I.11. Заключение
Ние предприехме опита да обобщим най-важното за Библията под формата на няколко тезиса. Богатството на Библията е толкова огромно, че едно такова човешко начинание спрямо Божията книга не може в никакъв случай да бъде пълно и завършено, за да може да я опише по подобаващ начин.
II. Принципи на тълкуване на Библията
А1: Най-доброто тълкуване на Библията е самата Библия. Или с други думи: няма по-добър коментар към Библията от самата Библия. Този най-важен принцип за тълкуване постоянно се практикува от Исус (Матей 19:3-6), от апостолите (Галатяни 3:16) и пророците.
А2: Исус е ключът към всякакви тълкувания. Така например Старият Завет би останал непълен без указанията за Исус (Псалм 110:1; Исая 53; Малахия 4:2,5-6).
А3: Тълкуванията не бива да противоречат на други библейски стихове (ср. Б52).
А4: Едно учение не бива да се извежда от едно единствено изречение или стих.
Примери: безгрешността на Исус (1 Йоан 3:5; 1 Петрово 2:12; 2 Коринтяни 5:21); греховността на всички хора (Битие 8:21; Псалм 14:2; Исая 1:5-6; Матей 15:19; Римляни 3:23); Божията воля за спасението на всички хора (Езекиил 34:12; Матей 18:11; 1 Солунци 5:9; 1 Тимотей 2:4).
Внимание: Това, че Исус обича Бог Отец (Йоан 14:31) и че Бог Отец ни обича (Йоан 16:27), се споменава изрично само на едно единствено място в Библията. Но в многобройни други стихове тези факти се съдържат индиректно или се предполагат. В такива случаи позоваването на тях е позволено.
А5: Трябва да се съблюдава контекстът и неговото съзвучие с цялостния дух на Библията. Неспазването на този принцип е довело до многобройни небиблейски учения и разрушителни секти. Препратките имат извънредно висока стойност.
А6: Някои библейски учения са изведени въз основа на общото между еднородни единични събития. Библията не е просто сух учебник, съдържащ закони и наставления, а жива книга, която чрез хиляди случки нагледно ни запознава както с правилното, така и с неправилното поведение към Бога и хората. Ако изследваме общото между всички тематично свързани събития, то от тях би било възможно да изведем съответното библейско учение. подходящ пример ту е подробното описание на историята на Израел в благословение и съд (1 Коринтяни 10:11). При отговора на въпроса ВЖ6 беше изходено от този принцип на тълкуване.
А7: Старият Завет неминуемо води към Новия Завет, т.е. без СЗ много части от НЗ биха били неразбираеми (напр. без информацията за сътворението, грехопадението потопа).
А8: НЗ има много по-голяма дълбочина на откровението от СЗ. За да докажем това твърдение, е достатъчно само да разгледаме Посланието към евреите. С помощта на темата "отмъщение" ще обясним накратко принципа А8. В случай на нанасяне на някаква вреда човешката природа иска да си отмъсти многократно: "Ако за Каин се отмъсти седмократно, за Ламех ще се отмъсти седемдесет и седмократно" (Битие 4:24).
В Синайските закони Бог въвежда едно драстично ограничение на отмъщението - едно към едно: едно око за едно око; един зъб за един зъб; една рана за една рана (Изход 21:24-25). В Проповедта на планината Исус задълбочава старозаветния закон, като шест пъти започва словото Си с израза: "А пък Аз ви казвам". Прилагайки Второзаконие 32:35 към Изход 21:24-25 Исус забранява всякакво отмъщение: "Не се противете на злия човек; но ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата" (Матей 5:39).
А9: Никъде в Библията не се приветства някакъв грях, дори и той да не бъде изобличен на съответното място. За тълкуването на "неверния настойник" в Лука 16:1-8 този принцип е от съществено значение (вж. Г7).
А10: Не бива да се казва повече от това, което е написано: "да не престъпвате границата на написаното" (1 Коринтяни 4:6).
А11: Библейската истина има предимство пред всеки друг вид познание, доколкото тя дава някакъв отговор по съответния въпрос. "Внимавайте да не ви заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христос" (Колосяни 2:8).
А12: Трябва да се изчерпят всички тънкости на текста, всякакви граматични и семантични детайли. В Галaтяни 3:16 Павел демонстрира с помощта на Битие 22:18 едно подобно отношение към Светото писание.
А13: Има точни преводи (напр. Елберфелдер, Шлахтер на немски) и по-малко точни преводи (напр. Благата вест, Брунс). В случай на съмнение трябва да се отнесем към основния текст (на еврейски за СЗ и на гръцки за НЗ). Основното значение на някоя специална дума се изяснява най-добре от контекста на други стихове, където тя е включена по по-разбираем начин. Различните преводи, срещащи се в немското езиково пространство, изхождат от различните цели, които са си поставили преводачите. Преводът на Лутер се характеризира с подходящия си и точен език. Особено предпазливи трябва да бъдем при полупреразказани преводи, в които преводачът е вмъкнал и свой собствен коментар (напр. Цинк). Трябва напълно да се отхвърлят такива "Библии", които съзнателно се отклоняват от основния текст, за да се нагодят към учението на дадена секта (напр. превода "Нов свят" на Свидетелите на Йехова).
А14: Някои привидно противоречащи си твърдения се допълват и са комплементарни (напр. Б52, т.3).
III. Защо трябва да четем Библията?
Четенето на Библията според Божията воля - също като яденето и пиенето - принадлежи към всекидневните ни потребности, затова в Еремия 15:16 се казва: "Като намерих твоите думи, ги изядох." Самата Библия ни дава няколко причини, поради които не бива да се отказваме от нейното четене. Тук ще споменем най-важните от тях:
1. За познаване на Божията същност. Божията същност - Неговото величие (Псалм 19), Неговата любов (1 Йоан 4:16), Неговата милост (Числа 14:18), Неговата вярност (Псалм 25:10), Неговата истина (Числа 23:19) - могат да се осъзнаят само чрез словото Му.
2. За вярата. "И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото слово" (Римляни 10:17).
3. За растеж във вярата. "Пожелавайте като новородени младенци чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение" (1 Петрово 2:2).
4. Сигурност в спасението. "Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот" (1 Йоан 5:13).
5. За истинското учение. "... който да държи вярното слово, според както е било научени, за да може да увещава със здравото учение и да опровергава онези, които противоречат" (Тит 1:9). Библията ни дава необходимите корекции в мисленето и живота. Сектите използват Библията като наръчник, в който търсят потвърждение на това, което те самите са измислили.
6. За сигурно водителство в живота. "Твоето слово е светилник на краката ми и виделина на пътеката ми" (Псалм 119:105).
7. За поставяне на приоритетите в живота ни. "Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда, и всичко останало ще ви се прибави" (Матей 6:33).
8. За възпитание на децата. "И така, вложете тези Мои думи в сърцето си и в душата си... да учите на тях децата си" (Второзаконие 11:18-19).
9. За правилно поведение към ближните ни. "Обичай ближния си като себе си" (Мат. 19:19). "Но със смирение нека всеки счита другия по-горен от себе си" (Филипяни 2:3). "Обичайте неприятелите си, молете се за тези, които ви гонят" (Матей 5:44).
10. За радост и отмора. "... защото чрез тях си ме съживил" (Псалм 119:93). "И Твоето слово ми беше радост и веселие на сърцето" (Еремия 15:16).
11. За утеха в тежки ситуации. "И призови Ме в ден на напаст и Аз ще те избавя" (Псалм 50:15).
12. За помощ в беда. "Душата ми прилепна за пръстта; съживи ме според словото Си" (Псалм 119:25).
13. За предпазване от заблуди. "Чрез Твоите правила станах разумен, затова мразя всеки лъжлив път" (Псалм 119:104). Исус посочва причината за заблудите на хората в непознаването на словото: "Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила" (Матей 22:29).
14. За предпазване от съгрешаване. "В сърцето си опазих Твоето слово, за да не Ти съгрешавам" (Псалм 119:11).
15. За осъзнаване на вината. "Цялото писание е ... полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата" (2 Тимотей 3:16).
16. За тълкуване на събитията. "Откровението от Исус Христос ... за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро" (Откровение 1:1).
17. Като основа за научна работа. "Библията ни дава основополагащите принципи на много науки. Тези предпоставки за работа са незаменими в областите, където става въпрос за произход (напр. космология, биология) или където човекът е централният обект на изследване (напр. психология, медицина)."
18. За познаване на Божията воля. "... за да познаете от опит каква е Божията воля" (Римляни 12:2). Божията воля е изразена не само в Десетте заповеди (Изп. 20:1-17), но и на многобройни места в Библията (напр. 1 Солунци 4:3; 5:18; 1 Петрово 2:15; Евреи 10:36; 13:21).
19. За изчистване на мислите. "Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих" (Йоан 15:3).
20. За мъдри действия. "Началото на мъдростта е страх от Господа" (Псалм 111:10).
IV. Как да четем Библията?
Л1: Трябва да четем Библията с молитва. На Лутер принадлежи добрия съвет: "Не слагай ръката си върху Писанието, а следвай стъпките му."
1. С молба за разбиране. "Отвори очите ми, за да гледам чудесни неща в Твоя закон" (Псалм 119:18).
2. С благодарност и хваление. "Устните ми ще изливат хваление, защото ме учиш на повеленията Си" (Псалм 119:171).
3. Като получен подарък. "Аз се радвам на Твоето слово като онзи, който намира много плячка" (Псалм 119:162).
Л2: Трябва да четем Библията с очакване. "Отворих широко устата си и пъхтях, защото копнеех за Твоите заповеди" (Псалм 119:131).
Л3: Трябва да четем Библията в духовно настроение. "Така че ние служим по нов дух, а не по старата буква" (Римляни 7:6). При цялата заповядана ни точност при боравенето с текстовете (ср. Б80), Библията ни предупреждава за фалшивата буквалност на една застинала и мъртва вяра (Матей 23:23-33), и ни посочва духовния смисъл: "Който (Бог) ни направи способни като служители на един нова завет - но не на буквата, а на духа, защото буквата убива, а духът оживотворява" (2 Коринтяни 3:6).
Л4: Трябва да четем Библията смирено. Божиите мисли надхвърлят нашия разум, затова не бива да се съмняваме, дори когато не разбираме всичко. Смирението е препоръчително, "... защото Моите помисли не са като вашите помисли, нито вашите пътища като Моите пътища" (Исая 55:8).
Л5: Трябва да четем Библията с любов. "Колко обичам Аз Твоя закон" (Псалм 119:97).
Л6: Трябва да четем Библията с доверие: "... но по Твоята дума ще хвърля мрежите" (Лука 5:5).
Л7: Трябва да четем Библията като лично писмо на Бога към нас, и то като любовно писмо (Г1: 187-188). Бенгел казва: "Писанието е едно писмо, което Бог ми е написал, по което аз да съдя, и по което Той ще ме съди."
Л8: Трябва много да четем Библията. "Христовото слово да се вселява във вас богато; с пълна мъдрост се учете и се увещавайте с псалми и химни и духовни песни, като пеете на Бога с благодат в сърцата си" (Колосяни 3:16).
V. Десет благословения за тези, които четат Библията
(читатели и изпълнители на Словото)
С1: Принадлежност към Бога. "Който е от Бог, той слуша божиите думи" (Йоан 8:47).
С2: Мир. "Много мир имат онези, които обичат Твоя закон, и за тях няма спънки" (Псалм 119:165).
С3: Радост. "Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас и вашата радост да стане пълна" (Йоан 15:11).
С4: Блаженство. "Блажен, който пази думите на написаното в тази книга пророчество" (Откровение 22:7).
С5: Благоденствие. "Ще бъде като дърво, посадено при потоци води, което дава плода си на времето си, и чийто лист не повяхва; във всичко, което върши, ще благоуспява" (Псалм 1:3).
С6: Успех. "Тази книга на закона да не се отделя от устата ти и да размишляваш върху нея денем и нощем, за да внимаваш да спазваш всичко, което е написано в нея; защото тогава ще благоуспяваш в пътя си и тогава ще имаш успех" (Исус Навин 1:8).
С7: Отговор на молитвите. "Ако стоите в Мен и думите Ми стоят във вас, искайте, каквото и да желаете, и ще ви бъде" (Йоан 15:7).
С8: Изчистване на мисловния ви свят. "Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих" (Йоан 15:3).
С9: Пътеводител към благодатта. "... свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение в Христос Исус" (2 Тимотей 3:15).
С10: Дарът на вечния живот. "Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт в живот" (Йоан 5:24).
