Въведение. Много проповедници, а и самите миряни, отбягват да говорят на тази тема, да не би да накарат хората на сила да вярват. Християнството не бива да се плаши от пъкъла, защото е религия на любовта. А където цари любовта, страхът изчезва. Това означава, че истината не трябва да се скрива, но да се каже ясно и открито.
След проповедта един слушател отива при проповедника и му казва: „Защо говорите за пъкъла? Не можете ли да употребявате някои по-меки и приятни думи?“ Проповедника му показва едно шише, на което пише „Отрова“ и пита: „Нали е неприятно? Какво по-меко име да поставим на шишето?“ Ние можем да се сърдим на пътно управление, че при опасни завои поставят пътни знаци, които ни предупреждават да бъдем внимателни, за да не се допускат катастрофи и дават жертви. Поставят „Стоп!“, за да спрем. Има изисквания и закони за обществените места и предприятията, да имат резервни изходи при възникване на евентуален пожар. Параходните дружества, трябва да поставят във всяка кабина на плавателните съдове спасителни пояси, с указание как да се използват в случай на корабокрушение. В самолетите, за всеки пътник има приготвена маска и спасителна жилетка. В началото на всеки полет се дават указания за тяхното ползване при нужда. Нима това е приятен начин да започнеш полета си?
Едно лице е казало: „Аз мразя самата мисъл за пъкъла.“ Мразя също самата мисъл за убийство, кражба, блудство, но с това ние не ги премахваме. Аз мразя и змиите, но все пак те пълзят и хапят хората. Този, който проповядва Словото – проповедника – трябва да каже цялата истина. Библията говори за Небето и радостта там, но тя говори и за ада. Ако вярваме в Библията, трябва да вярваме и това, което тя казва за пъкъла.
Сам Исус много често говори за ада – за ужасът и мъченията там. Червеят не умира и огънят не угасва. Това е много сериозна мисъл.
1. Ада е място определено за дявола и неговите ангели.
Бог мисли, че това е най-подходящото място за тях. В Новият Завет думата „ад“ е употребена три пъти. Това е място на мъртвите. „Тартар“ е мястото на мрака. „Геена“ е огненото езеро. Млад човек излиза от кръчмата и вижда дякона на църквата. Пита го подигравателно: „Колко далече е пъкъла?“ Дякона нищо не отговаря. Младежа яхва коня си и го пришпорва. След известно време дякона се връща по същият път и вижда на много хора събрани на ъгъла на същата улица. Конят се подплашил, хвърлил ездача си, който падайки строшява врата си и умира на място. За този млад човек пъкъла е бил много близо. Там царят злото и злобата. Никой не ги спира -–нито Бог, нито дявола. Каво ужасно робство!
При земния живот, през деня или нощта има страдания, но има и известно облекчение. В ада няма облекчение. Ние имаме Библията. Може би не я ценим и се подиграваме с нея, но в пъкъла няма Библия. Тук се проповядва Спасение, чрез Христос и за нас молят. Там няма такова нещо.
Надеждата крепи човека през неговия живот. Тя е последното нещо, което ни напуска. Много хора биха се самоубили, но не го правят, понеже все още имат някаква надежда. В пъкъла е изгубена всяка надежда. Там няма смърт. Ако имаше, би била приета като скъп гост и на земята не би имало по-неприятен факт от този. Когато някои чуят за смъртта ги обхваща ужас. От смъртта се ужасяват дори и царете по земята. Но в пъкъла смъртта не изчезва. Там тя е наречена „втората смърт“ – напълно разделяне с Бога; напълно отделяне от Бога.
2. Кои са обитателите на пъкъла освен дявола и неговите ангелите?
Даже и тези, които не вярват в ада трябва да приемат, че големите убийци, крадци, предатели, които погазват Божията воля не могат да бъдат приети в Небето против тяхната воля. И да отидат там, те ще превърнат Небето в пъкъл.
Какво би станало с нашия град, ако мъртвите не се погребваха? Не може да се остави един мъртвец между нас. В Ню Йорк веднъж стачкували боклуджиите и улиците се задръстили от смет. Градът започнал да мирише и се навъдили много плъхове. Естествено е злите хора да бъдат предадени на вечният огън в ада. Даже има такива, които обичат повече ада отколкото Небето. Още тук на земята, Бог им предлага Рая, но те предпочитат греха, въпреки ужаса на пъкъла. Повече ги влече мрака, отколкото чистото светло небе. Небето е приготвено за хората, които са се покаяли, а ада за тези, които са отказали да се покаят от греховете си.
Има една приказка: Гълъбът слязъл от небето на земята. Срещнал жерава и му заговорил за небето. „Искаш ли да те заведа там?“ А жерава попитал: „А на небето има ли жаби и змии?“ „Не видях такива“, отвърнал гълъба. Тогава жерава решил, че не му трябва да ходи на Небето. В Матея 25:46 се казва: Те ще отидат във вечно наказание. Няма никой, който да ги кара или принуждава. Когато Небесната светлина ги озари, ще приемат Неговата присъда, като нещо естествено и справедливо.
3. Злото трябва да се накаже.
Това е нещо естествено – в него вярват и културни, и диви народи. Бог не е като един слаб човек, който поради сантименталност позволява на злите да нарушават законите на правдата. В същност, злото носи със себе си и наказанието. Пияницата трябва да страда, но след него страда и неговото поколение. Това е извратено, неразбрано, изродено поколение. След смъртта непокаяната душа изведнъж се чувства лишена от всички радости и наслади. В мрака и тъмнината може да се чуят само стенания, оплакване, упреци, скърцане със зъби, плач, хули против всички и най-вече против Бога. В ада настъпва раздялата с всичко, което човек обича. Настъпва раздялата и с хората. Там няма приятелство. Там има голяма загуба. Това, което можеха да имат в лоното на Авраама (Рая) и радостта на спасените души, в пъкъла не могат да го имат. Там огънят не угасва. Пламъците причиняват болки и страдания. Четем, че по време на турското робство, за по-голямо наказание, са наклаждали огньове и са оставяли човека да умре от бавна и мъчителна смърт. В пъкъла огънят никога не угасва. Там хората не са поставяни между два огъня. Четем, че при стоенето между два огъня човек умира. Освен, че огъня никога не угасва в ада, червеят също никога не умира. Той гризе и нанася болки и рани на човека. Много е неприятно, ако пиявица се забие в плътта ни. Бързаме да се освободим от нея. Но в пъкъла никой не може да се освободи от червея. При тези мъки ще се събуди съвестта на обитателите. Те ще си припомнят благоприятната възможност, която са пропуснали в живота си. Но в този момент ще бъде късно за всичко.
Един човек споделя: „Аз не смея да заспя. Пред мен се явява някой, който мъчи душата ми и аз викам от страх и ужас, и се събуждам.“ Има хора, които са убийци. Когато са в пълно съзнание през деня, те винаги виждат този, който са убили. Чуват постоянно последните думи на жертвите си; спомнят си последните движения на тялото им. Но когато заспиват, те дори не могат дори да спят спокойно. Викат и скачат в леглото си. Нямат мир нито ден, нито нощ. За такива, адът е настъпил още тук на земята. А какво ще бъде тяхното състояние в пъкъла – само Словото Божие ни дава отговра – огънят не угасва и червеят не умира! Други, след като са извършили убийство се самоубиват или обесват. Но в ада това е невъзможно. Там те ще бъдат мъчени вовеки веков. Смъртта бяга от тях. В мъките на ада ще си спомнят за неща, които с радост биха забравили и цял живот биха дали за това, но не може да се забрави.
Разказват за тези, които са се давили, но са били спасени в последния миг, че целият им живот минава през паметта им и нищо не се забравя. Убиецът изпитва гнева на своята съвест, която не му дава спокойствие. Бруталния човек преживява гнева на своето благородство. Порочния човек изпитва гнева на целомъдрието. Лъжеца изпитва гнева на истината и пълния с омраза свят.
4. Там всеки знае това, което е.
Има една картина – „Сеячи на плевели.“ Един човек с много грозно лице сее плевели и от неговите семена излизат змии, гущери и жаби, а зад него има множество зверове и страшни животни. Когато душата живее без Бога и напусне тялото, веднага започва наказанието. Когато комарджията изгуби, той е безутешен, защото понякога изгубва цялото си състояние. Още по-безутешни са тези, които изгубват душата си поради безумия. Лекарят преглежда болния и му предписва лекарство. Но болния не ги взема и умира. Това непослушание не е ли глупост? В една лудница, луд постоянно викал: „О, аз, ако не бях отворил.“ Той бил дежурен на един мост над голяма река. Когато идвали кораби, мостът се отварял. Когато отминавали, мостът падал и се затварял. Пазачът получил известие, че по моста ще мине извънредно бърз влак, но втова време дошъл и кораб, и поискал мостът да се отвори. Отначало, пазачът отказвал, но после се съгласил и го отворил. Корабът преминал, но в същото време влака навлязъл в релсите на моста и се сгромолясъл с голяма сила в реката. Всички се издавили. Пазачът полудял и за това постоянно викал: „О, ако аз не бях го отворил.“
В пъкъла много хора ще съжаляват за своето безумие на земята. Съвестта ще ги гризе като червей.
Тези, които не прощават на своите ближни, не са показали милост към тях. Едно дете попитало баща си: „Татко, четох, че в ада хората горят в катран. Но от къде се взема толкова много катран?“ Бащата отговорил: „Синко, човекът носи катрана със себе си.“ Четем, че наказанието ще бъде различно. Който е познавал волята на Бога, ще бъде наказан повече.
Заключение:
1. Повечето хора се готвят за всичко, но не и за смъртта. Това е чудно нещо. Когато дойде смъртта те се страхуват, защото незнаят какво ги очаква. В пъкъла е ужасно. Тогава страхът от смъртта е голям, но още по-голям е страхът от Бога, защото Той определя мястото след смъртта.
2. Словото говори не само за пъкъла, но и за Небето. В дома на Отца ми има много обиталища (Йоан 14:2) Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го обичат (1 Кор. 2:9).
3. Бог е любов. Той не иска гибелта на грешника. Той предлага спасението на човека, но човек погива не защото е грешен, а защото не приема спасението.
4. Именно, Божията благодат и милост трябва да ни доведат до покаяние.
5. Има Голгота. Там умря Божият Син и прие на Себе Си нашите грехове и наказание. В Неговите рани ние се изцелихме (Исая 53:5)
В една силна буря, един овчар вкарал набързо стадото си в една пещера в планината. На сутринта тръгнал да извежда овцете на паша. С ужас видял, че големият мост, по който влака минавал е съборен от бурята. Овчарят знаел, че наближава часът, в който влака трябвало да мине. Изправил се налинията и се затичал дори да пресрещне влака и да го спре. Махал с ръце, тичал срещу влака, но той се движел със закъснение и машинистът не искал да спре. машинистът надувал още по-силно сирената на влака, давайки сигнал на овчаря да се разкара от линията. Овчарят обаче не се махнал и влакът минал през него. Тогава машинистът ударил спирачки и заковал влака точно пред събореният мост. В този момент разбрал защо бедният човек скачал по линията и махал с ръце. Пътниците слезли и видели трупа. Овчарят загинал, но всички във влака били спасени.
На Голгота умря Един, за да няма власт над нас втората смърт – ада.
Представата за пъкъла или ада, спира много хора от грях, както мнозина не вършат зло, поради страх от затвора. Любящият Бог все още ни дава благодатно време да приемем това чудно спасение – избавление от вечни мъки и живот във вечно блаженство. Амин.
Пастор Симеон Д. Попов
