ПРИЛОЖЕНИЕ

Забележки към Библията

В следващите глави ще се занимаем с най-важните принципи при боравенето с Библията. Подробното подреждане по теми и последователната номерация ще улеснят намирането.

I. Основни тези на Библията

В теорията на науката е прието необходимите начални условия за изследванията в някаква специална област да се формулират под формата на утвърдени тези. На тяхната основа се изгражда последователно цялото здание на съответната наука. Макар че този метод не може напълно да се пренесе към Божието слово поради различната същност на Библията, съобразявайки се с тези ограничения, ние ще обобщим най-важните тези. Те са основополагащи при боравенето с Библията и могат да улеснят напредъка на тези, които разполагат с оскъдни предварителни знания. Следващите тези се състоят предимно от едно кратко изречение, което след това се обосновава и се доказва с библейски цитати. За Библията има цяла поредица синонимни понятия, които ние ще използваме в цялото им многообразие: Христово слово (Римляни 10:17), Господно слово (1 Царе 15:23), Господна книга (Исая 34:16), Книга (Еремия 30:2), словото на Писанието (Лука 4:21), Писанието (Матей 21:42), Свещеното/Светото Писание (2 Тимотей 3:15), Старият Завет (2 Коринтяни 3:14), Новият Завет (Матей 26:28, според превода на Лутер).

I. 1. За произхода на Библията

Б10: Библията е Божие откровение и е авторизираната от Него писмена информация: "Така говори Господ, израилевият Бог, казвайки: Напиши в книга всичките думи, които ти говорих" (Еремия 30:2). Исус, като превъзвисеният Господ, заповядва на Йоан: "Напиши, защото тези думи са верни и истинни" (Откровение 21:5). Към Божието слово не бива нито да се прибавя нещо, нито да се отнема (Откровение 22:18-19), затова всички други книги, обозначавани като откровения (напр. книгата на Мормон на мормоните, Корана на мюсюлманите), са човешко дело. В Галатяни 1:8 се разкрива неповторимостта на библейското откровение и последиците от всяка промяна в посланието, направена от хора: "Но ако и самите ние или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет."

Б11: Произходът на Библията за нас, хората, е непонятен, дори понякога и да не изглежда така (Лука 1:1-4). За нас е неразгадаема тайна как е ставало предаването на информацията от Бога към писателите на Библията. Изразите: "Ето, сложих думите Си в устата ти" (Еремия 1:9), "Господното слово беше към мен" (Езекиил 7:1) или "понеже аз (Павел)... съм го приел ... чрез откровение от Исус Христос" (Галатяни 1:12), създават впечатлението, че при Библията става дума за божествен източник на информация, но по какъв начин писателят е получил съдържанието на посланието, това ние не знаем.

Б12: Божествената страна на Библията. Истинският произход на Библията е божестевн. Според 2 Тимотей 3:16 "цялото писание е боговдъхновено" (гр. theopneustos = боговдъхновено, дадено от Бога и Светия Дух, вдъхнато от Бога). Източникът на информация е Бог Отец, Божият Син и Светият Дух.

а) Бог Отец. "Бог, който при разни частични съобщения и по много начини е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тези дни говори на нас чрез Сина" (Евреи 1:1-2).

б) Исус Христос. "Внимавайте да не отхвърлите Този, който говори, защото, ако онези не избегнаха наказанието, като отхвърлиха този, който ги предупреждаваше на земята, колко повече няма да избегнем ние, ако се отвърнем от Онзи, който предупреждава от небесата" (Евреи 12:25).

в) Светият Дух. "Защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но светите хора са говорили от Бога, движени от Светия Дух" (2 Петрово 1:21).

Б13: Човешката страна в Библията. Божието слово се изявява в "пръстени съдове", т.е. Божиите мисли за неизследимостта на Божиите пътища и необхватността на Неговата любов са предадени с ограничените изразни възможности на човешкия език, но въпреки това те са слова на "дух и живот" (Йоан 6:63).

I.2. За истинността на Библията

Б20: Словото на Библията е ненарушима истина. "Твоето слово е истина" (Йоан 17:17). Старият Завет също потвърждава тази негова същностна черта: "Бог не е човек, че да лъже, нито човешки син, че да се разкае. Той каза, и няма ли да извърши? Той говори, и няма ли да го извърши?" (Числа 23:19). В Йоан 14:6 Исус свидетелства, че Той не само говори истината, но че и Той самият е истината. Писателят Манфред Хаусман отбелязва за нейната същност: "Истината е безкрайно по-голяма и дълбока от цялата правилност."

Б21: Исус и Божието слово са едно. Исус Христос и Божието слово образуват неделимо единство (Йоан 1:1-4; Откровение 19:13). По време на земния Си живот Исус е бил истински човек и истински Бог едновременно. Той е бил както Човешки Син, така и Божи Син. "Взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на нас, хората" (Филипяни 2:7), но за разлика от всички останали хора, Той е бил без грях. Същото важи и за Божието слово: то външно прилича на всички останали книги и е определено като книга с много литературни жанрове, но за разлика от всички останали книги, то е Божието слово, което е непогрешимо, абсолютно вярно (Псалм 119:160) и напълно безупречно. Б21 обобщава Б12 и Б13.

Б22: Няма разлика в качеството на истината по отношение на различните библейски книги или писатели. Така че не може да се противопоставя Старият на Новия Завет (или обратно) или Евангелията на Павловите послания, защото всички писания са основание на откровения (Галатяни 1:11). Дълбочината на значението на различните пасажи не винаги е една и съща. Задълбочеността на мисълта на спасителното послание на Йоан 3:16 не може да се сравнява с описанието в Деяния 27:13. Освен това описанието на сътворението според Бит. 1 има съвсем друга тежест от списъка на завръщащите се евреи в Ездра 2 (ср. Б50).

I.3. За проверката на Библейската истина

Б30. Библейската истина може да се провери. Бог не очаква от нас сляпа вяра, а ни дава убедителни средства, чрез които можем да проверим и разберем истината.

1. Проверка в живота. Исус ни учи да проверяваме Божието слово, прилагайки го в живота си: "Моето учение не е Мое, а на Онзи, който Ме е пратил. Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си отговоря" (Йоан 7:16-17).

2. Проверка чрез собствената ни свобода. Исус учи, че прилагането на лъжливи системи, идеологии и секти поробва човека, а следването на Неговото учение освобождава: "Ако стоите в Моето учение, наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни" (Йоан 8:31-32).

3. Проверка чрез приемане. Както вкусът на един портокал може да се разбере само чрез опитване, така и библейската истина се открива само чрез четене и приемане. Дискусии или диспути не могат да заменят интензивното изследване на Библията. В това отношение беряните са действали образцово: "И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък и всеки ден изследваха писанията да видят дали това е вярно" (Деяния 17:11).

4. Проверка чрез резултата. Този, който следва Божието слово и се подчинява на неговите съвети, животът му ще има видим успех (вж. ВБ2): "Тази книга на закона да не се отделя от устата ти и да размишляваш върху нея денем и нощем, за да внимаваш да спазваш всичко, което е написано в нея; защото тогава ще благоуспяваш в пътя си и тогава ще имаш успех" (Исус Навин 1:8).

5. Проверка чрез слушане на проповеди. Бог е дал особено благословение за слушането на библейската проповед. Този, който с отворено сърце слуша Божието слово, ще повярва. "И така, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото слово" (Римляни 10:17).

6. Проверка чрез собственото ни греховно естество. Никъде в Библията нашето естество не е така засегнато, както когато става въпрос за греховната ни природа. Който е честен пред себе си, ще разбере истината на Библията от поставената ни лична диагноза: "Понеже всички съгрешиха и не заслужават Божията слава" (Римляни 3:23). Няма нито един човек, който да каже, че словото от 1 Йоан 1:8 не се отнася за него: "Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас."

Забележка: Трябва да подчертаем, че истината на Библията се открива само на послушния изпълнител на словото. Този, който борави с Библията чисто интелектуално и не я отнася към собствената си личност, няма да намери достъп към нея (1 Коринтяни 1:19). Убедителните математически изчисления могат да бъдат от полза (вж. ВБ1), но стъпката към вярата си остава въпрос на лично решение. Божието слово може да се приеме само с вяра или да се отхвърли с неверие.