Постинг
29.09.2013 20:31 -
АЗ БЯХ ЖРЕЦ НА САТАНА
От: Пастор Марк О’Райли
Когато съм се родил майка ми е била едва на 18, а баща ми на 19. На всичкото отгоре той е бил алкохолик. Буквално, майка ми ме отгледа сама докато навърших 7. После тя се омъжи повторно и вторият ми баща ме осинови. Майка ми работеше в една фабрика за обувки. Помагаше и в бизнеса на дядо ми, който имаше няколко таксиметрови коли. Там тя беше диспечер. Нещата в къщи обаче не бяха наред. Нивото, на което майка ми общуваше се състоеше от крясъци и ругатни. Много пъти съм виждал биологичният ми баща да я пребива.
Започнах да пия бира когато бях на 9. На 11 вече пиех здравата водка и силни спиртни напитки, а на 13 пушех марихуана. Няколко месеца по-късно след като навърших 13 започнах да приемам и LSD. Запознах се с един човек, който ми показа такива магии, които бяха отвъд всяко въображение. Той ме научи как да имам достъп до всякакъв вид алкохол и наркотици когато си поисках и по колкото си исках. Аз се присъединих към едно сборище на вещици, което всъщност представляваше Сатанинска църква. Придобивах все повече и повече сила чрез изучаването на магьосничеството. На 16 вече бях жрец на култа и контролирах доставката на наркотици в църквата и извън нея, както и всички последователи на сборището. Имах ужасно много жени, които бяха мои лични робини и трябваше да правят всичко, което аз си пожелавах.
Един ден, докато чаках автобуса, за да отида на училище, една млада жена, която аз не познавах, ей-така от нищото изведнъж се появи пред мен и ме попита: „Как си?” Аз бавно идвах на себе си, защото предната нощ се бях дрогирал здравата и ѝ отговорих с подигравателния въпрос: „Ти как мислиш?” Тя напълно пренебрегна отговора ми и ме попита дали искам да отида с нея на кино. Със задната мисъл, която се зароди в ума ми, а именно да я направя част от антуража си от жени-робини, аз казах: „ОК. В колко часа?” И така ние се уговорихме да се срещнем в 18 часа на същият ден.
Представа си нямах в какво щях да се забъркам. Ние влязохме в една огромна сграда в Бостън, която по-късно се оказа Баптиска църква - St.Tremont Baptist Church. Тя наистина приличаше на кино. Седнах и започнах да гледам филма. Взирах се в екрана със страх, осъзнавайки че гледах филма на собствения си живот. След като той приключи аз заплаках горчиво. Джон де Брин от радиостанцията Song time radio broadcast беше говорителят тази вечер. Сякаш се взираше право в мен, задавайки въпрос на всички присъстващи: „Това твоят живот ли е?” Кимнах с глава в знак на потвърждение. На момента той каза: „Трябва да се откажеш от него; излез напред и някой ще ти покаже как ще стане това.”
Аз излязох пред амвона и същата тази вечер приех Исус Христос за мой Спасител и Господ на живота ми. Отидох в сатанинската църква само, за да съобщя на всички, че вече не исках да бъда част от тях и че напускам култа. Обърнах се и си тръгнах. Прибрах се в апартамента си. Някой обаче надяна чувал от грубо платно на главата ми, преби ме здравата, съблече ме гол и ме захвърли пред болницата Saint Luke"s Hospital сякаш бях умрял. Докато се възстановявах от получените си рани аз започнах да чета Библията и да служа на Бога. Благодарих на Бог тогава, както и сега Му отдавам благодарността си, че ме спаси от вечните мъки в ада към, които се носех стремглаво. Божията любов и Неговата благодат ми бяха показани през този ден и те ми подариха вечен живот с Него в Небесата.
Скъпи приятелю, ако ти не живееш за Христос, ти летиш стремглаво към вечно осъждение. Аз те моля да преобърнеш живота си, поканвайки Исус в сърцето си като твой Господ и Спасител. Не чакай, защото може да стане твърде късно!
В откровение 3:20 четем: „Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.”
В служба на Господаря
Пастор Марк
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1005