Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.08.2013 18:54 - НОВИЯТ СВЕТОВЕН РЕД - ДВИЖЕНИЕТО НА РЬОРИХ "АГНИ ЙОГА" И РОЛЯТА МУ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД ("Агни йога" и Ню Ейдж) - част 11-т
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 725 Коментари: 0 Гласове:
1



 "Чрез своята живопис и посредством своите философски и научни трудове, но най- вече и благодарение на своята плодотворна обществена дейност Николай Рьорих се утвърди като един от учителите по съвременно мислене. Самият той създаде движение за взаимно съгласие между нациите, основано на международно сътрудничество, което с всеки един изминат ден се претворява в служба на красотата и знанието."- такава е характеристиката, която се дава за Николай Рьорих от един френски юбилеен бюлетин. Дори при едно естествено, повърхностно отношение към подобна натруфена реч, не може да не направи впечатление необикновеното за други подобни чествания изключително преувеличаване на заслугите, както и опитът да се създаде по изкуствен път знаменитост. Нека да сложим ръка на сърцето си и се запитаме наистина ли един честен и обективен наблюдател, даже той да е от масонско-либералния лагер, ще може да признае всичките заслуги пред човечеството, които се приписват на Рьорих тук. Не е ли нелепо да се утвърждава, че настоящият свят - безпрецедентен по размерите на извършените революции, свят, който има така измъчен вид, че като да е обезкръвен, би могъл да се повлияе от заслугите на такъв човек като Рьорих, чиито писа- ния са твърде неясни по форма и съдържание, както и от нищо не говорещите на ума и сърцето картини или от неискреността, съдържаща се в т.нар. "Пакт Рьорих", че всичко това е допринесло някак си за омиротворяването на планетата. Не само обективният анализ, но и най-добронамереното отношение към творчеството на Рьорих не би ни дало основание да го оценяваме така, както това прави масонската критика. Но както и да е, според нас дори и за нея тази задача се оказва непосилна, тъй като, и това е съвсем ясно, никой не помни името Рьорих още на другия ден след шума във вестниците. И кой би го почитал като един от учителите по съвременно мислене? Никой, в това число и самите масони. Именно от тази гледна точка лесно се обяснява чрез един подобен опит, който представя Рьорих от позицията на среден руски художник в емиграция, който се превръща в световна величина. Нали, докато той е само един мислител, писател и художник, то знаменитият и световно известен Рьорих просто работи, а стопаните му жънат плодовете от този негов труд. Трябва все пак да признаем, че в годините на войните, благодарение на неговата защита от разрушение, много произведения на изкуствата са съхранени. Та, и това е вярно, само заради това, че Рьорих проповядва "Пакта за всеобщ мир", но в един категоричен масонски дух. Картината му "Великата майка" на знамето на мира, а също така и самото знаме на мира, които според Рьорих защитават произведенията на изкуството от разрушения, не само са разработе- ни в масонски стил и дух, но са и украсени с масонски символи - три точки в кръг. Отхвърляйки тълкуването на Рьорих, очевидно еретическо, според което този знак се явява символ на Светата троица, не е трудно да се види в другите два, че три точки в кръг представляват символ на всичките страни в света, които са длъжни да се слеят в единение и единогласие. Подобни тълкувания на символиката не са нищо друго, освен повтаряния на овехтялата масонска мисъл за "вечния мир" и за "братския съюз между народите". В своите проповеди върху идеята за мира Рьорих развива своите разсъждения, насочени срещу разобличенията на антимасоните, назовавайки тази работа разрушителна и "духовно убийство", като нещо много по-опасно и престъпно дори и от физическото убийство. "Ние се стремим към Знаме на Мира" - заявява Николай Рьорих, - към "нещо, което ще съхрани културните съкровища от вандализъм и грубост както по време на война, така и в мирно време. Та нали ние знаем, че по време на т.нар. мир много често вандализмът свирепства не по-малко, отколкото по време на война. Също така ние знаем, че понякога войната в духа е много по-опасна, подобно на духовното убийство, което е категорично по-опасно и престъпно от физическото." Въпреки това за комунизма като за убиец на духа, непрекъснато водещият война в полза на духа - Николай Рьорих, упорито мълчи. В такъв случай лесно е да се досетим в каква посока ще бъдат отправени неговите разсъждения, защото може би под името "духовен убиец" Рьорих подразбира единствено противниците на ма- сонството и именно тях той заклеймява с името "тъмни сили". В потвърждение на горепосоченото можем да кажем също така, че в своите литературни трудове Рьорих не само не осъжда комунизма, но, напротив, проявява дори и симпатия към него, на което впрочем не бива и да се удивляваме, тъй като самата теософска доктрина от самото си начало е склонна към преклонение пред "чистия и благороден комунизъм". Ратувайки за вечен мир и международна солидарност, Рьорих в същото време се явява привърженик на коренния социален обрат, тъй като собствеността, по негово мнение, е едно варварство, а Ленин е велик учител за нов живот. Ето какво откриваме в книгата "Община", която е издадена през 1927 г., при това с най- активното участие от страна на Рьорих: "Трябва да изберем този Учител, който ни води по нов път. В този пункт хората от северните страни имат за пример учителя Ленин, който притежава познанието за ценностите на новия път. Всяко слово на неговата проповед, всяка постъпка от негова страна носи печата на новия полъх." "Появяването на Ленин трябва да приемете като чудотворен знак от Космоса." "Църквите пазят Христа, и ние така възкресяваме съюза на мира, след като сме видели как един комунист възприема учението. Вече се вижда колко е леко да се говори с комунист." "Колкото е извършено от Ленин, толкова е сторено и от тези, които са строили за вечността. Нашата община има основание да изисква нови форми. На нас ни е по- леко да полагаме новия център, отколкото да допускаме стари знаци върху новите стъпала." "Именно проявата на всемирността трябва да бъде усвоена. Червеният цвят се явява символ на твърдия стремеж да се унищожат различията на расите." "Кралете и Конституцията могат да предизвикат само усмивка и съжаление." Идеята за международна солидарност и изграждане на един земен Едем се проповядва от Рьорих чрез неговото изкуство, поради което в музея, носещ неговото име, съществува Институт за обединените изкуства, в който известни преподаватели изнасят лекции по всички видове изкуства. Тук няколкостотин ученици изучават живопис, скулптура, музика, архитектура, драматично изкуство и младежта от всички страни се стреми да попадне в този институт, защото щастливите избраници получават разрешение за пребиваване в Америка. "Корона Мунди" или Международен център на изкуствата си поставя за цел установяването на тесни международни взаимоотношения в интелектуален и артистичен смисъл и именно поради това тук се устройват изложби и конкурси, издават се книги и пр. Според Рьорих изкуството е длъжно да обедини човечеството, защото изкуството е единно и неделимо, а като такова, изкуството се явява синтез на бъдещото обединение, изкуство за всички. Човечеството, смята Рьорих, стои лице в лице с бъдещи събития. "Ние сме длъжни - заявява той - да имаме не само музеи, театри, университети, библиотеки, гари и болници, както и затвори, които ще бъдат украсени, и тогава повече у нас не ще има такива затвори." В своето "безкористно" служене на човечеството, Рьорих не би могъл да не се опита да облагодетелствува и просветли света с истината, без да има пред себе си "ярките учители за новия живот", както и опитните водачи, които следва сред масонския лабиринт по пътя за светлото масонско царство. Призовавайки към обединение върху почвата на изкуството, Рьорих обаче отново премълчава за ролята на Съветския съюз, където по това време се погасява всяко едно творчество. Рьорих не призовава към емиграция и борба със Съветския съюз - с този най-зъл враг на материалната и духовната култура. Той дори не издига своя ав торитетен глас в протест на позора, който се върши по това време в Съветския съюз. Това необяснимо явление в живота на Рьорих става понятно, когато се разбере, чо Рьорих е приятел на Америка и че Америка му плаща, за да не бъде той самият враг на Русия. (Очевидно, чрез парите и наивността на интелектуалеца и художника са спекулирали отвъд Океана, като са използвали Рьорихови за кукли, които да поддържат провеждането на ма- сонския план. - бел. на ред.) В същото време Рьорих пропагандира теософия и има постоянни контакти с теософи и розенкройцери от Харбин. Масонската преса отразява неговото пребиваване там, като го представя за творец, обременен от задълженията за спасение на човечеството. Една от практическите цели на Рьорих, това е пропаганда на пацифизъм, но както е известно, всички онези, които принадлежат към масонския орден, полагат клетва да допринасят с всичките си сили за реализиране целите на движението и за осъществяване на масонския идеал. Този общ принцип действа в пълна сила и за розенкройцера и теософа Рьорих, но пропагандирайки пацифизма, той вна- ся смут в ума и сърцата на руската емиграция. Впрочем, това е и основната цел на пребиваването му сред обществеността в Харбин - да се направят основни стъпки за организирането на тази общественост според масонския идеал. Преди това обаче трябва да бъдат предизвикани хората да му вярват не само като на ближен и сътворен, но и като на водач и посветен ученик. Ето така започва кампанията по популяризацията на името на Рьорих. Пресата отделя специално място за руския патриот и тъкмо поради това възможно е даже самият Рьорих да не е допускал действително, че ратувайки за осъществяването на своя идеал, той не работи нито за себе си, нито за теософското движение в Русия, а за международния капитализъм, на когото със своята дейност вече се е превърнал във верен слуга. С помощта на Рьорих международният капитал се опитва да превърне Сибир в своя евтина колония, а тъмните международни сили, които стоят зад плана за разгрома на Русия, са се прицелили в унищожаването и поробването на руския народ, в използването на руските богатства и в окончателното унищожаване на руското православие. Интернационалист по своите убеждения, Рьорих активно или "без да иска" им сътрудничи. Та нали той се бори за своя идеал като човек, който е без родина? По този начин очевидно Рьорих много е допринесъл чрез този свой стремеж за интернационализма, но неопровержими данни установяват, че Рьорих по това време е бил свързан с великото Бяло Братство, че сам той е бил Розенкройцер и теософ. Личната му кореспонденция доказва, че е имал активна връзка с масонството. И така за нас малко по малко стават понятни и неговите прословути картини, както и престава да бъде загадка истинската цел за създаването на "Пакта Рьорих". В крайна сметка всички здравомислещи фактори се отдръпват от самия Рьорих и той остава само с тези, с които е бил тайно свързан. Масонският девиз гласи: "Победи или умри!", но Рьорих не предпочита нито едното, нито другото. Вместо да се оттегли в мълчание, той продължава опитите да опровергае това или онова. Един бегъл поглед назад ни показва как Николай Рьорих с жена си и със синовете си напуска Русия още по времето на Керенски. Но, напускайки Русия със семейството си без всякакви средства, е най-малкото интересно, ако не и странно, как за едно много кратко време той става богат човек и се превръща в световна знаменитост. Вероятно тъкмо затова в бъдеще Рьорих ще бъде толкова задължен на масонството. От момента на преминаването на границата Рьорих очевидно става обект на внимание от страна на масонските организации, в частност Обществото на теософите. "Аз съм бил на спиритически сеанси - пише по-късно В. Кримов от Лондон - и познавам историята на Рьорих. Живеейки в Лондон през 1919 г., жената на Рьорих и двамата му сина, за да извадят изпадналия в меланхолия глава на семейството, започнаха да организират спиритически сеанси. Семейство Рьорих устройваха тези сеанси в моя дом и днес ми е толкова забавно, когато чета, че руският художник Николай Рьорих е бил в същото време и теософ, и спиритист, и тибетски мъдрец." От Лондон Рьорих заминава за Америка, където той и неговата жена заемат високо положение в средите на теософите. През 1926 г. Ню Йоркското теософско общество командирова Рьорих на конгреса на теософите в СССР, за да бъдат обсъдени със съветското правителство т.нар. "десет пункта". Осем от тези десет пункта са били съгласувани, а два от тях променени, което става в съответствие с желанието на съветското правителство. След това обаче на Рьорих му разрешават да направи пътуване в Ургу, както и да организира пътешествие през пустинята Гоби и по радиостанция от Москва дори запитват Фин Юн Цян дали може да окаже съдействие на експедицията на Рьорих. Днес жената на Рьорих, Елена Ивановна, живее в Адияр като "теософска мадона", роля, в която бива посветена след смъртта на предишната Ани Безант (преди Ани Безант това място бива заемано от Елена Блаватска). Що се касае до сегашната дейност на Рьорихови, то тя се свежда до обичайно масонство, поради което както в творчеството, така и във философските постройки няма да откриете нищо оригинално. Всъщност и в самото начало е така, защото от талантлив художник, каквито в Русия и в емиграция има достатъчно много, Рьорих именно със съдействието на масонст-вото придобива световна известност. Проблемът съвсем не е бил неговият талант, нито способностите му да се възвеличава, а в пригодността му като ценностен модел да обслужва масонските цели. Естествено, че е нужно наличие на някакъв талант, за да може да стане връзката, но парите и рекламата ще извършат останалото. Честолюбив и користолюбив, окончателно оформен егоист и авантюрист от голям мащаб, Рьорих се оказва изключително подходяща фигура за експлоатация в хода на масонските игри. В началото му създават много широка популярност в Съединените американски щати, скоро той става "приятел на Америка" и се създава "Институт на обединените изкуства" и т.нар. "Корона Мунди" - Международен център на изкуството. На 24 март 1924 г. в Ню Йорк бива открит музей на името на Рьорих, наречен "Дом на майстора", където се помещават няколкостотин негови картини. Няколко месеца по-късно, на 7 май 1924 г. Рьорих учредява издателство "Алатас" (сибирска дума, означаваща бял камък). Но същинската слава и известност Рьорих получава едва след завръщането си от експедицията в страните на Изтока. И така Рьорих се явява представител на великото Бяло Братство - АМОРК (древен мистичен орден на Розенкройцерите), както и на масонските кръгове, сред които заема видно място. Висшият орган на френското масонство, "Великият изток на Франция", му съдейства да бъде награден за своята пропаганда на пацифизма с ордена на Почетния Легион. "Пактът Рьорих" бива приет от Лигата на нациите, както и от масоните Масарик (президент на Чехословакия), Метерлинк и Рабиндранат Тагор. Така че цялата популярност и слава на Рьорих се изгражда върху неговата принадлежност към масонството и без поддръжката му от страна на "свободните зидари" Рьорих никога не би се издигнал до такива висини. Все пак, избирайки Рьорих за свой фаворит, масонството ще изисква от него да бъде изпращан там, където може да допринесе най-голяма полза за масонската кауза. И Рьорих действително работи със своите мъгляви разсъждения, като изпълнява задачи, за чиито принадлежност към масонството едва ли някой би се усъмнил. При едно внимателно разглеждане на неговата дейност можем да открием следното: В религиозната област Рьорих проповядва религиозно безразличие и синтез на всички религии, поставяйки редом православната християнска вяра, сектите и езичеството. През 1926 г. по негово предложение е издадена книгата "Чашата на Изтока", написана от един от великите махатми, т.е. от един от хималайските светци, в която се съдържат изповедите на Рьорих. В нея се казва, че: "Нито нашата философия, нито самите ние вярваме в Бога по-малко от този, чието местоимение изисква правописни букви." Подобно съждение е обичайно за всеки един правоверен теософ. Достатъчно е да хвърлим поглед към думите на председателката на "Теософското общество" Ани Безант и да се убедим, че е така: "Атеист, това звучи като едно от най-славните имена на човечеството, знак за отличие на световни герои мъченици, спасители на света. Никаква философия и никакво богословие не са донесли повече в сравнение с благата вест на атеизма." "Нашата доктрина - се казва в книгата "Чашата на Изтока"- не познава компромиси. Тази доктрина нито утвърждава, нито отрицава, а само предлага онова, което знае, че е истина. Ето защо ние отричаме Бога като философи и будисти. Ние знаем планетните и други духовни съществувания, както и знаем, че в нашата система няма такова същество като Бог - личен или безличен. Думата бог беше изобретена, за да се определи неизвестната причина на тези последствия, които не разбирал или пък от които се е възхищавал или страхувал човекът. И тъй като ние утвърждаваме и сме в състояние да докажем онова, което утвърждаваме, т.е. знанието за тази причина, то ние можем да настояваме, че не съществува Бог или някакви си богове." "Богът на теолозите е една въображаема сила, която никога до сега не се е проявявала. Нашата главна задача е да освободим човечеството от този кошмар, да научим човека на добродетели, да се справя с трудностите в живота, вместо да се опира на богословските измишльотини, явяващи се непосредствена причина за човешките беди." Благодарение на старанието от страна на Рьорих, "Чашата на Изтока" бива издадена и пусната да се разпространява, въпреки че и без това мозъкът на съвременното човечество е бил достатъчно объркан. Но иначе и не би могло да бъде, защото Рьорих като истински теософ не е могъл да не се отнася отрицателно към всяка една религия. Та нали според учението на теософите "няма религия, която стои по-високо от истината". И тъй като теософията се явява истината, следователно няма религия, която стои по-високо от теософията. В своите писма-инструкции, изпратени от Индия през 1924 г. на името на своя брат, предназначени всъщност за розенкройцерската ложа в Харбин, Рьорих наставлява как е нужно да се действа, за да се принесе полза на човечеството: "Във вас се намира Знакът и Книгата, значи вие имате пълната връзка с невидимия ваш източник и братята по дух, разпръснати по различни части на света. Главното е да се освободите от предразсъдъците и преодолявайки ги, да разберете, че спрямо тях щатните богослови стоят много ниско. А колко е радост- но да се чуе как вътрешното същество се освобождава от тези предразсъдъци. Ето защо работете неуморно, търсете нови достойни хора, търсете сред младите." Православието, така както го изповядваме ние, за Рьорих се явява нещо безразлично, даже в известен смисъл и враждебно. А това е така, защото масоните наричат Бога - "Велик Архитект на Вселената", а в представите на Рьорих Бог е великият художник на Вселената и синоним на красотата. По повод последното Рьорих казва: "Красотата е Бог... идва новият път на Красота и Мъдрост. Новият свят настъпва. И в новия свят ще се разположи новият живот." Във всичките трудове на Рьорих, въпреки мистичния тон, отсъства най-главното за християнина - изповядването и почитта към Иисус Христос. "Според преданието - пише Рьорих - Буда е бил някъде из Хималаите преди да започне своята дейност, а къде е бил Христос преди навършването на 30-те си години." И още, ето с какви неясни слова Рьорих се опитва да говори за пророчеството за идването на Месия. "Благословен е Майтрея - Месията, който винаги се изобразява във венец." А кой е този Майтрея? На този въпрос Рьорих отговаря така: "Бъдещето е изпълнено със Слънце, но вече не в тайните пещери, а в слънчево- то очакване на Майтрея-Буда." "Сърцето на Азия" Картините на Рьорих са чужди на религиозния мистицизъм. Основната характеристика на неговото творчест в е пантеизмът. В тях обаче отсъства християнското настроение и радостното чувство, т.е. всичко онова, което от теософа и извратения мистик не могат да забележат. Например, в изображението на преподобния Сергий, поместено в книгата на Рьорих "Знамето на преподобния Сергий Радонешки", има дори нещо кощунствено. На задния план, като фон на картината се виждат свещените за Рьорих Хималаи, откъдето всъщност проходи световната религия на име Теософия, а при вглеждане в лика на Св. Сергий не е трудно да се забележи как изглежда самият Рьорих. Нужно ли е, при това положение, да говорим за лика на Спасителя, изобразен в краката на Сергий, без при това да има дори малка следа от ореол около Неговата глава. Религиозните картини на Рьорих не съдържат в себе си определена християнска тематика, макар да са залети с псевдохристиянски настроения, явяващи се същинска пропаганда на масонството и способстващи да се въведе в заблуда населението на планетата за истинските стойности на християнството. Впрочем, една от задачите на неговата дейност се явява пропагандата на "Вечния мир" и "Международна солидарност". При завръщането на Рьорих в Ню Йорк бива устроена тържествена среща, при която на Рьорих се гледа като на символ за постигането на международния мир. В речите, произнесени от различни представители на науката и изкуството, се изтъква ролята на Рьорих като носител на идеи за мир, знание и красота, а при откриването на новата сграда на музея, носещ името на Рьорих, се казва: "Сега вече не ще има чужденци, нито съюзнически нации - човечеството вече предс- тавлява едно цяло." Автор: Георги Георгиев



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1694017
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031