Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10.2013 17:46 - Въпроси, които задаваме често - 21-ва част
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 787 Коментари: 0 Гласове:
0



I.10. Ключът към Библията: обръщането към Исус Христос

След всичко това изниква въпросът за ключа към Библията. Как може човек, който досега не се е занимавал с нея, да намери правилния подход? След едно евангелизационно събрание при мен дойде един млад човек с вид на интелектуалец, който искрено търсеше ключа към Библията. След като в разговора можах да отстраня някои препятствия, младежът прибави, че отсега нататък щял да продължи да работи върху Библията с обичайния за него философски начин на мислене. Аз отговорих: "Вие бихте могли да направите това, но накрая няма да видите в Христос живия Бог, а безличния пантеистичен Бог на философите. Философите са чели Библията от гледната точка на своите мисловни категории, но не са открили Бога, който само в Исус става наш Спасител." Младежът остана и ме изслуша по-нататък. "Вие можете да имате достъп до Библията и до живия Бог още тази вечер, ако се занимаете с въпросите на вашето съществуване. Искате ли това?"

Скицирах горния разговор, за да покажа на читателя с този случай как може да му се отвори достъп до вярата.

Б100: Да познаем себе си. Нека прочетем заедно Римляни 3:23: "Понеже всички съгрешиха и не заслужават Божията слава." Този стих разкрива, че пред живия Бог ние сме изгубени чрез греха, който ни разделя и ни лишава от достъп до Него. Н нашите дела ние не можем да Му се харесаме. Накратко, ние нямаме слава пред Бога. След грехопадението между Светия Бог и грешния човек съществува пропаст. Вие съгласни ли сте с тази Божия диагноза?

Б101: Единственият изход. От тази дилема има само един изход, който ни е подарен от Бога. На кръста Божият Син понесе наказанието за нашия грях. Исус дойде на този свят, за да спаси погиналото (Матяй 18:11). Освен Него няма друг път за спасение (Деяния 4:12). Вярвате ли на това?

Б102: Да признаем греховете си. В 1 Йоан. 1:8-9 четем: "Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас. Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда." Въз основа на изкупителното Си дело на кръста Исус има властта да прощава грехове. Ако се доверим на Неговите думи и Му признаем вината си, и Го помолим за прошка, то Той е "верен", т.е. Той действително ще ни освободи от вината за греховете ни. Ние трябва не само да обмисляме, но и да действаме. Искате ли да направите това? Тогава кажете го на Господ Исус в молитва. Ето примерното съдържание на една свободно формулирана молитва:

"Господи Исусе, днес аз чух за Теб и разбрах защо си дошъл на този свят. Ти си обхванал и мен в Своята безпределна любов. Ти виждаш цялата ми вина - тази, която съзнавам, и тази, която не съзнавам. Ти обаче знаеш всичко, всяка погрешна постъпка, всеки греховен подтик на моето сърце, всичко това е разкрито пред Теб. Аз съм като разтворена книга пред Теб. Не мога повече да продължавам с досегашния си живот. Затова Те моля сега: прости ми за всички мои грехове и ме очисти. Амин."

Ние казахме на Господа това, което е казано в 1 Йоан. 1:8-9. Бог се е задължил с това, което е казал. Как смятате, колко от вината ни е простена? 80%? 50%? 10%? Тук пише: "Той ни очиства от всяка неправда" (1 Йоан. 1:9). Всичко ви е простено! Да, всичко, 100%. Това трябва да знаете, да не го смятате само за възможно или да се надявате. Библията набляга на това, в което трябва да сме сигурни. Нека прочетем още две места: 1 Петрово 1:18-19 и 1 Йоан. 5:13.

Б103: Да предаден живота си. Господ Исус ни прости цялата ни вина, затова сега можем да Му доверим живота си. В Йоан 1:12 четем: "А на онези, които Го приеха, даде правото да станат Божии деца, на тези, които вярват в Неговото име." Всичко, които са помолили Господ Исус да ги води в живота им, получават правото да бъдат осиновени от Бога. Ние ставаме Божии деца не защото сме направили нещо добро или защото сме много набожни, или защото сме членове на някаква църква, а защото сме доверили живота си на Божия Син и сме готови да Го последваме в послушание. Нека потвърдим това с молитва:

"Господи Исусе, Ти прости всичките ми грехове. Аз все още не мога да го разбера, но се доверявам на словото Ти. И сега Те моля, Господи, да влезеш в моя живот. Напътствай ме и ме води по пътя, който ми показваш. Аз зная, че Ти имаш най-доброто за мен и затова искам да Ти поверя цялото си същество. Помогни ми да се освободя от това, което не Ти харесва. Подари ми нови навици, които да са благословени от Теб. Дай ми покорно сърце, за да правя това, което ми казва Твоето слово. Моля Те, не ме оставяй да се влияя от някакви въздействия и човешки мнения, а ми отвори Библията, за да мога да разбирам Твоето слово и да живея според него. Искам Ти да бъдеш моят Господар и искам да Те следвам. Амин."

Б104: Приет. Господ ви пие! Той е платил за вас скъпа цена и Той ви спаси. Вие станахте Божие дете, а който е дете, той е и наследник - Божи наследник, наследник на небесното царство! Представяте ли си какво става сега на небето? Там може би се радват? Да, разбира се! В Лука 15:10 пише: "Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за всеки грешник, който се кае." На вашето обръщане се радва цялото небе. Цялото небе има дял в това събитие - един човек приема евангелието и започва да живее според него. Библията нарича този процес на приемане на Исус обръщение. При него ние предаваме вината си на Исус и Той я поема. Едновременно с това от Божия страна става нашето новорождение: Той ни дава нов живот и осиновление и ние ги приемаме. Обръщението и новорождението са две страни на един и същ процес - двете страни на един и същ медал.

Б105: Благодарност. Изкуплението е Божи подарък за нас. Чрез Неговата любов за нас е станал възможен пътят на спасението. Ние нищо не можем да допринесем към изкупителното дело. Който приема подарък, казва "благодаря". Точно това искаме да направим и ние сега. С ваши думи формулирайте една молитва на благодарност. Кажете я на Господ Исус...

Б105: Какво да правим по-нататък? Искам да ви обърна внимание на пет важни момента. Те са не само много важни за един живот и следване на Исус, но са и безусловни предпоставки за практическия ни живот с Исус. Ако ги следваме, имаме Божията гаранция, че наистина ще постигнем целта.

1. Божието слово

То е необходимата храна за новия живот, който Исус е започнал в нас. Най-добре би било, ако всеки ден (за препоръчване сутрин) ние си оставяме време за четене на Библията. Правете като християните в Берия (Деяния 17:11-12), които са изследвали ежедневно Писанията.

2. Молитвата

Исус не само иска да говори с нас чрез словото Си, но Той иска и ние да Му говорим. Това правим в молитвата си. Голямо предимство е, че можем да Му кажем всичко. Той има дял в нашите скърби и радости. Ние можем да обсъждаме с Него всички свои планове и необходими решения. Посредством четенето на Библията и молитвата се създава едно "духовно кръвообръщение", което е много важно за здравословния ни духовен живот.

3. Послушанието

Бог харесва, когато ние се показваме като послушни деца, които живеят според Неговото слово и съблюдават Неговите заповеди. Можем да засвидетелстваме любовта си към нашия Господ по най-добрия начин, когато Му се подчиняваме (1 Йоан 5:3). В този свят ни се предлагат много пътища, но Библията ни дава мярата, върху която почива Божието благословение: "Подобава да се покоряваме на Бога, а не на хората" (Деяния 5:29).

4. Общението

Като Божии деца ние се нуждаем от общение с други кора, които следват същия Господ. Когато извадим един тлеещ въглен от огнището, той угасва много бързо. Нашата любов към Исус също много бързо ще охладнее, ако не се поддържа чрез общението ни с други вярващи. Като новообърнати ние се нуждаем от любовта, загрижеността, утвърждаването и понякога поправките на една вярна на Библията църква. Моята молитва е бързо да се присъедините към такава църква, защото една добра, жива църква е неотменимо условие за растежа във вярата.

5. Вяра

След като чрез обръщението и новорождението сме дошли във вярата, жизнено важно е да растем във вярата и да не отпадаме. Апостол Павел пише на Тимотей (2 Тимотей 3:14): "А ти постоянствай в това, което си научил." В края на своя живот Павел заявява: "Аз се борих в добрата борба, пътя свърших, вярата опазих" (2 Тимотей 4:7). Нека следваме неговия пример и останем верни докрай.

Обръщението не е крайната точка, а началото на новия живот.

Ние твърдим: Достъпът до Библията не може да се придобие отвън, от позицията на неутралния наблюдател, а само отвътре. Само този, който с покаяние и вяра се обърне с цялото си същество чрез Исус Христос към Бога и придобие спасението, само той е влязъл. Но горният разговор дава същественото при всяко обръщение: осъзнаване на греховете, изповядване на греховете, предаване на живота ни на Исус Христос. Оттук нататък започва растежът във вярата.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1707133
Постинги: 3916
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930