Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.08.2013 16:12 - Саду Сундар Синг - част 2-ра
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 550 Коментари: 0 Гласове:
0



 Но Бог не оставя своя служител без подкрепа и помощ. Уморен твърде много, Сундар завива обратно и пристига Котгар - малко населено място в Хималаите, където остава да си почине. Там се среща с американския мисионер Стокс. При срещата със Сундар в сърцето на американеца се запалва горещо желание да му съдейства в тежката работа. След молитва и размишления, Стокс тръгва с него и двамата продължават пътя през долината на Хангра.  Стокс е много впечатлен от начина, по който Сундар приема тежката болест, от която се разболява по време на пътуването. Когато преминават през една местност с много нездравословен климат, Сундар се разболява от треска и изпитва остри вътрешни болки. Омаломощен от болестта, горящ от треска и изнемогващ, той продължава да върви, докато болестта окончателно го поваля. Той пада на пътя почти в безсъзнание. Болестта го сполетява в една дива и непроходима местност, обаче Стокс успява да настани болния си другар в къщата на един европеец, на няколко километра от това място. Стокс постоянно помага на Сундар и го подкрепя, а когато го пита за положението му, никога не получава друг отговор, освен „добре”. Тихо и с усмивка, Сундар винаги казва: „Аз съм много щастлив. Колко е блажено да страда човек заради Него”. А които познават отблизо саду Сундар Синг знаят, че това е основния тон на живота му.  Добрият стопанин е равнодушен към всякаква вяра, но като гледа поведението на болния, и слуша от него за Христа, дълбоко се замисля и се обръща напълно към Спасителя. Така болестта довежда една душа до мира и радостта в Исуса Христа. След като Сундар се възстановява от болестта, двамата със Стокс продължават своята работа.  Стокс носи със себе си един прожекционен апарат и нощно време Сундар благовества пред многолюдни събрания, които идват да видят картините и да чуят обясненията. Двамата ден и нощ ходят от място на място, и то главно нощем, понеже Стокс не понася палещите слънчеви лъчи през деня. Той разказва, че Сундар има такъв дар в своето посланичество, че където и да говори, слушателите му чувстват едно необяснимо влечение да чуят какво казва.  През 1907 година двамата проповедници отиват да работят сред прокажените в санаториума в Сабату, а по-късно се отправят към Лаоре, за да поработят между пациентите в тамошния лагер за заразно болни. Ден и нощ двамата са близо до болните и умиращите.     „Светът е моята енория”  През следващата година Стокс заминава за Америка и Сундар отново остава сам. Когато настъпват горещините, той предприема първото си пътуване до Тибет. Навсякъде благовества и нито един човек, с когото разговаря, не отминава без да чуе и разбере, че Исус Христос дойде на света да спаси грешните. През 1909 и 1910 година Сундар се записва да учи в едно Богословско училище в Лаоре, а през ваканциите продължава своята евангелизаторска работа. Тъмножълтата тога на саду не махва. Званието саду е нещо странно за християните, но той дори и не помръдва от своето посвещение. Когато завършва училището, мисионерите го наричат дякон и му дават „позволително за проповядване”. Обаче скоро след напускане на ученическия стол сърцето му се отправя към Тибет, където прекарва шест месеца през топлия сезон. Както пламенния английски реформатор Джон Уесли, Сундар гледа на света като на своя енория, и проповядва навсякъде и на всички, които са благоразположени да го слушат. Не след дълго водачите на официалната църква изразяват явно недоволство от това, че проповядва извън границите на тяхната енория. Те му заявяват, че този начин на работа не бил съответствал на дяконския му чин, и че след като заемел пастирската длъжност, щяло да бъде невъзможно да продължи така. Те му казват да изхвърли оранжевата мантия и да се облече в европейски дрехи, да проповядва формалното англиканско вероизповедание, да пее английски песни и никога да не проповядва извън своята енория, освен със специално разрешение. „Никога да не отида в Тибет?” - ги пита Сундар. Това за него би било немислимо отхвърляне на Божието призвание. Чистият и искрен негов дух нито за момент не трепва, защото съвършено ясно вижда какъв би бил резултата, се подчини на такова ограничение.  С дълбока тъга той връща „позволителното за проповядване” на църковния началник с обяснението, че се чувства призван да благовества всекиму и всякъде, където Бог го изпрати. От този момент и през целия си живот Сундар Синг ясно подчертава, че институциите не са истинското християнство, затова не се присъединява към никое официално християнско общество. Той казва: „Бог е Бог на ред, но редът трябва да е подчинен на Святия Дух, иначе той е безполезен.”   Посланик на Христовата любов През 1911 и 1912 година Сундар обикаля Гарвал, Кулу, Пенджаб и много други райони. През летните горещини, когато е невъзможно да се работи в низините, отива в Тибет. Случаите, описани по-долу, дават представа за силата на неговото свидетелство за Божията любов.  В Нарканда Сундар отива при група жетвари. Приближава се до тях докато работят, и започва да им говори за Исуса. Отначало те го слушат небрежно, а след това започват да го нападат. Не им се иска да слушат за някаква нова, странна религия. Един от тях взима камък и силно го удря по главата. Но след не много време същият човек усеща силно главоболие и оставя сърпа. Сундар взима оставения сърп и започва да жъне редом с другите. Това поразява и смекчава сърцата на жетварите и те канят Сундар да им гостува вечерта. В тихата, прохладна вечер той продължава свидетелството на благата вест за Исусовата любов, след което си тръгва. След като си почиват, жетварите се заемат да премерят колко са изработили, и за голямо тяхно учудване откриват, че този ден имат по-изобилна жетва от друг път. Отначало ги напада страх и казват помежду си, че ги е посетил свят човек, доказателство за което е изобилната жетва. Тогава се заемат да намерят този светия, за да чуят по-добре увещанията му, но не го намират никъде. Тогава изпращат дописка за тази случка, която е и публикувана в северно-индийския вестник "Нур афшан", с която канят Сундар да ги посети още веднъж, за да приемат благовестието.  В едно село в района на Тория населението е така неприязнено, че Сундар е принуден всяка вечер да нощува в храстите. През една особено тъмна нощ той се приютява в близка пещера, постила завивката си и ляга да спи. Когато се зазорява, на светлината вижда пред себе си един огромен леопард, който все още спи - точно до него. Почти парализиран от ужас при вида му, той излиза от пещерата, и остава само със спомена за чудната Божия промисъл, която го запазва от явна смърт. И самия той допълва: "До днес див звяр не ми е сторил зло."  В друг случай Сундар, изгонен от едно село, се качва на скалата до една пещера и се предава на молитва. Не след дълго забелязва, че една черна пантера внимателно го следи. Изпълнен със страх, но напълно уповаващ на Господа, той тихичко става и тръгва по пътя си, все едно, че няма нищо. Когато отива в селото и селяните узнават за случката, казват, че той е свят човек, защото тази пантера била погубила много селяни. Тогава те се събират около него и слушат благата вест, която по-рано били отхвърлили.  Една сутрин няколко саду, сред които и Сундар Синг, се събират на брега на река Ганг в местността Ришикеш, сред тълпа от хора, които според техните религиозни вярвания трябва да се окъпят в реката. С Новия завет в ръка, Сундар проповядва благата вест. Някои слушат с интерес, а други се подиграват и заканват. Внезапно един човек от тълпата взима шепа пясък и го хвърля в очите на Сундар. Възмутени, присъстващите хващат размирника и го предават на един полицай. Сундар отива до реката и си умива лицето, след което се застъпва пред полицая да освободи човека. Покъртен от тази постъпка, той пада в краката му и го моли да му прости. Този човек се оказва искрено търсещ истината и след това съпровожда Сундар в пътуването му. Пристигайки в едно село - Доливала - той търси къде да се подслони и пренощува, но като узнават че е християнин навсякъде го изпъждат. Вали проливен дъжд и е много студено. Уморен до изнемогване, той се спира в една полуразрушена къща без врати и прозорци. Скоро заспива и не се пробужда до появяването на зората. В полумрака забелязва нещо черно, свито на края на завивката му. Като разглежда по-внимателно предмета, открива, че това е голяма черна кобра, намерила убежище от студа и дъжда върху неговата завивка. Сундар изтръсква отровната змия, която бавно пропълзява до ъгъла на стаята. Той взима завивката си и веднага напуска мястото с чувство на признателност към Бога, че го е запазил и му е подарил още благовремие, за да Му служи.  Индиецът Ария Самай описва епизод от живота на Сундар Синг, който не може да не трогне и най-безразличното сърце със своето живо послание за Исусовата любов. Един ден, пътувайки из планинска местност, Сундар сяда край пътя и запява християнска песен. Около него скоро се събират хора и мнозина се озлобяват от това, в песента се говори за Христовата любов. Един от тях така силно удря певеца, че той пада на земята с окървавено лице и ръка. Без да каже нито дума, Сундар се изправя, превързва ранената си ръка, и още докато кръвта тече от лицето му, се моли се за нападателя и говори за Божията любов, изказана чрез Исуса Христа. Поразен от тази постъпка, нападателят се замисля и след време започва да търси Сундар Синг с желанието „да бъде кръстен от същата тази ръка, която е наранил”.  Един ден Сундар минава през гъстите гори на Булера, едно любимо гнездо на разбойници и убийци. Внезапно четирима души го пресрещат, единия изважда нож и като решава, че края му е наближил, Сундар навежда глава, за да приеме удара. Това неочаквано поведение накарва злосторника да се разколебае. Вместо да го убие, той го заставя да извади всичко, каквото има в себе си. Той търси пари, но като не намира му взима завивката и го оставя да продължи пътя си. Благодарен, че живота му е пощаден, Сундар продължава пътя си. Но не изминал много разстояние, един от разбойниците му извиква да се върне. Сега вече Сундар е уверен, че смъртта не ще го отмине. Когато се връща назад, един от тях го пита какъв е и какво проповядва. Сундар му казва, че е християнин - саду, и като отваря евангелието си, прочита му притчата за богаташа и сиромаха Лазар. Разбойника слуша внимателно. Когато Сундар го пита какво мисли за прочетеното, той казва, че края на богаташа го изпълва с ужас, и добавя, че ако такова ужасно наказание е отредено за такъв малък грях, какво ще стане с по-големи грешници?  Сундар веднага използва благоприятния случай и му открива богатствата на Божията благодат за него като разбойник. Докато слуша, сърцето на разбойника е покъртено. Със сълзи на очи той изповядва една мрачна верига от престъпления, които е извършил. След това завежда Сундар в своето скривалище поднася му храна и го кани да яде. На следващата сутрин разкаялия се разбойник завежда Сундар в една пещера, в която му показва отвратителна гледка - куп от човешки кости. Със сълзи той му посочва костите и му казва: „Ето моите грехове, кажи има ли надежда за такъв изрод като мене?” Сърцето на Сундар е трогнато от неговото положение на безнадеждност и той му разказва за разбойника на кръста, който беше простен. След това те заедно коленичат на молитва и окаяният грешник с вик се моли Бог да му прости. След това двамата отиват в Лабха, Сакум, където Сундар го оставя на мисионерите и там бива кръстен в името на Христа. Тримата негови другари също се прощават с престъпния си занаят и се заемат с почтен труд. Така Сундар помага на четирима закоравели разбойници да намерят правия път.    Пост и молитва и духовно укрепване  След няколко години на усилена благовестителска работа Сундар усеща силна нужда да се уедини, като се предаде на пост и молитва към Бога и получи по-голяма сила да Му служи. Той се запознава с един лекар, по вероизповедание католик, д-р Суифт, с когото заедно пътува из северните страни и разисква въпроси, свързани с поста. Д-р Суифт иска да прогони от Сундар мисълта за пост и му заявява, че ако изпълни намерението си, ще загине. Но когато вижда, че Сундар няма намерение да се откаже, той го помолва да му даде адресите на негови по-близки приятели, за да може в случай на нужда да потърси помощта им.  Сундар се оттегля в джунглата в района на град Ришикеш, без храна, от ден на ден отслабващ. Съзнаващ добре какво го очаква през време на поста, той приготвя четиридесет камъка, от които всеки ден изхвърля по един, за да знае колко дена е издържал. С изтощението и крайната отпадналост, той чувства духа си много ободрен и в това състояние дълбоко преживява голямата си зависимост от Бога. В това състояние Сундар придобива духовна опитност и усеща, че нито едно от досегашните му съмнения вече няма сила върху него. Обаче силите му от ден на ден намаляват и той не успява да отхвърли четиридесетия камък. След около две седмици, в състояние на пълно обездвижване го намират група работници, които секат бамбукови дървета. Като виждат тъмножълта мантия на саду, те го вдигат с заедно с постелката и го занасят в Ришикеш, а от там го закарват с кола в Анфилд. Лицето му е толкова изменено, че негови приятели християни не успяват да го познаят, докато не виждат името, с което е надписал своя Нов завет.  Когато д-р Суифт научава, че някакъв човек е намерен в джунглата почти умрял, убеден, че предсказанието му се е изпълнило, изпраща телеграма до приятелите на Сундар, в която пише: „Сундар Синг заспа в Исуса”. Но в Анфилд приятелите на Сундар полагат много грижи и не след дълго той се възстановява. Макар че не успява да отхвърли четиридесетия камък, Сундар придобива духовната опитност да рискува живота си за Христа. Закаляването на волята, характера и тялото, и придобиването на по-голяма духовна сила чрез поста, изиграват голяма роля за това да издържи страшните изпитания, които го очакват при неговата работа в Тибет.  Следва продължение


Тагове:   Бог,   живот,   християнство,   саду,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693329
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031