Глава двадесет и пета
Съставките
Прекрасно изправени житни класове,
смлени на чисто брашно
В 1 Царе 1:24 четем записана историята на Самуил и Анна, отивайки в Сило, за да принесат жертва на всеизгаряне, хлебна жертва и жертва на възлияние. Тя взе три телета, една ефа чисто брашно и мех с вино. Това беше достатъчно за три жертви на приношение и десет хлебни жертви.
Молитвата й в 1 Царе 2 ни казва защо. Тук виждаме майка, която даде обещание (1 Царе 1:11) и се радваше за него. Явно имаше хора в Израел, които разбираха важността на приношенията и какво те представляваха те, като с радост се възползваха от осигуреното им чрез тези жертви.
Когато тя завърши молитвата си ние четем: „А Илийевите синове бяха лоши хора, които не познаваха Господа” (1 Царе 2:12). В следващите 22 стиха е предсказана съдбата на целия дом на Илий. В глава 4:17-18 Илий изгуби войната за срам на Израел. Той изгуби синовете си, за срам на семейството си, изгуби живота си за собствен срам, и ковчега на завета, за срам на Бог. Цената на непослушание към Бог е огромна и има вечни последици. Техният живот беше откъснат от типологията, която беше представена пред тях.
Титлите и службите на Илий и синовете му бяха добавили нови отговорности към тях. Те трябваше да носят греха на Израел пред Бог като посредници (Левит 10:17). Техните длъжности пред Бог и Израел нямаха полза за тях, без промяна на състоянието на собственото им сърце. Те само откриваха това, което беше в сърцата им. Човек може да си представя какво благословение щеше да се излее над Израел, ако всеки един от тях имаше сърцето на Анна, която принесе преизобилна хлебна жертва.
Съставките на това, което принасяме или начина, по който го принасяме е важен за Бог. Обърнете внимание например на съботната почивка като съставка: „Ние, които вярваме влизаме в тази почивка” (Евреи 4:3). Стих четвърти идентифицира това като съботна почивка: „Защото Бог си почина на седмия ден от всичките си дела.”
В Исая 58:13 е записано как да представим тази важна почивка като съставка на хлебната жертва. Тя е принесена с: „... да не вършиш своята воля, да не следваш своите пътища и да не говориш своите си думи”. Почивката, която идва от вяра не беше предназначена само за Израел. Божиите инструкции да вървим в Неговите пътища, да търсим Неговата наслада и Неговото Слово ще съществуват дълго време след възкресението, и след като църквата вече не съществува на земята.
Докато за народа хлебната жертва беше доброволна, първосвещеника беше задължен да принесе цялата си жертва в огъня на дневната жертва на приношение. От него се изискваше да донесе 12 питки, които представяха 12те племена на Израел.
Исус пожертва себе си доброволно за Божия народ (Йоан 10:18), въпреки това Бог изискваше Той да пожертва напълно Себе Си за тях (Лука 22:42).
Предаването ни в служба за хората трябва да рефлектира това.
Чистото брашно беше фино смляно и пресято. В плътта си ние сме като класове жито. Ние изглеждаме добре, но за да може да бъдем използваеми, трябва да бъдем смлени като брашно.
Брашното сочи към Христос. Както брашното беше смляно, така Исус беше смлян от всичкото неверие, отхвърляне, омраза, гордост и подигравки от страна на хората. Към тях бяха прибавени агонията на Неговите страдания в Гетсиманската градина, процеса срещу Него и разпъването на кръст. Бащата положи върху Него греха и присъдата на света и ада на раздяла с Него. Това беше Неговия дар на служба за човечеството. В Лука 20:18 Исус предупреди, че ако те не паднат върху Него, самите те щяха да бъдат разпръснати като прах. Това представя щателно смилане. Всеки един от тези, които се облегнат на Него ще бъдат пречупени от греха, гордостта, законничеството и лицемерието, докато Той понесе Божия гняв и смилането вместо тях.
Маслото, с което брашното беше примесено представя Исус, като „изпълнен със Светия Дух” (Лука 4:1). Исая казва за маслото, което беше изляно върху хлебната жертва: „Божият Дух ще почива над Него.” То го посвети за служба и длъжност, както всеки дар беше посвещаван.
Тамянът беше аромата на Неговия живот пред Бащата. Благоуханната миризма означаваше, че Бащата е приел жертвата.
Към жертвата не трябваше да се прибавя мед, или каквито и да е сладки неща извлечени от плод. От около 136 кг. фурми и грозде може да се направи 45 кг. подсладител, наречен „дибс” на арабски. Той можеше да вкисне и да започне да ферментира. Това, което принасяме на Бог не трябва да задоволява нашите желания, но трябва да бъде свято и отделено от плътското.
Също така не трябваше да има мая или егоистични желания, зли мисли или недоволство, тъй като те са показатели за поквара в делото. Тя ни възгордява. Към нещата, които говорят за Христос не трябва да се добавят човешки идеи.
Исус предупреди за кваса на фарисеите. В Лука 20 Той говори за миналото им отхвърляне на истината, която беше представена от Йоан Кръстител (ст. 3-8). Това прерасна до техния настоящ бунт срещу Него (ст. 9-16) и щеше да ги доведе до бъдещото им унищожение (ст. 17-18).
„Всяка хлебна жертва ... да подправяте със сол” (Левит 2:13). Там, където кваса разваля, солта запазва. Завет, който беше сключен със сол беше напълно сигурен завет. Той е наречен „солта на завета, на твоя Бог” (Левит 2:13). Тя говори за приятелска връзка между Бог и човека и неговото сигурно задоволство от изкупителя, но също така и за нашето истинско предаване на Бог, чрез което всичката нечистота, ритуална и лицемерна са отхвърлени.
Жертвата на възлияние беше принасяна с хлебната жертва и примирителната жертва. Тя беше прибавена, за да изрази сърдечното съгласие на служещия към всичко, което беше представено на олтара.
