Истински Истории от Живота :: Въпроси, които често задаваме

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

24.10.2013 21:25 - Въпроси, които често задаваме - 13-та част

Автор: rozasaronova888 Категория: Други

Прочетен: 1192 Коментари: 0 Гласове:

6. ВЪПРОСИ ОТНОСНО ЖИВОТА И ВЯРАТА (ВЖ)

ВЖ1: Защо живеем?

ОВЖ1: Ние съществуваме не защото сме възникнали от някакъв еволюционен процес, а защото Божията воля е била да създаде човека. Никъде в Библията Бог не споменава причината за създаването на човека, нито че Бог се е чувствал сам, нито че е изпитвал радост от творчеството, нито че е искал да има опонент, нито че е искал да създаде същества, които да обича. В Битие 1:26-27 се съобщава Божията воля за създаването на човека и нейното изпълнение: "Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие... и Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде, мъжки и женски пол ги създаде." Тук става ясно: ние сме желани същества. Ние не сме нито "космически изтърсаци" (Ф. Ницше), нито "цигани от покрайнините на Вселената" (Ж. Моно), нито някакви изчания от животинското царство, а произхождаме от директния творчески акт на Бога. Освен това Библията ни казва, че сме обичани от Бога: "Наистина те вълюбих с вечна любов" (Еремия 31:3) или "Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот" (Йоан 3:16). Повече от всеки друг, този стих ни показва, че ние сме предназначени за вечен живот.

ВЖ2: Какъв се смисълът на живота?

ОВЖ2: Ние, хората, сме единствените земни същества, които се питат за смисъла. Интересуват ни три основни въпроса: Откъде идвам? Защо живея? Накъде отивам? Мнозина са разсъждавали по тях. Философът Ханс Ленк от Карлсруе подчертава, че не бива да очакваме отговори от неговата област, пишейки: "Философията дава рядко окончателни и съдържателни решения; тя създава въпроси, а не материали и резултати. За нея перспективата на един проблем е много по-важна, отколкото частичното решение на един стар въпрос." Писателят Херман Хесе пише: "Животът е безсмислен, ужасен, глупав, и въпреки това великолепен - той не се подиграва на човека, но не държи на него повече отколкото на един дъждовен червей." Френската писателка Симон де Бовоа, екзистенциалистка и атеистка, се губи в безсмислието: "Какъв смисъл има животът, когато той бива тотално унищожаван и изтребван? Защо е съществувал изобщо? Всичко е безсмислено: красотата на живота, делата на хората, всичко. Животът е абсурден." Също и науките като психология, биология, медицина не могат да отговорят на този въпрос, защото той не принадлежи към техния предмет.

Някои хора виждат смисъла на своя живот в това:

- да правят добро: мнозина държат на тази хуманистична идея, която не е специфично християнска. На християните е заповядано да правят добро (Галатяни 6:10; 2 Солунци 3:13), но този, който върши добри дела, съвсем не става християнин по този начин.

- да печелят уважение за себе си: спортистите се стремят към световни титли и златни медали. Творците търсят признание по световните сцени.

- да правят нещо непреходно: според тях по този начин те ще продължат да живеят в децата си или в обществото (напр. чрез фондации, свързани в тяхно име). Други искат да се увековечат в собствените си стихотворения, мемоари или дневници.

Не бива да забравяме че цялата световна слава е преходна. След смъртта нищо не можем да вземем със себе си, защото там, където отива човек, "нито ще имат някога дял в нещо, което става под слънцето" (Еклесиаст 9:6). Ако нашият живот е Божие творение, той ще има смисъл само тогава, когато бива живян с този Бог и бива воден от Него. Човешкото сърце - дори да притежаваше цялото щастие на този свят - би останало безутешно, празно и неудовлетворено, ако не намери мир в Бога. Това може да се обобщи в три точки:

1. Божията цел за нашия живот е, ние да дойдем във вярата. Без спасителната вяра в Господ Исус Христос ние сме изгубени. Затова Павел казва на началника на тъмницата във Филипи: "Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш, ти и домът ти!" (Деяния 16:31). В този смисъл Бог иска "да се спасят всичките хора и да достигнат до познание на истината" (1 Тимотей 2:4). Тъй като това спасение е от първостепенно значение за всеки човешки живот, Исус първо казва на паралитика: "Прощават ти се греховете" (Матей 9:2). Спасението на душата според Бога има предимство пред изцелението на тялото.

2. Когато сме спасени, ние служим на Бога: "Служете на Господа с веселие" (Псалм 100:2). Като последователи на Исус нашият живот трябва да е насочен така, че да привличаме и други последователи (Матей 29:19).

3. "Да възлюбиш ближния си както себе си" (Матей 22:39). С тази заповед Бог ни задължава не към далечните от Южна Африка или Чили, а към ближните, към хората, които са непосредствено до нас: нашите съпрузи, деца, родители, съседи и колеги. Библията предпоставя, че ние обичаме самите себе си, но тази любов трябва да е такава и към ближните ни. Библията нарича направеното от нас по точки 2 и 3 плод на живота ни. За разлика от всички преходни успехи само плодът е непреходен (Йоан 15:16). В края на нашия Бог търси плода и ни пита какво сме направили с поверените ни блага (живот, време, пари, таланти) (Лука 19:11-27). Дори чашата студена вода, която сме подали в името на Исус има значение за вечността (Матей 10:42).

ВЖ3: Как да съвместя ежедневния си живот с вярата?

ОВЖ3: В живота на този, който от цялото си сърце е повярвал в Исус Христос, настъпват ясни промени. Три момента маркират новия живот:

1. Скъсване с греха. След като при обръщението си сме получили прощение на вината си, започваме нов начин на живот, който из основи е скъсал с греха. Като новородени християни ние не сме безгрешни, но това, което преди е било обикновено, сега ни се струва катастрофа. Съблюдаването на заповедите, които не са създавани като забрани, а като помощ, за да благоуспеем, ще направи решителна корекция в живота ни. С тази нова ориентация ние показваме на Бога, че Го обичаме (1 Йоан 5:3), а за нашите приближени сме "Христово писмо" (2 Коринтяни 3:3), което може да бъде прочетено от всеки.

2. Ежедневният живот във вярата. Вярващият в Христос, който непрекъснато работи с Библията, намира в нея изобилие от полезни съвети във всички области на живота, някои от които се споменават по-долу. Тъй като в този пасаж става дума изключително за земния аспект на вярата, на преден план идват старозаветните книги Притчи и Еклесиаст. Тук намираме напътствия към нас самите (а) и към държанието ни с другите хора (б):

а) Към собствената ни личност:

- тяло (Римляни 13:14; 1 Коринтяни 3:17; 1 Коринтяни 6:19)

- ядене и пиене (Притчи 23:20)

- (вид на храненето преди грехопадението: Битие 1:29)

- (начин на хранене след потопа: Битие 9:3-4; 1 Коринтяни 8:8; Колосяни 2:16; 1 Тимотей 4:3-5)

- спане (Псалм 4:8; Притчи 6:6-11; Притчи 20:13; Еклесиаст 5:12)

- необходим труд (Изход 20:9-11; Изход 23:12; Притчи 6:6-11; 14:23; 18:9; 21:25; Еклесиаст 3:13; 10:18; 2 Солунци 3:10)

- трудът като житейски принцип (Еклесиаст 2:3-11)

- разплащане със сътрудниците (Исая 65:23; Еремия 22:13; Лука 10:7)

- свободно време (Притчи 12:11)

- печелене на пари и блага (Еклесиаст 4:6; 1 Тимотей 6:6-8; Евреи 13:5)

- чисто земен стремеж към тях (Еклесиаст 2:2-11)

- притежание (Матей 6:19; Притчи 10:22)

- богатство (Притчи 11:28; 13:7; 14:24; Еклесиаст 5:18)

- строеж на къща (Псалм 127:1; Еремия 22:13)

- спорт (1 Коринтяни 9:24-25; 1 Тимотей 4:8)

- грижи (Псалм 55:23; Притчи 12:25; Филипяни 4:6; 2 Тимотей 2:4; 1 Солунци 5:7)

- секс в брака (Притчи 5:18-19; Еклесиаст 9:9; 1 Коринтяни 7:3-6)

- секс извън брака (Притчи 5:20; 6:24-32; Еремия 5:8-9; Евреи 13:4)

- грях (Битие 4:7; Псалм 64:5; Плачът на Еремия 3:39; Йоан 20:23; 1 Йоан 1:9; 5:17; Евреи 1271)

- алкохол (Псалм 104:15; Притчи 23:30; 20:1; Ефесяни 5:18; 1 Тимотей 5:23)

- начин на говорене (Псалм 119:172; Притчи 12:14-22; 14:3,5; 18:20-21; 25:11; Ефесяни 5:19; Колосяни 4:6; Яков 1:19; Евреи 13:15)

- крамоли (1 Петрово 1:6-7; Яков 1:2-12)

- гузна съвест (1 Йоан 3:20)

- гняв (Ефесяни 4:26)

- време (Лука 19:13; 1 Коринтяни 7:29; Ефесяни 5:16)

- принципи (Филипяни 2:5)

- сънища (Еклесиаст 5:3)

- радост и веселба (Псалм 118:24; Притчи 15:13; 17:22; Филипяни 4:4; 1. Солунци 5:16)

- правене на добро от само себе си (Матей 22:39)

- точна мярка (Притчи 11:1,24; 20:10)

- собствена философия или религия (Притчи 14:12)

- младост (Псалм 119:9; Еклесиаст 11:9; 12:1)

- възраст (Псалм 71:9)

- смърт (Йов 14:5; Псалм 88:4; Еклесиаст 8:8)

Поведение при:

- болест (Еклесиаст 7:14; Яков 5:14-16)

- страдания (Псалм 46:2; 50:15; 77:3; 73:21-28; 107:6-8; Филипяни 4:19)

- депресии (Псалм 42:6; 119:25)

- страх от хора (Псалм 56:11; 118:6,8; Притчи 29:25)

- нещастие (Исая 45:7; Плачът на Еремия 3:31-37; Амос 3:6)

- ежедневни дейности (Еклесиаст 9:10; Колосяни 3:17)

- даване (Притчи 11:24-25; Еклесиаст 11:1; Малахия 3:10; 2 Коринтяни 9:6-7)

- поръчителство (Притчи 6:1; Притчи 11:15; Притчи 17:18)

- приемане на залог (Изход 22:25-26)

- търсене на указания път (Псалм 37:5; 86:11; 119:105)

- търсене на партньор (Песен на Песните3:1; Амос 3:3; 2 Коринтяни 6:14)

- страдание за справедливостта (1 Петрово 3:14)

- лъжеучения (Колосяни 2:8; 2 Петрово 3:17; 1. Йоан 4:6)

- намерения (Еклесиаст 9:10; Филипяни 4:14; Колосяни 3:23)

б) Съвети за поведението ни с другите хора:

- съпруг (Ефесяни 5:22-28; 1 Петрово 3:1-7; Евреи 13:4)

- деца (Второзаконие 6:7; Притчи 13:1; Ефесяни 6:4; Колосяни 3:21; 1 Тимотей 3:12)

- родители (Изход 20:12; Притчи 6:20; 30:17; Ефесяни 6:1-3)

- приятели (Михей 7:5)

- богобоязлива и грижовна съпруга (Притчи 12:4; 31:10-31)

- свадлива и безцеремонна жена (Притчи 11:22; 12:4; 21:19)

- врагове (Притчи 25:21; 30:17; Матей 5:22-44; Римляни 12:14)

- лоши хора (Притчи 1:10; 24:1-2; 1 Петрово 3:9)

- упорити, неразбрани хора (Притчи 9:7; 23:9)

- вярващи (Римляни 12:10; Галатяни 6:2-10; Ефесяни 4:32; Филипяни 2:4; 1 Петрово 3:8-9)

- съветници (Притчи 15:22)

- приближени (Матей 22:39; Галатяни 6:10; 1 Йоан 4:17-18)

- учители на вярата (Евреи 13:7)

- болни (Матей 25:36; Яков 5:14-16)

- лекар и лекарства (Матей 9:12; 1 Тимотей 5:23)

- чужди гости (Матей 25:35; Римляни 12:13; Евреи 13:2)

- бедни (Притчи 3:27; 19:17; Матей 21:34-40)

- измамници (Яков 5:19)

- лъжеучители (1 Йоан 4:1-3; Юда 23)

- съмняващи се (Юда 22-23)

- вдовици (1 Тимотей 5:3; Яков 1:27)

- радостни и скърбящи (Притчи 17:22; Римляни 12:15)

- стари хора (Левит 19:32; Притчи 23:22; 1 Тимотей 5:1)

- мъртви (Еклесиаст 9:5-6)

в) Указание за поведението към:

- църквата (Деяния 2:42; Евреи 10:25)

- природата (Битие 1:28)

- държавата (Матей 22:21; Римляни 13:1-7; 1 Петрово 2:13)

- Израел (Захарий 2:12)

3. В света, но не от света. Начинът на живот на вярващия в Христос е сведен до простата формула: "Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето, а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази" (Йоан 15:19). Вярващият в Исус живее в този свят като всички други, но неговият живот според т. 2. има измерения и във вечността, което се изразява в неговото отношение към Бог Отец и Неговия Син и духовното му поведение.

а) Поведението към Бог Отец и Исус Христос:

- любов към Бога (Второзаконие 6:5; Псалм 31:23; Матей 22:37)

- признание (Псалм 46:11)

- вяра (Евреи 11:6)

- мислене за Него (Притчи 3:5-6; Еклесиаст 12:1)

- пазене на Неговите заповеди (Еклесиаст 12:13; Михей 6:8)

- благодарност (Псалм 107:8; Ефесяни 5:20; Колосяни 4:2)

- хваление (Псалм 103:1-2; Ефесяни 5:20)

- пеене (Псалм 68:4; 96:1)

- призоваване (Псалм 50:15)

- поклонение (Матей 4:10)

- приближаване (Яков 4:8)