Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.09.2013 20:25 - Той каза "Не" - част 6-та част
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 670 Коментари: 0 Гласове:
0



 Глава 10 Моето кръщение

Ако очаквате да ви кажа, че от този момент нататък пътя на живота ми беше застлан с цветя и рози, и че всички ние заживяхме щастливо, жестоко се лъжете. Всъщност, в много направления той стана по-труден и сложен.

Когато започнете да вървите с Господа трябва да знаете, че ви очакват две неща: Първо - трудности и изпитания, които в края на краищата ще изградят характера ви, ще ви помогнат да израснете и второ – Божията благодат, която ще ви подкрепя докато преминавате през тях. Така както малкото семе се мъчи докато пробива земята и расте, така и ние се развиваме, растейки в  почвата на бедите и нещастията.

Знаех си, че Бог ме призоваваше да ида в тази църква. Тя стана моя духовен дом. Пастор Майк беше Християнин с голям опит, посветен да проповядва Божието Слово и да обучава другите. Той притежаваше енциклопедическо знание за Библията и винаги цитираше точния стих на точното време и място.

След като вече 6 месеца ходех на църква редовно, Пасторът предложи да се кръстя и ми обясни значеннието и важността на този акт. След като прочетох всички стихове, отнасящи се за кръщението аз се убедих, че предложението на Пастор Майк щеше да бъде следващата стъпка, която щях да направя по пътя на моето пътешевствие. От момента, в който взех съзнателното решение да се кръстя, дяволът започна да ме притеснява и досажда. Ежедневно аз бях подложен на атаките му и не можех да разбера защо. Аз все още притежавах способността да усещам и разпознавам демоничните същества около мен и другите хора, особено сградите или местата, в които се развиваше сатанинска дейност и където дяволът беше издигнал своите крепости. Аз виждах как демоните се проявяваха и се опитваха да ме потискат и угнетяват по най-различни начини, но най-вече битката се водеше в ума ми. Все още бях обезпокояван от тези неочаквани срещи с дявола и демоничните създания, отчаяно търсейки отговори в Божието Слово. Молих се на Бог, искайки да ми обясни простичко какво се случваше. Той ми показа нещо, което се беше случило в минало с мен. Той ме отведе обратно на службата в спиритуалистичната  църква, която се провеждаше всяка седмица. Бог ми показа същото онова демонично създание, което мина ... скочи през тялото ми. Показа ми и последиците от това действие. Сега то изглеждаше досущ като заек и лежеше сгърчено от болка на пода.

Когато демона премина през тялото ми без разрешение, незаконно, той прие формата на заек. Това негово действие ми причини болка, но демона също понесе болезнените последици от действията си.

Святият Дух ми откри, че като Християнин аз участвам в духовна битка и че демоните също страдат, което разбира се Сатана не иска да знаем. Може би това демонично същество не изпита същата болка или дисконфорт каквито хората изпитват, но определено почувства болка и безпокойство.

Божието Слово ни казва в Исая 57:21: „Няма мир за нечестивите, казва моят Бог.” Господ ми даде и друг стих, този път в 2 Коринтяни 12. Когато го прочетох буквално паднах от стола.

 

 

Глава 11: Видението на Павел и тръна в плътта му

„1. Принуден съм да се хваля, при все че не е за полза; но сега ще дойда до видения и откровения от Господа.

2. Познавам един човек в Христа, който, преди четиридесет години, (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае), бе занесен до третото небе.

3. И такъв човек, познавам, (в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае),

4. който бе занесен в рая, и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори.

5. С такъв човек ще се похваля; а със себе си няма да се похваля; освен с немощите си.

6. (Защото, даже ако поискам да се похваля за други неща, не ще бъда безумен, понеже ще говоря истината; но въздържам се, да не би някой да помисли за мене повече от каквото вижда, че съм или каквото чува от мене).

7. А за да се не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън 1 в плътта, пратеник от сатана да ме мъчи, та да се не превъзнасям.

8. Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мене;

9. и Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила.

10. Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен.” (2 Кор. 12:1-9)

Тези стихове ме насърчаваха отново и отново; вдъхваха ми надежда. Намирах утеха в тях.

Джоан беше моя приятелка и колежка. Тя също беше въвлечена в окултизма и беше медиум-спиритуалист. Джоан беше завършила тригодишен курс на обучение посветен на изцелението и беше много опитна и веща в окултните практики. Взех твърдото решение да ѝ кажа истината за това в какво се беше забъркала и нищо не можеше да ме спре.

Ден след ден аз ѝ цитирах Божието Слово, а тя ден след ден предизвикваше новата ми вяра. Аз знаех всичко, което знаеше и тя и на свой ред отправих предизвикателство към нейните убеждения и схващания. Тя беше приела факта, че съм доказан медиум и лека-полека започна да слуша това, което ѝ говорех за Исус. Започнах да се моля за Джоан ежедневно, настоявайки Святият Дух да отвори и просветли ума ѝ за истината. Тя сподели с мен, че една нощ е имала неочаквана среща с един звяр от духовния свят, който повърнал върху нея някаква  нечистотия. Джоан беше видимо потресена от стълкновението си с това духовно същество и описа всичко, което беше видяла много детайлно.

Бях абсолютно сигурен, че Джоан не си измисляше, тъй като самият аз се бях сблъсквал с този звяр. Той беше огромен и противен на глед, по отвратително и ужасно същество на този свят няма. Приличаше на гигантски мамут, но изключително черен и зловещ. Той беше самото зло въплатено в тази форма. Беше толкова злокобно, отблъскващо и отвратително създание, колкото беше и самият дявол.

Имах привилегията да заведа Джоан при Господа същият този ден. Представих я и на църквата в Седждли. Тя прие водно кръщение на 19 Май 2002 г и все още ходи на църква.

Беше неделя – денят, в който този път аз щях да приема водно кръщение. Вълнувах се много, но бях изпълнен и с предчувствия. Помолих Лин да ме придружи и тя се съгласи. Църквата беше препълнена. Бях решил кои стихове от Библията щяха да се прочетат и кои песни да се пеят. Сред тях беше и песента „Само в Христа”, която бях чул тук в църквата веднага след като преживях срещата си с Исус, през оня четвъртък.

Водното кръщение беше едно невероятно ... едно фантастично преживяване и изключително освобождаваща опитност. Лин се опита да ме разубеди да не го правя. Църквата ѝ наподобявала култ, в който ми били промили мозъка. До този момент аз не бях споделил много от духовните си преживявания с нея и за това тя нямаше пълна и ясна представа, за това което се случваше с мен. Не я обвинявам; Лин беше ставала свидетелка на неща, от които повечето Християни биха се напикали от страх, ако ги бяха видели. За това в ума ѝ ... в представите ѝ, църквата беше просто един нов култ. Аз разбира се изобщо не я послушах.

Спомням си, че бях много нервен докато четях официалното си изявление пред цялата църква защо искам да приема водно кръщение. Тресях се от нерви преди да се потопя във водата. Нагазих в нея и пред всички заявих, че искам да го направя. Потопих се. Излизайки наповърхността аз чух думите на песента „Само в Христа”. Беше един невероятен ден. Почувствах се жив както духовно, така и физически.

Когато се прибрахме след службата у дома аз се качих горе в нашата стая, за да се преоблека. Седнах на леглото и съвсем ясно и чисто чух думите: „Ти не вярваш наистина в Христос.” Смъмрих това присъствие и го игнорирах.

Живота ми не се промени особено. Всекидневно бях притесняван от дявола. Четях книгата Деянията на Апостолите за първи път и бях поразен от написаното във втора глава, която разказваше за Петдесятница, изливането на Святият Дух върху вярващите и как те започнали да се молят на чужди езици.

На следващата сутрин нямах търпение да чуя проведта на Пастор Прайс върху книгата Откровение. Скочих в колата си и докато карах пуснах касетата със записа на тази проповед. Казах: „Съжалявам, Господи, но тази сутрин аз не мога да разговарям с теб. Искам да изслушам до края тази касета.”

Бог обаче е имал друг план. Точно тогава бях кръстен и със Святият Дух. Не можех да спра да говоря на езици и да славя Бога! Разбира се, не успях да чуя записа, но пък с цялото си сърце отдавах хвала на Бога. Бог имаше предимство, а Пастор Прайс зае второто място.

Интересен е факта, че Бог ме заведе в тази църква след две години. Така ми даде възможността да слушам Пастор Джон Прайс редовно.

 

Глава 12: Взаимоотношения

Брака е институция установена от Бога. В Евангелието на Марк е записано (Марк 10:6-9): „Обаче в началото Бог ги е направил мъж и жена. Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и двамата ще бъдат една плът; така че вече не са двама, а една плът. И така, онова, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва.”

Лин е повече от съпруга за мен. Тя е моята най-добра приятелка и моята сродна душа. Любовта ми към нея расте с всеки изминат ден. Но за да разберете добре какво благотворно влияние оказваше върху ми, опитвайки се да ме вкара в правия и тесен път, аз трябва да започна разказа си от момента, в който се запознах с нея. Когато я срещнах за първи път бях само на 12 години. Забелязах Лин в младежкият клуб. Лин беше безгрижна и весела. Душата ѝ беше изпълнена с лекота, която се излъчваше от цялото ѝ същество. Бях привлечен към нея още от този първи ден, в който я зърнах, но не можех да си обясня защо тя прояви интерес към мен.

Ако се опиша като хулиган и се нарека незрял, бих се подценил. Аз стремглаво се носех по пътя на самоунищожението ми. Пушех, пиех алкохол и се движех с по-големи момчета, които бяха прекарали по няколко години в трудово-възпитателно училище или в изправителен дом. Единственият ми приятел планираше да обере местния магазин, използвайки въдица и корда. Той искаше да ги прекара през пощенската кутия на магазина, мятайки въдицата по кутиите с цигари, надявайки се да улови някоя друга от тях.

Дори и да бях непоправим хулиган аз си помислих, че това е много глупава идея и не пожелах да участвам в замисленото. Моят приятел стана доста изпечен крадец и прекара дълго време в затвора.

С Лин се засичахме на различни места и на мен винаги ми беше приятно да разговарям с нея. В очите ѝ съзирах този особен блясък и невинност, които не бях виждал в никой друг преди това. Тя притежаваше вътрешна сила и от нея се излъчваше увереност. Лин говореше с гордост за семейството си. Тя обикновено ми разказваше за семейните им почивки и за забавните програми, които бяха гледали. Лин беше съставила списък ( дълъг колкото ръката ви) с имената на всички знаменитости и звезди, които беше виждала докато е прекарвала ваканциите си в Блекпул. Буквално бивах поразен от някои от историите ѝ. Много обичах да слушам разказите ѝ.

През следващите няколко години пътищата ни продължиха да се пресичат и ние станахме гаджета. Решихме да се венчаем на 10 септември 1983. Странно ... но църквата в Седжли - Sedgley full Gospel Church, беше отворила врати за първи път на този ден. На мен обаче този факт не ми беше известен.

Оженихме се в църквата Св. Петър – същата църква, от която аз и приятелите ми бяхме изритани през онази Рождествена нощ, за която писаха във вестника.

Лин се оказа изключителна съпруга и грижовна майка. Тя произлизаше от стабилно, здраво семейство и знаеше как да изгради един нов живот и да превърне дома ни в семейно огнище. Лин ме научи на много неща, които ще запомня през целият си живот, включително и на това да бъда честен със себе си и никога да не губя идентичността си.

Съпругата ми ми показа, че всеки греши, но че трябва да използваме грешките си като основа, от която да тръгнем напред; като преживявания, от които трупаме опит и се учим. Лин виждаше положителното във всяка ситуация. Възхищавах ѝ се, но тогава не можех да ѝ го кажа. Бях издигнал непробиваема стена около себе си, недопускайки никой да се доближи до мен. Бях поставил бариера дори между Лин и мен, единственият човек в живота ми, който ми казваше истината.

По-късно на бял свят се появиха и двете ни деца – Емма и Клеър. И двете са ми много, много скъпи. Аз ги обичам повече отколкото биха могли да осъзнаят! Те също ме научиха да бъда отговорен – не е лесно да си родител.

 Осемнадесет години по-късно вече бях християнин. Бях поел път, по който трябваше да вървя сам, без Лин да е до мен. До този момент бяхме преживели много неща заедно; помагахме си и можехме да разчитаме един на друг; всичко вършехме заедно. Бяхме равнопоставени партньори, рамо до рамо устоявахме на изпитанията и проблемите или заедно се проваляхме. Бяхме твърди като скала, която нищо не можеше да разцепи. Но настъпи момент, в който трябваше да взема решение.

Не можех да се откажа от вярата си. Оприличавах се на някой, който се беше наредил на опашка, чакайки реда си, за да се повози на увеселителното влакче на панаира, гостуващ в града. Веднъж щом се качиш на него, затягайки колана и то започне да се изкачва нагоре по релсите, вече знаеш, че пътуването е започнало и че няма връщане назад. В същото време осъзнаваш, че спускайки се надолу ще изпиташ страх и че ще те връхлетят най-различни емоции. Бях съвсем сам. Можеше ли да се откажа от всичко, което бях преживял с Бога и да се върна назад, само и само за да изгладя взаимоотношенията си и да се помиря с Лин?

Когато някой реши да следва Исуса не всички около него ще се радват. Твоята вяра може да се превърне в най-ужасният им кошмар. Бях взел твърдото решение да вървя по пътя, дори и с риск да го извървя съвсем сам, ако това беше Божията воля за мен.

Всяка неделя сутрин в къщата настъпваше абсолютен тормоз. Седмица след седмица знаех какво ме очаква, след като си отворя очите. Лин изведнъж се променяше. Превръщаше се в досадница, която непрестанно ме упрекваше и ми опяваше ... вадеше ми душата,  че ще ходя на църква. Лин просто не беше себе си.

Все още обичах Лин много силно и бях уверен, че искам да прекарам остатъка от живота си с нея. Копнеех тя да разбере призива, който бях получил за живота си. Но колкото повече се опитвах да ѝ го обясня, толкова повече тя закоравяваше сърцето си. Бяхме като два различни полюса. Осъзнавах, че трябваше да направя избор: да следвам Исус до края или да се отрека от вярата си, превръщайки се в марионетка, на която всеки може да дърпа конците.

Прекарах дълги часове в молитва, изпитвайки душата си. Реших да следвам Исус и да напусна Лин. Не можех да повярвам, че Бог искаше това от мен, но Му се доверих. Почувствах се като Аврам когато Бог му каза да принесе в жертва единственият си син Исаак на олтара. Тъкмо когато Аврам сграбчи ножа и беше готов да прободе Исаака, ангелът Господен го възспря. В сърцето си бях твърдо решил да следвам Исус. Точно в този момент ме заля един невероятен мир и Бог ми проговори. Той ме увери, че Лин е в безопастност и че вече е под Неговата грижа. Бях се отказал със собствени сили да доведа Лин при Господа. Просто я предадох в Неговата ръка.

 

Бог също ми откри, че тя беше потискана и угнетявана от зли духовни сили. Отново настъпи неделя и същата рутина започна да се повтаря. Тъкмо прекрачвах прага на пътната врата, за да изляза навън и Господ ми отвори очите, за да видя какъв беше истинският проблем.

Видях как съпругата ми беше обгърната от главата до петите от едно тъмно духовно присъствие. Неговата задача беше да угнетява жена ми и в резултат характерът ѝ се променяше. Това беше самото зло, което витаеше около нея, променяйки начина ѝ на държане и отношението към другите.

Господ ми каза да прочета Ефесяни 6:10-12:  „Най-после заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество. Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото вашата борба не е срещу плът и кръв, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу злите духове под небето.”

Тук Апостолът е използвал различни описания, засягащи нашите духовни врагове. Ние трябва да ги разглеждаме като такива, които действат на различни нива и имат различни рангове, но всички имащи една единствена цел: да съборят и да повалят Християнина.

Всички заедно те съставляват духовните войни на злото в небесни места. Те са част от една духовна армия, в която има рангове. Неин предводител е самият сатана, дяволът, който иска да ни унищожи.

В 1 Кор. 15:24 ни се казва, че на всяко началство и на всяка власт и сила ще бъде сложен край. Ще настъпи ден когато те ще изпълнят целта си и Бог няма никога повече да им позволи да действат. Бог има цел, позволявайки им да действат.

От този ден атмосферата у дома се промени. Лин прие призванието ми. Тя вече нямаше нищо против да чета Библията в къщи. През 2008 година се навършиха 25 години, откакто сключихме брак. Както във всички връзки, и ние имахме своите върхове и спадове. Но Лин вече идва редовно на църква с мен, което е чудесно благословение от Господа.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693221
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031