Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.08.2020 06:00 - Данаил - 8 глава
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 145 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 09.08.2020 06:01


 ГЛАВА 8


Данаил 8:1: „В третата година от царуването на цар Валтасара, видение ми се яви, на мене Даниила, подир онова, което бе ми се явило по-напред.“



Това е друго, ново видение, което няма нищо общо с онова, описано в 7-ма глава. Предходното видение се отнасяше до Последните времена. А това засяга Мидия, Персия и Гърция, подготвяйки почвата за Последните времена. В глава 8-ма, текстът отново започва на еврейски. Това е удобно, защото останалата част от книгата се отнася до Божият план за Израел. Данаил получи новото видение две години след онова, описано в глава 7-ма.


  Данаил 8:2: „Видях във видението, (а когато видях, бях в палата Суса, който е в областта Елам; и когато видях във видението бях при потока Улай), -“



Суса беше главният град на Мидо-Персийската империя. Тя беше столицата на областта Елам. Суса, известен още като Шушан,  беше персийски царски град, който се намираше на около 200 мили (бел.пр. - 321.86 км) източно от Вавилон, където  по това време живееше Данаил. Елам е наречен на първият син на Шем (Сим). Много малко сведения имаме за реката Улай.


  Стихове3-9: Картината се разкрива пред нас в исторически аспект. Овенът изобразява Мидо-Персийската империя като цяло; двата му рога символизират двaта народа, която я съставляват (мидийците и персийците) и които се сливат в едно. Историята на тази империя е спомената накратко в ст. 4 - тя завладява теритотии от Изток до Запад и от Север до Юг, под управлението на Кир, така както е пророкувал пророк Исая 150 години преди това (Исая 45:1-7). По-дългият рог, който се появява последен е Персия. Козела в ст. 5 символизира Гърция със своят славен и велик рог - Александър, който със своята армия от 35 000 войника, се е придвижвал толкова бързо, че е описан така, сякаш не докосва земята. Счупеният рог представлява Александър на смъртното легло. 4-те рога са генерали, които стават царе на 4 области в гръцката империя след смъртта на Александър Велики. Малкият рог е Антиох Епифан, който се издига от третата империя, за да управлява Сирийският окръг през 175-164 г. пр. Хр и е същият цар, който господства в 11:21-35 и 8:24-26, където подобен „малък рог“ съвсем ясно представя последният Антихрист. Причината, поради която и двата са описани като „малки рогове“ е защото единият предшевства другият. Ще обобщим по-подробно по-късно, когато четем 11:2-35.


Данаил 8:3: „прочее, подигнах очите си и видях, и, ето, стоеше пред реката един овен, който имаше два рога; роговете бяха високи, но единият по-висок от другия; и по-високият беше израсъл по-после.“


20-ти стих на тази глава ни разкрива, че двата рога са царете на Мидия и Персия. Персия обаче, е била по-значимата и видна страна от двете. По-високият рог ни разкрива господството и  доминиращата роля на Персия над Мидия, както и изправената мечка в 7:5. От друга страна, това, че Данаил е видял само едно животно, говори за единството между мидийци и персийци. Двата рога, както казахме, са два различни народа - Мидия и Персия, но обединени, слети в едно.


  Данаил 8:4: „Видях, че овенът бодеше към запад, към север и към юг; и никой звяр не можеше да устои пред него, и нямаше кой да избави от силата му; но постъпваше по волята си и се носеше горделиво.“



От историческите документи стигнали до нас, знаем, че са завладели всички съседни народи. Успяват да покорят дори великият Вавилон.


  Данаил 8:5: „А като размишлявах, ето, козел идеше от запад по лицето на целия свят, без да се допира до земята; и козелът имаше бележит рог между очите си.“



В този стих се говори за Гърция, а рога, който е символ на сила и мощ е самият Александър Велики. Факта, че копитата на козела не докосвали земята символизира бързината, с която Александър покорявал и завоювал нови територии, както и крилата на леопарда в предната глава са символ на същото.


  Данаил 8:6: „Той дойде до овена, който имаше двата рога, който видях да стои пред потока, и завтече се върху него с устремителната си сила.“



Този стих обяснява, че Аександър воювал против Мидийците и Персийците.


  Данаил 8:7: „И видях, че се приближи при овена и се разсвирепи против него, и като удари овена счупи двата му рога; и нямаше сила в овена да устои пред него; но го хвърли на земята и го стъпка; и нямаше кой да отърве овена от силата му.“



Този могъщ владетел сразил Мидо-Персия. Мидийците и персийците не можели да се мерят с Александър. В серия от битки в периода от 334-330 г. пр. Хр., той неустрашимо унищожава Персия и става всевластен господар на древният Близък Изток.


  Данаил 8:8: „Затова козелът се възвеличи много; а когато заякна, големият му рог се счупи, вместо който излязоха четири бележити рога към четирите небесни ветрища.“



Всички гледали на Александър като на велик и славен мъж, но когато умрял, 4-ма от неговите генерали си поделят империята му. Македония и по-голямата част от Гърция останали под владичеството на Касандър; Мала Азия и части от Тракия се паднали на Лизимах; Сирия, Израел и Месопотамия били управлявани от Селевк, а Египет и части от южна Сирия от Птоломей.


  Данаил 8:9: „И из единия от тях излезе един малък рог, който порасна твърде много към юг, към изток и към славната земя.“



Но ето че един малък рог излезе от единият от 4-те рога. Повечето изследователи са съгласни, че този малък рог не е никой друг, а Антиой 4-ти Епифан - от династията на селевкидите, управляващ Сирия и Израел (175-163 г.пр. Хр) и за кратък период, властващ и над Египет. През 167 г.пр. Хр., Антиох обявил извън закона религията на евреите, изгорил Йерусалим, убил множество евреи, забранил обрязването и други еврейски традиции. На 16 декември 167 г.пр. Хр. той принася в жертва на олтара извън храма свиня, най-огромното светотатство и най-омерзително кощунство за евреите. Това поставило началото на период известен като бунта на Макаевитите. След три годишни борби, евреите най-накрая успяват да възстановят правото си на поклонение в храма през 164 г.пр. Хр. Това повторно посвещение на храма се отбелязва все още и днес по време на осемдневният еврейският празник Ханука. Зверствата на Антиох са съвсем точно предсказани в стихове 10-14 и 23-25. „Славната земя“ най-вероятно е Палестина.


  Данаил 8:10: „Той се възвеличи дори до небесната войска, и хвърли на земята част от множеството и от звездите и ги стъпка.“



Този образен, жив език описва преследването на евреите от Антиох, които са изобразени като звезди. След като бъдат победени, „звездите“ (еврейският народ), ще паднат под управлението на тиранина.


  Откр. 6:13: „небесните звезди паднаха на земята, като когато смоковница, разклащана от силен вятър, мята неузрелите си смокини;“



Смокиновото дърво символизира Израел. „Небесната войска“ най-вероятно също представлява Израел. Този стих може да съдържа две послания. Едното би било за времето, което е много близо до времето когато Данаил е живят; и второто, което може да се отнася за Последните времена.


  Данаил 8:11: „Да! Възвеличи се дори до началника на множеството, и отне от него всегдашната жертва; и мястото на светилището му се съсипа.“



„Началника на множеството“ е Господ Исус Христос. През 70 г.н.е., храмът в Йерусалим бил напълно унищожен и принасянето на жертви престанало. Освен че осквернил храма, Антиох похулва и Христос, на Който в крайна сметка еврейският народ принася жертва и на Когото принадлежал храма. В стих 25, Той е наречен „Началника на началниците“. Мисля, че това е свързано със следващите няколко стиха.


  Данаил 11:31: „И от него ще се подигнат сили, които ще омърсят светилището, да! крепостта, ще премахнат всегдашната жертва, и ще издигнат мерзостта, която докарва запустение.“



Данаил 12:11: „И от времето, когато се премахне всегдашната жертва, и се постави мерзостта, която докарва запустение; ще има хиляда и двеста и деветдесет дни.“



Тези два стиха от Писанието се отнасят за Последните времена - периода на Голямата Скръб и Антихриста.


  Данаил 8:12: „И множеството биде предадено нему заедно с всегдашната жертва, поради престъплението им; и той тръшна на земята истината, стори по волята си, и успя.“



Престъпленията и греховете са направили жертвоприношението неприемливо за Бога. Нямаше истина, която да възтържествува. Изглежда обаче, че те просперират въпреки, че са зли.


  Данаил 8:13-14: „Тогава чух един свет да говори; и друг свет рече на този, който говореше: До кога се простира видението за всегдашната жертва, и за престъплението, което докара запустение, когато светилището и множеството ще бъдат потъпквани? И каза ми: До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти.“



„Един свет ... друг свет“ - тук става дума за ангели. Това се отнася до вечери и сутрини, който период достига до около 6-1 / 2 години на жертване на агне два пъти на ден, сутрин и вечер. Пророчеството е било много точно, разпознавайки периода като времето на преследването на Антиох (6 септември 171 г. пр. Н. Е. до 25 декември, 165/164 г. пр. Н. Е.). Интересно е да се отбележи, че Юда Макавей почисти храма на 25 декември 165 г. пр.н.е. След смъртта му, евреите отпразнували очистването на техният храм по време на Празника на Светлините или Ханука, за да почетат възстановяването на святият Божий храм, което станало под водителството на Юда Макавей.


  Данаил 8:15: „И когато аз, аз Даниил, видях видението, поисках да го разбера. И, ето, застана пред мене нещо като човешки образ;“



Забележете, това не било човек. Приличало на човек, но не било човек. Данаил търсел обяснение на видението от Бога. Думата, използвана в текста за „човек“ означава „могъщ човек“, като е и езиковата рамка за „Гавриил“, което на еврейски означава „силата ми е в Бог“. Това е първото споменаване на ангел по име в Библията.


  Данаил 8:16: „и чух човешки глас, който извика изсред бреговете на Улай и рече: Гаврииле, направи тоя човек да разбере видението.“



„Улай“ е река в Персия. Човешкият глас е гласа на Бога, Който говори с глас като на човек. Гавраил се намира под дирекното командване на Бог-Отец. Гавраил е архангел. Той ще обясни видението на Данаил.


  Данаил 8:17: „И така, той се приближи гдето стоях; и когато дойде аз се уплаших и паднах на лицето си; а той ми рече: Разбери, сине човешки; защото видението се отнася до последните времена.“



„Времето на края“ е термин, който вероятно има смисъл на двойно изпълнение. Първо: „краят“ (като стих 19), „окончателният“ или „последният период“ (стихове 19 и 23) и „определеното време“ (стих 19) се отнасят до по-късното време в конкретния период, който историческото пророчество има предвид. Това време е периодът, определен от империите в тези стихове, Персия (овен) и Гърция (козел), когато гръцкият сектор ще бъде разделен на 4 части (стих 8). Една от тия части - сирийската, под управлението на Селевк ще доведе до Антиох Епифан (1175-164 г. пр. Хр), който е „малкият рог“. Той (ст.9) ще преследва и потиска народа на Израел (ст.10) и ще похули Бога (ст.11). Второ, „малкият рог“ (в стих 9), Антихристът в последните дни по време на есхатологичното изпълнение, вижда Антиох като преобраз на Антихриста, който в много отношения ще бъде като него, макар и с много по-голяма сила и ще упражнява властта си в края на епохата, точно преди Христовото завръщане. Да бъде толкова близко до Гавраил, за Данаил е едно много ужасяващо преживяване. Нещото, което най-много го плашеше беше факта, че сам Бог го е изпратил и му е казал какво да говори. Той обяснява на пророка видението му.


  Данаил 8:18: „И като ми говореше, аз паднах в несвяст с лицето си на земята; но той се допря до мене и ме изправи.“



Тук се описва преживяване близко до когато си завладян от Святият Дух. Когато си в присъствието на небесни ангели обикновено имаш гореописаното преживяване.


  Данаил 8:19: „И рече: Ето, аз ще те науча що има да се случи в последните гневни времена; защото видението се отнася до определеното последно време.“



Времето когато ще настъпи краят на света е определено още в момента, в който бяха положени основите на земята - от сътворението. Края на гнева или „последните гневни времена“ се отнася за края на гнева за онези определени хора.  Близкият край се отнася за евреите, които воюват против Епифан.


  Данаил 8:20-21: „Двата рога на овена, които си видял, са царете на Мидия и на Персия. Буйният козел е гръцкият цар; и големият рог между очите му е първият цар.“



Вече знаем, че двата рога са Мидия и Персия. Буйният козел е Александър Велики, който е третата световна сила.


  Данаил 8:22: „А гдето се строшил той и излезли четири вместо него, значи, че четири царе ще се издигнат от тоя народ, но не със сила като неговата.“



„Строшил ... четири“: Александър умрял на 33 през 323 г. пр. Хр, без да остави наследник, който да се възкачи на трона. Така че 4 мъже, след 22 години междуособни войни, си разделили империята му: (1)  Касандър - Македония (2)  Лизимах - Тракия и Мала Азия (3)  Селевк - Сирия и Вавилония (4)  Птоломей - Египет и Арабия. Тези са четиримата, за които се отнася написаното в ст. 8: „четирите небесни ветрища“. Изразът „но не със сила като неговата“ означава, че те не притежавали могъществото и силата на Александър или че са нямали пряка семейна връзка с него.  Стихове 23-25: „Издигне цар“ - Близкото изпълнение на това пророчество разглежда Антиох като  потисник и гонител (както в ст. 9-14). Неговото царуване до 164 г.пр. Хр. било „през последния период на тяхното господство“ - това на козела на сирийска територия. Рим завоювал Гърция през 146 г.пр. Хр., само няколко години по-късно, и станал следващата господстваща империя. Антиох умрял „смазан, не с ръка“, а поради лудост и болест на червата. Далечното изпълнение на пророчеството вижда Антиох (в ст. 23-25), като преобраз на Антихрист и последните времена Голямата скръб. Погледнато по този начин, царят тук е „малкият рог“, като в 7:7 и 8:9 и цар, който „ще действа според волята си“ в 11:36-45.


  Данаил 8:23: „И в послешните времена на царуването им, когато беззаконниците стигнат до върха на беззаконието си, ще се издигне цар с жестоко лице и вещ в лукавщини.“



Този стих се отнася към съвсем различен времеви елемент. Забележете: не казва в тяхното последно време, ами в последният ден на тяхното царство. Това е последният ден на царството. Този цар е зъл. Той използва способите на Сатана, за да го накара да разбере. Мъдрост, идваща от мрака, няма Божията светлина в тях.


  Данаил 8:24: „И силата му ще бъде голяма, но не като силата на другия; и ще погубва чудесно, ще успява и върши по волята си, и ще поквари силните и светите люде.“



Силата му не е негова. Той действа под влиянието на Сатана.Той е напълно против Божият народ. Бог позволи всичко това да се случи, защото людете Му не Му бяха верни.


  Данаил 8:25: „Чрез коварството си ще направи да успява измамата в ръката му, ще се надигне в сърцето си, и ще погуби мнозина в спокойствието им; ще въстане и против Началника на началниците; но ще бъде смазан, не с ръка.“



Той „ще възстане и против Началника на началниците“: Мнозина смятат, че описанието тук надминава описанието на Антиох и го използва като преобраз на Антихриста, който ще се опълчи против Христос по време на Голямата скръб. Определено нечестивото дело на Антиох и Антихриста има един и същ гнусен източник. „Началника на началниците“ е Господ Исус. Унищожение чрез мир - това е трик на Антихриста. И ако тук не става точно дума за него, то в стиха се говори за някого, който е типичен негов представител. Тук се говори за духовна война. „Смазан не с ръка“: Господ Исус ще победи Сатана и неговите орди.


  Данаил 8:26: „А казаното видение за денонощията е вярно; все пак, обаче, запечатай видението, защото се отнася до далечни дни.“



Това не означава видението да се запише и да се скрие. Данаил трябва да го запази и съхрани като истина, въпреки че то няма да бъде изпълнено много дълго време. В следващите глави виждаме къде Бог казва на Данаила да запечата думите докато не настъпи времето на края.


  Данаил 12:4: „А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, когато мнозина ще я изследват, и знанието за нея ще се умножава.“



Данаил 12:9: „А той рече: Иди си, Данииле; защото думите са затворени и запечатани до края на времето.“



Данаил 8:27: „Тогава аз Даниил примрях, и боледувах няколко дни; после станах и вършех царските работи. А чудех се за видението, защото никой не го разбираше.“



Видението силно опечали пророка. Смятам, че Бог не открива на човека много неща, понеже те са Негови тайни. Има неща, които не са предназначени да бъдат разбрани.


  (следва)



Гласувай:
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693366
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031