Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.08.2013 03:46 - ПИСМАТА НА ДУШЕВАДЕЦА Клайв Стейпълз Луис - 16-то и 17-то писмо
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 671 Коментари: 0 Гласове:
0



 Шестнадесето писмо   Драги ми Горчилко, В последното си писмо небрежно споменаваш, че пациентът ти продължава да посещава една-единствена църква, откакто е повярвал, и че не е съвсем доволен от нея. Мога ли да знам какво смяташ да предприемеш? Защо досега не си ми докладвал за причините за верността му към енорийската църква? Ясно ли ти е, че освен ако не се дължи на безразличие, това е много лош признак? Ти несъмнено знаеш, че ако не можеш да излекуваш някой човек от ходене на църква, следващата стъпка е да го пратиш да обикаля навсякъде да търси църквата, която най-много му "подхожда", докато се превърне в нещо като дегустатор или познавач на църкви. Причините са очевидни. На първо място, организирането в енории винаги трябва да се атакува, защото там хората се събират не заради предпочитанията си, а по местоживеене и така енорията обединява хора от различни класи и с различна психология в един съюз, който Врагът желае. От друга страна обаче, принципът за самостоятелност на отделните църкви превръща всяка от тях в нещо като клуб и в крайна сметка, ако всичко върви добре, в затворено общество или фракция. На второ място, търсенето на "подходяща" църква поставя човека в ролята на критик там, където Врагът очаква от него да бъде ученик. Той очаква от мирянина в църквата едно отношение, което наистина е критично в смисъл, че отрича фалшивото и безполезното, но е безкритично в смисъл, че не преценява или не си губи времето да мисли за онова, което отрича, а тихо и смирено приема всяка храна, която му се предлага. (Виждаш ли колко долен, колко недуховен, колко непоправимо вулгарен е Той!) Подобно отношение, особено по време на проповед, довежда до състоянието (изключително вредно и опасно за цялата ни политика), в което баналните неща могат наистина да бъдат чути и разбрани от човешката душа. Почти не съществува проповед или книга, която да не е опасна за нас, ако бъде възприета в това настроение. Така че, ако обичаш размърдай се и прати този глупак да обиколи близките църкви възможно най-скоро. Твоята характеристика засега не ни удовлетворява особено. Проверих в управлението и намерих данни за двете църкви, които са му най-близо. И двете могат да ни бъдат полезни. В първата от тях пасторът е човек, който толкова дълго се е опитвал да разводни вярата, за да я направи по-лесно смилаема за едно, по общото мнение, невярващо и твърдоглаво паство, че сега именно той шокира енориашите с безверието си, а не обратното. Той е подронил християнството в не една душа. Богослуженията, които води, също заслужават възхищение. За да спести на миряните всички "мъчнотии", той е изоставил както четенето от Библията, така и определените псалми, и сега, без да си дава сметка за това, постоянно се върти в тесничкия кръг на петнадесетте си любими псалма и двадесетте си любими поучения. Затова няма опасност някаква истина, която още не е известна на него или на паството му, да достигне до тях чрез Светото Писание. Но може би пациентът ти не е достатъчно глупав за тази църква, или поне не още? В другата църква имаме отец Ежсън. Човеците често се объркват от широкия обхват на неговите схващания - защо един ден той е почти комунист, а на следващия е близо до нещо като теократичен фашизъм, един ден е схоластик, а на следващия е готов да отрече изцяло човешкия разум, един ден е погълнат от политиката, а на следващия заявява, че всички държави на този свят са еднакво "вече осъдени". Ние, разбира се, виждаме свързващото звено на всичко това, и то е омразата. Той не може да се насили да проповядва нещо, което да не шокира, наскърби, обърка или да унижи родителите му или техните приятели. Проповед, която такива хора биха възприели, за него би била толкова безинтересна, колкото и някое стихотворение, което те биха разбрали. При това у него има една многообещаваща сянка на неискреност. Ние го учим да казва: "Църквата учи, че...", докато всъщност има предвид: "Почти съм сигурен, че наскоро прочетох у Маритен, или някой подобен на него." Но трябва да те предупредя, че той има един фатален недостатък - наистина е вярващ. И това може да оплеска всичко. Има обаче и едно полезно качество, което и двете църкви имат, и то е, че и в двете има партии. Мисля, че и по-рано те предупредих, че ако не успееш да попречиш на пациента да ходи на църква, поне трябва здраво да го обвържеш с някоя групировка вътре в нея. Не става дума за различия по истинските доктринални въпроси. Колкото по-безразличен е към тях, толкова по-добре. Освен това ние не разчитаме основно на ученията, за да предизвикаме ненавист. Истински смешно става, когато предизвикаме омраза между онези, които казват "литургия", и другите, които казват "свето причастие", като при това никоя от групите не е способна да формулира що-годе смислено разликата между учението на Хукър, да речем, и това на Тома Аквински. А всички други неща, които нямат никакво значение, като например свещи, одежди и какво ли не още, предлагат превъзходна почва за нашата дейност. Ние изцяло сме изтрили от съзнанието на хората онова, което онзи досаден тип Павел проповядваше за храната и други маловажни неща, а именно, че човекът без скрупули винаги трябва да отстъпва на човека със скрупули. Според теб те не могат да не разберат ползата от това. Сигурно очакваш да видиш "низшия" черковник да коленичи и да се кръсти, за да не би слабата съвест на "по-висшия" му събрат на бъде подведена към непочтителност, докато "висшият" се въздържа от подобни упражнения, за да не предаде "низшия" си събрат на идолопоклонство. И наистина щеше да бъде така, ако не бяха нашите непрестанни усилия. Без тях разнообразието на обичаите в рамките на Англиканската църква щеше да се превърне в истински разсадник на милосърдие и смирение. Твой любящ чичо Душевадецът   Седемнадесето писмо   Драги ми Горчилко, Презрителното ти отношение към чревоугодието като средство за улавяне на души, което личи от последното ти писмо, просто показва твоето невежество. Едно от върховите ни постижения за последните сто години бе да притъпим човешката съвест по този въпрос, така че сега из цяла Европа, надлъж и нашир, едва ли ще чуеш проповед, посветена на него, или човешка съвест, обезпокоена от него. Този успех до голяма степен се дължи на факта, че съсредоточихме всичките си усилия върху Чревоугодието на изтънчеността, а не върху Чревоугодието на излишъка. Майката на пациента ти, както разбирам от досието й, а и ти сигурно си разбрал от Душегуб, е много добър пример за първото. Тя би била страхотно изненадана (а някой ден, надявам се, наистина ще бъде), ако разбере, че цял живот е робувала на тази своя страст. Сега това остава скрито за нея, понеже количествата, за които става дума, са малки. Но какво значение имат количествата, ако можем да използваме стомаха и небцето на човека, за да го направим раздразнителен, нетърпелив, неотзивчив и егоист? Душегуб държи старата жена здраво в ръце. Тя представлява истинска напаст за домакини и прислужници. винаги отказва онова, което й се предлага и с престорено скромна въздишка и лека усмивчица казва: "О, моля ви, моля ви... Искам само чаша чай, слаб, но не прекалено, и съвсем, съвсем мъничко парченце препечен хляб, но да е наистина хрупкав." Разбираш ли? Понеже онова, което иска, е по-малко и по-евтино от сервираното пред нея, тя никога няма да сметне за чревоугодие решимостта си да получи точно каквото иска, колкото и грижи да създава това на околните. Даже и в момента, в който угажда на апетита си, тя смята, че е пример за умереност. В препълнения ресторант тя надава лек писък при вида на чинията, която някоя преуморена сервитьорка поставя пред нея, и казва: "О, това е твърде, твърде много! Махнете го и ми донесете около четвъртинка от него." Ако някой й направи забележка, тя ще отвърне, че просто не желае да се хвърля храната на вятъра. А всъщност го прави, понеже онази особена отсянка на изтънченост, към която сме я пристрастили, се оскърбява при вида на повече храна, отколкото тя случайно иска в момента. За истинската стойност на тихата и незабележима работа, която Душегуб върши върху тази възрастна жена, може да се съди по това, че сега стомахът й господства над целия й живот. Душевното й състояние може да се определи с думите: "Искам само." Тя иска само чаша чай, направен както трябва, или яйце, сварено както трябва, или филийка, препечена както трябва. Но никога не успява да намери прислужник или приятел, който да може да прави тези елементарни неща "както трябва", защото зад нейното "както трябва" се крие едно ненаситно желание за точните и почти невъзможни наслади на небцето, които тя си въобразява, че помни от миналото. За нея миналото е "онези дни, когато човек можеше да намери добра прислуга", но ние знаем, че това е времето, когато е било по-лесно да й се угоди и тя е разполагала с друг вид удоволствия, които са я правели по-малко зависима от онези, които предлага трапезата. Междувременно ежедневните разочарования стават причина за постоянно лошо настроение: готвачите напускат един след друг, а приятелите й охладняват. Ако някога Врагът вложи в ума й лекото подозрение, че май прекалено много се интересува от храната, Душегуб го парира, като я успокоява с мисълта, че всъщност не я е грижа какво яде тя самата, но би искала "момчето й да има най-доброто". В действителност, разбира се, нейната лакомия години наред е била една от главните причини той да не се чувства добре у дома си. Въпреки това, той се е метнал на нея. Докато хвърляш много усилия, и съвсем правилно, на други фронтове, недей да пренебрегваш и лекото, тихо инфилтриране на чревоугодие. Тъй като е мъж, нямаш големи шансове да го хванеш с формулата "искам само". Мъжете най-лесно се превръщат в чревоугодници, като се използва тяхната суетност. Трябва да бъдат накарани да се мислят за познавачи на добрата храна, да се хвалят, че са открили единствения ресторант в града, където филето наистина е направено "както трябва". Това, което е започнало като суетност, постепенно трябва да се превърне в навик. Но както и да му въздействаш, най-важното е да го докараш до състояние, в което отказът от което и да е удоволствие, без значение кое, шампанско или чай, морски език или цигари, го "изважда от равновесие" и тогава неговото милосърдие, справедливост и покорство зависят изцяло от теб. Обикновеното прекаляване с храна далеч не е така ценно както любовта към изисканите ястия. То се използва главно като подготвително оръжие преди атаките към целомъдрието. По този въпрос, както и по всички други, поддържай у пациента си състояние на мнима духовност. Никога не го оставяй да забележи медицинската страна на въпроса. Нека се чуди заради каква проява на гордост или безверие е попаднал в ръцете ти, докато, ако си припомни какво е ял през последните двадесет и четири часа, това ще му разкрие откъде иде силата ти, и така ще има възможност да провали намеренията ти с помощта на много малко въздържание. Ако все пак трябва да мисли за медицинската страна на целомъдрието, пробутай му голямата лъжа, в която убедихме английските човеци, а именно, че големите физически натоварвания и последващото ги изтощение са особено благоприятни за развитието на тази добродетел. Логично е да се запитаме как могат да вярват на това, след като се знае за прословутата похотливост на моряците и войниците. За разпространението на този мит ние използвахме учителите. Те са хора, които наистина имат интерес от целомъдрието като оправдание за спортните игри, и затова препоръчват игрите като средство за подпомагане на целомъдрието. Но цялата тази работа е прекалено пространна, за да я обясня в самия край на писмото. Твой любящ чичо Душевадецът  


Тагове:   Бог,   дявол,   писмо,   рай,   ад,   душевадец,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1694058
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031