БОРБА ПРОТИВ СИЛИТЕ НА ТЪМНИНАТА

Исус дойде, за да съсипе делата на дявола. Библията казва: „Те го (Сатана) победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелство" (Откр. 12:11). В името на Исус чрез кръвта на Агнето и чрез нашето свидетелство победата е наша. Тези, които са с нас, са повече и по-силни от онези, които са против нас. Ние не трябва да останем в тъмнината. Исус каза: „Аз съм светлината на света. Който ме следва няма да живее в тъмнината, но ще има светлината на живота" (Йоан. 8:12). Ние притежаваме пълномощията на Неговото име.

Колко голяма беше моята радост, че можах да узная чудната новина за победата на нашия Господ Исус Христос над силите на тъмнината. Все пак, винаги когато трябваше да проповядвам тази блага вест пред хора, извършили окултен грях или намиращи се под влияние на демони, аз се изморявах толкова много, че едва успявах да се добера до леглото си. Чувствувах се болна. Сърцето ми биеше неритмично.

Една вечер имах дълъг разговор с моя небесен баща. Казах Му: „Повече не мога да продължавам, мили Боже! Защо трябва да проповядвам именно тази вест? Защо трябва да се опълча тъкмо срещу този грях? Много верни Твои служители не се занимават с тази тема. Няма да мога дълго да продължа така. Скоро ще умра. Още един-два месеца и с моето сърце е свършено!"

След молитвата се зачетох в книгата с ежедневни лозунги на Моравските братя. „Не бой се, но говори и не млъквай, защото Аз съм с теб и никой няма да ти навреди и никой няма да ти стори зло" (Деян. 18:9, 10). Следваше кратък стих: „Ако и целият ад се надигне нагоре, все пак Исус е нашия защитник, който разрушава сатанинското царство.

Сърцето ми се изпълни с радост. Това беше Божиятотговор. Започнах да се моля: „Господи, ще бъда послушна. Вече няма да се боя и да мълча. Закриляй ме с Твоята кръв, за да не могат вече демоните да ме засегнат!" В този момент почувствувах промяната в сърцето си. То започна да бие редовно. Аз знаех, то беше изцерено. И сега, колкото и често да говоря за магьосничеството, като грях, чувствувам се винаги много добре. Исус е победител! Страхът от демоните идва от самите демони. Ние не трябва да се боим! Тези, които са с нас са много повече и по-силни от тези, които са против нас. Скрити чрез Христос в Бога, какво чудно прибежище! Великият Първосвещеник и Неговата армия от ангели стоят на наша страна.

ПРОТИВОПОСТАВЯЙТЕ СЕ НА ДЯВОЛА! ПОБЕДАТА Е НАША

В един малък германски град група студенти бяха организирали среща. На нея присъствуваха десет християни. Всеки от тях бе довел със себе си по един приятел. Въпреки, че бях главният говорител, чувствах, че общението създаде чудесен духовен контакт с десетте. Заедно със събранията и разговорите имаше много молитви и размяна на мнения. Ето защо не беше чудно, че когато настъпи неделя вечер осем от гостите приеха Христос за свой личен Спасител.

Когато,в края на вечерта, аз се прибирах в стаята си към мен се приближи Труди, студентка по медицина.

- Кори, благодаря ти безкрайно за всичко, което направи за Хайнц. Той е мой годеник. Днес той е нов човек. Преди това беше тъй мрачен, а сега наистина е щастлив.

- Да, наистина каква радост, Труди! Нека да благодарим на Бога, че Той направи това. Аз съм само една пръчка на лозата, един канал за Неговата благодат. Но, кажи ми как стои въпросът с теб?

- Аз съм тук не за да говорим за мен. Исках само да ти благодаря за Хайнц.

- Както желаеш. Ние можем да разговаряме за голямата промяна, която настъпи в Хайнц. Той премина от тъмнината в чудната Божия светлина.

Внезапно аз погледнах Труди и се обърнах към демоните, които се криеха в нея. Заповядах им в Исусовото име да напуснат Труди и да се върнат в ада, откъдето бяха дошли. Веднага забелязах голяма промяна в лицето на момичето. Изненадана тя запита:

- Има ли надежда за мен?

След това тя падна на колене и извика:

- Аз съм свободна! Благодаря ти, Господи! Аз съм свободна!

С дълбока радост Труди славеше Бога. След това ми разказа, че имала намерение да постави край на живота си на следния ден. Когато погледнах в очите й, видях, че тя все още не е напълно свободна, но тя напусна стаята ми с благодарност и хваление. Краката ми трепереха. Аз не знаех нищо за това момиче и всичко, което се случи не беше плод на моята личност. Каква победа! Въпреки, че беше късно, слязох долу, за да потърся някого, който би пожелал да се моли с мен. В стаята, в която се събирахме намерих всички студенти на колене.

- Дойдох да ви кажа, че Труди е освободена.

- Ние знаем това.

- Знаете ли? Кой ви каза?

- Ние знаехме, че Труди се намира под влияние на демони. Когато я видяхме да влиза в твоята стая, всички коленичихме за молитва и се молехме Бог да те употреби за нейното освобождение. Внезапно нашата молитва се превърна в хваление. Ние разбрахме, че тя е вече свободна.

- Тя още не е напълно свободна. Молете се и в бъдеще за нея!

Три дни по-късно проповядвах в университета, където следваше Труди. Тя се криеше между слушателите. Студентите ме помолиха да поговоря с нея, но аз нямах специално нареждане за това.

Една седмица по-късно тя ме посети в града, в който в момента работех и Бог ме употреби, за да се завърши Неговото дело, което беше започнато в нея. На мен ми е пределно ясно, че аз не притежавам специална дарба за изгонване на демони. В случай на нужда, обаче, можем да се облегнем на заповедта и обещанието на Господа в Марка 16:17 и да приемем думите Му: „В Моето име ще изгонвате демони."

ПОВЕЧЕ ОТ ПСИХОЛОГИЯ

Психологията е полезна, даже необходима, но недостатъчна. Спомням си за разговора ми с един немски пастир. Това беше изтощителен и тежък разговор. Шест души, под влияние на голяма вътрешна тъмнина, признаха своите мисли за самоубийство. На някои от тях можах да помогна, но не на всички.

- Не бихте ли могли да ми помогнете? - попитах аз пастирът. В случаи като този, общата работа е много по-успешна. Единият може да се моли, докато другият изпъжда нечистите духове.

Пастирът ми отговори с едно обяснение на механизма за защита на подсъзнанието. Това за мен не беше помощ. Колко опасно е да даваме малки отговори на големите проблеми! Един професор по богословие бил попитан:

- Учите ли своите студенти да изпъждат демони?

- Трудно! - бил отговорът - аз самия не мога да правя това.

- Но, Вие все пак изпращате Вашите студенти по градове и села, които са пълни със суеверие. Вярвате ли наистина, че техните знания върху яховистките или елоистични извори на битието ще им помогнат в борбата срещу тъмните сили, които държат в своя власт много хора?

Също и пастир фон Бибра поставя този проблем, като основна точка за учението и практиката на съвременната църква и християнското общество. В един от трудовете си на тази тема той пише между другото: „Самият Господ даде пълномощия на Своите ученици да побеждават злите духове (Лука 9:1, Матея 10:1) и заповяда „изгонвайте демони!" (Мат. 10:8). Той даде на учениците си определена защита: „В Моето име, т. е. чрез упование в Мен, ще изпъждате демони" (Марка 16:17).

Кои сме ние, че да оставим тези ясни думи на Словото на нашия Господ просто да паднат под масата, само защото са ни неудобни и ни обвиняват? Колко много обладани от нечисти духове се движат и живеят около нас? Колко много хора са натоварени по един мъчителен начин от дявола, за да водят съществувание достойно за съжаление? И те са без помощ и без надежда само защото църквата на Господа не уповава на Божието пълномощие, което й е било дадено. Къде остава победата на нашия Господ Исус и силата на Неговото име? Неговата могъща ръка като че ли е парализирана и силата Му като че ли се е изчерпала? Това илюзорно положение се дължи изцяло на факта, че призваните свидетели на Евангелието пренебрегват заповедите на Господа и поради това стоят на пътя на неверието. Ние не можем и не бива повече да отхвърляме заповедта на Господа за изпъждането на демоните или пък тихо да я игнорираме. Действието на Божиите пълномощия чрез името Исус по отношение на демоните не е второстепенно или подчинено действие, но една важна част от нашата задача и нашите пълномощия, както те бяха такива в живота на Господа. Как можем в това, така изпълнено с демонизъм време и в този пълен със зли духове свят да започнем да работим и да разпространяваме Благата вест, без тези пълномощия? Ние сме окаяни хора, ако не започнем тази борба. Крайно време е да започнем, за да можем да притежаваме поне малка част от тези пълномощия. Много хора очакват да бъдат освободени от демоничните влияния. Кой трябва да ги освободи, ако не Исусовите пратеници? Може би магьосникът? Често пъти той така помага на страдащия човек, че му докарва още по-лоши духове. Може ли да бъдат освободени тези хора, ако не се използва силата на името Исус? Господ, във всеки случай, е считал изгонването на нечисти духове като нещо основно в Своята работа и затова можа да каже: „Но, ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло между вас" (Мат. 12:28). По слабостта на демоните може да се познае, че Божието царско владичество е започнало в една душа. Ако ние уповаваме на тази истина в нашето ежедневие, това означава, че Господ иска да ни каже: „Ако вие не се осмелявате да работите срещу демоните, излиза, че вие не изграждате Божието царство. В това време господството на врага продължава със същата мощ". О, дано да можем да вникнем и разберем, преди светът иронично да ни докаже, че ставаме смешни във видимия и невидим свят, защото оставяме нашата проповед без сила, защото, въпреки цялата наша религиозна дейност, ние оставаме без пълните пълномощия. Ние нямаме право да оставим обхванатите и измъчвани от демони хора да чакат дълго за своето освобождение, от което се нуждаят и което можем да им дадем в името на Победителя Исус, който единствен и сам чрез своите упълномощени пратеници действа между хората." (О. С. фон Бибра - „Името Исус и неговата победна мощ според свидетелството на Новия завет".)