Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2013 15:41 - Въпроси, които си задаваме често - 16-та част
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 661 Коментари: 0 Гласове:
0



ВЖ11: Как е постъпвал Исус с комарите и осите? Дали ги е убивал?

ОВЖ11: Ако известният израз на Алберт Швайцер "страхопочитание към живота" би бил отнесен последователно и към хората, това би спряло 80 милиона аборта годишно в света. Швайцер отива още по-далеч, като се старае да не настъпва нито едно насекомо в джунглата. При хиндуизма също не е позволено да се убива някакво животно, защото се смята, че след смъртта си човек може да се прероди в някакво животно. Вследствие на това в Индия има осем пъти повече плъхове отколкото хора. Потребността от храна на тези плъхове се е превърнала в нерешим проблем, нанесените щети са неописуеми. Библейската заповед "Не убивай" се отнася изключително към човека. Тази заповед не важи за животните, защото изрично ни е разрешено да се храним с тях (Битие 9:3). Даже и задълбочаването на заповедта да не се убива в Проповедта на планината (Матей 5:21-26) в никакъв случай не простира нейното действие и върху животинския свят.

Горният въпрос поставя Исус в един хиндуистки начин на поведение или Го отнася към примера на Алберт Швайцер или Франциск Асизки, който си налагал наказания за всяко настъпено насекомо. В Библията Бог ни разкрива правилното отношение към животните. За първоначалното мироздание е важала оценката: "Ето, беше твърде добро" (Битие 1:31). Не е имало нито болести, нито смърт, нито вредни насекоми или опасни животни. С грехопадението на човека настъпва катастрофа и в животинския свят, която се проявява в ясно очертаните различия от вид до вид. Съществува разделянето на чисти и нечисти животни (Битие 7:2). По-нататък се прави разлика между вредните и полезните животни (Левит 26:6), при което защитата на последните дори е влязла в десетте Божи заповеди (Изход 20:10-17). Във Второзаконие 25:4 се дава право на вола, който вършее, да яде от хлебното зърно. Други животни вследствие на грехопадението са изгубили първоначалната си положителна роля и са се превърнали във вредители спрямо човека. Библията споменава специално скакалците, бръмбарите, гъсениците, жабите, паразитите, които с масовите си нашествия ще изпълнят Божия съд (Изход 10:12; Псалм 78:45-46; Псалм 105:30-34; Йоил 2:25; Амос 4:9). По същия начин змиите и скорпионите олицетворяват враждебни на човека сили, от които Бог може или да ни предпази (Числа 21:8-9; Лука 10:19), или те да получат власт над човека при Божия съд (Числа 21:6). Повечето болести се причиняват от микроорганизми (вируси, бактерии, паразити). Когато Исус лекува тези болести (Матей 4:23), Той убива тези опасни и вредни за човека организми. Бихме създали един погрешен образ на Исус Христос, ако Го подчиним на нереалистичното отношение към падналото мироздание. Разрушителните сили като вятъра и вълните (Матей 8:27), болестите и смъртта (Матей 8:3; Йоан 11:43-44), демоните и злите духове се подчиняват на Исус. Той дойде при нас едновременно като Божи Син и Човек, "като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на хората" (Филипяни 2:7), т.е. като всеки друг Исус е бил изложен на всякакви ситуации и е бил измъчван от комарите, осите и мухите. Библията никъде не споменава изрично как е постъпвал Той в такива ситуации, но от гореказаното можем да приемем, че ги е гонил и убивал.

 

 

 

7. ВЪПРОСИ ОТНОСНО СМЪРТТА И ВЕЧНОСТТА (ВВ)

 

ВВ1: Има ли живот след смъртта?

ОВВ1: Гигантските египетски пирамиди са доказателство не само за тогавашните познания в строителството и архитектурата, но и гигантски свидетелства за едно човечество, което вярва в живота след смъртта. Няма нито една култура, нито едно племе на земята, което да няма тази вяра. От този факт не правят изключение дори и атеистите. Когато след смъртта на северновиетнамския революционер Хо Ши Мин (1890 - 1969) било прочетено завещанието му, там пишело: "Аз отивам да се срещна с другарите Маркс, Енгелс и Ленин." Каква е причината за това? Бог е положил и вечността в сърцата на хората (Еклесиаст 3:11). За нас смъртта е стена, зад която не можем да виждаме, но Един проби тази стена. Той беше оттатък и се върна в нашия свят - Господ Исус Христос! Той умря на кръста и възкръсна от мъртвите на третия ден. От Него идва нашата увереност, че съществуването ни не престава след смъртта. Той свидетелства за реалността на небето и ада. Ние сме вечни създания, призовани към вечен живот чрез вярата: "Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мен, ако и да умре, ще живее" (Йоан 11:25).

 

ВВ2: Какво представлява вечният живот? Как можем да си го представим?

ОВВ2: В речника на Новия Завет има две напълно различни думи за българската дума живот: биос и зое. Под биос се има предвид биологичният живот на човека и всички други създания. Този живот минава много бързо, тече като поток, като сън, като бързо увяхващ цвят (Псалм 90:5; 103:15). В Йов 14:1-2 четем: "Човекът, роден от жена, е кратковременен и пълен със смущение. Цъфти като цвят и се покосява, бяга като сянка и не се държи." На друго място този изтичащ живот се сравнява с пара: "Какво е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява и после изчезва" (Яков 4714).

На Ото фон Бисмарк принадлежи изказването: "Животът е като сръчно вадене на зъб. Винаги очакваме, че действителното тепърва предстои, когато изведнъж разбираме, че всичко е минало." Писателят Х. Ф. Хебел смята, че "животът е като седмократно увит в златна хартия горчив бадем", а есеистът Адолф Райц дефинира животакато "масов гроб на надежди и разочарования". Библията обаче ни представя една напълно различна перспектива: там, където хората откриват, че животът им е прекрасен Божи дар и започват да живеят по подобие на Исус, животът им придобива едно ново измерение, което на гръцки се описва с думата зое. Зое е животът, изхождащ от Бога, същинският, неизчезващ и вечен живот. Исус Христос е дошйл на този свят, за да ни донесе вечния живот. Той е не просто свързан с Неговата личност, но в Него пряко се срещаме с вечния живот. Исус казва в Йоан 14:6: "Аз съм ... животът (вечният)" (гр. зое). Тази идентичност на Исус с вечния живот е засвидетелствана и от апостол Йоан: "защото животът (гр. зое) се яви и ние видяхме и свидетелстваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви на нас" (1 Йоан. 1:2). Който вярва в Исус и Го има за свой Господ, има с това и вечния живот (1 Йоан. 5:12). С благословението на вечния живот (1 Йоан 2:25) нашият временен живот стои на вечна основа. Оттук става ясно как учениците на Исус заради вярата си са издържали и преследвания, и затвор, и мъки, и дори смърт, без да се откажат от своя Господ. Вечният живот се изявява с цялата си пълнота едва след възкресението: "И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят - едни за вечен живот, а едни - за срам и вечно презрение" (Данаил 12:2). В този живот ние имаме не само обещанието за вечния живот, но и още сега имаме дял в Божията и Христовата пълнота и величие. Когато вярата ни стане видима, ще гледаме Исус и Отца лице в лице.

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693854
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031