Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.09.2013 04:50 - БЯГСТВО ОТ ХРИСТИЯНСКИЯ СВЯТ - 3-та част
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 730 Коментари: 0 Гласове:
0



 ЖЕТВАТА    Достигайки покрайнините на Пустинята на Молитвата, пътникът от моят сън за първи път вижда ясно своето назначение. В далечината, заобиколен от свято великолепие, е Божият Град. Явно, изпълнен с чувства той забързва стъпките си. Изведнъж той се сблъсква с ужасно зловоние от пушек и тела. Те са навсякъде. Тези, в които има още живот стенат за помощ. Една жена, свита от болка, моли пътника: "Моля, моля направи нещо за мен. Не мога да издържам повече тази болка!" "Безсилен съм" - й казва той. - Какво мислиш, че мога да направя за теб?" "Имам нужда от малко вода. Моля те, донеси ми вода!" "Къде ще намеря вода в пустинята?" "Колко мислиш, че ще издържиш, ако не намериш вода и за себе си?"- отговаря тя. - Моля те намери и донеси и на мен." Пътникът оглежда пустинята объркано. Тайнствената му спътничка се връща и го води до извор, заобиколен от хиляди празни шишета. "Пий и занеси едно шише на жената" -му предлага тя. След като се напива, пътникът се изпълва с нова сила и занася вода на жената. След като тя също пие, здравето й се възстановява. Веднага след това тя взема шишето, изтичва до извора и започва да носи на близките до нея хора. Има мъже с дълбоки рани, деца припаднали и лежащи по гръб, по-възрастни хора с мръсни превръзки около измъчените си лица. Някои от жертвите викат от болка, а други въздишат тихо. Някои се съживяват само от едно шише вода. Други имат нужда от много повече. Виждам и други пътници да са се заели със същата задача. Когато се изцеряват, те също участват в помагането на останалите. Докато те носят вода от извора, пътникът споделя този пасаж от Евангелието на Йоан с някакъв мъж: "Тогава учениците му казаха :"Учителю, яж." Но Той им каза: «Аз имам храна, за която вие не знаете». Тогава учениците си казаха: «Да не би някой да му е донесъл храна?» Исус каза: «Моята храна е да върша волята на Този, Който Ме е изпратил, да изпълня Неговото слово.» "Предполагам, че ние научаваме какво точно означава това" - добавя пътникът. Той прекарва много дни на това място, въвлечен в работата по съживлението. Една вечер неговата спътница се връща до извора и присяда до него. Пътникът я пита: "Предполагам, че няма да можем да тръгнем към Божия Град, преди да свършим тук?" "Вярно е." - му отговаря тя. "Но те ще ни чакат ли?" "Не се притеснявай. Само продължавай да съживяваш тези хора, докато си стъпят на крака. Тогава портите на Божия Град ще се отворят и жителите му ще излязат, за да те въведат вътре. Помни това: "Не казвайте, ето още четири месеца и идва жетвата. Казвам ви, издигнете очите си и вижте как са побелели нивите за жетва. Този, който жъне, ще получи заплата и ще събере плод за вечен живот, и сеячът и жетварят ще се възрадват заедно. Защото казаното е истина: "Един сее, а друг жъне." Изпращам ви да пожънете това, за което не сте се трудили, други са се трудили, а вие влязохте в труда им."" "Но тези нужди са толкова много, че започвам да се чувствам смазан. Радостта от това да виждаш възстановяването пред очите си на това място, се компенсира до някаква степен от обширността на това море от отчаяние. То има ли край?" "Братко" - отговаря му спътницата, - така както ти трябваше да се изгубиш в Божията простителност, в поклонение и в молитва, така сега трябва да се изгубиш в жетвата. Има едно нещо, което трябва да направиш тук. А то е още един път да се изгубиш в нея." "Но ще имам ли силата да продължа да работя сред хората, които имат толкова големи нужди?" "Не направи ли и Исус точно това? "И когато той седна на масата, ето дойдоха много бирници и грешници и седнаха с Исус и Неговите ученици. И когато фарисеите видяха това, те казаха на учениците "Защо вашият Учител яде с бирниците и грешниците?" Но когато чу това, Той каза "Здравите нямат нужда от лекар, но болните. Научете какво значи това: "Милост искам, а не жертва." Защото съм дошъл да призова не праведните, а грешните на покаяние." "Трябва да е било много обезкуражаващо." "Исус плака за религиозния Ерусалим и за закоравеното му сърце. Очевидно насърчение за Неговата човешка страна са били покайващите се грешници. Заради тях Той никога не се уморяваше. Можеш с доверие да изоставиш себе си в тази жетва, без опасност да бъдеш погълнат от нея, като пазиш видението си за Града, и като работиш с цялото си сърце. Господният Дух ще те подкрепя, ако бъдеш внимателен да слушаш тези хора така, както Исус послуша жената на кладенеца, прокажения, куция, слепия, бащата на обладаното момче. Не бързай. Отдели време да слушаш и да задаваш правилните въпроси. Открий къде е истинската болка на тези хора, от какво истински се нуждаят. Също така, трябва да им кажеш за Исус, когато ходиш при тях с шишето вода. Водата и посланието ти са идентични. Тези умиращи хора жадуват за Исус, не за теории за Исус, но за самия Исус. Посланието за Исус е отпиването от освежаващата вода, която ги връща към живот. Помни този стих:"Болни изцерявайте, мъртви възкресявайте, прокажените очиствайте, бесове изгонвайте. Даром сте приели, даром давайте." Не спирайте преди Божията милост да ги привдигне ВСИЧКИ на крака. "И също мисли за този пасаж от Откровение: "И видях святия град, Новия Ерусалим, слизащ от небето от Бога, приготвен като невяста за съпруга си, и чух глас идващ от трона, казващ: "Ето, Божието обиталище е с хората. Той ще живее с тях, и те ще бъдат Негов народ, и сам Бог ще бъде с тях. Ще избърше всяка сълза от очите им, и смъртта няма да я има вече, защото преходните неща отминаха."" "Като своя първа опитност в работата ти на жетвата е, че откриваш, че си способен да съживиш умиращите като им дадеш от Живителната вода от божествения извор, Исус, и това е огромна радост. Опитностите ти от пустинята на простителността, поклонението и молитвата, са ти дали силата да изцеряваш болни в името на Исус. "Който вярва в Мен, ще прави същите неща, които Аз правя, дори и по-велики. Защото Аз отивам при Отца." Предизвикателството е да издържиш."       ВИДЕНИЕТО    След това виждам, че пътникът от съня ми започва да се оплаква. "Колко ще продължи това? Мислех си, че досега работата ще свърши и че ще можем да продължим. Извинявай, но съм изморен. Ще полегна край този камък да си почина на сянка няколко дни." По-късно друг пътник минава покрай камъка и го намира там почти мъртъв. Тичайки до извора той пълни две шишета, връща се и излива водата в устата му.  "Пий, братко, пий" "Благодаря ти! О, благодаря ти! Почти бях свършил. - казва пътникът между глътките. - Но как съм стигнал до това положение? Какво сгреших?" Тайнствената му спътница се появява отново. "Братко - казва тя, - ти загуби силата си, защото загуби видението си. Божият Град все още е твоето назначение. Той е твоя дом, обиталището на нашия Бог. Докато работиш, всеки ден и час отделяй време да спреш и да погледнеш към Божия Град. Ако престанеш по време на работа да поглеждаш към него, ако спреш да чуваш музиката му, ако пренебрегнеш въздуха, който той изпраща към теб, или да пиеш от парата, която изтича изпод портите му, ще се изтощиш. Трябва да помниш, че поддържащата сила идва от Града." Пътникът възстановява работата на Жетвата с нова енергия. Но когато пада нощта той е победен от умората. Той тръгва към извора, като се доближава до една жена, която изглежда доста по-възрастна, но явно въобще не е изморена. "Каква е тайната ти? - пита пътникът. - Изглеждаш толкова младолика и енергична, докато в мен сила не остана." "Взех ключа си от Даниил - му отговаря тя. - Той със сигурност е бил много зает човек, но посред дневните си задължения е отивал в скришната си стаичка, отварял е прозорците си към Ерусалим, който се простирал на стотици мили, молил се и благодарял на Бога. Дори когато дошъл денят с лъвовете, Даниил отказал да пренебрегне молитвите си. Той поддържал видението си живо, като гледал непрекъснато към Божия Град. И аз правя това. С колкото повече проблеми трябва да се справям в Жетвата, колкото повече те ме притискат, толкова повече гледам към Божия Град. Непрекъснато се старая да правя това. Всеки път, когато ям хляб или пия вино правя това в знак на очакване и спомен. Това е храната на Града, както знаеш. Гледам към него и сърцето ми е там." Когато пътникът оставя възрастната жена, той изглежда се старае съзнателно да запази видението си. С тих глас той пее думите от Откровение: "И видях святия град, новият Ерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невяста украсена за мъжа си, и чух страшен глас идващ от трона, казвайки; "Ето, Божието обиталище е с хората, и те ще бъдат Негов народ, и самият Бог ще бъде с тях, Той ще избърше всяка сълза от очите им, и няма да има вече смърт, нито ще има скръб, нито плач, нито болка вече, защото всичко старо премина!"" Когато за последно виждам пътника, тайнствената му спътница се е върнала с последно увещание към него : "Продължавай да гледаш към Града и помни кой те чака там. Той е приготвил място за теб и скоро ще дойде за теб. Дотогава гледай към Града. Той ще поднови силата ти като на орлови криле, ще тичаш и няма да се умориш, ще ходиш без да отслабваш."       ДВЕ СЪЖИВЛЕНИЯ    Тук аз бях изведен от сцената на пътуването на върха на една скала. Там намерих каменна плоча с изписани на нея думите от Откровение 19 гл. "И видях небето отворено и ето, бял кон. Онзи, Който яздеше на него се нарича Верен и Истинен, и Той праведно съди и воюва. Очите Му бяха като огнен пламък, а на главата Му имаше много корони и написано име, което освен Него, никой не знаеше. Той беше облечен в дреха, обагрена с кръв, и името Му - Слово Божие. А небесните войнства, облечени в бял и чист висон, следваха подире Му на бели коне. От устата Му излизаше остър меч, за да поразява с него народите. Той ще ги пасе с железен жезъл и ще тъпче винения лин на яростта и гнева на Всемогъщия Бог. На дрехата и на бедрото Му бе написано името: Цар на царете и Господар на господарите." Поглеждайки нагоре от плочата, аз видях две съживления да се случват. Християнския Град преживяваше съживление, което се изразяваше в масивен и бърз растеж. След съвсем малко време населението беше нараснало десетократно. Имаше строежи навсякъде. Нови домове изникваха по околните хълмове. Но най-драматичната страна на растежа беше появата на нови великолепни църковни структури, извисявайки се над града. Беше завършена катедрала с кула, висока седемдесет етажа, съдържаща най-мощния предавател на света. Друга църква имаше форма на гигантски стъклен купол и в нея се намираха внушителни сцени и звукови системи. Най-необичайното беше един отвесен кръст с петнадесет асансьора, возещ хора към светилище в южното крило и християнски ресторант в северното. Имаше християнски училища за всяка възрастова група - от детската градина до университети. Витаеше чувството, че този растеж на Християнския Град беше знак за последните дни на света. Книги от края на века, стояха на първите места на най-купуваните книги, следвайки само християнските сексуални ръководства. Репортери идваха от целия свят, за да пишат статии за бума. Обитателите на Християнския Град прокламираха, че когато дойде Края, те ще бъдат изпратени към Божия Град преди да избухне хаоса.  По същото време насред пустинята, далече от Християнския Град, видях съвсем различно съживление, което беше без белезите на успешно вероизповедание. Умиращи мъже и жени бяха дигани на крака, както костите, които видя Езекиил. Те бяха освобождавани от болестите си, от греховете си, от духовните си затвори, просто като пиеха от живителната вода, която споделяха с другите, и която носеше изцерение. Като бързо разпространяващ се огън и като наводнение, болните бяха изправяни на крака. Работници, които години наред виждаха ограничени резултати, откриваха, че сега само една капка вода съживява умиращия. И всеки ден процесът се забързваше. Най-накрая видях и последното проснато тяло, че е съживено. Това, което преди приличаше на бойно поле от победени, сега изглеждаше като лагер на мощна армия. Изведнъж земетресение разтърси земята под краката ми. Небето потъмня и боен звук се чу от изток. Тогава видях Християнския град завоюван и разрушен. Невероятните катедрали, огромните кръстове, центровете и семинарните зали бяха разбити и изравнени от заглушителна експлозия. Мъртви тела на жителите, които мислеха, че ще се измъкнат, пълнеха улиците. Армията на разрушението сега настъпваше към пустинята, към мястото на второто съживление. Скоро тази, като че ли непобедима орда, погълна Пустинята на простителността, Пустинята на поклонението, Пустинята на молитвата. Когато Божият Град се появи на хоризонта й, рев като от наранени зверове изпълни въздуха. Ордата се запъти към целта си, изглежда да разруши Божия Град. Но близо до стените на Града, армията от съживените чака готова и спокойна. Когато врагът влиза в редиците им, портите на Града се разтварят. Навън излиза Армия на Светлината, водена от Царя с такова великолепие, че ордата на врага трябва да прикрие очите си. Съживените се присъединяват към Армията на Светлината и заедно атакуват врага. След три и половина дни битката приключва. Врагът е разбит и триумфиращите влизат в Божия Град, за който те са били избрани преди сътворението на света. Още веднъж аз съм изведен, за да прочета още една голяма плоча със следващите думи от Откровение: "След това видях един Ангел да стои на слънцето; той извика с висок глас и каза на всички птици, хвърчащи сред небето: "Долетете и се съберете на великата вечеря Божия, за да ядете плът на царе и плът на хилядоначалници, плът на юнаци, плът на коне и на ездачите им, и плът на всички - свободни и роби, малки и големи." Тогава видях звяра и царете земни и техните войнства, събрани, за да воюват против Седналия на коня и войнството Му. Звярът беше хванат, а с него и лъжепророкът, който беше вършил поличби пред него, та заблуди ония, които бяха приели белега на звяра и се кланяха на образа му; и двамата бяха хвърлени живи в огненото езеро със запален жупел. Останалите пък бяха убити с меча, излизащ от устата на Онзи, Който седеше на коня, и всички птици се наситиха от плътта им. Видях, че от небето слизаше Ангел, който имаше ключа от бездната и голяма верига в ръката си, той хвана змея, древната змия, която е дявол и сатана и го върза за хиляда години. След това го хвърли в бездната и го заключи, като тури печат върху му, за да не прелъстява вече народите до свършека на хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време. И видях престоли и седналите на тях, на които бе дадено да съдят; видях и душите на обезглавените заради свидетелството Исусово и заради Словото Божие, и ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си. Те оживяха и царуваха с Христа през хилядата години." Когато свърших да чета това, както беше започнал рязко съня ми, така и свърши, оставяйки ме с дълбоко чувство на страхопочитание, на нова представа за скритите течения в живота ми и с обновено желание да търся и познавам Бога с дух и истина. Никога не ми е било по-ясно, че двете съживления се случват сега на земята. Едното е съживлението на Божия Дух, от което мъртви мъже и жени се освобождават от греховете си чрез кръвта на Агнето и съживени от Божия Син, с живот, който носи Божието естество и прокламира Божията милост. Другото съживление е от религиозната плът, съживление, което е толкова явно, и събира мнозинствата, и има власт в този свят, защото предлага удобство в религията, като ти позволява да запазиш егото си и правата си. Със сигурност всеки един от нас трябва да реши на кое съживление ще принадлежи. Дали ще вложим живота си в някоя инициатива в Християнския Град ? Или ще изгубим живота си в търсене на Божията воля и милост? Ще концентрираме ли усилията си в строене на нещо, което ще кара гражданите на Християнския Град да седнат и да си водят бележки? Или ще прекараме живота си като водим бедните, куците, сакатите и слепите на Господарската трапеза?                  



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693435
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031