Симеон Стълпника Най-вероятно Симеон е бил като всички момчета на неговата възраст през далечната 403 след Христа. Тринадесет годишното момче прекарвало по-голяма част от времето си, грижейки се за бащините си стада, бродейки из хълмовете на Киликия. Но веднъж докато слушал проповед върху блаженствата (Матей 5-та глава) неговото сърце било докоснато и променено. Симеон напуснал родния си дом и започнал да води един живот в търсене на Бога; живот, който го отвел до един манастир в сирийската пустиня и завършил с три десетилетия, седейки на стълб. Да. Стълб.   Симеон Стълпника дал началото на една духовна мания, която щяла да продължи повече от 1000 години. Той бил най-първият “отшелник, който живял върху колона“. Духовната ревност винаги се е проявявала в различни форми, но през първите си 1000 години християнството видяло много странности. Както църквата нараствала през първите векове, така нараствала и изтънчеността. В резултат на това много християни се отдали на един живот в бедност, безбрачие и отделяне от света. Гладни за святост, монасите се събирали в общества, които често си съперничели в търсене на себеотричането. Симеон спечелил съревнованието бих казала аз. “Симеон отишъл в сирийската пустиня и живял със желязна верига окована около краката си, преди да бъде заровен до шия в пясъка за няколко месеца”, пише Робърт Дж. Морган в книгата си “On this day… “, “Когато тълпи се стичали да видят този акт в търсене на святостта, за да избяга от зяпачите, които го разсейвали, Симеон решил да живее върху колона. Първата колона върху, която се качил била висока 6 фута. Но скоро той построил по-висока. Тя се издигала 60 фута над земята и се превърнала в негово постоянно жилище.” Там Симеон живял цели 30 години, изложен на всички стихии на природата, завързан с едно въже, за да не падне докато спи. Със стълба неговите последователи му носели храна всеки ден и прибирали отпадъците. Хиляди се стичали да видят този странен човек на колоната. Стотици слушали ежедневните му проповеди за молитвата, себеотричането и справедливостта. Но въпроса, който си задавам аз, а може би и някои от тези, които са отивали да го слушат е: Дали този живот на стълба е приближил Симеон по-близо до Бога? Общение с Бог. Какво означава то за нас и как да го постигнем? Трябва ли да прекараме живота си на стълб или да се заровим до шия в пясъка? Или пък общението е някакво мистично ниво на съзнанието достижимо само чрез най-дълбока набожност? Някои религии казват: да. Според хиндуизма, религия основана върху кармата на добрите дела, един човешки живот не е достатъчен за душата да постигне духовно освещение. Хинду математиците са изчислили, че са необходими 6.8 милиона редувания на доброто и злото в нас, които в крайна сметка ще се балансират чрез прераждания и ще ни осигурят получаването на абсолютното духовно ниво на нирвана. В далечния изток по време на религиозните фестивали, мъжете често закачат куки на гърба си. На куките се завързват въжета, с които ъе теглят из улиците колички натоварени с камъни, надявайки се по този начин да получат прощение на греховете си. В някои райони на Мексико религиозните поклонници пълзят на колене цели мили. По целият свят хората ще извършат най-невероятни неща, за да намерят Бог, което всъщност е много тъжно, след като знаем, че Бог извърши най-невероятното нещо, за да намери нас. Нямаме нужда от милион живота, за да се пречистим и видим Бога. Няма нужда да забиваме куки в кожата си и да разраняваме колената си, за да получим благоволението на Бог. Това, от което имаме нужда е Исус. Той е единственото свидетелство, от което се нуждаем. Бог Отец иска да бъдем близо до Него и прави всичко възможно, за да стане така. Трудно е да си представим, че Твореца на вселената иска да ни познава. Ние се чувстваме толкова недостойни. Ето защо, някои от нас продължават да мислят, че по някакъв начин трябва да заслужим пътя си към небето; че само супер духовните, само симеоновците на този свят могат наистина да познаят Бога. Обременени с товара на нашата собствена духовност ние се борим със самоналожените си задължения: “трябва да направя това…” или “не мога да общувам истински с Бога, ако не направя първо еди какво си…”. Ние прекарваме голяма част от времето си, подготвяйки се да се срещнем с Бога или отстъпвайки от страх, че може да Го разочароваме. По този начин ние не можем да се насладим на истинското общение с Исус. И това всъщност беше една от причините Исус да дойде. “А сега в Христа Исуса вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христа.” (Ефес 2:13).   Когато Исус беше разпнат, кръста се превърна в мост над пропастта на греха, която ни разделяше с Бога. Сега можем да влезем в присъствието на Бог чисти и одобрени, не чрез собствените си дела, а чрез благодат. Със Своето последно дихание Исус разкъса завесата, отделяща грешното човечество от познанието на един свят Бог. Исус “развали средната стена“, която отделяше хората от Бога. Когато ние не успяхме да стигнем небесата, небесата слязоха при нас и ни поканиха да участваме в общението със Създателя чрез вратата – Исус Христос. Това е добрата вест на евангелието. Пътя ни е показан. Цената е платена. Ние само трябва да дойдем. Източник: http://boji-dar.info/m/articles/view/%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BE%D0%BD%20%D0%A1%D1%82%D1%8A%D0%BB%D0%BF%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0