Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.09.2013 21:59 - ЛЮБОВТА
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 542 Коментари: 0 Гласове:
0



 И тъй остават тези трите: вяра, надежда и любов. Но най-голяма от тях е любовта. (1 Кор. 13:13)

Честита пролет! А тя е радостно тържество на живота, ликуващ вик на отегчения от зимата човек,който щастлив открива, че животът побеждава смъртта, че денят надвива нощта, че топлината поглъща студа, че въпреки всичко любовта цари.

1.       Древните елини ценели знанието.

Елините считали невежеството за източник на злото. „Никой съзнателно няма да бъде зъл или порочен.“, учел Сократ. Но  християнството цени най-вече характера. А той се основава върху любовта. Езичника се прекланя пред идола, но питае към него страх и скрита омраза. Гърците ценели красотата. Римляните – силата. Евреите уважавали закона. Християните намират у Бога любов. Кое ценим най-много днес? В изданието на Британската Енциклопедия от 1768 г. на понятието „атом“ са посветени само няколко реда. На понятието „любов“ – 5 страници. Изданието на същата енциклопедия за 1952 г. отделя за „атом“ 5 страници, а на „любов“ – само няколко реда. Какво страхотно материализиране на световния мироглед! Има хора, които живеят само за стомаха си. Твърдят, че това е живота: да си похапнат, да си пийнат, да си походят. Приличат на животни, които се гоят за клане. И все пак, мнозина копнеят за братолюбие, за чиста любов, за божествен живот.

2.       Библията има 3 думи за „любов“.

„Ерос“ е плътска любов. Когато любовта е посветена на Бога, тя може да бъде чиста, невинна, да бъде извор на земна радост. „Филео“ е братолюбие, обич, блага воля, делово доброжелателство към ближния. „Агапе“ е божествена любов. Иде от небето. Дарява радост и блаженство. „О Теос агапе естин“ – Бог е любов. Агапе е подражание, подобие на Бога, подражание на Исуса, Който я въплъти. Любовта е слънце. Озарява ни още в люлката и ни придружава през гроба във вечността. Всеки ден ни разкрива нови бисери. Тя е дълбок, вътрешен усет за високата стойност на човека. Принася му всякакви жертви – време, сили, средства. Подобно на слънцето дава топлина, пръска светлина и не очаква да ѝ бъдат върнати. Съвършена доброта. Обича и тогава когато не получава нищо, дори когато ѝ отвърнат с омраза. Понася лишения и огорчения. Търпи оскърбления без жажда за мъст. Радва се и се гордее от успеха на другите. Скърби, щом някой е опозорен, макар и заслужено. Всяко дело превръща в средство, за да открие Бог. Тя е Негов представител. Съдейства за нашето освещение и осъвършенстване. Бъдете съвършени, казва Исус. Изключено е да сме съвършени в знание, мисъл, сила, мъдрост и воля. Но има област, в която можем да бъдем богоподобни. И една от тях е любовта.

3.       Любовта е божествена смазка в отношенията ни към ближния.

Тя знае, че човек не може да бъде щастлив самичък. И търси среща. Щастлива е при любимия. иска винаги да е при него. Защо Бог прие човешки образ? За да ни срещне и да живее сред нас. Иде не, за да ни накаже за нашите престъпления. Това Той винаги може да направи. Среща ни, за да ни даде опрощение и спасение.

Срещата на грешния човек с любящият го Бог е най-величественото и дълбоко преживяване, на което е способно нашето сърце. Можеше ли блудният син да забрави момента, когато окъсан, смърдящ на свине, бос, наранен, изтощен от глад и дълъг път, почиваше в обятията на любящият го баща? При тези срещи гръмват ангелските арфи! Небесата се изпълват с тържествени химни и радостни ликувания ... Любовта е разбиране. Ние не се разбираме, защото не се обичаме. Разумът анализира. Любовта разбира. Държи ключа на сърцето. Без нея то си остава заключено. Уважава и цени ближния, състрадава му и му оказва помощ. Принася жертва. Не търси кой я заслужава, а търси онзи, който се нуждае. И в повечето случаи той е този, който най-малко я заслужава. За нея всяко дело е щастие, всеки труд – песен, всяка жертва – рай.

4.       Любовта е единствената истинска победителка.

Умореното от войни и омраза човечество очаква победа не от грохота на оръдията, а от любовта. И ние я очакваме. Арабите казват: „Меч превива врата на човека, но само сърце побеждава сърце.“ Любовта не може да бъде забранена. Тя не действа по заповед. Врагът може всичко да ми забрани. Но не и да го обичам и да се моля за него. Тук и смъртта е безсилна ... Било Рождество Христово и Матилде Вреде, ангелът на затворниците, отишла в затвора. Спряла пред килията на един непоправим злосторник, наказан за тежки престъпления. Намерила го в остра разпра с надзирателите. Държал голям нож в ръката си и не искал да им го предаде. Матилде помолила да отворят килията, застанала пред затворника и казала: „Днес е Рождество Христово. Никой не бива да пробожда ближния.“ Поуспокоен, той седнал на одъра си. И тя седнала до него и поставила джобната си кърпичка под желязната окова, която обхващала врата му. Навела се и пила вода от неговата стомна. Запитала го за майка му и какво радостно нещо си спомня с нея на Рождество. В непринуден разговор го помолила да ѝ подари нещо за Коледа. „Но аз нямам нищо“ – казал той огорчено. „Имаш, имаш“, възразила тя. „Подари ми твоя нож.“ „Но аз се заклех да не го дам без насилие.“, отвърнал мъжа, „А човек трябва да си държи на клетвата, нали?“ „Разбира се“, съгласила се Матилде с майчинска усмивка – „Тогава аз ще ти го отнема чрез насилие.“ И почнала с него тиха борба. Нежните ѝ ръце скоро отворили грубите лапи и тя взела ножа. Благодарила му за подаръка и си отишла. След малко от килията се дочул глух, неудържим плач. Любовта победила каменното сърце. Престъпникът плачел от радостно умиление.

5.       Дали случайно в чудните глави, в които разглежда духовните дарби, апостол Павел поставя единствена по рода си 13 глава на 1 Коринтяни – химна на любовта?

Пишейки неземни мисли, той виждал Спасителя на Голгота. И подчертава, че живот и религия без живот са нищо. Без нея не можем да сме Христоподобни. Душата ни е  свещ. Любовта е пламъкът. Без любов ние сме незапалено светило. Без любов можем да кажем и направим много, но все пак си оставаме нищо. Големи грижи на лекарите създава разпространението на неврозите, тези нервни сърдечни заболявания. По радиото беше обяснено, че те се явяват,  когато имаме неподходяща работа, когато не обичаме професията си. Нищо не става както трябва без любов. Тя е есенцията на нашето битие. Какво мислим за дявола, за извора на злото? Мракът в сърцето му се дължи главно на неспособността му да обича.

6.       Живеем в динамично време.

Всичко се мени шеметно. Човеци идват и си отиват. Държави изплуват и потъват. Учения пламват и угасват. Мирогледи и култури изгряват и залязват. „Всичко тече“, учел още Хераклит. И ние се питаме: има ли нещо постоянно? Кое остава сред потока на времето? Особено след бомбандировки пред развалините на цъвтящи градове, след земетресения, след наводнения, търсим трайното. Когато пред гроба на скъп покойник видим, че приятелите ни си отиват, ние остро си поставяме същия въпрос - за какво си струва да живеем тогава?

Божието Слово отговаря: Бог остава. Той единствен вечен е. Вечно нам прибежище. За това вярата остава. Тя няма да оскудее. Надеждата също остава. Христос е нашата вечна надежда. И любовта остава. Защото Бог е любов. И когато във вечността намалеят вяра и надежда в сила и знание, любовта все повече и повече ще завладее хоризонта. Вяра и надежда отнасят земята до Божия престол. А любовта праща Небето до земята. Вярата сее добри семена. Надеждата ги отглежда, плеви и полива. Любовта жъне. Можем да вярваме и да се надяваме без любов, но не можем да обичаме, без да вярваме и да се надяваме ... Стар християнин бил на умиране. Посетили го приятели. Той им казал: „При мен бяха три приятелки. Първата беше вярата. Казах ѝ: „Благодаря ти, вяро, че беше с мен, откак повярвах. Но вече преминавам във вечността. Там не само ще вярвам, но и ще виждам.“ Дойде и надеждата. „Благодаря ти, надеждо, че при изпитания и трудности ми помагаше. Но вече много от обещанията ти се изпълняват.“ Яви се и любовта. „Мила любов“ – ѝ казах аз – „Ти винаги бе много мила, крепеше ме, утешаваше ме, услаждаше ми живота. С теб искам да прекрача бисерната райска порта и там да бъдем съвършени, и навеки неразделни.“

7.       Кой е центъра на живота ни?

Кое насища нашите мисли, чувства и дела? Любовта или нейният враг – себелюбието? Бог ни дава любовта като главно оръжие. Нека молим Бог да излее чрез Святият Си Дух, Своята любов в сърцата ни! Тя е дар от Бога. От само себе си, с наши сили, не можем да обичаме. Давайки дара – Святият Дух, ще рече да бъдем препълнени с любов. Божията пълнота е преди всичко, пълнота на любовта. Без нея ние сме дълбоко нещастни. За това Бог търси човеци. Вика теб и мен да Му бъдем съработници при лекуване на болни от липса на любов. Светът гъмжи от носители на наука, техника, изкуство, спортни постижения. Но къде са носителите на любовта? Интересно е да говорим за любов. Но по-важно е да носим, да разпространяваме любов. Готови ли сме за тази трудна задача? Но колко велика е службата! Който живее без да обича, без да принесе сърцето си в жертва на Бога, без служба за ближния, напразно се е родил! Надеждата е като звезда, тръпнеща в тъмна нощ. И вярата е месецът, блестящ и светъл вожд. „А любовта е слънцето, що дава нам всегда и светлина, и топлина. И любя аз Христа.“ За настъпващата пролет ви желаем от сърце много радост, духовни и телесни сили. Нека чистото небесно знаме на любовта да се вее над вашите благословени глави.

 

Вашите в Исуса Христа предани:

Елзи и Симеон Д. Попови

Февруари, 1972 г.

Гр. Шумен

 



Тагове:   вяра,   надежда,   любов,   исус,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693759
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031