези е казано: „ще ви платя, каквото ви се полага”. Те трябва да се доверят на стопанина и неговата честност. Всеки, който ще дойде при Исус като стопанин и Господар на Неговото царство, става работник в него.

Истина е, че някои дойдоха в ранната част на живота си, а други в последния час, но ние не работим, за да спечелим своето спасение, нито работим, за да се пазарим за това, което мислим, че заслужаваме. Това е проблема, на който Исус обръща внимание във връзка с въпроса на Петър. Той смяташе, че тъй като е напуснал всичко, сега той заслужава повече, отколкото богатия младеж. Този вид мислене не разбира благодатта. То вярва, че има заслуга в човешките дела и че милостта се заслужава. Исус беше този, който избра Петър.

Нито той, или който и да е друг човек нямаше да решат да следват Исус, ако Бог не беше им показал милостта си. След като отговорим на Божия призив всички ние ставаме работници вземаме решение между пазарлък за това, което смятаме, че ни се полага или се надяваме на господаря да ни даде от изобилието на Своите богатства и удоволствия.

 

Гледайте на господаря си

 

Съществува друго предупреждение. Всеки от учениците видя младежа да си отива тъжен и разочарован. Те чуха отговора на Исус относно решението на младежа и зададоха въпроса: „Тогава кой може да се спаси?” Те, бедните, сравняваха себе си с богатия младеж. Исус ги учеше да отместят погледа си от хората и да ги насочат към Божията благодат, за когото всичко е възможно (Матей 19:26). Може би богатият младеж стана работник в Божието лозе, месец или два, а може би и година по-късно. Може би той стана великия апостол Павел. Ние не знаем това. От притчата обаче знаем, че Исус е ясен относно последиците, когато гледаме на хората работещи с нас, вместо да държим погледа си прикован върху господаря, който ги е наел. Първите ще бъдат последни. Те ще получат това, за което са се спазарили.

Ако се пазарим за дневната надница, той може да ни я даде. Ако се пазарим за популярност, Той може да ни я даде. В притчата Той им даде точно това, за което се бяха спазарили, но в притчата тези, които се довериха на господаря получиха повече, отколкото очакваха. Тези, които се доверяват на господаря разбират, че той „може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим” (Ефесяни 3:20).

Тези, които се пазарят с Бог наблюдават работещите с тях и си мислят, че те превъзхождат другите. Този вид мислене е основано на гордост, а не на благодат или милост. Когато тези, които бяха наети първи дойдоха, за да получат заплатата си, те мислеха, че ще получат повече (Матей 20:10), защото знаеха, че другите не са работели в горещината, през целия ден.

Наблюдавайки другите с дух на гордост е ужасно пагубно. То възпрепятства всяка молитва, която отправяме към Бог и унищожава всяко приятелство, на което сме можели да се наслаждаваме на земята. Какво благословение е да имаме благодатта и милостта на Бог преминаващи през живота ни в сърцата на други, без да знаем за това!

 

 

Подражавайте на господаря си

                                                                                                                       

Това представя третия урок за всичките ученици. Апостол Павел описва и илюстрира това смирение много сбито до църквата във Филипи и до нас: „Със смиреномъдрие смятайте другия по-горен от себе си” (Филипяни 2:3). „ И като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.  Затова и Бог Го превъзвиси и Му подари името, което е над всяко друго име, така че в името на Исус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества” (Филипяни 2:8-10). Исус показа, че последните ще бъдат първи. (Матей 20:16).

 

 

Глава шестдесета

Характерът на ходатайстващите

 

Данаил 9

Данаил. Високо уважаван човек

 

Притчата в Матей 20 беше разказана една седмица преди първосвещеническата молитва на Исус, която е записана в Йоан 17. Въпреки че молитва не е темата в Матей 20, за тези, които ще водят и установяват църквата е важно да се запознаят с това, което характеризира вида молитва, която Исус изрече в Йоан 17.

Записани са и други молитви на хора като Мойсей в Изход 32; Давид в 1 Летописи 17; Исая в 13:15 и Еремия в Плач на Еремия 3:55. Също така можем да ги срещнем в Ездра 9, Неемия 9, Данаил 9, а Павел ги записва в Ефесяни 1 и Колосяни 1. Не е изненадващо да открием сродни характеристики в тях. Аз избрах молитвата на Данаил, за да илюстрирам уроците, които бяха представени пред учениците в Матей 20, и които бяха част от живота на хора като Данаил.

Тук виждаме човек, който три пъти на ден застава на колене, молещ се и отдаващ слава на Бог, въпреки че това го изпраща в рова на лъвовете. Цар Дарий е впечатлен от Данаил, като слуга на своя Бог. Той издава заповед всички хора да се страхуват от Бога на Данаил. „Той е живият Бог, Който е утвърден до века, и Неговото царство е царство, което няма да се наруши, и властта Му ще трае до край” (Данаил 6:26).

От свидетелството на цар Дарий, можем да кажем, че Данаил беше човек, който познаваше своя Бог и живееше живот, който представяше това познание пред тези, които бяха във връзка с него. Неговата посредническа молитва не беше засегната от заплахите срещу живота му. Виденията му и срещите му с ангели, го благословиха, а също така и поколенията до ден днешен. Неговото смирение не беше засегнато или унижено от тези срещи. Той не мислеше, че стои над другите. Той беше работник в Божието царство във Вавилон, както Еремия беше в Ерусалим. Пророчеството на Еремия беше истина за него, като че ли някой ангел от небето го бе изговорил.

Когато Данаил разбра, че 67 от 70 години на плен са изминали, той се обръща към Бог, за да Го търси чрез молитва и молби, с пост, вретище и пепел.

Не забравяйте, че откровението, което Данаил беше получил лесно можеше да го възгордее. Той беше човек като Павел, който във 2 Коринтяни 12:7 казва: „А за да не се превъзнасям поради твърде многото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи, за да не се превъзнасям.” Тук виждаме мъже, чийто живот беше като тамяна, който се издигаше пред Бог като благоуханен аромат.

В молитвата на Данаил в девета глава ние виждаме, че:

 

Данаил познаваше своя Бог

 

Той знае за Божието слово към Еремия (ст. 2), че Бог е „велик и страшен, Който пази завета и милостта си” (ст. 4), че на Бог, нашия Господ принадлежат милост и прощение (ст. 9). Той потвърди думите, които изговори против нас (ст. 12), но пак не се помолихме на Бог, нашия Господ (ст. 13), затова Господ е бдял за това зло ... Той е справедлив във всичките си дела (ст. 14), Който изведе народа Си от земята на Египет ... и си спечелил за Себе Си име (ст. 15). Когато живота и свидетелството ни са в унисон, с нещата, които знаем за Бог и ако го познаваме и знаем нещата, които е извършил, тогава молитвите ни са като тамян пред Бог.

 

Данаил признава нуждата си

 

„Обърнах лицето си към Бог за да отправя към него молитви и молби ...” (ст.з). Около 30 пъти той се идентифицира с греховете на своя народ. „Съгрешихме и извършихме беззаконие (ст. 5) и не послушахме слугите ти пророците (ст. 6), целия Израел престъпи закона Ти” (ст. 11). Отпадналия дух пред Бог признава нуждата си от благодат и милост. Спорейки с Бог относно заслугите на нашите добродетели не е дял от ходатайството.

 

Данаил се обръща към характера на Бог

 

„О Господи велики и страшни, който пазиш завета и милостта си ... (ст. 4), на Господ нашия Бог принадлежат милост и прощение... (ст. 9), Бог е справедлив във всички дела, които върши... (ст. 14), Който си извел народа си от Египет с мощна ръка и си спечелил за себе си име (ст. 15), Господи, според цялата Твоя правда, моля се, нека гневът Ти и яростта Ти се отвърнат от Твоя град Йерусалим, святия Ти хълм;” (ст. 16).

Съществува дълбочина от познание в сърцето на Данаил, който разбира Божието сърце. Данаил не наблюдава своите сънародници, Евреите. Той не се опитва да установи дали някой няма да организира молитвено събрание. Той не сравнява себе си с другите, за да види дали те заслужават това, което Бог им дава. Той знае от Божиите обещания мислите на Божието сърце и се обръща към това.

 

Данаил разбира, че няма заслуги

 

„Послушай, Боже наш, молитвата на слугата си и осияй с лицето си върху запустялото си светилище (ст. 17). Боже мой, приклони ухото Си и послушай; отвори очите Си и виж опустошенията ни... защото ние не принасяме прошенията си пред Тебе заради нашата правда, а заради многото Твои щедрости.  Господи, послушай; Господи, прости; Господи, дай внимание и подействай; да не закъснееш заради Себе Си, Боже мой; защото с Твоето име се наричат градът Ти и народът Ти” (ст. 18-19).

Той се моли за несъзнателно следване на това, което Бог е осигурил, за следване на знаците и знаменията, за да може отново да живеят в Ерусалим там, където е Неговото присъствие. Той не иска живота му да стане по-лек, или да види знамения и чудеса, които не могат да бъдат разбрани. Той се молеше за непрекъснатия аромат на смирение, за да преодолее смрадта на човешката гордост.

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693294
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031