AC/DC - „Highway to hell" (1979). Тази плоча беше комерсиалният пробив на групата

В тази песен е събрано всичко за музикантите от AC/DC. „Рокендролът е прекият път към ада", потвърждава китаристът Енгьс Йънг. Но кой си е мислил, че с тази песен ще стане още един сериозен поврат? „Не ме спирай, хей, хей, хей...

Йе, аз ще извървя по пътя до края, уоу, директния път за ада", извика към света певецът на AC/DC Бон Скот на 19.02.1980 година пътят на Бон Скот действително стига до своя край. След една нощ, прекарана в гуляй, той се задушава, повръщайки. С тази смърт остава верен на отношението си към живота. През 1977 година с песента „Hell ain"t a bad Place to be" той ни уверява: „Адът съвсем не е лошо място"

По повод смъртта на Бон Скот едно младежко списание коментира: „Колко често в последните месеци Бон Скот пееше, по-точно крещеше: „I"m on the highway to hell, I"m on the highway to hell!" Върху обложката на едноименната дългосвиреща плоча той се перчи с рога, които са ни познати от изображенията на Сатана. Винаги, когато ние искаме да говорим повече, казваме: „Случайност!" Според мен смъртта на Бон Скот показва нещо повече: Дяволът и адът не са играчки. Колкото по-безразсъдно се отнасяме към това, толкова по-бързо ще се превърнем в играчки на тези действителности (играчките в действителност). ⁹

Но всеки, който си мисли, че след смъртта на Бон, AC/DC ще намали скоростта, остава излъган. Вместо това AC/DC превключва на по-високи обороти с песента „Hell"s Bells" („Камбаните на ада"), а новият певец — Брайьн Джонсън, заявява от името на Сатана:

„Аз съм една тътнеща гръмотевица, изливащ се дъжд, аз идвам като вихров ток. Моята светкавица прорязва небето. Ти наистина си млад, но трябва да умреш."

Това намек за смъртта на Бон. Скот ли е? Едва ли следващите думи от песента могат да бъдат отбелязани като черен хумор:

„Аз не творя затворници, не щадя ничий живот, никой не се съпротивлява в битката. Аз имам своята камбана, ще те заведа в ада. Аз те пипнах вече, Сатана те спипа вече."

Скоро след това вярващи християни започват да протестират срещу ужасната игра, която групата играе със самата себе си и със своите почитатели. Певецът на AC/DC — Брайън Джонсън, е възмутен:

„Тези глупави типове, които все повтарят „Бог", говорят за дявола по-често от нас... Това, което правим, е просто шега... Не следваме никакви сатанински послания, просто трябва да намерим подходящите редове, които да... се римуват със следващите." ¹⁰

Хиляди почитатели пеят с тях „Highway to hell". Какво се случва с тези младежи, които крещят: „Аз съм на прекия път за ада... Не ме спирай, хей, хей, хей... Йе, аз ще извървя пътя до края, уоу, прекия път за ада!"

Много от тях припяват на песента, без да се замислят — до тяхното подсъзнание не достига съдържанието на думите. За мнозина обаче песента е химн за смисъла на техния живот. Библията казва: „Пред очите им няма страх от Бога." (Римляни 3:18).

Адът въобще не е приятно място, както някои пеят. Нещо повече, адът е място за наказание на осъдените. Той е огнена пещ, където ще има „плач и скърцане със зъби" (Матей 13:42), „неугасим огън" (Матей 3:12), където „червеят им не умира и огънят им не угасва" (Марк 9:44), „вечно наказание" (Матей 25:46). Всички изказвания на Библията за ада са потресаващо сериозни Затова е много глупаво да си играем с ада и да си направим шеги с това. Отредено е на човеците „веднъж да умрат, а след това настава съд" (Евреи 9:27), тогава пред Бога ще замлъкнат и клеветниците. „Кой може да устои пред негодуването му? И кой може да застане, когато пламне гневът му? Когато яростта му се излива като огън, скалите се разпадат пред него." (Наум 1:6).

Обаче Бог не иска гибелта на човека, а неговото спасение: ..Заклевам се в живота си, казва Господ Йехова, не благоволявам в смъртта на нечестивия, но да се върне нечестивият от пътя си и да живее. Върнете се, върнете се от нечестивите си пътища, защото ще умрете...?" (Езекиил 33:11).

Бог ще търси сметка на всички нечестиви. Но днес той приканва всеки да приеме Неговия Син, Исус Христос, като Спасител и Господар на живота си. За всички, които все още са „на прекия път за ада", това е единственият спасителен изход.

Подценяване и преувеличаване?

При проучвания на окултизма в рокмузиката човек закономерно се натъква на три проблема:

1.Мълчание и дискретност

Те се съдържат в естеството на всяка езотерична и окултна дейност. Хората, които са в плен на тези неща, са заинтересовани да го пазят в тайна. Тайните окултолози се обграждат със стени от мълчание. Този, който без разрешение се опитва да проникне в тайните им, или пък стане изменник на окултното съсловие, не може да бъде сигурен за живота си. Това е една от причините за огромната цифра от активни окултисти сред музикантите.

2. Рекламата

Днес повече от всякога от окултизма и магиите се правят пари. От нарасналия интерес към окултизма (окултната експлозия) безскрупулни гешефтари пълнят джоба си.

Трябва да имаме предвид, че зад всеки договор за грамофонни плочи стоят и търговски интереси, чиито средства са почти винаги законни (дори окултизма!) и се грижат за „звонковата монета" под формата на пласиране на плочи, организиране на концерти и т. н. Това допълнително се подпомага от жадната за сензации преса.

3. Любопитство и жажда за успех

Не на последно място подбуда, заради която мнозина музиканти флиртуват с окултизма, са любопитството или надеждата, че по този начин ще се реализират с по-голям успех.

Посочените по-горе фактори често са причина за сериозна съпротива. Критиците възразяват, че оценките за окултната материя в рока са преувеличени или съвсем неоснователни, защото „окултните" групи въобще не приемали сериозно това, което свирят и представят на публиката. Всичко било само реклама и т. н... Стига се до коментари от следния тип:

"... има хора, способни да говорят подобни глупости само за да привличат нови членове в сектите си, защото това, което пишат, е измислица. Всяко дете знае, че AC/DC само пеят, но не мислят сериозно за него, а за смъртта на Бон Скот не са виновни те. Ние също вярваме в Бога и Бог знае, че това е просто техният стил. Може би хората, които говорят тези глупости, са по-близо до ада, отколкото ние." (Анонимно писмо по повод на статия за AC/DC.)

Оказа се крайно наложително да се направи една разграничаваща рецензия, която да покаже връзката на тези групи с окултизма. От анализите на проблематиката следва много сериозна теза:

Съществуват възражения, които: а) се свеждат до факта, че една рокгрупа е безобидна, защото използва окултизма само като средство за реклама (и въобще не го приема сериозно), или б) че с чиста съвест човек може да си слуша „окултен рок", „разбира се, не за да призовава Сатана", а само заради „суперсаунда" на групата. Тези възражения или извинения аз оценявам като маневра за отклоняване от въпроса по следните причини:

1. Ясно е, че има изпълнители, които си създават окултен имидж за пари. Дали с това печелят или не, не е толкоз важно; важното е, че по този начин широко се отваря вратата на Сатана, което той винаги използва. С други думи, на Сатана му е все едно кой бие тъпана за него. Няма значение дали една група пропагандира окултни неща от убеждение или само „за удоволствие" — и в двата случая се подвеждат хора. Рокуел пише за последствията: „Все повече деца и подрастващи приемат и практикуват магьосничество, молитви към Сатана, магически култове, магьоснически формули, фантастични култови действия, астрология и се подчиняват на сатанински проповедници, вещици и врачки."¹

2. Рокгрупи, които си играят с окултизма, се отварят за влиянието на сатанински сили. Със своите „шеги" те рискуват по-скоро да се обвържат с дяволската действителност, отколкото да си направят забавление. Сатана приема сериозно техните „играчки". С ужас трябва да отбележим, че рано или късно той сграбчва всяка протегната към него ръка и не я пуска. Който бърка в огъня, той се опарва — дали вярва в силата на огъня или не, няма значение. Безброй случаи потвърждават, че участието в света на окултизма не остава без последствия. „Но аз го правех само на шега, от любопитство", ще кажат някои. При такова изявление духовните наставници могат само да поклатят глава. Веднъж чух следното: „Твоите шансове щяха да са по-големи, ако си отглеждаш гърмяща змия за домашно животно, отколкото ако се отдаваш на окултна дейност." Личния си опит бих могъл да изразя с думите на Dennis Wheatley: „Моите собствени възприятия ме доведоха до абсолютното убеждение, че участието в света на окултизма носи със себе си опасности от съвсем реално естество."

3. Ако един музикант наистина се е отворил за демони и е получил един или повече придружаващи духове, те остават постоянно в близост до него и го правят носител на тайнствени сили, окултни „енергии". Чрез тях музикантът е в състояние да влияе на подсъзнанието на „жертвата" си и така те могат да навлязат в подсъзнанието й.

Това става чрез парираме на активната защита на човешкото съзнание, при което се изключват волята и съзнателната дейност на ума и така човешкият дух се отваря за всичко, което иска да нахлуе в него. Вратата на подсъзнанието се отваря за всички чужди духове. Активният разсъдък е пречка за влиянието на демони. Затова тяхната цел е да доведат човешкия ум до състояние на празнота, т. е. да създадат вакуум, в който след това самите те да нахлуят. Ето защо не е безопасно да се подценява възможността човешкият дух да бъде повлиян от окултните сили. Неслучайно на християните се напомня: „Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като ри каещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне." (I Петрово 5:8).

Бивш сатанист свидетелства, че ио време на един концерт Pink Floyd съобщават на присъстващите сатанисти по медитивен път, че са „от техните".

Известният китарист Джими Хендрикс преди смъртта си е дълбоко оплетен в спиритизма. Той признава, че имал видения, общувал с дух и че през август 1969 година на фестивала във Woodstock виждал небето пълно с НЛО.² Веднъж казва: „ Чрез музика може да се хипнотизира. Когато се налучкат най-слабите места на хората, можем да проповядваме чрез тяхното подсъзнание всичко, което искаме... Музиката извира от въздуха, затова мога да осъществя връзка с духовете."³