Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.09.2013 04:44 - БЯГСТВО ОТ ХРИСТИЯНСКИЯ СВЯТ - 1-ва част
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 421 Коментари: 0 Гласове:
0



 Робърт Бърнел Превел : Ивет Кънчева Редактор: Магдалена Енчева       ПЪТЕШЕСТВИЕТО    В моя сън аз виждам фигура на самотен човек, вървящ по път. Докато слънцето залязва зад хълмовете, отпред се появява град. Приближавайки го, пътникът вижда, като че той се състои от една голяма група от църкви. Остри кули и кръстове пронизват небесния простор. Стъпките му се ускоряват. Това ли е крайната му цел? Той преминава покрай внушителна сграда, над която мига неонова реклама "Катедрала на Бъдещето". По-нататък, на облян в светлина стадион, се подпира голяма табела, хвалейки се, че петдесет хиляди души се събират тук на евангелизаторски събрания, три пъти седмично. Зад него, скромни "Новозаветни" параклиси и еврейско-християнски синагоги се роят заедно на улицата.  "Това ли е "Божият Град?" - чувам пътникът да пита жената на информационната будка на централния площад.  "Не, това е Християнският град" - отговаря тя.  "Но аз мислех, че този път води до Божия Град!" - възкликва той с голямо разочарование.  "Всички ние мислехме така, когато пристигнахме" - отговаря тя със съчуствителен тон.  "Този път продължава нагоре към планината, нали?" - пита той.  "Не знам, наистина не знам." - отговаря тя безизразно.  Гледах как човекът се обърна от нея и уморено тръгна към планината в мрачината. Достигайки върха, той се спуска в тъмнината; изглежда като че ли отвъд няма нищо, абсолютно нищо. Побит от тръпки, той обръща стъпките си обратно към Християнския град и си взема стая в хотел. Учудващо неосвежен, призори той става и тръгва отново по пътя към планината; в блестящата светлина на слънцето той открива, че това, което е изглеждало като празнина предната нощ, в действителност е пустиня - суха, гореща, хълмист пясък докъдето ти стигат очи. Пътят се стеснява до пътека, която стига до върха на дюнa и се скрива. "Може ли тази следа да води до Божия Град?" - чуди се той гласно. - Изглежда да е напълно пустинна и по нея рядко е минавал някой".  Нерешителност забавя стъпките му. Той отново се връща в Християнския град и обядва в християнски ресторант. Под звуците на евангелска песен, аз го чувам да пита един човек от съседната маса, "Този път, зад планината, където започва пустинята, до Божия Град ли води?"  "Не бъди глупав!" - бързо му отговаря съседа. "Всеки един, който някога е тръгвал по този път се е загубвал,....погълнат от пустинята! Ако търсиш Бог, има достатъчно църкви в този град. Избери си една и се установи."  Напускайки ресторанта, изморен и объркан, пътникът намира място под едно дърво и сяда там. Един мъж от древността приближава към него и започва да го умолява с настоятелен тон: "Ако стоиш тук, в Християнския град, ще залинееш. Трябва да тръгнеш по пътя. Аз принадлежа на пустинята, която ти видя по-рано. Бях изпратен тук да те насърча да продължиш. Ти ще пропътуваш много километри. Ще ти бъде горещо и ще изпитваш жажда, но ангели ще вървят с теб, ще има водни извори по пътя. И в края на своето пътуване, ще стигнеш Божия Град! Ти никога не си виждал такава красота! И когато пристигнеш, вратите ще се отворят за теб, защото там ти си очакван."  "Това, което казваш звучи прекрасно" - отговаря пътникът - "Но се боя, че няма да оцелея в тази пустиня. Може би е по-добре да остана тук, в Християнския град."  Древният мъж се усмихна.  "Християнският град е за тези, които искат религия, но не искат да изгубят живота си. Пустинята е територията на тези, които са толкова жадни за Бога, че искат да се изгубят в Него. Приятелю, когато Петър издърпа лодката си на сушата, той забрави всичко и последва Исус. Той беше погълнат от пустинята. Когато Матей остави своето събиране на данъци и Павел своето фарисейство, те също напуснаха един град, много подобен на този, за да следват Исус през дюните и да бъдат загубени в Бога. Така че, не се бой. Мнозина са минали преди тебе."  Тогава видях, как пътникът обръща погледа си от огнените очи на древния мъж и поглежда към забързаността на Християнския град. Той вижда заети хора, бързащи насам и натам с техните Библии и лъскави куфарчета, изглеждащи като мъже и жени, които знаят своята посока. Но беше ясно, че им липсваше нещо, което този древен мъж, с очи като пророк, притежаваше.  В съня си виждам как пътникът обмисля нещата още веднъж в своя ум.  "Ако отида там, как бих могъл да съм сигурен, че наистина ще се загубя в Бога? Средновековните християни са се опитвали да изгубят себе си в Бога чрез оставяне на света зад тях, и отивайки в манастир. И колко разочаровани са били мнозина от тях, когато са откривали, че светът е и там! И хората тук, в Християнския град, които се подготвят да отидат в някоя джунгла или в пренебрегнат бедняшки квартал, може би се приближават до това, което означава да се изгубиш в Бога. Но човек би могъл да пътува до краищата на земята и да не изгуби себе си."  Пътникът се обръща отново да види мъжа от древността, който е започнал да се изкачва по тясната пътека, която слиза надолу по ръба на пустинята. Внезапно, неговото решение го мобилизира и той скача на краката си, тръгвайки след него да го догони. Когато се изравняват, те не разменят нито дума. Древният мъж прави рязък завой надясно и го повежда към друг склон, който се издига към един връх, обграден от блестящ облак. Изкачването нагоре е много трудно. Пътникът, като че се замайва и започва да залита. Водачът прави пауза и му предлага да пие от плоско шише, което виси през рамото му. Дишайки тежко, той пие на големи глътки.  "Никоя вода не е била по-сладка от тази,"-отговаря той много развълнуван.  "Благодаря ти." "Сега погледни там". Старият човек посочва напред в далечината, не толкова монотонна и пуста, както дотогава. Пустинята вече е пълна с преливащи се цветове. В далечината трепти ярка светлина и се движи по повърхността на хоризонта като нещо живо. "Там е Божият град! Но преди да го достигнеш, трябва да преминеш през четирите пустини, които виждаш. Право пред теб е Пустинята на Простителността." Пътникът посочва към малки, неясни фигури, проправящи си бавно път към града, разделени един от друг на много мили. "Как живеят в такава самота?" - пита пътникът. - Няма ли да е по-полезно, ако пътуват заедно?" "Е, те не са съвсем сами. Всеки от тях е съпровождан от Божията простителност. Те са погълнати от пустинята на всеобширната милост на Господ Бог. Святият Дух им казва, докато пътуват : "Ето Божият Агнец, Който отнема греховете на света!" - Докато пътуват те биват изграждани." Точно зад тази пустиня се вижда син простор. "Това море ли е?" - пита пътникът. "Изглежда като вода, но е море от пясък. Това е Пустинята на Поклонението. Виж през този бинокъл, че там също ходят хора. Забележи как те започват да се групират. Те изпитват първата радост на Града - поклонението. Те откриват как са създадени, за да се покланят на Бога. Това става техен живот, същината на всичко, което те правят." "Но нали и хората в Християнския Град също се покланят? Кое е по-различно в тази пустиня?" "Истинското поклонение може да започне само, когато животът напълно е оставен в Божието присъствие. Само там, в Пустинята на Поклонението, сърцето започва да се покланя на Бог Отец с дух и истина." Поглеждайки зад синята пустиня се виждат огнени планини. Старият човек обяснява на пътника, че между тях е Пустинята на Молитвата. "Минавайки през тази пустиня, пътниците откриват, че трябва да не се разсейват и да се концентрират върху молитвата. Те бързо научават, че няма друг начин да оцелеят, освен като викат към Бога непрестанно. Колкото повече се приближават до края на тази пустиня, толкова повече молитвата става тяхна поглъщаща страст и тяхна върховна радост. Изглежда, като че ли Божият Град е точно зад Пустинята на Молитвата. Но има още една пустиня, скрита от планините, която ще преминеш преди да стигнеш целта си. Тя се нарича просто Жетвата. Ще разбереш, когато я достигнеш. И след нея е и самият Град. Името ти се знае там. Пристигането ти се очаква нетърпеливо. Ела, нека тръгнем по пътя." "Свечеряването не изглежда най-благоприятното време за тръгване" - казва пътникът. "Не се връщай в Християнския Град" - го увещава старият човек, взирайки се сериозно в него. "Дори не сега, по това време на деня? Мога да преспя тази нощ и да започна пътя си сутринта" - казва пътникът с надежда. "Но твоята почивка е тук" - настоява човекът. - "Тръгвай към пустинята. Святият Дух ще ти помогне. Не се страхувай да се загубиш в Бога. Ще откриеш живота си, както никъде другаде."       ПУСТИНЯТА НА ПРОСТИТЕЛНОСТТА    Старият човек е оставил пътника сам на края на пустинята. Пада нощта. Светлините на Християнския Град викат зад него. Мога да си представя как той си мисли за топлината и приятелските разговори около топлото ястие, за съня в топлото легло. Но изражението му става решително и той си казва тихичко: "Няма съмнение кой път трябва да поема. Ще намеря живота си само, когато го изгубя, това е сигурно. Но как мога да знам, че ако тръгна по тази пътека към пустинята, ще се загубя в Бога, а не просто ще се загубя? Спомням си много хора, тръгнали по самотна пътека, която не ги е завела към Града на Бога, а към такива нереални мисли и фалшиви опитности, че умовете и животът им се разрушиха. Със сигурност опасността да избереш живот в Християнския град трябва да се претегли и с възможността да го загубиш в пустинята на духовна заблуда. Сигурен съм, че в тъмнината пред мен е не само пътеката към Божия Град, но има и безбройни врати към ада, където всеки може да се загуби в самотна суета. Как мога да съм сигурен, че съм различил истинската пътека?" Това, което първо е счел за звезда на хоризонта в съня си, сега приема формата на кръст, стоящ точно над пътеката, срещу него. Той поглежда натам и го забелязва, разпознава го. Тихичко промълвява: "Простителност". А след това цитира с дълбоко страхопочитание: "Исус също пострада извън портите, за да очисти хората чрез кръвта Си. Нека и ние излезем, бивайки хулени. Защото тук нямаме трайно жилище, но търсим града, който ще дойде."Да, ще тръгна!" - казва пътникът ликуващо, пристъпвайки към пустинята. Когато светлината се скрива напълно, той не вижда нищо освен пясъка и небето, Пътеката се различава от другите, по кръста в далечината на хоризонта. И тъй като е изминал цял ден, ясно е, че пътникът е уморен, жаден, изтощен от топлината. Но точно, когато изглежда, че не може да направи и стъпка повече, една странничка се появява до него. "След следващия хълм ще намериш извор." - казва тя. "Продължавай, много си близо до него". - го окуражава още тя. Съвсем скоро той вече лежи до извора, пиещ вода и ядящ храна, която му дава странничката. "Това е Пустинята на Простителността." - обяснява тя на пътника. "Хората често очакват Божията простителност да е красив парк с фонтани и рекички, и зелена трева. Те не разбират защо тя е пустиня. Но всеки трябва да разбере, че Божията простителност е всичко, всичко! И само в пустинята, един християнин може да не види нищо, да не оцени нищо, но да се надява само на кръста на Исус." Тя цитира на пътника няколко пасажа от Галатяни: "А далеч от мен да се хваля, освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за мене е разпнат и аз - за света. Защото нито обрязването е нещо, нито необрязването, а новото създание. И на всички, които живеят по това правило, мир и милост да бъде на тях и на Божия Израил... Съразпнах се с Христос и сега вече не аз живея, но Христос живее в мен, и животът, който сега живея в плътта, живея го с вярата в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мен. Аз не отхвърлям Божията благодат, защото ако оправданието се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно." "Мислиш ли, че апостол Павел е минал през тази Пустиня?" - пита пътникът. "Да, мина. Години наред апостол Павел работеше много в Града на Религията, за да стане религиозен мъж. Но не намери мир за духа си. Тогава срещна Исус и още отначало Той изявяваше едно нещо на Павел - простителност. Той беше затрупан с нея. Прощението на кръста беше тема на живота му докрай. Но първата опитност от Божието Царство за него беше точно тази пустиня." "Значи аз вървя там, където са вървели апостолите?" Гласът на пътника бе изпълнен с благоговение.  "Спомни си, когато Петър хвърли рибарската мрежа по заръка на Исус и я извади пълна с риба. Отговорът му беше: "Иди Си от мене, Господи, защото съм грешен човек". Исус отговори: "Не се бой, от сега нататък ще ловиш човеци."Тук отговорът се подразбира така:"Ще се погрижа за греха ти." И когато се върнаха с лодките си, те оставиха всичко, и последваха Исус - в Пустинята на Простителността и в изпълнение на кръста. Когато Исус умря за греховете на Петър и възкръсна за неговото оправдание, и малко преди да го изпълни със Святия Дух, Той каза на този човек, който се отрече от Него три пъти: "Симоне, сине Йонов, обичаш ли ме?....Паси овцете Ми."След трикратно повторения въпрос и заръка, животът на Петър беше изцерен от Господната простителност." "Години наред - й казва пътникът, - се опитвах да отида зад теоретичната, доктринална простителност, вероятно тази, която се говори в Християнския Град, за да проумея простителността сама по себе си. Исках да бъда потопен, кръстен, изгубен в нея. Жадувах да чуя Исус да ми казва лично:"Греховете ти са простени, братко." Исках кръвта от кръста да облее сърцето ми и да го очисти." "Дошъл си на правилното място. Преди да стигнеш края на тази Пустиня, ще преживееш освобождението от товара на вината, която все още ти тежи като скала. Ще започнеш да ходиш пред Бога без срам. Така както си бил обзет от нуждата да се изградиш, така скоро ще бъдеш обзет от простителността на Бога. "Обзет от простителността на Бога?" "Ти ще бъдеш толкова завладян от Божията милост, че ще бъдеш свободен, за първи път през живота си, от мнението на другите хора." "Ами! Не и аз." - отговаря веднага пътникът. "Жената, която уми нозете на Исус със сълзите си, беше облята с Неговата простителност дотам, че не й повлияха подигравките и мнението на другите. Или пък изцеленият от проказа - той радостно падна в краката на Исус, благодарящ Му за очистването на тялото му; той получи вътрешното изцеление на прошката. Когато Закхей се качи на дървото, за да види Исус, той гледаше към своята прошка, там на пътя. Той толкова беше обзет от нея, че в онзи ден веригите на алчността се разчупиха в сърцето му. Дошъл си на мястото, където това ще се случи и с теб." Пътникът тръгва отново по пътя, заедно с тайнствената си придружителка, ходеща мълчаливо до него още час-два и изведнъж изчезва. "Каква радост изпитвам!"- извиква пътникът. "Това трябва да са изпитвали учениците, когато са се връщали от Ерусалим след възнесението на Исус." На фона на светлината от кръста, пътникът вижда фигурата на друга жена, идваща иззад съседна дюна, крачеща бавно към него по склона. Той като че ли я разпознава. От изражението му разбирам, че тази личност се е отнесла несправедливо към него. Очите й са фиксирани на него. "Ще ми простиш ли?" - пита тя. Пътникът спира, докато жената се приближава, питайки го втори път "Ще ми простиш ли?" Те са вече лице в лице, когато тя го пита за трети път, "Ще ми простиш ли?" Тайнствената придружителка отново се появява от едната му страна, и тихо го учи: "Пустинята на Простителността е не само мястото, където ще получиш простителност, но и където ще дадеш. Тази жена е само първата от много други хора от миналото ти, на които ти никога не си простил. Свръхестествената търпеливост, която те обземаше цял ден, ще бъде предизвикана от горчивината, погребана в сърцето ти през всичките тези години. Трябва да направиш избора си. Безплодната, плитка, само на думи прошка от миналия ти живот не е достатъчна дори само, за да бъдеш учтив с тази жена. Но Божията простителност, която те обземаше, може да се прояви сега, ако я оставиш да излезе. Пътникът се приближава, взема ръката на жената, поглежда я право в очите и й казва: "Разбира се, че ти прощавам!" Тя плаче. Казва само "Благодаря ти", и си отива. Тогава мъжът, който нарече пътника глупак в ресторанта в Християнския Град, идва тичешком и започва да моли за прошка. "Разбира се, разбира се - отговаря пътникът сърдечно. - Няма нищо. Не си мисли повече за това." "Моля те не вземай нещата толкова леко. Аз се НУЖДАЯ от простителността ти. НАИСТИНА ли ще ми простиш, от все сърце?" "Но аз вече го направих". - отговаря пътникът. Придружителката му обяснява ситуацията: "Той се нуждае от твоята ПРОСТИТЕЛНОСТ. Не учтивост, но активна, истинска простителност. Той има нужда от твоята ЛЮБОВ." "Приятелю, ти си простен"- казва пътникът сериозно и с уважение в гласа си. С видимо облекчение мъжът въздъхва: "Благодаря ти!" и изчезва в пустинния въздух. Придружителката му напомня стих от Матей 18 глава: "Тогава Петър се приближи и Му каза: "Господи, до колко пъти като ми съгреши брат ми да му прощавам? До седем пъти ли?" Исус му каза: "Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем."   Следва продължение



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1103992
Постинги: 3101
Коментари: 97
Гласове: 762
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930