Глава тридесета
Жертва за престъпление
Левит 5:14-6:7; Левит 7:1-10
Възстановяване и компенсиране
Четвъртата жертва
Жертвата за грях беше демонстрация за невежеството на човека, мамещ Бог в това, което по право Му принадлежеше, а именно, да говори, разбира и прилага на практика истината. Исус обобщи своя живот ясно и просто, като представи Своята връзка с Бащата и ги показа на човешката раса. Всичкия грях на земята води началото си от невежество в един или повече от тези три примера.
Вида животно, което беше довеждано пред олтара като жертва за грях зависеше от позицията, която той заемаше в обществото. В жертвата за приношение имаше само едно животно – овен, без недостатък, за всяка група. Но сега виждаме, че е прибавена компенсация, а също така двоен десятък като наказание. На главата на животното не бяха поставяни ръце в знак на идентифициране или заместничество. Това беше възстановяване.
Първите две жертви бяха посвещаване на Бог и посвещаване на човек. „Обичай Господ твоя Бог с всичкото си сърце ... и ближния си както себе си.” В жертвите за грях и престъпление виждаме подобна двойка. Жертвата за грях е относно моя грях и невежество спрямо Бог относно всеки вид истина и нуждата ми от изкупител, за да задоволи Божиите изисквания вместо мен. Жертвата за престъпление е относно грях и невежество или незаинтересованост към моя ближен, и изисква заплащане и наказание.
В Еклисиаст 5:4-7 виждаме пример за тази двойка.
„Когато направиш оброк на Бога,
не се бави да го изпълниш,
защото Той няма благоволение в безумните;
изпълни това, на което си се обрекъл. По-добре да не се обричаш,
отколкото да се обречеш и да не изпълниш. Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти;
и не казвай пред Божия служител, че е било по небрежност;
защо да се разгневи Бог на гласа ти
и да погуби делото на ръцете ти?”
Обърнете внимание на езика към Бог и на ръката към човек.
Андрю Бонар описва това събитие по следния начин. Желанието на този човек, да се говори добре за него и да изглежда набожен в очите на свещеника и народа, когато посещаваше публично събрание го накара да обещае повече с устните си, отколкото наистина искаше да обещае или да даде (Левит 5:1-4). Той не говореше истината пред Бог, той не размишляваше относно истината за себе си и не я практикуваше пред другите. Това изискваше жертва за грях.
„Когато свещеникът идваше, за да вземе полагащата му се част от жертвата, човекът беше изкушаван да отрече, че е обещал толкова много. Така че той съгрешаваше в греха на престъпление, който е споменат в Левит 5:15, тъй като той задържаше това, което е обещал за Божия дом” – казва Андрю Бонар в книгата си Левит.
Този човек трябваше да доведе овен, животното за заместник (което се вижда от историята за овена, който замести Исаак) без недостатък, избран от стадото, както Христос беше „... на един силен... избран от народа” (Псалм 89:19), както овена.
Когато овена беше доведен, свещеника правеше две неща. Той оценяваше стойността на овена, което показваше стойността на идеята, която жертващия имаше за закона, който беше нарушил, след което прибави една пета (двоен десятък), поради опита Бог да бъде измамен, чрез задържане една част за себе си.
Божието умилостивение (за покриването на греха) също изискваше две неща.
Това, което беше изгубено, трябваше да бъде възстановено. Бог трябваше да възстанови цялата чест на закона, която беше изгубена поради невъзможността на човека да го пази.
Трябваше да има компенсация за нарушението на закона. Бог трябваше да възстанови закона си чрез количеството на страдание или наказание.
Активното послушание на Исус осигури първото. Всеки детайл от живота Му изрази, начина по който Той оценяваше напътствията на Своя Баща. „Аз не правя нищо от само себе си. Аз съдя както чувам”(Йоан 5: 19, 30; 7:16; 8:26, 38; 12:49).
Пасивното послушание на Исус осигури второто: „Душата Ми е прискърбна до смърт” (Матей 26:38). Исус, който положително се предаде в плен на грешните хора, щеше да възстанови честта на закона, чрез непонятна степен на страдание.
Исус, Който изпълни ролята на овена, не беше оценен много високо от Синедриона, 30 сребърника, цената за слуга (Матей 26:15). Петър постави по-висока цена за кръвта на Исус (1 Петрово 1:19). Кой може да каже, каква цена беше поставена в небесното светилище? Ние знаем, че беше достатъчно голяма, за да изкупи и „покори всичко под нозете Му, поставяйки Го да бъде глава за всичко в църквата” (Ефесяни 1:22).
Ние сме задължени към това, което жертвата за престъпление илюстрира и това, което Исус демонстрира. „И ако някой съгреши като стори какво да било нещо, което Господ е заповядал да се не струва, макар че не го е познал, пак ще бъде виновен и ще носи беззаконието си” (Левит 5:17). Това не е преднамерения грях от Псалм 19:13, което означава своеволен грях. Ние предполагаме, че може да извършим този грях и да не понесем последиците му по-късно.
Павел казва:
„При все че бях изпърво хулител, гонител и пакостник. Но придобих милост, понеже, като невеж, сторих това в неверие;” (1 Тимотей 1:13)
„Нека принесе при свещеника овен от стадото без недостатък, достатъчен, според твоята оценка, за принос за престъпление; и свещеникът да направи умилостивение за него поради престъплението, което е извършил от незнание, и ще му се прости” (Левит 5:18)
Богохулството изискваше жертва за грях. Насилствената агресия срещу човека изискваше жертва за престъпление. Въпреки това на човека беше показана милост и му беше простено, тъй като вярата му помогна да разбере и да повярва, че за него е била принесена жертва.
Третирайки незнанието като грях от такава величина, Бог постави народа си под тържественото задължение да изучават откритата Му воля. Не е необходимо да живеем в грях, за да може благодатта да бъде преизобилна. Нека оставим олтара да извърши своето дело, за да можем да бъдем свободни и да преминем към Светото място.
