Когато Бог Адам твореше
и ваяше красивий лик,
усмихваше се и шептеше
на Своя творчески език:

"Да имаш две очи, Адаме.
Знай, два са пътя на земята.
Мисли и сам избирай ти
по кой да тръгнеш.

Давам ти и две уши.
С тях два гласа ти ще чуваш.
Единият към Мен приглася, 
а другият - смъртта донася.

Да имаш две нозе, Адаме.
Тръгни където щеш, но знай
че днеска, който Мен познай
ще пее в хор от ангели - блажен ще бъде той!

Давам ти и две ръце.
Роб на двама господари не бъди!
Ръка в ръка със Мен върви,
лицето Ми ще видиш ти.

Не искам ти да се погубиш,
но искам Мене да възлюбиш!
Да дойдеш и да кажеш:
"Боже, аз при теб оставам!"
За туй - едно сърце ти давам!"

Автор: Неизвестен