Универсална или единна многоизмерна е реалността? Твърде много би могло да се каже в отговор на този въпрос, особено като се има предвид подмяната на значението на понятието "универсален". Макар не само във всекидневната, но и в научната реч то да се е наложило като знак за всеобщо, всъщност, ако изходим от двете съставки на тази дума - уни (едно) и версия (възможност, страна, аспект), то би означавало "едноизмерност", "едноаспектност". Все пак фактът си остава - съществуват много измерения и само една реалност. Да вземем например едно растение. То, както знаем, има едно стъбло и много разклонения, излизащи от него. Ако обаче един клон би могъл да е във взаимовръзка и с противната страна на тази, към която сочи той, т.е. да бъде в пряко отношение с всички останали клони, това би оз- начавало, че той е просто един елемент от един цялостен, но съставен от различни части свят, какъвто в действителност е съответният клон, взет в единство с всичките други клони около стъблото. По аналогия би могло да се каже, че съществува една електромагнитна реалност, но множеството фасети в нея изграждат т.нар. електромагнитен спектър. Човешкият мозък и тяло са изградени по начин, който дава възможност за възприятие на елементи от всички възможни измерения или поне на малки части от всички измерения едновре- менно. В резултат на този факт може да се каже, че хората тук, на Земята обитават едно царство, където всички реалности се сливат (в случая е налице конвергенция между фасетите), докато се формира пълният електромагнитен суперспектър. Това от своя страна означава, че хората са многоиз-мерни същества, че човешката нервна система е продукт, наподобяващ биологически предавател, който е способен да възприема взаимно преплитащите се измерения и който може да получава и изпраща това, което получава при възприятието под формата на информация и впечатления. Разбира се, това основно става посредством думи, които според социолозите сами по себе си като значение и смисъл заемат само около 20% от общата комуникация между човешките същества. Останалата по-голяма част от общуването се осъществява чрез поведението, височината на тона и интонацията, изражението на очите, с "езика" на тялото или движението, чрез чувствата и допира и пр. Ако поставим последното настрани само като един любопитен факт, на основа на всичко гореказано имаме основание да застанем зад становището, че човекът е създаден, за да възприема всички измерения едновременно по един балансиран и единен начин. Човекът има способността да включва повече или да фокусира само една от фасетите, само един аспект от реалността. Опасността тук обаче се крие във възможността, колкото повече човек се фокусира в само една от фасетите на реалността, толкова по-малко той е способен да разграничава различието й от останалите фасети, което предпоставя извода, че не просто е въз- можно, но е и необходимо да имаме балансирано възприятие. Пример за това би могъл да бъде слепият по рождение човек, който при условие, че е лишен изцяло от способността да възприема измерението на светлината, обикновено е с високо развит слухов анализатор или съответно - за допир, което компенсира липсата на визуално възприятие. Така че повечето родени слепи хора, въпреки че никога не са имали визуално възприятие, биха се въз- ползвали от него, ако им се даде шанс, т.е. те не са били абсолютно лишени от възприятието на тази дименсия, на това измерение от реалността. Човекът като многоизмерно същество притежава специфични органи за възприятие, които му позволяват да възприема различните фасети на реалността. Като се позоваваме на Джон Кийл, можем да представим няколко различни дименсии - измерения, които представляват част от единната електромагнитна реалност като спектър, а именно: — измерения за светлина и цвят: инфрачервена топлина, червено, жълто, зелено, циан, синьо, виолетово, ултравиолетово; — измерения за ниския електромагнитен спектър: килоцикли, мегацикли, електричество, аудиоспектър, ниска радиочестота, дълга радиочестота, висока радиочестота; — измерения за среден електромагнитен спектър: микровълни, свръхтоплина, свръхвисоки радиочестоти, ултрависока радиочестота; — измерения на висок електромагнитен спектър: хикс-лъчи, гама-лъчи, космически лъчи; — измерение за звук - инфразвук, бас, трибъл, ултразвук, много ниска честота; — измерение на суперспектъра - полета и вълни на гравитация, магнитни полета, черни излъчвания, мисловни вълни, суперенергии. Както би могло да се отбележи, това е главният контур за разграничаване на различните по своята честотност измерения. Те съставляват единната електромагнитна действителност и всяка от тях изглежда като изключително фина реалност, една отделна безкрайна фасета. Нещо подобно на АМ и FMвълни на скалата на радиото. Ако е възможно за някой да проникне и да обитава една от тези подфасети от отделните подизмерения чрез т.нар. молекулярно енергетизиране, тогава би било логично да се приеме, че оттам този някой може да оперира и да действа, т.е. може да се въздейства върху света, в който е. Ако пък някой е способен физически да генерира себе си и да проникне в етерното, или нефизичното, измерение за миг, тогава той трябва в резултат на това да отдаде контрола и силата си, защото тези същности, които не са от твърда материя, не притежават способността да обитават физически обекти без преди това те самите да са се поне малко материализирали. Например т.нар. полтъргайсти дават информация за себе си като някакви същности, които не са нито човешки, нито животински, нито ангелски. Те проявяват себе си в парафизичното поле чрез почукване или чрез други физически изяви - чупене, щипане и др., както и чрез използването на биоенергии на човешкото същество. Нещо подобно става и със злонамерените същества, наименовани най-общо "сиви". Те са успели в овладяването на "промяната на фазата" между различните електромагнитни равнища на енергията и са придобили способността да причиняват вреда на тези, които са духовно слаби, посредством електромагнитно насочване на енергии. Това обяснява защо някои "фантазии", които очевидно са се случвали, са описани като проява на тези рептилоидни "сиви" същества, които много често биват бъркани ст.нар. "демони". Способностите им могат да бъдат причина за увреждане на тези, които са се заели с тяхното изследване, водещо понякога до самоубийство, а понякога - до страхова психоза. Естествено, в подобна ситуация те могат да осъществят някакво физическо въздействие върху човешкото същество, въпреки че психическата депресия е тази, която води до загуба на съзнанието, което понякога се проявява във вида на нещо много по-опасно, например като обсебване. В един случай, когато даден извънземен кораб често е бил наблюдаван как се материализира от по-дълбоките електромагнитни равнища, се вижда как подобни същества с външност, наподобяваща на известните ни от най-древната история на Земята дракони, работят колективно и организират заговор, т.е. очевидно извършват интензивна дейност в рамките на своето измерение. От казаното преди обаче, само когато човек вдигне ръка във физически план срещу тези злонамерени същества, само тогава това може да се счита като резултат на факта, че човешката раса притежава контрол върху сливането на различните измерения, които конвергират, докато в същото време злонамерените същества могат да действат единствено в своята пространствено-времева енергийна дименсия, контролирана от тях. От тази позиция злонамерените извънземни същества биха искали да поставят под контрол цялата повърхност на тази планета, както и човешкия живот върху нея, или той да бъде тотално контролиран от тях, или изцяло унищожен. Различни източници ни подсказват, че хората трябвало да отдадат своя самоконтрол или многоизмерно съществуване в полза на съществуването в рамките на четвърто измерение, само и само да участват в т.нар. Ню Ейдж (Нов Порядък). Това е определено извънземна пропагандна стратегия, целяща да измами човечеството, като го накара да се откаже от многоизмерната действителност, т.е. от това да продължи да се развива по своя път към един многоизмерен свят. Всичко това се прави посредством окултни познания и технологии с претенции за свръхестес- твеност, които на свой ред водят до едностранни занимания с другите измерения, и по-точно само с четвърто измерение, за сметка на балансирания подход за многоизмерно развитие. Вътре в различните измерения, в които драконианите (от съзвездието Алфа дракон) биха искали да ни примамят и хванат в капан, се намират и т.нар. наставници или учители. Те се намират най-малкото в тази точка на времевия континуум, когато тези думи са написани или когато древните наставници от окултното царство или електромагнитната реалност проникват в този план. Следователно тези, които искат да опитат да проникнат в окултното царство, са контролирани чрез окултни изкуства, които самите извънземни са култивирали и чрез тях извършвали своята манипулация и контрол. Колкото до рептилоидните "сиви", те са толкова ненадминати в измамата, че човек би могъл да бъде под техния контрол без да осъзнава даже за това. Те владеят техники за контрол върху мисленето, както и подтискане на паметта от разстояние. "Сивите", като всички рептилоиди, притежават физическо тяло и мозък, както и енергийна субстанция, разпадаща се след края на физическото им съществувание. Те нямат етерна матрица - душа, но въпреки това са способни да манипулират някои други честотни измерения, докато физически съществуват. Очевидно е, че хората са много по-висши от рептилоидите, но последните могат да придобият господство над тях, когато човек с готовност или пък чрез измама и манипулация се предаде в ръцете им, отказвайки се от своето предначертание и бъдеще като човек. Аргумент за това превъзходство се изразява във факта, че човек притежава три тела, намиращи се едно в друго, способни да функционират едновременно главно в едно от трите основни равнища на реалността: духовно, душевно и физическо. Духовно-етерното тяло, мисловното тяло и физическото тяло - те са различни помежду си, но взаимно проникващи, наложени едно в друго. Чрез тях човек е способен да оперира свободно в третото измерение, както и в различните подразделения на измерението като отделните фасети. На основата на това може да се заключи, че човекът наистина е гениално конструиран. Тези фасети на човешката биосистема текат едновременно в човешката кръв или биоплазмено тяло, въобще там, където тече субстанцията на живота. Човекът е роден като духовна частица - духовно същество и това е очевидно от възприятията, с които е надарен: виждане, емоция, допир, мисъл и т.н. Всички тези възможности за възприемане не могат да бъдат обяснени само с физически условия, тъй като човешката кръв, или духът на живота, съдържат едновременно физически и духовни характеристики. Това обяснява защо на кръвта и енергийния поток в човешкото тяло се е отдавало голямо значение не толкова от християните, колкото от различните сатанински култове. Посветените сатанисти добре знаят за силата, която се крие в кръвния поток. А и самите рептилоиди го прилагат постоянно. Те подхранват себе си, като "крадат" човешки души, възползвайки се от този поток на живота. Но тази кражба се счита за престъпление и следва да се знае, че всяко едно биещо топло сърце е изцяло живо за Създателя. А да се открадне от Него нечий живот, това е едно от най-великите престъпления. Що се касае до обяснението за евентуалното наслагване на измеренията, това обяснява защо някои хора са способни да различат например даден космичен кораб, който лежи зад нормалните граници на човешко възприятие, просто стои зад обикновения прозорец за възпри- емане на честотите. В сегашно време голям процент от тези космически апарати пребивават на земята, като са прикрити чрез специална електромагнитна система, правеща ги невидими, но специално радарно оборудване би могло да ги открие чрез използване на същия честотен спек- тър. Трябва обаче да се знае, че всеки, който се стреми да стане свръхчувствителен при фокусиране- то на подобни особени честоти от електромагнитния спектър, неминуемо става неспособен или сляп за другите аспекти на реалността, в която те не са фокусирани и по този начин може да стане жертва на Дракониановите опити за манипулация поради загубата на чувствителност, с която би могъл да ги открие. Защо тогава човекът, въпреки своето съвършенство, е подложен, а в много случаи при това успешно, на манипулациите от страна на наставниците му. Въобще, за какви наставници става дума? Защо те са удостоени с това название? Струва ни се, че тук става дума за липсата на достатъчен опит за изява на човешките възможности и съвършенство, но това е нова тема за размисъл. По- важното е ние, хората да имаме самоусещането за тези наши човешки качества, дадени ни от Създателя, а това значи да имаме силата да прогледнем в механизмите на манипулациите и да съумеем да им противостоим.