Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2020 04:00 - НОВАТА ПЕСЕН
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 146 Коментари: 0 Гласове:
1



  И пееха като че ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старците; и никой не можеше да научи песента освен сто и четиридесет и четирите хиляди, които са били изкупени от земята.“ (Откр.14:3)

  image

Седя на четвъртият ред отпред в голямата концертна зала, онемял от звуците, излъчващи се от солиста.

  Той е съвсем незначителен наглед; той е и най-важният наглед. Нисък, с посивяла коса; лицето му е набръчкано. Краката му пристегнати с метални скоби, висят безпомощно, докато се придвижва към сцената. Диригентът върви след него, носейки цигулката и лъка му. С голямо усилие (публиката затаява дъх) той се изкачва върху издигнатата платформа и сяда на стола, поставен за него.

  Но лицето му е прекрасно! Той засиява и кимва с глава, приемайки аплодисментите, които поздравяват появата му. Това е човек с голямо състрадание, добрина, нежност - и изключителна смелост. Това лице показва силата на благодатта да преодолява огромни неравенства.

  Диригентът Леонард Слаткин вдига палката си и Националният симфоничен оркестър започва началните тактове на Концерта за цигулка от Бетовен. Величествената творба, композирана през 1806 г. , е дълга и трудна, поставяща нов образец. Това е концертът за цигулка на Бетовен. След този шедьовър той не написва нищо друго.

  Всички погледи са приковани върху дребния човек в сгъваемия стол, от когото се излъчва небесна музика - Ицхак Пърлман. Изчезнали са мислите за парализираните крака и патериците. Свидетели сме на една невероятна дарба. Той свири с плътно затворени очи, чертите му постоянно се променят, докато преживява изпълнението си. Творбата продължава и продължава. За няколко минути той е единственият глас, оркестърът мълчи, тоновете на цигулката се възвисяват до небесата. След това всичко свършва и публиката скача на крака с викове: „Браво!“ Той се оглежда, почти изненадан да види хората и с лице, посивяло от умората. След това взема патериците си и бавно слиза от сцената. Публиката, изправена на крака, го вика на сцената отново и отново, и отново.

  Всеки християнин има своя песен, която само той може да изпее. Ти имаш своята песен; аз - моята. В по-широк контекст всеки човек на земята „свири музика“, която само той може да изпълни.

  Ще пеем на онзи мечтан красив  бряг и ще разказваме историята: „Спасен по благодат!“

  Из книгата „Исус - сърце, изпълнено с благодат“  



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1692763
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031