Каква роля играе музиката?

Сега да се спрем на друга важна способност на музиката: способността да предизвиква свръхестествени преживявания. Окултните и черните изкуства, както и различните религии знаят това. Ето защо те използват определени форми на музика, за да постигнат състояние на транс или да предизвикат атмосфера, която улеснява действието на демоните. Аз лично имам впечатление, че тази проблематика в общи линии е омаловажавана, а съществуващият тук потенциал е напълно подценяван.

Що се отнася до връзката между окултните явления и музиката, парапсихологът В. Ф. Бонин отбелязва:

„Очевидно музиката има стимулиращ ефект, който благоприятства парапсихологичното. Тя може да промени състоянието на разсъдъка, например да доведе до транс, може и просто да благоприятства обмяната на ИСВ (информация за свръхестествени възприятия)." ¹

В статията „Рок и черна магия" (Spotlight, 11/1978) се засяга същността на въпроса: „За да разберем връзката между музиката и окултизма, трябва да се взрем в миналото, във времето, когато лекарите магьосници (шаманите) трябвало да знаят и да учат, че в музиката има сила, която може да предизвика поведение, необяснимо по естествен начин." Това нещо се знае отдавна, но още не е обяснено, а Шекспир не е първият, който възкликва: „Музиката е способна да укроти и зверовете!" Размишлявайки над това, стигаме до извода, че чрез магията и окултизма музиката може да предизвика и обратен ефект, т. е. да се промени настройката у човека.

Посегателство над човешкия мозък

Целта на шаманите и на много други окултисти е да докарат хората до транс. Става дума за ненормално състояние на съзнанието, при което човек няма пълен контрол над себе си, и тогава чужд дух може да поеме частично или напълно контрола над мозъка и тялото. Известният изследовател на човешкия мозък, нобеловият лауреат Jonh Eccles сравнява мозъка с „машина", която може да бъде задвижена от дух — все едно от какъв. Не само той смята така. В абсолютно същата насока говорят и по-новите трудове на неговите колеги в специалността Уилдър Пенфийлд и Роджър Спери, чиито резултати опровергават материалистичното схващане, според което всички душевно духовни дейности са само функции на мозъка, които възникват и умират заедно с него.

Мозъкът и духът са като инструментите и музиканта. Естествено музикантът не може да свири, ако инструментът е съсипан, но той самият не е инструмент и няма неговите функции, а е негов ръководител и господар.

Принципно погледнато, този инструмент може да бъде управляван и от друг музикант, доколкото успее да „избута" законния. „Нормално е моята личност да е духът, който управлява мозъка ми", казва писателят Дейв Хьнт, „по ако се окажа в такова състояние на съзнанието, което спиритистът или учителят по медитация би нарекъл „космическа сила", а медиумът „дух", тогава нищо не пречи на този нов „дух" да регулира моя мозък и да предизвика в него преживявания, които на мен да ми изглеждат напълно реални, но в действителност въобще да не се случват." ²

В състояние на транс човешкият дух е скован. Така трансът става предпоставка за явлението „обладаване" от чужд дух, при което една личност възприема поведение, което в нормално състояние е напълно неадекватно за нея.

Често намиращите се в транс хора предприемат агресивни или сексуални действия, които са необичайни за тях и учудват и самите тях. От една страна, трансът е състояние на съзнанието, в което то придобива паранормални способности и „енергии" От друга страна, трансът е състояние, до което окултистът иска да доведе „жертвата" си, за да й натрапи своята собствена воля — в транс човекът е физически беззащитен и може да бъде силно повлиян. Едно от най-важните условия за шаманите и спиритичните медиуми е способността често и без особени затруднения да изпадат в транс и да бъдат обладавани. Трябва да добавим, че при много от тях по начало съществува „медиумна склонност”. В такъв случай въпросната личност съвсем лесно изпада в транс и е нещо обичайно за нея да е в това ненормално състояние на съзнанието.

Има различни степени на транс — от лек (при който остават спомени) до пълен транс, който бива последван от амнезия (загубване на паметта). В. Ф. Бонин дефинира транса като „психо-физическо състояние, което е предпоставка за паранормални прояви, и посочва някои причини: хипноза, физическа травма, наркотици, музика, танци, медиуми, техника на дишане, самовнушение.³

Сатанистьт Алистър Краули предлага следните действащи методи, за да може да достигне човек до състояние на екстаз и транс:

 1. Музика, основаваща се на повторение и ритъм.

2. Наркотици.

3. Особена форма на сексмагия.

Днес Краули има повече последователи отколкото приживе. Ян Дьри прогласява в една от своите песни рецептата на Краули: „Sex and Drugs and Rock"п"Roll is all your body neads" („Секс, наркотици и рокендрол, това е всичко, от което се нуждае вашето тяло!)", което става житейско мото на много негови колеги!

Транс, екстаз и обладаване

Все по-ясна става огромната роля на базиращата се върху повторение и ритъм монотонна музика, която се използва при ритуалното призоваване на демони за обладаване в различни езически култове, за да се създаде улесняваща демоничния контрол обстановка, да се предизвикат транс или екстаз. И модерните магьоснически кръгове използват определени мелодии и ритми със същата цел.

В бразилския спиритизъм сеансите се провеждат най-вече сред песни, танци и диво барабанене. Всичко това се усилва до постигане на екстаз. Участниците се обладават от нечисти духове и изпадат в спазматично треперене и кълчене. Тогава задават въпроси на духове и чрез медиуми получават отговори.

Герхард Бергман описва богослуженията, свързани с бразилския култ „умбанда", на които той попада но време на своето пътуване: „Служения та са свързани с култови танци. Тактът се поддържа от барабани. Танцовите движения се усилват. В началото са само танцови стъпки, които постепенно се превръщат в диви движения. Издръжливостта е поразителна. По правило се танцува най-малко три часа, и то без прекъсване. Последствието е, че все повече от хората изпадат в танцов екстаз и частичен или пълен транс. Практикуването на този култ е с цел да се получат медиумни способности или съответно да се развият вече получените. Практически тези „богослужения" са спиритични сеанси." ⁴

По време на балийския танц кетяк, който разказва част от живота на хиндуисткия бог Рама. Жителите на селото, хипнотизирани от собствените си движения и пеене, изпадат в религиозен унес, който се характеризира с транс и невероятна пъргавина. Трансът прави възможно за танцуващите изпълнението на бързи и сложни движения, без да се объркват или да се изтощават. Подобно явление се наблюдава и на рокконцертите: младежите танцуват в екстаз неуморимо и извършват движения, които при нормална обстановка биха ги уморили много бързо.

Заклинателите на мъртвите в някои азиатски народи призовават своите „богове" (всъщност демони), при което пускат косите си и под монотонното барабанене клатят главите си дълго, докато им се завие свят и разсъдъкът им спре напълно всякакво действие. На този етап устата им започва да се движи неопределено, тялото започва постепенно да трепери и техният „бог" идва върху тях. В крайна сметка те биват обладани.

Принципно същото се среща под формата на т. нар. „Head-Bangines" при много хардрок почитатели. Следните съобщения във вестниците доказват, че това не е безопасно от медицинска гледна точка:

„Английски почитател на рока починал след прекалено дълго „клатене на глава".

Тийнейджър починал след концерт, на който здравата клатил главата си в ритъма на хевиметъла. Причината за смъртта е юридически потвърдена от един патолог, съобщиха британските вестници в края на седмицата. „Head-Bangines" се смята за танц и е нещо често срещано сред младите почитатели на хардрока.

Според разказите на 15-годишен младеж преди да почине, той е клатил главата си в ритъма на музиката около 3 часа. На следващия ден изведнъж се парализирал от едната страна и не можел вече да говори. Лекарите установили вътрешен кръвоизлив в мозъка. След два дни момчето умиряло." ⁵

Не твърдя, че „танцуващите" „Head-Bangines" съзнателно викат зли духове, а искам да покажа, че те създават условия да бъдат обладани.

По време на този демоничен танц, който може да се види на остров Бали, някои от танцьорите започват да беснеят и да обръщат оръжията срещу самите себе си. Изглежда, че изведнъж ги обхваща желание за самоунищожение. Умопомрачението и демоничният унес довеждат до екстаз. Появяват се пристъпи на безсилие, в трескавата танцова оргия на отчаяние и себеотричане един след друг те се сгромолясват на земята съвсем изтощени и безчувствени. ⁶