Глава четвърта

Той говори, за да инструктира

2 Тимотей 3:16

 Неговата власт да поучава

Битие, книгата на началата обхваща около 3 000 или може би 4 000 или 5 000 години. Книгата Изход обхваща не повече от 82 години.

Първите две и половина глави се занимават с около 40 години от живота на Мойсей. Следващите 40 години от живота му обхващат само 15 стиха. Глави 3-40 обхваща само една година и това е началото на третия четиридесет годишен период от живота на Мойсей, по времето на който Мойсей е призван да води Израел към обещаната земя.

Тук Бог започва да установява Израел като нация. Те приемат закона, ратифицират завета и получават благодат, за да му се радват завинаги. Докато са ни дадени много малко детайли относно ковчега на Ной, виждаме, че са дадени твърде подробни инструкции за построяването на скинията.

В древността Бог се е представял с различни имена:

С изминаване на времето името ЯХВЕ беше заменено с Адонай (Господар, който благославя), от тези, които се страхуваха да не произнесат Неговото име напразно.

В Изход 6:3 Ел Шадай представя Себе Си на Египет чрез Мойсей и десетте язви.

В Изход 6:6 Той представя Себе Си като близкия сродник, който имаше правото да откупи (на еврейски Гоел), като такъв, който има лична връзка с изкупените.

След 430 години, живеейки под обещанията на Бог Всевишни (Ел Елион) дадени на Авраам в Битие 13:14-18, Израел се е вълнувал пред възможността да напусне Египет. С богатството на Египет, което им беше дадено, те бяха изгонени от Египет (Изход 12:40-41), извикаха от страх за живота си към Мойсей от едната страна на морето и пяха песента на Мойсей за великото спасение от другата страна.

Имайки предвид явното участие на Бог в Изхода, не изглеждаше, че Израел се вълнува относно живот, живян с вяра в глупостта на Божията мъдрост и пътища. Но също така и нашето поколение не се интересува от нея.

По време на пътуването към Синай те мърмориха и се оплакваха относно липсата на храна и вода, които Бог осигури богато.

След пристигането им на Хорив, Божията планина (Изход 3:1, 12), в глави 20-23 виждаме откриването на троен закон, който е откровение на святост.

Моралният закон контролираше личния живот. Той не направи нищо съвършено. Той не можеше да спаси никого. Той изискваше живот, но не можеше да даде живот. Той ограничаваше хората, но не можеше да ги вдъхнови. Цивилния закон регулираше живота в държавата. Церемониалният закон регулираше религиозния живот. 

В 24 глава седемдесет старейшини от Израел ратифицираха този завет, като ядоха заедно в присъствието на Бог.

След като постави Израел под свещено съвършенство и по този начин под осъждане, в глави 25-40 Той осигури за Израел пътя към святост чрез скинията. Снабдявайки ги със средствата за благодат, за да могат да дойдат при Него, Бог даде на Израел това, което те не заслужаваха. (В даренията и жертвите в Левит ние виждаме Божията благодат, която не даваше на Израел това, което те заслужаваха.)

В размерите и количествата в скинията, ние виждаме навсякъде кратното на пет, което е числото, което представя благодат.

Само Бог можеше да ръководи построяването и целта на скинията. Както Той прави често, така и тук Той дава инструкции мебелите в скинията да бъдат поставени във формата на кръст, много преди Римляните да го използват за подчиняване на хората под тяхното господство.

Пътят от Входа до ковчега беше тесен. Той донесе смърт за всяка плътска идея, която човек имаше за Бог или как да достигне до Него. Въпреки че пътя беше тесен, той беше широк, колкото Неговите широко разтворени ръце. Неговата покана беше: „Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси". (Римляни 10:13)

Бог избра да използва човека и това, което беше на разположение на човека, за да конструира мястото си за пребиваване. Бог не иска от човека това, което не му е било дадено. В завършеното светилище, във формата на тип, всичко сочеше към идващия Избавител на Израел.

Молитвата на Павел е църквата в Ефес да разбере тази пълнота, да бъде заздравена чрез нея: „за да се изпълните в цялата Божия пълнота” (Ефесяни 3:19).

Това, което Бог Бащата даде на човечеството е Исус, великия посредник. Това, което човека трябва да даде на Бог е вяра в Този, Който знае пътя водещ при Бащата. „Никой не идва при Отца освен чрез мене.” (Йоан 14:6).

Глава пета

Каква е вестта?

Изход 25-30

 Човекът се нуждае от това, което Бог осигурява

Когато греха успя да помрачи Божия образ в човека, Бог дойде, за да потърси човека и Той все още го търси (Йоан 6:44). След като плътския човек не вижда, че има нужда от Бог, той не го търси. Той предпочита да се крие зад общата благодат, която Бог дава на човека. Общата благодат е като манната. Всички хора я събираха и се хранеха от нея и понякога я одобряваха.

Но в святото място Бог снабди човека с друг вид храна. Тези, които служеха в храма имаха привилегията да се хранят с „хляба на присъствието”.  Това е по изобилно осигуряване на близост до Бог, отколкото общата благодат. Това е привилегия, на която се радват тези, които разбират собствената си нужда от това, което Бог осигурява.

Инструкциите, които Бог даде на Мойсей, за построяването на скинията откриват, че те се нуждаеха от Божествено осигурен посредник, който щеше да им говори истина и благодат.

Те се нуждаеха от изкупление чрез невинна жертва, която осигуряваше път за достъп чрез проливането на кръв.

Те трябваше да знаят термините на заветната връзка, за да могат да следват смирено своя Бог.

Те се нуждаеха от умилостивилище, където сам Бог щеше да изпълни закона и да защитава неговото съвършенство.

Те трябваше да разберат, че светостта и славата на ЯХВЕ беше наблюдавана от херувимите.

Дори когато оправдаваше грешниците, те трябваше да са запознати с откровението за Божия характер, Неговата омраза към греха и неговата правда в осъждането на греха.

Те трябваше да разберат, че Бог беше светлина и че скинията беше място на светлина.

Те трябваше да направят разлика между светлината в двора, която беше естествена слънчева светлина и светлината в Святото място, която идваше от светилника, Исус, светлината на света. След това следваше светлината на Пресветото място, която беше славата на ЯХВЕ.

Така че скинията представяше това, което Бог беше подсигурил за всички тези нужди:

·         Пътят към правдата е илюстриран при вратата.

·         Средствата за изкупление са илюстрирани при жертвения олтар.

·         Измиването на освещението е илюстрирано при умивалника.

·         Святото място за освещение е илюстрирано при масата с присъствените хлябове.

·         Святото място за осветляване е илюстрирано при светилника.

·