Постинг
26.07.2013 00:48 -
Чарли Чаплин – Реч на собствената му Седемдесет годишнина
| Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича „автентичност”. Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това „признание”. Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това „зрялост”. Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това „увереност в себе си”. Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това „простота”. Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това „позиция на здравословния егоизъм”. Сега го наричам „любов към самия себе си”. Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е „скромност”. Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това „реализация”. Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка „мъдрост на сърцето”. |
| * * * Повече не е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или с другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам: „Това е животът!” Мислиш си, че някой е разбил сърцето ти. Може и да е така. Но това се случва само на хората, които още имат сърца. Кървящите сърца са привилегия само на специален вид хора. Останалите нямат грижи. Но и сърце… Лъжеш се, че болката е наказание. Всъщност, болката е доказателство -- че ни има. И че в гърдите ни има нещо, което може и да кърви. Но може и да излъчва светлина… Надяваш се, че времето лекува. Ако беше така -- най-възрастните щяха да са и най-щастливи, не мислиш ли?! А най-щастливите, всъщност, са децата. И всички останали, които не са позволили на Времето да им постави пълна упойка. Преди лечението… Ранена си и душата ти желае мъст. Това е само най-лесното решение -- но не и най-правилното. Благородството да не сме отмъстителни и зли е като да си рус по рождение -- дори да боядисаме косите си в много по-тъмен цвят, ние винаги ще знаем, че корените ни са светли. Търсиш грешката в себе си. И се самобичуваш. Ами ако няма грешка?! Ако всичко е просто парче от пъзела? Ако -- когато погледнеш на същото събитие след 10 или 20 години -- се окаже, че това е бил най-ценният ти урок и най-важното ти решение? Совите не са това, което са. Животът ти -- също. Чувстваш се неразбрана. Ами, добре дошла в клуба! Исус Христос, Джордано Бруно и Синият светофар на Джани Родари са само част от видните му членове. Поне си в добра компания… Струва ти се, че си сама. Само така ти се струва! Всеки от нас може да се почувства мъничко самотен. Понякога. Но не сме чак толкова уникални, че да няма и други като нас. Всъщност има -- и то доста. И това е най-хубавото. Просто още не си открила истинското си племе… но част от теб вече подозира, че не си грозно пате. |
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1005
