Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.09.2013 16:42 - Истината за гроба - Да разбираш смъртта
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 1123 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен. (А Мария, чийто брат Лазар беше болен беше онази, която помаза Господа с миро и избърса краката Му с косите си.) И така, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето, този, когото обичаш е болен.А Исус като чу, рече: Тази болест не е смъртоносна, а е за Божията слава - за да се прослави Божият Син чрез нея. - А Исус любеше Марта, и сестра й, и Лазар. И когато чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, където се намираше. След това каза на учениците: - Да отидем пак в Юдея. Учениците Му казаха: Учителю, сега юдеите искаха да те убият с камъни, и пак ли там отиваш? Исус отговори:Нали денят има дванадесет часа? Ако някой ходи денем, не се препъва, защото вижда светлината на този свят. Но ако някой ходи нощем, препъва се, защото светлината не е в него - изговори Той и след това им каза: - Нашият приятел Лазар е заспал, но Аз отивам да го събудя. Тогава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. Но Исус бе говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за почиване в сън. Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря. Но заради вас се радвам, че не бях там, за да повярвате. Но нека да отидем при него. Тогава Тома, наречен близнак, каза на другарите си, учениците: Да отидем и ние, за да умрем с него. И така, като дойде Исус, намери, че той беше вече от четири дни в гроба. А Витания беше близо до Йерусалим - на около 15 стадия. И много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за брат им. А Марта, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне. А Мария седеше вкъщи. Тогава Марта рече на Исус: Господи, ако Ти беше тук, нямаше да умре брат ми. Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти го даде. Исус й каза: Брат ти ще възкръсне. Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден. Исус й рече: Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мен, ако и да умре, ще живее. И никой, който е жив и вярва в Мен, няма да умре вовеки. Вярваш ли ти това? Да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, който има да дойде на света - и като каза това, тя отиде и тайно повика сестра си Мария. - Учителят е дошъл и те вика. А тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него. Исус посрещна Мария. А юдеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, я последваха, като мислеха, че отива на гроба да плаче там. И така, Мария, като дойде там, където беше Исус и Го видя, падна пред краката Му и Му каза: Господи, да беше Ти тук, нямаше да умре брат ми... Исус, като я видя, че плаче, и че юдеите, които дойдоха с нея, плачат, възнегодува в духа Си и се смути. И каза: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж. А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, който отвори очите на слепия, да направи така, че и този да не умре? А Исус, негодувайки пак в Себе Си, дойде на гроба. Беше пещера и на нея отърколен камък. Исус каза: Отместете камъка! Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е мъртъв. Исус й каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава? Тогава та отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и рече: - Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш, но казах това заради множеството, което стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме изпратил - като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън! И умрелият излезе с ръце и крака, повити в саван, и лицето му увито с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и го оставете да си върви. Йоан 11:1-44.

 

  О, смърт, къде ти е победата? І Кор. 15:55

                                                                                                                                            

 

Излизате от църковната сграда. Траурната служба е свършила. Предстои погребението. Пред вас шестима мъже носят ковчега с тялото на вашия син. От мъка не сте в състояние да говорите. Замаяни сте. Загубили сте съпруга си, а сега и своя син. Вече нямате семейство. Ако ви бяха останали сълзи, щяхте да плачете. Ако ви бе останала вяра, щяхте да се молите. Но и двете вече не достигат, затова не правите нищо. Просто следите с празен поглед задната част на дървения сандък.

Изведнъж той спира. Придружаващите ковчега са спрели. Спирате и вие.

Пред ковчега се е изпречил човек. Не го познавате. Никога до сега не сте го виждали. Не е от присъстващите на траурната служба. Облечен е в кадифено яке и дънки. Нямате представа какво прави там. Но преди да успеете да възразите, той застава до вас и ви казва: “Не плачи.”

Не плачи? Не плачи! Та това е погребение! Синът ми е мъртъв! Как така “не плачи”? Кой си ти, че ми казваш да не плача? Мислите ви летят, но така и не се превръщат в думи. Защото преди да обелите и дума, той пристъпва към действие. Обръща се към ковчега, поставя ръка върху него и изрича високо:

- Момче, казвам ти, стани!

- Я, чакай малко... - протестира един от носачите. Но внезапно движение вътре в ковчега прекъсва изречението му. Мъжете се споглеждат и бързо го поставят долу на алеята. Тъкмо навреме, защото още щом докосва асфалта, капакът се повдига...

Прилича ви на научно-фантастичен разказ? Но не е. Това е част от самото Евангелие от Лука. “Тогава се приближи и се допря до носилото. А носачите се спряха. И рече: “Момче, казвам ти, стани!” И мъртвият се повдигна и седна, и започна да говори.” (Лука 7:14-15). Сега внимавайте. Не бързайте със следващото изречение. Опитайте пак. Бавно... “И мъртвият се повдигна и седна, и започна да говори.” Невероятно изречение, не мислите ли? С риска да прекалим, нека го прочетем още веднъж на глас. “И мъртвият се повдигна и седна, и започна да говори.” Браво! (Привлякохте ли вниманието на всички наоколо?) Можем ли да го направим отново? Този път го прочетете силно и много б-а-в-н-о. Като правите пауза след всяка дума. “Мъртвият... се... повдигна... и... седна... и... започна... да... говори...” А сега въпросът. Кое е необичайното в този стих? Правилно! Мъртвите не сядат. Мъртвите не говорят! Мъртвите не излизат от ковчезите! Освен ако не се появи Исус. Защото, когато се появи Исус, никога не знаете какво може да се случи... Питайте Яир. Дъщеря му е вече мъртва. оплаквачките вече са пристигнали в дома му. Погребението е започнало. Хората си мислят, че Исус най-много може да каже няколко добри думи за дъщерята на Яир. Исус наистина има какво да каже. Но не за момичето, а към нея. “Момиче, стани!” (Лука 8:54). Следващото нещо, което бащата си спомня, е как детето яде, Исус се усмихва, а наетите оплаквачки са се прибрали преждевременно по домовете си.

Питайте Марта. Тя се е надявала, че Исус ще дойде и ще изцели Лазар. Но Исус не се появява. После се е надявала, че ще дойде поне за погребението на Лазар. Но Него го няма. Когато най-накрая пристига във Витания, Лазар вече е в гроба от четири дни, а Марта се пита що за приятел им е Исус. После Марта чува, че Той е дошъл в покрайнините на града, и се затичва да Го посрещне. “Господи, ако Ти беше тук - изправя се тя срещу Него, - нямаше да умре брат ми!” (Йоан 11:21). В думите й има болка. Болка и разочарование. Единственият човек, който е в състояние да предизвика промяна, не е сторил нищо. И Марта иска да узнае причината. Сигурно и вие искате. Навярно сте направили като Марта. Някой, когото обичате, се приближава до смъртта, и вие сте се обърнали за помощ към Исус. Като нея сте потърсили единствения, който може да издърпа някого от ръба на смъртта. Молите Исус да му подаде ръка. Сигурно Марта си е мислила: Той непременно ще дойде. Нима не излекува паралитика? Нима не помогна на прокажения? Нима не възвърна зрението на слепеца? А те почти не Го познаваха. Лазар Му е приятел. Близки сме като роднини. Нали Исус ни идва на гости през почивните дни! Нали се храни на нашата маса! Когато чуе, че Лазар е болен, ще долети завчас. Но Той не пристига. Състоянието на Лазар се влошава. Тя стои на пост пред прозореца, но Исус все още Го няма. Нейният брат непрекъснато изпада в безсъзнание... “Лазаре, скоро ще дойде - обещава тя. - Потърпи!” Но на вратата така и не се почуква. Исус изобщо не пристига тази вечер. Няма Го да помогне. Не го изцелява. Не участва и в погребението. А сега, четири дни след това, най-накрая се появява. Погребението е свършило. Тялото е в гроба, а гробницата е затворена. И Марта е наранена. Нейните думи са отеквали по хиляди гробища. “Да беше Ти тук, брат ми нямаше да умре...” Боже, ако си гледаше работата, съпругът ми щеше да оцелее...

Господи, ако беше направил необходимото, моето бебе щеше да оживее... Боже, ако само бе чул молитвата ми, нямаше да остана с празни ръце... Гробът изравя наяве нашето разбиране за Бога. Когато се изправим пред смъртта, нашето определение за Бога се разтърсва. А то от своя страна разтърсва вярата ни. Това ме кара да задам един въпрос, въпрос на живот и смърт. Защо приемаме присъствието на смъртта като отсъствие на Бога? Защо смятаме, че ако тялото не бъде изцелено, значи Бог не е наблизо? Нима изцелението е единственият начин, по който Бог изявява Своето присъствие? Понякога си мислим, че е така. И в резултат на това, когато Бог не отговаря на молитвите ни, ние се ядосваме. Негодуваме. Вярата се измества от обвинения. “Боже, ако беше тук и Си гледаше работата, смъртта нямаше да настъпи!”

Тъжно е, че в подобно разбиране за Бога няма място за смъртта.

Преди време един гост у дома показваше на дъщерите ни фокуси и илюзии. Стоях отстрани и гледах реакцията на момичетата. Те бяха изумени. Когато монетата изчезваше, зяпваха в почуда. Когато се появяваше отново, бяха поразени. В началото приемах със смях обърканите им погледи. Но с течение на времето в мен започна да се заражда притеснение и загриженост. Част от мен не харесваше това, което се случваше. Мамеха децата ми. Той ги надхитряваше. Той, ловкият майстор, объркваше тях, невинните. Това не ми харесваше. Не обичам да гледам как правят децата ми на глупаци. Затова пристъпих зад дъщерите ми и прошепнах в ушите им: “В ръкава му е!” (Добре, че наистина се оказа там.) “Сега е зад ухото му.” (И знаете ли, пак излязох прав!) Вероятно постъпих невъзпитано като се намесих в шоуто, но наистина не обичам да гледам как някакъв мошеник мами децата ми. Същото се отнася и за Бог.

Исус може да седи и да гледа как безутешните тънат в заблуда. Моля ви, обърнете внимание, че Той не възкресява мъртви. Съживява ги заради живите. “Лазаре, излез навън!” (43 ст.) Докато Исус заповядва, Марта мълчи. Оплаквачките също са тихи. В момента, когато Исус се изправя лице в лице срещу отворената гробница и изисква освобождаването на своя приятел, никой не помръдва.

Никой с изключение на Лазар. Някъде навътре в гробницата той се раздвижва. Спрялото сърце започва отново да тупти. Овързаните очи отново се отварят. Вдървените пръсти помръдват. Обвитият като мумия човек се изправя в гробницата. Искате ли да разберете какво става след това? Оставете Йоан да ви каже: “И умрелият излезе с ръце и крака, повити в саван, и лицето му увито в кърпа.” (44 ст.)

Ето го отново! Забелязахте ли го? Прочетете пак първите думи на стиха. “И умрелият излезе...” Още веднъж. Този път по-бавно... “Умрелият излезе...” Още един път. На глас и много бавно. (Знам, че ме мислите за луд, но наистина искам да разберете смисъла.) “Умрелият... излезе...” Мога ли да задам същия въпрос? (Разбира се, че мога, нали аз пиша книгата!) Въпрос: Кое е нередното в този епизод? Отговор: Мъртвите не могат да излизат от гробовете си. Въпрос: Какъв е този Бог? Отговор: Бог, който държи ключовете на живота и смъртта. Това е Бог, който повдига ръкавите на мошеника и разкрива пред всички, че всичко е само фокус. Това е Бог, който бихте искали да присъства и на вашето погребение. Знаете, че ще го повтори. Той е обещал да го повтори. И е доказал, че има сили. “Сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик!” (І Сол. 4:16). Същият глас, който съживява момчето близо до Наин, който раздвижи застиналата дъщеря на Яир, който събуди мъртвото тяло на Лазар - същият глас ще проговори отново. Земята и небето ще предадат мъртвите. И смъртта вече няма да съществува. Исус се е погрижил за това.

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1692835
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031