Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.09.2013 20:00 - Не се страхувайте отново да мечтаете - Пред лицето на отчаянието
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 368 Коментари: 0 Гласове:
0



 “И ето, стана голям трус, защото Господен ангел слезе от небето и пристъпи, отърколи камъка и седна на него. Изгледът му беше като светкавица, а облеклото му - бяло като сняг. Но от страх от него стражарите се разтрепериха и станаха като мъртви. А ангелът проговори, като каза на жените: Вие не се бойте, защото зная, че търсите разпънатия Исус. Няма Го тук; защото възкръсна, както беше казал. Елате и вижте мястото, където е лежал Господ. И идете бързо да кажете на учениците Му, че е възкръснал от мъртвите. И ето, Той отива преди вас в Галилея. Там ще Го видите. Ето, казах ви.”И те излязоха бързо от гроба със страх и голяма радост и се затичаха да известят на учениците Му. И ето, Исус ги срещна и каза: Здравейте! А те се приближиха и се хванаха за краката Му и Му се поклониха. Тогава Исус им каза: Не се бойте! Идете и кажете на братята Ми да идат в Галилея и там ще Ме видят. Матей 28:2-10.

 

Не се бойте, защото зная, че търсите разпънатия Исус.

Няма Го тук, защото възкръсна, както беше казал. Мат. 28:5

                                                                                                                                                                                            

 

Не ви ли се е случвало, когато за пореден път препрочитате разказ, който сте убедени, че познавате, изведнъж да забележите нещо, което дотогава ви е убягвало? Случвало ли ви се е да четете сто пъти за едно и също събитие и на сто и първия да чуете нещо толкова впечатляващо и ново, че да се запитате как сте го пропускали досега? Така е може би, защото вместо отначало, започвате от средата. Или защото някой друг чете на глас и прави пауза там, където обикновено вие не спирате и БАМ! Халосва ви право по главата! Грабвате книгата и поглеждате, убедени, че някой неправилно е преписал или прочел. Но после прочитате сами и... добро утро! Гледай ти! Ами, на мен ми се е случвало. Днес например.

Само Бог знае колко пъти съм чел разказа за възкресението. Най-малко двайсет и пет Великдена и поне още двеста пъти между тях. Проповядвал съм върху него. Писал съм за него. Размишлявал съм върху него. Подчертавал съм го. Но това, което видях днес, никога не го бях срещал преди. Какво видях? Преди да ви разкажа, нека да припомня историята. Призори е, неделя сутрин, и небето е още тъмно. Думите всъщност са на Йоан. “Като беше още тъмно...” (Йоан 20: 1) Тъмно неделно утро. Тъмно е още от петък.

Тъмно е заради отричането на Петър. Заради предателството на апостолите. Заради страхливостта на Пилат. Заради мъките на Христос. Заради тържествуването на Сатана.

Единственият тлеещ въглен е малката група жени, които стоят недалеч от кръста и гледат (Мат. 27:55). Сред тях са двете Марии, едната е майката на Яков и Йосиф, а другата - Мария Магдалена. Защо са там? За да викат името Му. Да бъдат последните гласове, които ще чуе, преди да издъхне. За да приготвят тялото Му за погребение. Те са там, за да изчистят кръвта от брадата Му. Да избършат червените петна от краката. Да затворят очите. Да докоснат лицето Му. Те са там. Последните, които си тръгват от Голгота, и първите, които отиват на гроба. Много рано в неделната сутрин те напускат сламениците си и се запътват по пътеката под сенките на дърветата. Пред тях стои мрачна задача. Утрото обещава само една среща, при това с труп. Спомнете си, жените не знаят, че е първият Великден. Те не се надяват гробницата да е празна. Не обсъждат как ще реагират, когато видят Исус. Нямат ни най-малка представа, че гробът е опразнен. Някога биха се осмелили да мечтаят за това. Но не и сега. Вече е твърде късно за невъзможното.

Краката, стъпвали по вълните, са пронизани. Ръцете, изцелявали прокажените са неподвижни. Прекрасните очаквания са заковани на кръста в петък. Двете жени идват да намажат с топли благовония студеното тяло и да се сбогуват с човека, осмислял надеждите им. Те отиват към гробницата на хълма, водени не от надежда, а от задължение. Голо задължение. Те не очакват нищо от там. Какво може да им даде Исус? Какво може да предложи един мъртвец? Двете жени не се изкачват по хълма, за да получат.

Те отиват към гробницата, за да дадат. Това е всичко. Най-благородните мотиви. Понякога и ние сме призовани да обичаме, без да очакваме нищо в замяна. Има случаи, когато трябва да дадем пари на хора, които няма да кажат и едно “благодаря”. Да простим на онези, които няма да ни простят. Да ставаме рано и да лягаме късно, когато никой не забелязва. Служение, подсказано от задължение. Такъв е призивът на ученичеството. Жените знаят, че трябва да се свърши определена работа - тялото на Исус трябва да се приготви за погребение. Петър не е предложил услугите си. Андрей не е изявил желание. Простените блудници и изцелените прокажени не се мяркат наоколо. И така двете Марии решават да се заемат с това. Питам се дали по пътя към гробницата не са седнали да помислят. Какво щеше да стане, ако се бяха погледнали и вдигнали рамене: “Каква полза?” Какво щеше да стане, ако се бяха отказали? Ако едната бе отпуснала безсилно ръце: “Писна ми само мен да ме е грижа. Нека този път Андрей направи нещо. Нека Натанаил покаже способностите си на водач.” Независимо дали са били изкушени или не, аз се радвам, че не са се отказали. Щеше да е трагично. Виждате ли, ние знаем нещо, което те не знаят. Знаем, че Отец наблюдава всичко. Те си мислят, че са сами. Но не са. Те мислят, че вървят, незабелязани от никого. Но грешат. Бог ги забелязва. Той ги гледа как се изкачват по хълма. Отброява крачките им. Усмихва се на сърцата им и тяхното посвещение Го трогва. Освен това им е приготвил и една изненада.

И ето, стана голям трус, защото Господен ангел слезе от небето и пристъпи, отърколи камъка и седна на него. Изгледът му беше като светкавица, а облеклото му - бяло като сняг. Но от страх от него стражарите се разтрепериха и станаха като мъртви.” Матей 28:2-4.                     

(А сега, четете внимателно - ето какво забелязах днес за първи път.) Защо ангелът отмества камъка? Заради кого претъркаля скалата? За Исус? Точно това винаги съм си мислел. Просто съм приемал, че ангелът отмества скалата, за да излезе Исус. Но помислете. Трябва ли камъкът да бъде преместен, за да може Исус да излезе? Нима Бог се нуждае от помощ? Нима победителят над смъртта е толкова слаб, че да не може да избута настрани една скала? (“Хей, има ли някой, който да махне тази скала, за да изляза?”) Едва ли. Текстът създава впечатление, че когато камъкът се отмества, Исус вече е вън! Никъде в Евангелията не се казва, че ангелът отмества камъка заради Исус. Тогава заради кого? Чуйте какво казва ангелът: “Елате и вижте мястото, където е лежал Господ.” Камъкът е отместен - не за Исус, а за жените.

Не за да може Исус да излезе, а за да могат жените да видят! Мария поглежда към другата Мария и тя се усмихва, както се усмихваше, когато раздаваха хляба и рибата от кошницата. Старият порив припламва. В този миг тя може пак да замечтае! “Идете бързо да кажете на учениците Му, че е възкръснал от мъртвите. И ето, Той отива преди вас в Галилея. Там ще Го видите." (7 ст.) Не е нужно да им се повтаря. Те се обръщат и се втурват към Йерусалим. Тъмнината си е отишла. Слънцето е изгряло, Светлината е възкръснала. Но това не е всичко. Очаква ги изненада. “И ето, Исус ги срещна и каза: Здравейте! А те се приближиха и се хванаха за краката Му и Му се поклониха. Тогава Исус им каза: “Не се бойте. Идете и кажете на братята Ми да идат в Галилея, и там ще Ме видят." (9-10 ст.) Богът на изненадите отново изненадва. Сякаш Си казва: “Не мога да чакам повече. Те изминаха толкова път, за да Ме видят! Ще им се покажа." Бог прави това за верните. Когато утробата е остаряла твърде много, за да носи бебе, Сара забременява. Точно когато падението е прекалено голямо за каквато и да е благодат, Давид получава прошка. Тъкмо когато за Мария и Мария Магдалена пътят е станал твърде тъмен, идва ангелският блясък. Спасителят се явява и животът на двете жени се променя завинаги. Каква е поуката? Три думи.

Не се предавай! Тъмна ли е пътеката? Не сядай! Дълъг ли е пътят? Не спирай! Черна ли е нощта? Не се отказвай! Бог гледа. Не знаеш дали точно в този момент Той не казва на ангела да отмести камъка. Чекът може да е в пощенската кутия. Извинението може да е на път. Договорът за работа може да е на бюрото. Не се отказвай. Защото иначе ще пропуснеш отговора на своите молитви.

Бог продължава да изпраща ангели. И да отмества камъни.

 

Вкиснато мляко - Превъзмогване на огорчението

 

“И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село. И някоя си жена на име Марта Го прие у дома си. Тя имаше сестра на име Мария, която седна при краката на Исус и слушаше словото Му. А Марта, като беше заета с много прислужване, пристъпи и каза: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи й тогава да ми помогне. Но Господ в отговор й каза: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, но едно е потребно. И Мария избра добрата част. Която няма да се отнеме от нея.” Лука 10:38-42.

 

Вършете всичко без роптание и без препиране,

за да бъдете безукорни и незлобливи. Фил. 2:14-15

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

 

Много обичам мляко. Признавам си, че направо съм пристрастен към него. Един от най-печалните дни в живота ми бе, когато научих че пълномасленото мляко не е полезно. С огромна неохота се приспособих към версията, разредена с вода. Но при особени случаи все още си позволявам свещения екстаз на студената чаша истинско мляко с гореща меденка, потопена в шоколад.

През годините, когато оценявах чудесния продукт на кравата, научих, че когато не прибереш млякото в хладилника, се налага да платиш висока цена. (Веднъж изплюх глътка пресечено мляко върху плота на кухненския шкаф!) Ако остане прекалено дълго на топло, вкусното мляко вкисва. По същите причини загорчават и най-добрите взаимоотношения. Оставете раздразнението да поври по-дълго, и ще си спечелите лошо и кисело настроение. В Евангелието от Лука 10 гл. се описва стъпка по стъпка процесът, при който вкусното се превръща във вкиснато. Това е историята за Марта. Една мила душа, отдадена на гостоприемство, погълната от желанието си за добра организация. По-скоро пестеливо, отколкото прахосническо, повече практично, отколкото превъзвишено, нейното домакинство е като стегнат кораб със суров капитан. Ако я накарате да избира между книгата и метлата, ще грабне метлата.

Мария обаче ще вземе книгата. Мария е сестра на Марта. Едни и същи родители, но различни предпочитания. Марта има работа за вършене. Мария - теми за разсъждение. Съдовете могат да почакат. Оставете Марта да отиде на пазара. Мария ще тръгне към библиотеката. Две сестри. Два характера. И докато проявяват разбиране една към друга, те живеят в пълна хармония. Но започнат ли да се карат, стават като два остри камъка, които брашно не мелят. Нека си представим, че влизаме тихо през задната врата в кухнята на Марта, и ще ви покажа какво имам предвид. (Предупреждавам ви, стойте далеч от млякото, започва да се вкисва!) Ш-шт, ето я. Над масата. Тази с престилката. Погледнете само как работи! Казах ви, тази жена знае как да се оправя в кухнята. Как го прави? Бърка с едната ръка, а с другата чупи яйцата. И нищо не се разлива. Разбира си от работата. Сигурно са много хора. Има много храна. Ето ги, смеят се в съседната стая. Като че ли си прекарват чудесно. За разлика от Марта. Достатъчен ви е само един поглед към изцапаното с брашно намръщено лице. “Глупава сестра.” Какво? Чухте я да си мърмори нещо? “Тази Мария. Аз съм сама в кухнята, а тя си седи там!” Хм-м. Изглежда печката не е единственото горещо нещо тук. “Ако знаех, че Исус ще доведе цялата тази армия, нямаше да Го поканя на вечеря. Тия мъже ядат като мечки, а Петър вече втора порция си поръчва!” Внимание! Тя е ядосана. Погледнете как мята гневни погледи през рамо към вратата. Към Мария. Тази, която седи на пода и слуша Исус.

“Малката ми, сладка сестричка... Винаги е готова да слуша и никога - да работи. И аз нямам нищо против да седна там. Но вместо това аз стоя тук, затворена в кухнята, готвя и се задушавам. Стига толкова!” Внимавайте! Ето, отива! Някой май ще си получи заслуженото. “Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи й тогава да ми помогне!” (40 ст.) Изведнъж стаята утихва.

Настъпва тишина. Чува се само потропването на стъпалото на Марта по пода и на дървената лъжица по дланта й. С брашното по лицето и огъня в очите, домакинята изглежда наистина страшно. Можем да се посмеем на израженията на апостолите. Те са се вторачили с широко отворени очи в този гняв, който и адът не познава, а горката Мария, почервеняла от смущение въздъхва и потъва в земята. Само Исус проговаря, Защото само Той разбира какъв е проблемът. Проблемът не е в многото хора. Не е в избора на Мария да слуша. Нито в решението на Марта да прислужва. Проблемът е в сърцето на Марта, едно сърце, вкиснато от безпокойства. “Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща." (41 ст.)

Бог знае, Марта иска да постъпи правилно. Но Бог знае и че отношението й не е правилно. Сърцето й, казва Исус, е обезпокоено. В резултат на това, от щастлива слугиня тя се превръща в обременен звяр. Тя се безпокои. Безпокои се за готвенето, притеснява се дали ще се хареса и всичко това я изнервя твърде много. Харесва ми това, което казва за безпокойствата моят любим богослов Ерма Бомбек (1927-1996 г. - американска писателка, хумористка, б.пр.):

Винаги съм се тревожила много и открито. За това ме бива. Тревожа се да не би когато представям непознати, да забравя името на майка си. Тревожа се за дефицита на сачмени лагери. Страхувам се да не би някоя змия да се промъкне през кухненската тръба от канализацията. Притеснявам се в полунощ да не дойде краят на света. Притеснявам се да не би да вляза в Книгата на Гинес като най-възрастната бременна жена. Безпокоя се какво си мисли кучето, когато ме вижда да излизам от банята. Или да не би някое от децата ми да се омъжи за ескимос и когато вече не мога да се храня сама, да ме изоставят на някой айсберг в океана. Притеснявам се, когато продавачките ме придружават до пробната. Безпокоят ме петролните петна в моретата. Боя се, че косата на Керъл Ченинг (американска комедийна актриса (р. 1923 г.), известна с участието си в мюзикъли на Бродуей, най-вече в “Хелоу, Доли", б.пр.) започва да окапва. Тревожа се, че някой ден учените ще открият, че в крайна сметка и от марулята се пълнее.

Очевидно Марта се безпокои прекалено много. Толкова много, че започва да командва и самия Бог. До това водят притесненията. Ще ви накарат да забравите кой е шефът. Но интересното в случая е, че Марта се тревожи за нещо добро. Поканила е Исус на вечеря. Тя прислужва на самия Бог! Нейната цел е да угоди на Исус. Но тя допуска една разпространена и все пак опасна грешка, когато започва да работи за Него, нейната работа става по-важна от Този, за когото работи. Това, което започва като прислужване на Исус, бавно и неусетно се превръща в служене на себе си. По всяка вероятност процесът е следният: когато започва да приготвя храната, тя очаква комплименти за ястията. Докато подрежда масата, си представя одобрението. Вижда всичко като на картинка. Исус влиза в къщата и й благодари за цялата работа. Казва на учениците Си да станат на крака и да й ръкопляскат. Йоан я посочва за пример на гостоприемство и й посвещава цяла глава в Библията. После отдалече идват жени, за да я питат как се е научила да бъде такава вежлива и смирена слугиня. Тя прекарва останалата част от живота си като ръководител на школа по служене, където Исус е директор, а Марта - преподавател. Но нещата не стават според плана. Тя не получава вниманието, което търси. Няма бурни ръкопляскания. Няма комплименти, хвалебствия. Никой не забелязва. И това я раздразнява. Марта се безпокои много, но помни малко.

Тя е забравила, че поканата е нейна идея. Че Мария има всяко право да бъде до Исус. И най-вече, че на вечерята трябва да бъде почетен Исус, а не Марта. Много добре зная как се чувства тя, защото съм бил в кухнята на Марта. Или по-точно, в кабинета на Макс. Знам какво е да започнеш да служиш на Бога, а да завършиш като служиш на себе си. Трудил съм се дълго и упорито над проповеди, така и останали непохвалени. Потъвал съм дълбоко в ръкописи, истински обхванат от блянове за похвалите след издаването им. Говорил съм на конференции за страданията на Христос, а след това съм се разстройвал, че хотелската ми стая не е оправена. Лесно се забравя кой на кого всъщност служи. Сатана го знае. Отклоняването на вниманието е най-коварното му средство. Забележете. Той не отстранява Марта от кухнята, а само отнема целта й. Противникът няма да ви обърне срещу църквата, а срещу мястото ви в нея. Той няма да ви отдели от служението ви, а ще ви разочарова от него. И когато в центъра застанете вие, ще постъпите като Марта. Ще започнете да се безпокоите. Ще се притеснявате за много неща.

Ще се тревожите, че: Вашите колеги няма да ви оценят. Вашите ръководители ще ви пренебрегват. Председателят на вашата деноминация няма да ви разбира. Вашата църква няма да ви подкрепи.

С времето вашата програма ще стане по-важна от Божията. Ще бъдете по-загрижен да реализирате себе си, отколкото да угодите на Него. А може дори да откриете, че се съмнявате в Божията преценка. “Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи й тогава да ми помогне!”(40 ст.) Не знаете ли, че после Марта съжалява за думите си? Обзалагам се, че след като се е поохладила, сигурно е искала да може да ги върне назад. Представям си, че й се е искало да може да ги върне назад. Представям си, че й се е искало да бе последвала съвета на Соломон: “Безумният изригва целия си гняв, а мъдрият го задържа и укротява.” (Пр. 29:11) Тук има един принцип. За да предпазите своето отношение от вкисване, отнасяйте се към него като към чаша мляко. Слагайте го на студено.

Животът на Марта е претоварен. Тя има нужда от почивка. “Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща - обяснява й Господарят. - Но едно е потребно. И Мария го избра." (41-42 ст.)

Какво избира Мария? Да седне в краката на Христос. Бог е по-доволен от тихото внимание на откровения слуга, отколкото от шумното служение на огорчения. Между другото, ролите можеха да са разменят. Да се разгневи можеше и Мария. Сестрата на пода можеше да се засегне от сестрата на мивката. Мария можеше да сграбчи Исус, да го замъкне в кухнята и да каже: “Кажи на Марта да спре да работи и да започне да размишлява. Защо само аз трябва да мисля и да се моля за всичко?” Сърцето, което служи, е по-важно от вида на служението. Лошото отношение разваля дара, който оставяме на Божия олтар. Може би сте чували вица за човека, който се молил с лошо отношение? “Защо, питал той, моят брат е благословен с богатство, а аз - с нищо? През целия си живот не съм пропускал нито един ден, без да си кажа сутрешната и вечерната молитва. Посещението ми на църква е за пример. Винаги съм обичал ближния си и съм раздавал парите си. Но сега в края на живота си, едва смогвам да си плащам наема. От друга страна моят брат пие, играе на комар и постоянно се забавлява. Но има повече, отколкото може да преброи. Не Те моля да го накажеш. Но, моля Те, кажи ми, защо на него му е дадено толкова много, а на мен - нищо? Защото, отговорил Бог, си един досадник, който непрекъснато се мисли за праведен.”

Пазете отношението си. Бог ви е надарил с различни таланти. Вашия ближен - също.

Ако се занимавате с талантите на ближния ще изгубите радостта от своите.

Ако се вгледате в своите таланти, можете да послужите за вдъхновение и на себе си, и на него.

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1092893
Постинги: 3056
Коментари: 97
Гласове: 735
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031