Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.09.2013 06:29 - Той каза "Не" - част 2-ра
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 547 Коментари: 0 Гласове:
0



 Глава 2 Божията Страна

Най-ранните ми детски спомени са свързани със 60те години на миналия век. Ние живеехме в малка къща, която имаше 3 спални и се намираше на 3 мили от град Дъдли (Англия). Семейството ми се състоеше от 5 члена – родителите ни и ние - 3та им сина. Баща ми беше металоработник, а майка ми медицинска сестра. Бедността беше нашият начин на живот. Въпреки че полагаха много усилия родителите ми никога не успяваха да свържат двата края. Но някак си, по един или друг начин, те снабдяваха нашите нужди. Брака на родителите ми започна да куца. Имаха много проблеми и ние децата бяхме изпратени в други семейства, за да се грижат за нас. Спомням си ясно деня, в който група социални работници дойде да ни отведе. По-големият ми брат и аз отидохме с двама от тях – мъж и жена. Колата им беше Morris Minor. Винаги ще си спомням цвета ѝ - зелен. По-малкият ми брат веднага беше предаден на грижите на едно семейство. Нямаше да го да видя доста дълго време. Настаниха ни в дом за деца. Пристигнахме там извънредно объркани, чувствайки се отхвърлени. Тази нова среда беше абсолютно депресираща. Другите деца в дома бяха изключително груби и непослушни. Брат ми и аз се бяхме „присъединили” към банда млади хора, които вървяха по пътя на самоунищожението. Усещаше се едно напрежение, което витаеше из сградата и обхващаше всички обитатели на дома. Това беше един свят на побойници и хулигани; един свят, в който всеки трябваше да се спасява сам и да оцелява. Спомням си, че брат ми и аз не останахме много дълго там. Дома беше само временно решение на проблема. Скоро след това ни настаниха в едно семейство. Когато чужди започнаха да се грижат за мен аз се чувствах така сякаш бях попаднал в един водовъртеж от тъмнина. Постоянно се опитвах да разбера какъв е смисъла да бъда в този дом, но не можех, защото обстоятелствата, които вземаха превез над мен изпълваха и владееха младият ми наивен ум. Имаше нещо глупаво,  и нелепо в цялата тази ситуация; тя изглеждаше толкова нереална, сякаш се намирах в кошмар, от който не можех да избягам. Никой не ми казваше нищо. Защо съм на това място? Защо не мога да се върна у дома? Къде са родителите ми и по-малкият ми брат? Опитах се да подслушвам персонала, надявайки се, че ще мога да уловя някоя друга дума от разговорите им свързани с нашето пристигане в дома. С детския си наивен ум се опитвах да си обясня цялата ситуация. Защо не отговаряха на въпросите ми? Защо ме бяха излъгали? Чувствах се тотално изгубен ... не знаех как да се върна у дома. След всичко, което се случи аз бързо започнах да развивам огромно недоверие към възрастните. Между тях и мен имаше бариера; бяхме разделени на два лагера – те (възрастните) и аз. Всеки възрастен когото познавах ме беше разочаровал и наранявал, било то лъжейки ме или малтретирайки ме. Защо пък тези тук в дома трябваше да са по-различни? Целият ми живот се разпадаше. Нищо нямаше смисъл. Бях съвсем сам и чувствах, че на никой не му пукаше за мен. Мразех ги – всички тези възрастни, които имаха власт ... как само ги мразех! И се стараех да им го показвам. Опитвах се да им се противопоставям, но физически те бяха по-силни от мен. Просваха ме на пода, притискаха ме здраво към него с ръцете си докато не се успокоях. Някъде по това време аз почувствах ... или започнах да си давам сметка за духовното измерение свързано с живота ми. Изобщо не се доверявах на възрастните, особено на тези, които имаха власт и някаква позиция. Нямах никакво намерение да им казвам за моят духовен помощник, който дойде и ми даде възможността да виждам какво се случваше в живота на другите. Той ми подари тъй-нареченото „шесто чувство” – предчувствия свързани с бъдещи събития. Аз разбира се ги използвах практично, за да помагам на себе си. Колкото повече се доверявах на моя помощник, толкова повече връзката между нас ставаше по-силна. Понякога набързо успявах да зърна духовни същества около мен. Започнах тотално да пренебрегвам и да не зачитам чувствата и емоциите на другите. За мен беше изключително лесно да не обръщам внимание на тези, които плачеха и търсеха помощ или пък имаха неприятности; бях лишен от всякаква физическа или психологическа привързаност към моите ближни-човеците. Бях издигнал тухлена стена около себе си и никой, и нищо не можеше да пробие и премине през тази стена на нечувствителност и безмилостност; никой и нищо нямаше да ме нарани повече. Бях развил способността да отблъсквам всеки жест на физическа привързаност и обич, които хората показваха към мен. Винаги поставях под въпрос мотивите им ... защо искаха да ме обичат ... и рисувах въображаема картина в ума си, че го правеха, само защото искаха да ме наранят по някакъв начин. Случи се така, че имах и друго странно преживяване, което ме предизвика да се замисля за човешката си природа. Не видях нищо; само усетих тази топлина, която покри цялото ми детско тяло. До този момент с никого не съм споделял преживяването си. Усетих едно непознато чувство на мир и любов, които ме обгърнаха и които не мога да опиша с думи – едно успокояващо уверение, което говори на духа ми. За първи път от както се помнех в тялото и ума ми настъпи покой. Истина ли беше това? Да. Никога не се усъмних, че точно тази опитност ме спаси от пътя, който ме водеше към по-нататъшното ми самоунищожение. Тази топлина запали една искрица на надежда... пося едно семенце в ума ми, че някой го беше грижа за мене повече отколкото можех да си представя. Исус ли беше това? Поглеждайки назад във времето вече съм сигурен, че беше Той. Той говори на духа ми и успокои ревящите и бурни морета, бушуващи в ума ми. Още повече, Той пося едно семенце в ума ми, че един ден аз ще бъда учител. През целият си живот поставях под съмнение това: учител – едно момченце, което още не можеше да чете и пише ... аз все още очаквам това да се изпълни. В края на краищата родителите ми се събраха отново и това сложи край на престоя ни в другото семейство. Скоро след това се преместихме да живеем в нова къща. 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1694119
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031