В тази история се разказва как в един слънчев ден, в една прекрасна долина, един човек срещнал Бог. „Как си тази сутрин?”, попитал Бог човека. „Благодаря, добре съм.”, отговорил мъжът.”Мога ли да направя нещо за теб, Господи?” „Всъщност да.”, отговорил Бог.” Имам една товарна количка с три камъка в нея. Нуждая се от помощник, който да я закара на върха на планината. Съгласен ли си?” „О, разбира се. Много бих се радвал, че мога да направя нещо за Теб. Тези камъни не изглеждат много тежки, а и количката е в добра форма. Щастлив съм, че мога да Ти помогна. Къде искаш да ги отнеса?” Бог дал точни инструкции на човека, чертаейки карта в праха на пътя. „Тръгни през гората и после хвани пътя, който се извива нагоре по хълма. Когато стигнеш на върха просто разтовари камъните. Много ти благодаря за желанието ти да ми помогнеш днес.” "Няма проблем”, отговорил мъжът радостно. Количката леко го дърпала назад, но товара не бил толкова тежък. Той даже започнал да си подсвирква, вървейки бързо през гората. Слънцето надничало през дърветата и топлело гърба му. „Какво щастие е да бъдеш в помощ на Бог!”, мислел си той, наслаждавайки се на прекрасният ден. След третият завой той влязъл в едно село. Хората му се усмихвали и го поздравявали. На края на селото, пред последната къща един човек го спрял и заговорил. „Здравей.Как си?Яяяяяяяя, каква хубава количка имаш! На къде си се запътил?” „Бог ми зададе работа тази сутрин. Трябва да занеса камъните на върха на планината.” „Боже, Боже! Гледай ти! Тази сутрин се молех точно за това. Как да занеса скалата, която имам на върха на планината.”, възкликнал мъжа, „Ти нямаш нищо против да я закараш горе, нали? А и това ще бъде отговора на моята молитва.” Човека с количката се усмихнал и казал: ”Разбира се. Мисля, че Бог няма да има нищо против. Само я постави зад другите три камъка.” После потеглил с трите камъка и скалата, тракащи в количката зад него. Тя малко натежала. Човекът започнал да усеща подрусванията ѝ когато минавала през дупките по пътя. И сякаш леко го дърпала на една страна… Той поспрял да пренареди товара докато пеел хвалебствена песен, радостен, че е помогнал на един брат в нужда,  служейки на Бога. Отново се отправил на път и скоро пристигнал в друго малко селце. Там живеел добър негов приятел, който му предложил чаша освежаващ сайдер. „Значи отиваш на върха на планината?”, попитал старият приятел. „Да. Толкова се вълнувам. Представяш ли си? Бог ми даде работа!” „Тук имам една торба с малки камъчета, която трябва да бъде отнесена на върха на планината. Толкова се тревожех и притеснявах, че торбата ще си остане тук, тъй като аз съм мнооооооого зает и нямам време да я отнеса сам. Но ти можеш да я поставиш ей тук, по средата между трите камъка.” И той оставил своят товар в количката. „Няма проблем.”, отговорил мъжът, „Мисля, че ще мога да се справя”. Той изпил напитката, потрил ръце и сграбчил дръжките на количката. Махнал за довиждане и я задърпал обратно към пътя. Количката определено натежала и ръцете му се изпънали от тежестта на товара, но не било чак толкова неудобно. Когато започнал да се изкачва нагоре по хълма започнал да усеща товара на трите камъка, скалата и торбата с малките камъчета. И все пак той се почувствал добре, че бил в помощ на приятел в нужда. Няма съмнение, че Бог ще се гордее с него. Ще го похвали колко енергичен и полезен е бил. Мъжът минал през още няколко села и количката ставала все по-пълна и по-пълна. Слънцето печало силно над него, а раменете започнали да го болят от усилията, които полагал. Хвалебните песни и благодарността към Бог, които изпълвали сърцето му, се изгубили някъде назад из пътя. Негодувание започнало да се надига в душата му. Не си бил представял нещата по този начин. Бог му дал товар по-тежък отколкото можел да носи. Количката му изглеждала огромна и неудобна докато се клатушкала и тракала по пътя зад него. Ядосан, той започнал да си представя как се отказва и как количката с камънаците стремглаво се отправя надолу по баира. Бог си играел жестока игра с него. Точно тогава, количката се разпаднала, а товарът от задължения се сгромолясал, оставяйки синини по краката му. „Край!”, изпухтял човека, „Бог не може да очаква от мен да закарам товара на върха на планината.” ”Господи”, изплакал той. „Това е твърде непосилна задача за мен. Аз си мислех, че ти стоиш зад всичко това. Но тежестта на товара започна да ми надвива! Трябва да накараш някой друг да свърши тази работа. Аз не съм достатъчно силен!” Докато се молел Бог застанал до него. „Звучиш така сякаш си изпаднал в трудност. Какво не е наред?” „Ти ми зададе задача, която е твърде непосилна за мен”, изплакал човека „Не мога да се справя”. Бог отишъл до количката, която била подпряна с един камък. „Какво е това?”, издърпал той торбата с камъчетата. „Тази торба принадлежи на Иван, мой добър приятел. Той нямаше време да я занесе самичък на върха на планината. Помислих си, че мога да му помогна.” "Ами това?”, Бог изхвърлил две каменни плочи от количката, докато човекът се опитвал да обясни. Бог продължил да разтоварва, изхвърляйки малки и големи предмети. Те тупвали на земята, вдигайки облаци прах. Човекът, който се надявал да помогне на Бог гледал мълчаливо. "Ако ти оставиш другите да носят собственият си товар”, казал Бог, „Аз ще ти помогна с твоя.” „Ама аз им обещах. Не мога да оставя всичките тези неща да лежат в праха на пътя” „Остави другите да носят собственият си товар”, казал Бог нежно,” Ако техният товар те утежнява и дърпа надолу, как би вършил това, за което аз те призовах?” Човекът скокнал на крака радостно, осъзнавайки свободата, която Бог му предлагал.
" Искаш да кажеш, че в края на краищата аз трябва да занеса на върха на планината само трите камъка?” „Точно това те помолих да направиш, нали?”, усмихнал се Бог, „Защото Моето иго е благо, и моето бреме е леко. Аз никога няма да те накарам да носиш, повече отколкото би могъл.” „Разбира се, че ще се справя със задачата, която ми постави”, казал човекът и широка усмивка грейнала на лицето му. Той сграбчил дръжките на количката и потеглил отново, оставяйки ненужният товар зад себе си. Количката продължавала да се клатушка и подскача, минавайки през неравностите на пътя, но той почти не забелязвал това. Нова песен изпълнила устните му и той усетил благоуханен бриз да се носи над пътя, по който вървял. С огромна радост стигнал на върха на планината. Това бил един превъзходен ден, защото той успял да изпълни задачата, която Бог му бил възложил.