Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.07.2013 17:22 - Сладкият звук на втората цигулка
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 1051 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 06.08.2013 12:44


 Стотици години връзката им беше перфектна. Далече назад във времето всеки помнеше как луната отразяваше лъчите на слънцето в тъмните нощи. Слънце – луна – това беше най-страхотното дуо във вселената. Много звезди и планети се възхищаваха на здравата връзка между тях. Поколения след поколения бяха завладявани от начина, по който луната отразяваше слънцето. Тя дори се превърна в символ на романтика и големи надежди. Чак я възпяваха в песни: “Свети, свети, о пълна луна….“ – пееха хората. И тя светеше. Всъщност, разбирате ли, тя не светеше. Луната отразяваше. Тя поемаше светлината от слънцето и я изпращаше към земята. Една проста задача – да получиш светлина и да я споделиш с някого. 

Вие сигурно си мислите, че една такава връзка би продължила за винаги. Почти.
До като един ден една минаваща наблизо звезда не пося мисъл на съмнение в сърцето на луната.
“Сигурно е доста трудна задача да бъдеш луна, а?“, изказа своето предположение звездата.
“Какво искаш да кажеш? Аз обичам да съм луна. Аз имам важна работа. Когато стане тъмно хората се надяват на моята помощ, а аз на свой ред се осланям на слънцето. То ми дава това, от което аз се нуждая, а аз давам на хората онова, от което те се нуждаят. Хората се надяват на мен да огрявам света, а аз се надявам на помощта на слънцето.”
“Значи ти и слънцето сте доста близки?“
“Близки?! Ние сме като Мечо и Клечо, Крачун и Малчо…”
“Или пък като Хитър Петър и глупака … хи хи хи “
“Кои?“
“Много добре знаеш за какво говоря. Хитреца и тъпака…”
“Еее”, казала луната, “Какво общо имам аз със глупака?”
“Ами, да, ти си глупака! Ти нямаш собствена светлина. Ти зависиш от слънцето. Ти си втора ръка, втора цигулка. Ти нямаш индивидуалност; не си си създала име.”
“Име ли? Мое собствено име?“
“Това искам да ти кажа – престани да отразяваш. Само приемай! Ти стани шефа. Нека хората да разберат коя си ти наистина.”
“Коя съм аз ли? “
“Да, точно това трябва да разбереш. Открий себе си!“
Луната се поспряла и се замислила за момент. Това, което звездата ѝ казала имало смисъл. Дори и никога да не се била замисляла за това, луната изведнъж осъзнала неравностойността в тази връзка между нея и слънцето.
Защо винаги аз трябва да работя нощна смяна? И защо пък точно върху мен първо стъпиха космонавтите? На всичкото отгоре все мен обвиняват за приливите и отливите. Защо за малко разнообразие кучетата и вълците не вият когато е слънчево?
“Права си“, тръснала глава луната, “крайно време е да оправим нещата тук горе. От сега нататък ще има една слънчево-лунна справедливост”.
“Ааааааа, така те харесвам!”, подсмихнала се звездата, “Иди открий коя е истинската луна!“
И така започнало разцеплението. Вместо да насочи вниманието си към слънцето, луната започнала да гледа само себе си. Решила да подобри външният си вид – лицето и било изпълнено с кратери, гардероба и включвал само 3 размера – пълна дължина, половин и четвърт, а цвета? – цвета бил анемично жълто.
Изпълнена с амбиции луната поръчала няколко глетчера, нови триъгълни и квадратни форми, а цвета станал ярко оранжев. “Вече никой няма да ми казва, че лицето ми прилича на швейцарско сирене.” Новата луна поотслабнала, влязла във форма, а повърхността и станала гладка като бебешко дупенце. Всичко било на ред. За малко.
От начало луната блестяла в собственият си блясък – минаващи метеори се спирали да я погледат и посетят, далечни звезди се обаждали и и правили комплименти, съседни луни я канели в своите орбити да гледат как се върти света. Луната имала приятели, слава … нямала нужда от слънцето.
Докато модата не се сменила. Оранжевото вече не било стилно. И така – комплиментите спрели и започнали подигравките, тъй като луната не осъзнала бързо, че вече е старомодна. Тя тъкмо си сменила стила от оранжево на райе и хоп! – нов стил – кънтри.
И когато всичкият този грим от лицето на луната започнал да се размазва и изтрива, тя най-сетне си задала болезнения въпрос: “Ама аз какво правя? Един ден си на корицата на списанието, на другият ден си забравен. Да живееш заради похвалата и одобрението на другите е ужасно!”
За първи път след като се опитала да открие себе си, луната се замислила за слънцето. Тя си спомнила старите добри хилядолетия, когато не я е било грижа за похвалата на другите. Тогава всяка похвала се отдавала на шефа – на слънцето… Най-накрая тя започнала да разбира плана му: “Ама слънцето ми е правило услуга“.
Луната погледната към земята. Ужас! Земляните не знаели какво да очакват – оранжево, райе или пък кънтри. Комарджиите в Лас Вегас дори залагали на “Какъв ще бъде новият стил на луната?” – ярко розово или жълто на сини точки. И вместо да се превърне в обект, които да дава светлина на света, тя се обърнала в обект на присмех.
Но това, което най-много безпокояло луната било студенината. Липсата на слънчева светлина я карала постоянно да трепери. Няма топлина. Няма светлина. Дългото, модерно палто не ѝ помогнало – студенината идвала отвътре – ледена празнота от дълбините на сърцето, която я карала да се чувства самотна.
Една нощ като гледала надолу към земята как хората се лутали в мрака, една мисъл я осенила. “Слънцето, ами че то ми даваше всичко, от което имах нужда. Аз бях това, за което бях създадена да бъда!“
Изведнъж, почувствала една позната топлина. Обърнала се и видяла слънцето. То си било винаги там, не се е било отдалечило дори и 1 см.“ Много се радвам, че се върна. Ела, чака ни работа.”
“И още как“, съгласила се луната.
Тя съблякла елегантното палто, станала отново пълна и светлината се върнала в тъмното небе. Една светлина по-силна и ярка от преди.
И от този ден нататък, когато слънцето свети, а луната отразява тя вече не се оплаква и ревнува. Тя прави това, за което е била създадена, призована.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693640
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031