Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.12.2013 07:00 - Годен чрез опрощение - 31 и 32
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 426 Коментари: 0 Гласове:
0



Глава тридесет и първа

Измамвайки други

 

Левит 6:1-7

Пет примера за престъпление

 

Опрощение и възстановяване са важни за Бог, тъй като без тях не може да има признание за грях и Неговия закон остава нарушен.  Бог е еднакво загрижен за нарушените правата на човека. Личната опитност на прощение в живота на Павел му дава сила да пише до Галатяните. „Братя даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с кротък дух; но всекиму казвам: Пази себе си, да не би ти да бъдеш изкушен” (Галатяни 6:1)

 

Неспазване на доверие

Левит 6:2

 

Това се отнася за човек, който измамва друг човек за нещо, което му е поверено (Левит 6:2). Всяко нещо, което ти е поверено, управление на имение, книга или предмет.

В 1 Тимотей 6:20 Павел използва следните думи за да предаде това значение: „О, Тимотей, пази това, което ти е поверено.” Също така той пише до църквата в Рим: „Защото даровете и призванието от Бога са неотменими” (Рим. 11:29). Те са ни дадени от Бог. Ние сме отговорни за използването им в служба за другите. Всяко отричане, че сме ги получили или невнимание при пазенето и използването им е престъпление в Божиите очи. Вършенето на неправда срещу ближния е вършене на неправда срещу Бог.

Всяко обещание, което даваме в живота си е важно. Обещанието е задължение, което ограничава свободата или действията ни. Аз не мога да продължа да следвам моя собствен път и моите удоволствия, и да говоря моите собствени думи пред Бог и хората. Не забравяйте предупреждението от Еклисиаст 5:4-6.

 

Нечестност при партньорство или приятелство

Левит 6:2

 

Това се отнася за сделки в живота, които изглеждат законни, но всъщност са егоистични. Пример от нашето време е фразата: „Аз имам право”, но го имаш за сметката на някой друг.

В Лука 19:2 се споменава за човек на име Закхей, началник на бирниците. Той имаше законното право да събира данъци, но също така и навика да взема повече от определеното. Божият морал е по-висок от това. Както Павел казва: „със смирение нека всеки счита другия по-горен от себе си” (Филипяни 2:3).

Това е относно други, които не трябва да изпълняват нашите задължения в живота или в работата ни дори когато заемаме ръководна позиция над тях. 

Относно правителството трябва да има съзнателно спазване на правилата, законите за търговия и данъците.

Във 2 Царе 24:24 е записано как Давид купува нивата от Орна, опитвайки се да спре епидемията, която е причинил с преброяването на народа. Тя е предложена на Давид безплатно, но той казва: „Не, но непременно ще я купя от тебе за определена цена; защото не ща да принеса на Господа моя Бог всеизгаряния, за които не съм похарчил.” Преброяването не струваше нищо на Давид, той беше изпратил Йоав, който преброяваше в продължение на девет месеца. Седемдесет хиляди души умряха, поради това, което Давид направи. Това е дело на голяма несправедливост в отношенията между Давид и Израел, злоупотреба с позицията му на цар.

 

Вземане чрез насилие

Левит 6:2

 

Това не е ограничено само до явно нападение, побой и кражба. Съществуват властни хора, които налагат своята воля, упражняващи власт, независимо от съвестта на другите. Може да си представим войните и лагерите на смъртта, политическите и религиозни идеологии, дори побойника в училището или бандите в града. Това са случаи, в които подтисничеството, бедите или властта засягат слабите, като Ахав, който открадна лозето на Навутей (3 Царе 21).

 

Измама Подтисничество чрез измама.

Левит 6:2

 

Евреинът беше виновен в измама, когато преминавайки покрай лозето на съседа си изядеше повече грозде от неговото, отколкото ако ядеше от своето. Това може да бъде приложено към подкупване хора да гласуват, претоварването им с работа или удължено работно време, без да им се заплати според обещанието (Яков 5:4).

Големият змей от Откровение 12:3 потиска хората от всеки народ чрез измама още от времето, когато излъга Адам и Ева. Помислете за всички дадени обещания, пораждайки очакване и надежда в хората, които след това не са били изпълнени. Колко успешно действа той като използва само една част от Писанията, за да унищожи другата? В Матей 23:13-36 Исус представя серия от осем „Горко” за погрешно използване на Писанията и потискане на народа с измама, след което в ст. 37-39 им напомня за последиците от това.

 

 

Задържане на намерени неща

Левит 6:3

 

Не трябва да намираме радост в загубата на други, мислейки, че това, което са изгубили няма да им липсва. Трябва да направим всичко възможно да намерим притежателя на изгубеното. Всяко нещо, което Сатана е намерил и има власт над него, той няма да го отстъпи лесно. Той обикаля наоколо като ревящ лъв, търсещ да унищожи някого (1 Петрово 5:8). Колко лесно е да се пристрастим към нещо и колко трудно е да отвикнем от него!

В Изход 20:5-6 Бог казва за себе си „...Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата ... а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.” Изкривените истини, с които сме съгласни да живеем, са тези, които Бог въздава на третото и четвърто поколение.

Бог е много ревностен, когато управлява правата на човечеството. Неговото изискване за възстановяване в Изход 22:1, 4 показва, че Той ще поддържа нарушените си права до самия край. Честта на Неговия закон ще бъде възстановена. „Глупците се смеят над греха, а всред праведните има благоволение” (Притчи 14:9).

Андрю Бонар казва: „Тези, които не се страхуват от бурята, не отиват в скривалището. Петър обичаше възкресения Христос, който го освободи от товара на неговото отричане. Ангелът на смъртта в Египет, накара Израел да оцени кръвта върху стълбовете на вратата.”

Ако Исус не беше задоволил напълно светия закон чрез активно послушание и не заплати една пета чрез своето пасивно послушание по време на процеса и разпъването Му, това щеше да ни остави без изкупителна благодат.

 

 

Глава тридесет и втора

Примирителна жертва

 

Левит 3; Левит 7:11-38

Помиряване

 

Петата жертва

 

Пророк Амос каза на Израел, че Бог вече не приемаше тяхната жертва на всеизгаряне и хлебната им жертва, и вече няма да обръща внимание на техните примирителни жертви. Тези три жертви бяха наречени доброволни, тъй като Израел трябваше да ги донесе доброволно.

Жертвите са споменати за пръв път в книгата Левит и реда, в който бяха споменати е, жертва за всеизгаряне, хлебна жертва, жертва за грях, жертва за престъпление и примирителна жертва.

Жертвите за грях и престъпление се изискваха, когато греха станеше видим за човека паднал в грях. Свещениците също принасяха много други жертви, които бяха изискани от тях включително публичната примирителна жертва, по време на седемте Господни празника и в първия ден на всеки месец. 

От Амос 5:21-24 и Еремия 14:12 се вижда ясно, че доброволната жертва може да бъде принесена по начин, който Господ мрази. „Мразя, презирам празниците ви.... Отмахнете от мен шума на песните си, защото не искам да чувам шума на псалтирите ви.”

Това се случва, когато „как” на религията е поучавано дълго време, след като „защо” е било забравено.

Олтарът ни представя разбирането за начина, по който Бог илюстрира своята идея за проблема на греха, Неговата омраза към него и защо Неговата святост е отделена от греха. Това ни представя разбиране за светостта в небето, за живот в Неговото присъствие. Можем да си представим как живот в тъмнина и мрак е компресиран ужас от цялата история на гордост, зло, война, страдание, омраза и пр., както и липсата на постоянно увеличаващата се Божия любов, благодат, радост, мир и пр.

Причината за съществуването на олтара е греха и на този олтар Христос задоволи Божията нужда по отношение на свято усъвършенстване и нуждата на човека по отношение на грях и невежество. Той установи мир между Бог и човека. Връзката на приятелство е установена отново. Единство и мир сега са възможни.

Така че отговора към олтара е осветено поклонение, което може да бъде определено като връзка на необикновено подчинение и екстравагантна любов (Битие 22:18). Тези, които знаят, че имат свободен достъп до Бог ще го използват постоянно и ще Му благодарят за това.

Това е също, което автора на книгата Евреи има предвид, когато казва:

 

„ И така, чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, т. е. плод от устни, които изповядват Неговото име.”

 

Примирителната жертва илюстрира за нас не толкова начина, но ефекта от умилостивението, като мир с Бог, примиряване и Бог, който благославя принасящия жертвата или народа.

Примирителната жертва беше споделена от трите партии участващи в нея. Тлъстината беше за Бог, гърдите и дясното рамо за свещеника, а остатъка за принасящия жертвата. Животното можеше да бъде мъжко или женско, тип на най-дълбока приятелска връзка.

Поставянето на ръцете върху животното беше с цел идентифициране с Изкупителя, като източник на благословение. Това трябваше да бъде извършено пред вратата на скинията, което демонстрираше, че сме влезли в Божието присъствие, доверявайки Му се, че Неговата благодат е достатъчна, а обещания от Него мир наградата на радост.

Кръвта беше попръскана около олтара като свидетелство за живота на Изкупителя, който ни осигури обещания мир и приятелска връзка. Затова апостол Павел пише до църквата в Рим:

„И така, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос, посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тази благодат, в която стоим и се радваме поради надеждата за Божията слава” (Римляни 5:1-2).

Най-добрите части от животното, което беше пожертвано, а именно, тлъстината, бъбреците и черния дроб бяха поставени в огъня като Божия част на жертвата за приношение. Както тази най-добра част бе взета от вътрешностите на животното, ние също така трябва да дадем най-доброто от нашите вътрешни чувства или благодарност от най-дълбокия вид.

Това беше направено от Исус когато Той изля душата си „до смърт” (Марк 14:34) за да стане „нашия мир” (Ефесяни 2:14). Неговите чувства към Бог и човека не намаляха, когато бяха изпитани чрез огъня. Той беше аромата, който задоволи Бог.

В случая с овена или овцата, за частта на олтара се говори като за храна, жертва на Бог чрез огън (Левит 3:11), като че ли Бог седи на една маса с народа Си. В Малахия 1:7 олтара е наречен „божията трапеза”, която беше третирана с презрение от Неговия народ.

За тази жертва едно от три вида животни можеше да бъде доведени в скинията. Чрез телето виждаме Бог, който е представен като силен и търпелив (Левит 3:1). Агнето представяше Исус като смирен и кротък (Левит 3:6). В козела виждаме Исус като избран от всред нас, като такъв, който е презрян и отхвърлен (Левит 3:21). Козела, който представяше Исус като взет от обществото на човечеството за спасението на останалите е като лъва, който избира една коза като плячка, за да задоволи глада си, така че смъртта на това животно спасяваше живота на остатъка от стадото.

Каяфа каза относно Исус: „По-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ” (Йоан 11:50).

Когато принасящия жертвата не можеше да доведе теле, той трябваше да представи овца или коза. Исус беше повече, отколкото само смирен и нежен като агне и растящ в благодат. Също така Той беше силен и търпелив като телето в Своята служба. Като овен Тай беше водач, който беше мразен заради публичното си свидетелство, че техните дела са зли. Като козел, Той беше взет от всред народа, за да бъде нашия Спасител, посредник и мир. Бог се е погрижил да не постави ударението върху една част от изкупителното дело на нашия Спасител над друга.

 

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693105
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031