Автор: Георги Георгиев
Изминаха почти три века (1717 г.), откакто се заговори и се пише за Франкмасонството. За този достатъчно дълъг период от време се натрупаха толкова много и различни гледни точки относно "свободното зидарство", че спокойно можем да видим всичко от плюса до минуса и обратно. Една част от авторите например се стремят да представят светлите цели на Франкмасонството. Според тях "свободните зидари" са християнско общество, което с нищо не противоречи на Светото Писание. Противоположният полюс събира една друга не по-малка група от изследователи, за които Франкмасонството е общество, създадено против християнството и е свързано с Антихриста. Къде е истината? Вместо да се опираме на твърдения на бивши масони, нека тръгнем право към целта и изследваме собствените източници на франкмасонската идеология, които вече са били обнародвани от издателите на масонска литература. Става дума за написаното от водачите на франкмасонско-то учение като: Алберт Пайк, Норман Фредерик Деклифърд, Ледбитър, Корнелиус Агрипа, Уитън Дейвис, Делоурънс, Йозеф Енимозър, Гудуин, Керси Грейвс, Алберт Макей, Сър Уолтър Скот, Уорд, както и на Масонската Свещена Библия от Дънтън Лодж (Кинг Джеймс версия, 1924 г., Филаделфия). Всъщност ние ще се опитаме не просто да споделим какво говорят масонските авторитети, но и да го сравним с написаното в Библията. "Докато всички тези вери и религиозни учения претендират да бъдат единствено от Истината, масонството в същото време вкарва в съзнанието на хората старата доктрина, че "Бог е Един". (Алберт Пайк, "Морал и догми", из "Наставления към 26-та степен") "Бог, според виждането на Питагор, е бил само Един." (Алберт Пайк, "Морал и догми", из "Наставления към 27-ма степен") Франкмасоните постоянно повтарят, че никой не може да стане масон, без преди това да се приобщи към вярата в Бог или Върховното Същество. Изграждайки върху това свое твърдение цялото си учение, масоните твърдят, че то е съвместимо с Библията и Християнството. Нищо обаче не може да стои по-високо от Истината! Та нали апостол Яков, 2:19, казва: "Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш, и бесовете вярват и треперят." А сега нека приложим това твърдение на апостол Яков към нашата дискусия с франкмасоните. Франкмасоните изповядват, че има един Бог и това по принцип е добре, но дяволите също "вяр- ват и треперят", следователно и тяхната вяра е вяра в един Бог, но това не ги спасява. Защо? Защото идването на Иисус Христос и неговото сключване на нов договор променя всичко. "Цялата власт на небето и на земята, ми е дадена." Матей 28:18 С други думи, Отец Бог е предоставил цялата власт и сила в ръцете на Иисус Христос, след Неговата смърт и Възкресение. "Аз съм Пътят, Истината и Животът, никой не идва при Отец ми освен чрез мен." Това още веднъж потвърждава гореказаното. Новият Завет в Библията категорично сочи тази Истина, че Иисус Христос е Господ и че всичката власт му е дадена, включително и силата по време на Последния съд. Спасителят - Месия идва в човешка плът. "И Словото стана плът и пребиваваше между нас." Йоан 1:14 Всеки, който отказва да повярва в това, вече е застанал на страната на Антихриста. Ето защо, когато Франкмасонството отказва да признае, че Иисус Христос е Месия, дошъл в плът и кръв като човек между хората, също приема позицията на Антихриста. Относно изучаването на Бога и на неговото проявление, ние отново се натъкваме на противоречивото схващане на франкмасоните за Бога, комуто те служат. "Луцифер е носителят на Светлината! Луцифер е Син на Утринта! Тоеа е този, който носи Светлината!" (Алберт Пайк, "Морал и догми", из "Наставления към 26-та степен") Повече от очевидно е, че Алберт Пайк откровено нарича Луцифер "Ангел на Светлината". Тъкмо в този дух франкмасоните учат, че Сатана и Луцифер не са едно и също същество. Сатана е злият Бог, отрицанието на Йяхве, докато Луцифер е чудесният Бог, носителят на Светлина. Той е Богът, на който франкмасоните се кланят. Като резюмираме всичко, можем да направим следните изводи относно Франкмасонството: 1. Учението на франкмасоните не е съобразено с Библейското учение. 2. Тяхното учение за много богове е същото като Луциферианските мистерии. Библията ги осъжда, а Бог наказва тези, които ги практикуват. 3. Алберт Пайк сочи, че Франкмасоните от 30-32 степен трябва да твърдят, че Луцифер е единственият Бог, комуто служат, и във връзка с това в "Морал и догма" той категорично определя Луцифер като Ангела на Светлината. 4. Сатанистът Антон Лавей твърди, че сатанинският и масонският ритуали са идентични. 5. На основата на гореказаното без усилие може да се достигне до извод, че учението на Франкмасоните напълно се покрива с библейския израз "силите на Антихриста". За да бъдем по-убедителни в твърдението си за Франкмасонството като Луциферианско учение, ще напомним факта, че Адам Вайшопт е положил сериозни усилия да внедри своите майстори-илюминати във всички франкмасонски ложи и че естествено е да търсим връзка между илюминатската и франкмасонската идеология като една единна сатанинска доктрина под флага на тайните общества на Илюминати. Прилагайки основния йезуитски лозунг, че "целта оправдава средствата", в името на Делото на човек му се налага да има две лица - основен похват за успешното действие на Конспирацията, и благодарение на исконния стремеж на човека да върши нещо творческо, светло и добро, се извършва една грандиозна Манипулация, водеща обществото в мрачната бездна. Какво друго могат да бъдат опитите за обединение и мир, призивите към светли дела, революции, освобождаване от тиранията, ако не свирня по фината струна и да се подбуди човек да се превъплъти в ролята на герой или освободител, без да разбере, че не всяко добро е негово благо? Какви бяха подбудите на Великата френска революция, на комунистическата революция в Русия, на Хитлер и фашизма?... Човечеството винаги е страдало и страда от стремежа на различни герои, стремящи се към доброто и светлината, което като импулс им е било вдъхнато от Луциферианския план.