Постинг
18.07.2020 04:00 -
ДАНАИЛ - ГЛАВА 4
ГЛАВА 4
Прославянето на Бога от самият Навуходоносор (4:1-3 и 34-37) е темата, която съдържа преживяването на царя, повторена няколко пъти в първо лице (4-34). Той започва и завършва разказа си с възхвала, а по средата споделя защо е претърпял духовен прелом и е хвалил и славил истинският Бог.
Данаил 4:1: „Цар Навуходоносор към всичките племена, народи и езици, които живеят по цял свят: Мир да ви се умножи!“
Навуходоносор изпраща послание до целият свят, а не само до своя народ. Очевидно е изминало известно време между събитията, описани в глава 3-та и тези в 4-та глава. Самохвалството и гордостта на Навуходоносор (ст. 30) нямало как да бъдат демонстрирани, докато много от неговите монолитни, огромни строителни проекти не били завършени.
Данаил 4:2: „Видя ми се за добре да оповестя знаменията и чудесата, които ми направи всевишният Бог.“
Навуходоносор се убедил, че всичко, което Данаил и тримата му другари Мисах, Седрах и Авденаго били направили, било знаци от Бога, които трябвало да го накарат да повярва. Царят бил уверен, че Бог е Всевишният Бог и сега щял да го оповестява на всички, които биха повярвали в Него.
Данаил 4:3: „Колко са велики Неговите знамения! И колко могъщи са чудесата Му! Неговото царство е вечно царство, и Неговото владичество из род в род.“
Навуходоноср издига Бога по единствения начин, който познава - думите. Неговите думи прославят Бога и всички Негови дела. И това, което той казва е вярно. Божието царство е вечно. Неговото господство е над всички хора и се простира от поколение на поколение.
Данаил 4:4: „Аз Навуходоносор, като бях спокоен у дома си и благополучен в палата си,“
Тези думи ни връщат отново към случая със съня на царя и изтълкуването му от Данаил. Ако кажем, че царството му е процъфтявало, това ще бъде доста сдържано изказване. Навуходоносор бил безспорният владетел на Вавилон и всички завладени и покорени от империята племена и народи. В двореца му царяли покой и безопастност.
Данаил 4:5: „видях сън, който ме уплаши; и размишленията ми на леглото ми и виденията на главата ми ме смутиха.“
Тук казаното от него се отнася за съня, в който видял образ със златна глава. Той не само че бил дълбоко обезпокоен от този тъй изразителен сън, но и забравил за какво точно бил сънят; не можел да си го спомни с подробности.
Данаил 4:6: „Затова издадох указ да се въведат пред мене всичките вавилонски мъдреци за да ми явят значението на съня.“
За него било крайно необходимо да узнае значението на съня, затова свикал всички, които познавал и които преди били тълкували неговите сънища. Нямало начин поне един от тях да не успее да го направи и този път.
Данаил 4:7: „Тогава влязоха врачовете, вражарите, халдейците и астролозите, и аз разказах съня си пред тях; но не можаха да ми явят значението му.“
В предната глава ние споменахме, че източника на тяхната, много ограничена сила, беше Сатана. Те се надяваха на човешка плът - един на друг и на Сатана. Да, обаче нито едното от двете даде резултат. Те щяха да бъдат убити, понеже не можаха да разкрият нито съня, нито значението му на царя.
Данаил 4:8: „А най-после дойде пред мене Даниил, чието име бе Валтасасар, А най-после дойде пред мене Даниил, чието име бе Валтасасар, по името на моя Бог, и в когото е духът на светите богове; и аз разказах съня пред него, като рекох:“
Валтасасар бече новото име, което Новуходоносор даде на Данаил, за да почете едно от своите фалшиви божества. Виждаме, че на този етап царят все още вярва в много богове - „по името на моя Бог“. Това ни напомня, че Данаил разтълкува съня на царя. Всъщност, Този, Който изяви съня и значението му, беше Бог, Който обитаваше в Данаила.
Данаил 4:9: „Валтасаре, началниче на врачовете, понеже узнах, че духът на светите богове е в тебе, и никаква тайна не е мъчна за тебе, обясни ми виденията на съня, който видях, и кажи ми значението му.“
„Началник на врачовете или магьосниците“ беше титлата, която езичниците дадоха на Данаил. „Дух“ - значението в този стих, а също и в 18; 5:11 и 14, с основание се превежда в няколко версии като „Духът на Святият Бог“. Някои преводачи смятат, че царят е искал да каже „духът на святите богове“. Това е малко вероятно, защото никой езически народ, който се покланял на своите идоли и божества, не предявявал претенции те да са чисти и святи. Напротив - те вярвали точно в обратното. И тъй като Навуходоноср отново разказвал случилото се, той съвсем искрено можел да разпознае истинският Божий Дух. Този стих ни открива, че царят е имал нов сън. Това няма нищо общо с последните няколко стиха, освен че ни показва защо Навуходоносор се доверява на Данаил да изтълкува и този му сън. Вижте как царят се обръща към него - „Началниче“. Навуходоносор му беше дал тази титла, след като Данаил разтълкува съня му. Владетелят осъзна, че Бог е с Данаил и че ще му даде тълкуванието и на този сън. Интересно е, че казва „духът на светите богове е в тебе“. Той усеща, че няма сън, който Данаил да не може да изтълкува.
В 4:10-17, е описано едно дърво. То олицетворява Навуходоносор след 605 г. пр. Хр. Създанията в стих 12, представляват народите под неговото владичество (стих 22). Падането на дървото символизира наближаването на времето, когато Бог ще го съди. Данаил 4:10: „Ето какви бяха виденията на главата ми и на леглото ми: Гледах и ето дърво всред света, на което височината бе голяма.“ Възможно е царят да е имал или нощно видение, или сън. В сънищата, понякога дърветата символизират хора. В този случай, дървото е самият Навуходоносор, който нямал равни на своето величие и сила като цар на Вавилон.
Данаил 4:11: „Това дърво стана голямо и яко, височината му стигаше до небето, и то се виждаше до краищата на целия свят.“
От казаното в този стих разбираме, че Навуходоносор притежавал власт, сила и величие не само в своите земи, но и във всяка една от страните, които бил завладял и покорил.
Данаил 4:12: „Листата му бяха хубави, плодът му изобилен, и в него имаше храна за всички; под сянката му почиваха полските животни, и на клоновете му обитаваха небесните птици, и от него се хранеше всяка твар.“
Тази необятна земя беше процъфтяла под управлението на Навуходоносор. Бог беше използвал вавилонците и във войни срещу обичният Му Израел. Те го бяха победили, заграбвайки много богатства и отвеждайки много от людите Му в пленничество. Изглежда така, сякаш всичко, което вавилонците правили преуспявало и процъфтявало. Имало изобилие от храна както за вавилонците, така и за пленниците.
Данаил 4:13: „Видях във виденията на главата си на леглото си, и ето, един свет страж слезе от небето“
Този „свят страж“ бил ангел - служител на Бога, под чийто контрол се намирал възхода или падението на даден народ. Ангелите често играят роля при изпълнението на Божият съд, както виждаме и в Битие 18, Исая; 37 и Откровение 16.
Данаил 4:14: „и извика със силен глас, казвайки така: Отсечете дървото и изсечете клоновете му; отърсете листата му и разпръснете плода му; нека бягат животните изпод него, и птиците от клоновете му;“
Този стих ни открива, че Бог гледа долу на земята към Навуходоносор и го осъжда. Бог е Този, Който издига човека до цар. Но Той е Този, Който го съди, сваля короната от главата му, събаря го и го погубва.
Данаил 4:15: „обаче оставете в земята пъна с корените му всред полската трева, и то с железен и меден обръч наоколо, и нека се мокри с небесната роса, и участта му нека бъде с животните в тревата на земята;“
Този стих говори за присъда, но без пълно унищожение. „Желязото“ символизира земната, светска сила. (Бел. пр. На английски вместо думата „меден“ (меден обръч) се използва „месинг“ или „пиринч“, а месинга винаги символизира осъждение.) Ядрото на царството, все още съществува (стих 26) и по-късно то ще поникне така както става в природата (Йов 14:7-9). Медният обръч е гаранцията, че Бог ще съхрани това, което е останало непокътнато и че ще запази царската власт (стих 26). Този стих ни разкрива времето, когато Навуходоносор няма да бъде нещо повече от животно. Той ще яде трева и ще пие вода от росата, която пада.
Данаил 4:16: „нека се измени човешкото му сърце, и нека му се даде животинско сърце; и така нека минат над него седем времена.“
Този стих съвсем ясно описва човек, който е изгубил здравият си разум; изгубил е силата си да мисли и разсъждава. Най-вероятно тук става дума за душевен, психически срив. Една от формите на тази болест се казва Lycanthropy. При нея, човек си мисли, че е животно и живее буйно, диво и неукротимо; има дълги и мръсни нокти; рошава коса и не се държи като човек. (Lycanthropy е психоза, при която пациента има халюцинации и вярва, че е диво животно, обикновено вълк). Тази болест е Божието осъждение за Навуходоносор (тя пада като небесна роса).
Данаил 4:17: „Тая присъда е по заповед от стражите, и делото на думата на светите, за да знаят живите, че Всевишният владее над царството на човеците, дава го комуто ще, и поставя над него най-нищожния измежду човеците.“
До някъде, Навуходоносор разбира значението на съня си. Той е наясно с Божията присъда. Той разбира, че така Бог доказва, че Той е Този, Който издига и прави човека цар, но и че го събаря, унижава и унищожава. Бог беше с Навуходоносор когато той атакува Юда. Тази атака, всъщност беше Божият съд над Юда. Обаче царят отиде твърде далеч когато завладя земите ѝ. Той извърши неща, които Бог не му беше казал да направи. Сега идеше неговият ред да бъде съден.
Данаил 4:18: „Тоя сън видях аз цар Навуходоносор, и ти, Валтасасаре, кажи значението му; защото ни един от мъдреците на царството ми не може да ми яви значението; а ти можеш, защото духът на светите богове е в тебе.“
Навуходоносор е уверен, че Данаил ще изтълкува сънят му правилно. Той видя как младият евреин беше изявил значението на предишният му сън, когато никой друг не успя. Той признава, че способността на Данаил да тълкува сънища е от Бога.
Данаил 4:19: „Тогава Даниил, чието име бе Валтасасар, остана смаян за малко, и размишленията му го смущаваха. Царят продумайки рече: Валтасасаре, да те не смущава сънят или значението му. Валтасасар рече в отговор: Господарю мой, сънят нека бъде върху ония, които те мразят, и това, което означава, върху неприятелите ти!“
Смайването (което всъщност означава „ужасен за известно време“) на Данаил произтича от значението на съня. Той изчаква цял час преди да разтълкува съня на царя, защото знае, че този сън не вещае нищо добро за Навуходоносор. Мислите му препускаха тревожно в ума му, заради начина, по който можеше да реагира царя, когато чуе значението на съня. Но Навуходоносор насърчава Данаил. Най-вероятно, той вече е знаел, че това е много лош сън. Пророкът му обяснява, че този сън ще зарадва враговете му, а не самият него.
Данаил 4:20-22: „Дървото, което си видял, че станало голямо и яко, чиято височина стигала до небето, и което се виждало от целия свят, чиито листа били хубави и плодът му изобилен, дори достатъчна храна за всички, под което живеели полските животни, и по клоновете на което се подсланяли небесните птици, това дърво си ти, царю, който си станал голям и як; защото величието ти нарасна и стигна до небето, и владичеството ти до края на света.“
Началото на съня ще поласкае Навуходоносор. Той знае, че посланието, което този сън носи е истина. Той беше покорил много племена и народи, и си беше извоювал слава и величие в целият познат свят. Той бил считан за един от най-могъщите царе, управлявали до този момент. Нямало по-красив град от Вавилон, всеизвестен с висящите си градини. По онова време във Вавилон живеели хора от най-различни народи. Имало храна в изобилие за всички.
Данаил 4:23: „А гдето царят е видял един свет страж да слиза от небето и да казва: Отсечете дървото и го съборете, но оставете в земята, в полската трева, пъна с корените му, и то с железен и меден обръч наоколо, и нека се мокри от небесната роса, и нека бъде участта му с полските животни, до като така минат над него седем времена, -“
Нищо не може да убегне от Бога. Той знае всичко, което се случва на земята. Дървото е самият Навуходоносор. Бог го беше претеглил и го беше намерил виновен. Царят нямаше да умре, но щеше да изгуби ума си и да живее из полетата като животно, ядейки трева. „Седем времена“ най-вероятно означава седем години, защото думата „времена“ се отнася за години (в 7:25). Няма как да бъде седем дни или седем месеца, защото не е възможно косата на Навуходоносор да порасне като пера на орли за толкова къс период от време (стих 33).
Данаил 4:24: „ето значението му, царю: Решението на Всевишния, което постигна господаря ми царя, е“
Решението в този случай е Божието осъждение, Божият съд над Навуходоносор. Щом Бог го е произнесъл, то ще стане. Не е светът този, който е осъдил царя, нито пък Данаил, а сам Бог.
Данаил 4:25: „да бъдеш изгонен измежду човеците, жилището ти да бъде с полските животни, да ядеш трева като говедата, и да те мокри небесната роса, и да минат над тебе седем времена, догдето познаеш, че Всевишният владее в царството на човеците и го дава комуто ще.“
Целта на всичко това, което се случва с владетеля е да разбере, познае и признае Бога за Този, Който Той наистина е. Царят трябва да научи, че човек се издига до цар, защото Бог го поставя на престола, а не поради някаква друга причина. Тревата и водата са неговото меню. Думата „времена“ понякога означава година. Много удачен пример за това е израза: „време, времена и половин време“, който срещаме по-нататък в книгата на Данаил.
Данаил 4:26: „А гдето се заповядало да оставят пъна с корените на дървото, значи, че царството ще ти бъде обезпечено щом признаеш, че небесата владеят.“
Навуходоносор нямаше да бъде убит. Бог само щеше да го смири. Той дори нямаше да загуби царството си. Нямаше да бъде и изпратен в изгнание. Само трябваше да научи, че Бог управлява абсолютно всичко както на земята, така и на небесата. Когато научеше урока си, умът му щеше да се избистри и разумът му да се възвърне.
Данаил 4:27: „Затова, царю, нека ти бъде угоден моя съвет да напуснеш греховете си чрез вършене правда и беззаконията си чрез правене благодеяния на бедните, негли се продължи благоденствието ти.“ Тук виждаме, че Данаил подтиква и насърчава царя да се покае, за да придобие праведност в живота си. Той трябва да върши добро, а не зло. Данаил искаше Навуходоносор да приеме това тълкувание с готовност, както първото. Данаил го призова да признае греха си и да се покае. Той не обрисува пред царя едно спасение основано на дела, а се отнесе към проблема за греха също както Исус постъпи с богатия млад управник (Виж: Матей 19:16-23). Царят обаче, не се покая в този момент. Данаил всъщност казва, че ако се покае бързо за греховете си и покаже милост към бедните, Бог ще го остави да живее спокойно.
Данаил 4:28: „Всичко това постигна цар Навуходоносора.“
Тази присъда не е за нацията и народа; тя се отлася лично за Навуходоносор.
Данаил 4:29: „В края на дванадесет месеца, като ходеше по царския палат във Вавилон,“
От този стих разбираме, че в продължение на 12 месеца нищо не се било случило. Най-вероятно царят си е мислел, че сънят му няма да се изпълни, понеже вече бил изминал дълъг период от време. Но Бог не гледа на времето така, както ти и аз.
Данаил 4:30: „царят проговори, казвайки: Не е ли велик тоя Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за славата на величието си!“
Навуходоносор бил известен със своите строителни проекти. Например: той построил така наречените висящи градини за съпругата си. Това била терасовидна постройка, извисяваща се като планина на 400 фута височина (121, 92 метра), по която течала вода. Тези прохладни тераси обсипани с цветя и най-различни растения били предназначени за място за освежаване и отпочиване. Те били известни като едно 7-те чудеса на древният свят. Ето за тази гордост го постигнало осъждението. Навуходоносор почти се подиграл на Бога със своите думи. Той казва, че Вавилон все още съществува и че той все още е цар. Къде е изпълнението на съня, който Данаил разтълкува? Забележете, че в този стих Навуходоносор отдава заслугата за съграждане на царството на самият себе си. Интересното е, че всички тези монолитни сгради са били построени, за да се прослави царят, а не Бога.
Данаил 4:31: „Думата бе още в устата на царя, и глас дойде от небесата, който рече: На тебе се известява, царю Навуходоносоре, че царството премина от тебе;“
Тук, царят няма нужда от гласа на Данаил, за да му изтълкува съня. Този глас не говори чрез Данаила, а идва право от небето. Присъдата е категорична. Тя не излезе от устата на човек, а от устата на Бога.
Данаил 4:32: „и ще бъдеш изгонен измежду човеците, между полските животни ще бъде жилището ти, и ще те хранят с трева като говедата; и седем времена ще минат над тебе догдето признаеш, че Всевишният владее над царството на човеците, и го дава комуто ще.“
Това са същите думи, които Данаил каза на царя. Той щеше да яде трева и да живее като диво животно, докато не осъзнаеше и признаеше, че Бог е Този, Който издига царете.
Данаил 4:33: „В същия час това нещо се изпълни над Навуходоносора; той бе изгонен измежду човеците, ядеше трева като говедата, и тялото му се мокреше от небесната роса догдето космите му пораснаха като пера на орли, и ноктите му като на птици.“
Това е мигновено изпълнение на присъдата. Ноктите му, които няма да бъдат рязани седем години, ще приличат като на нокти на птица, а косата му щеше да стане изключително дълга и права. Това е описание на човек, който е изгубил разсъдъка си. „Седем“ символизира духовна пълнота. От тази случка изникват два много важни въпроса: (1) Наистина ли такова нещо може да се случи на човек; и (2) Наистина ли се е случило с Навуходоносор? Отговорът и на двата въпроса е „ДА“. Както казахме, има психично заболяване, което се нарича zoanthropy. При него човек мисли и се държи като животно. Друга разновидност на тази болест е boanthropy - болният мисли, че е крава или вол. В отговор на вторият въпрос бихме могли да кажем, че тази болест не е описана в аналите на цар Навуходоносор. Защо? Едва ли някой би очаквал, че едно толкова унизително преживяване ще бъде отразено в летописите. От друга страна, той е царувал цели 43 години. Това е достатъчно дълъг период, за да се преживее тази дълга болест.
Данаил 4:34: „А в края на тия дни аз Навуходоносор подигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна като благослових Всевишния и похвалих и прославих Онзи, Който живее до века, понеже владичеството Му е вечно владичество, и царството Му из род в род;“
Когато изминали седем години, разсъдъкът на Навуходоносор бил възстановен и той прославил Бога. Отдал цялата слава на Господа и по този начин духовното му израстване завършило. Той вече хвали и слави Единственият Истински Бог. Божията благодат дава възможност на човека да стори това.
Данаил 4:35: „пред Него всичките земни жители се считат като нищо; по волята Си Той действува между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му, или да Му каже: Що правиш Ти?“
Вече Навуходоносор знае, че нищо и никой няма контрол над живота, освен Бог. Бог заповядва на слънцето да грее и то грее. Небесата и земята трябва да се прекланят пред Него. Само Той е Бог!
Второзаконие 4:39: „Познай, прочее, днес и вложи в сърцето си, че Иеова е Бог на небето горе и на земята долу; няма друг.“
Ефесяни 4:6: „един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички.“
Данаил 4:36: „И в същото време, когато разумът ми се възвърна, възвърнаха ми се, за славата на царството ми, и величието и светлостта ми; защото съветниците ми и големците ми ме търсеха, закрепих се на царството си, и ми се притури превъзходно величие.“
Коренът на дървото (Навуходоносор) беше напояван от небето. Сега той избуява за нов живот. Царството му е възстановено и отново му отдават чест и слава като на цар. Разликата е в това, че Навуходоносор вече познава Бога. Мъдростта му вече е от Бога. Бог ще го благослови преизобилно.
Данаил 4:37: „Сега аз Навуходоносор хваля, превъзнасям и славя небесния Цар; защото всичко що върши е с вярност, и пътищата Му са справедливи; а Той може да смири ония, които ходят горделиво.“
Тук виждаме един смирен човек, който случайно носи царска корона. Той вече е наясно, че човек е това, което е, поради Бога. Бог е Който ни издига или поваля. Бог прави всичко възможно, за да ни накара да осъзнаем, че имаме въпиюща нужда от Него. Бог наказа Навуходоносор за негово добро. Той го направи, за да накара царя да Го търси. Владетелят осъзна върховната власт на Бога.
Прославянето на Бога от самият Навуходоносор (4:1-3 и 34-37) е темата, която съдържа преживяването на царя, повторена няколко пъти в първо лице (4-34). Той започва и завършва разказа си с възхвала, а по средата споделя защо е претърпял духовен прелом и е хвалил и славил истинският Бог.
Данаил 4:1: „Цар Навуходоносор към всичките племена, народи и езици, които живеят по цял свят: Мир да ви се умножи!“
Навуходоносор изпраща послание до целият свят, а не само до своя народ. Очевидно е изминало известно време между събитията, описани в глава 3-та и тези в 4-та глава. Самохвалството и гордостта на Навуходоносор (ст. 30) нямало как да бъдат демонстрирани, докато много от неговите монолитни, огромни строителни проекти не били завършени.
Данаил 4:2: „Видя ми се за добре да оповестя знаменията и чудесата, които ми направи всевишният Бог.“
Навуходоносор се убедил, че всичко, което Данаил и тримата му другари Мисах, Седрах и Авденаго били направили, било знаци от Бога, които трябвало да го накарат да повярва. Царят бил уверен, че Бог е Всевишният Бог и сега щял да го оповестява на всички, които биха повярвали в Него.
Данаил 4:3: „Колко са велики Неговите знамения! И колко могъщи са чудесата Му! Неговото царство е вечно царство, и Неговото владичество из род в род.“
Навуходоноср издига Бога по единствения начин, който познава - думите. Неговите думи прославят Бога и всички Негови дела. И това, което той казва е вярно. Божието царство е вечно. Неговото господство е над всички хора и се простира от поколение на поколение.
Данаил 4:4: „Аз Навуходоносор, като бях спокоен у дома си и благополучен в палата си,“
Тези думи ни връщат отново към случая със съня на царя и изтълкуването му от Данаил. Ако кажем, че царството му е процъфтявало, това ще бъде доста сдържано изказване. Навуходоносор бил безспорният владетел на Вавилон и всички завладени и покорени от империята племена и народи. В двореца му царяли покой и безопастност.
Данаил 4:5: „видях сън, който ме уплаши; и размишленията ми на леглото ми и виденията на главата ми ме смутиха.“
Тук казаното от него се отнася за съня, в който видял образ със златна глава. Той не само че бил дълбоко обезпокоен от този тъй изразителен сън, но и забравил за какво точно бил сънят; не можел да си го спомни с подробности.
Данаил 4:6: „Затова издадох указ да се въведат пред мене всичките вавилонски мъдреци за да ми явят значението на съня.“
За него било крайно необходимо да узнае значението на съня, затова свикал всички, които познавал и които преди били тълкували неговите сънища. Нямало начин поне един от тях да не успее да го направи и този път.
Данаил 4:7: „Тогава влязоха врачовете, вражарите, халдейците и астролозите, и аз разказах съня си пред тях; но не можаха да ми явят значението му.“
В предната глава ние споменахме, че източника на тяхната, много ограничена сила, беше Сатана. Те се надяваха на човешка плът - един на друг и на Сатана. Да, обаче нито едното от двете даде резултат. Те щяха да бъдат убити, понеже не можаха да разкрият нито съня, нито значението му на царя.
Данаил 4:8: „А най-после дойде пред мене Даниил, чието име бе Валтасасар, А най-после дойде пред мене Даниил, чието име бе Валтасасар, по името на моя Бог, и в когото е духът на светите богове; и аз разказах съня пред него, като рекох:“
Валтасасар бече новото име, което Новуходоносор даде на Данаил, за да почете едно от своите фалшиви божества. Виждаме, че на този етап царят все още вярва в много богове - „по името на моя Бог“. Това ни напомня, че Данаил разтълкува съня на царя. Всъщност, Този, Който изяви съня и значението му, беше Бог, Който обитаваше в Данаила.
Данаил 4:9: „Валтасаре, началниче на врачовете, понеже узнах, че духът на светите богове е в тебе, и никаква тайна не е мъчна за тебе, обясни ми виденията на съня, който видях, и кажи ми значението му.“
„Началник на врачовете или магьосниците“ беше титлата, която езичниците дадоха на Данаил. „Дух“ - значението в този стих, а също и в 18; 5:11 и 14, с основание се превежда в няколко версии като „Духът на Святият Бог“. Някои преводачи смятат, че царят е искал да каже „духът на святите богове“. Това е малко вероятно, защото никой езически народ, който се покланял на своите идоли и божества, не предявявал претенции те да са чисти и святи. Напротив - те вярвали точно в обратното. И тъй като Навуходоноср отново разказвал случилото се, той съвсем искрено можел да разпознае истинският Божий Дух. Този стих ни открива, че царят е имал нов сън. Това няма нищо общо с последните няколко стиха, освен че ни показва защо Навуходоносор се доверява на Данаил да изтълкува и този му сън. Вижте как царят се обръща към него - „Началниче“. Навуходоносор му беше дал тази титла, след като Данаил разтълкува съня му. Владетелят осъзна, че Бог е с Данаил и че ще му даде тълкуванието и на този сън. Интересно е, че казва „духът на светите богове е в тебе“. Той усеща, че няма сън, който Данаил да не може да изтълкува.
В 4:10-17, е описано едно дърво. То олицетворява Навуходоносор след 605 г. пр. Хр. Създанията в стих 12, представляват народите под неговото владичество (стих 22). Падането на дървото символизира наближаването на времето, когато Бог ще го съди. Данаил 4:10: „Ето какви бяха виденията на главата ми и на леглото ми: Гледах и ето дърво всред света, на което височината бе голяма.“ Възможно е царят да е имал или нощно видение, или сън. В сънищата, понякога дърветата символизират хора. В този случай, дървото е самият Навуходоносор, който нямал равни на своето величие и сила като цар на Вавилон.
Данаил 4:11: „Това дърво стана голямо и яко, височината му стигаше до небето, и то се виждаше до краищата на целия свят.“
От казаното в този стих разбираме, че Навуходоносор притежавал власт, сила и величие не само в своите земи, но и във всяка една от страните, които бил завладял и покорил.
Данаил 4:12: „Листата му бяха хубави, плодът му изобилен, и в него имаше храна за всички; под сянката му почиваха полските животни, и на клоновете му обитаваха небесните птици, и от него се хранеше всяка твар.“
Тази необятна земя беше процъфтяла под управлението на Навуходоносор. Бог беше използвал вавилонците и във войни срещу обичният Му Израел. Те го бяха победили, заграбвайки много богатства и отвеждайки много от людите Му в пленничество. Изглежда така, сякаш всичко, което вавилонците правили преуспявало и процъфтявало. Имало изобилие от храна както за вавилонците, така и за пленниците.
Данаил 4:13: „Видях във виденията на главата си на леглото си, и ето, един свет страж слезе от небето“
Този „свят страж“ бил ангел - служител на Бога, под чийто контрол се намирал възхода или падението на даден народ. Ангелите често играят роля при изпълнението на Божият съд, както виждаме и в Битие 18, Исая; 37 и Откровение 16.
Данаил 4:14: „и извика със силен глас, казвайки така: Отсечете дървото и изсечете клоновете му; отърсете листата му и разпръснете плода му; нека бягат животните изпод него, и птиците от клоновете му;“
Този стих ни открива, че Бог гледа долу на земята към Навуходоносор и го осъжда. Бог е Този, Който издига човека до цар. Но Той е Този, Който го съди, сваля короната от главата му, събаря го и го погубва.
Данаил 4:15: „обаче оставете в земята пъна с корените му всред полската трева, и то с железен и меден обръч наоколо, и нека се мокри с небесната роса, и участта му нека бъде с животните в тревата на земята;“
Този стих говори за присъда, но без пълно унищожение. „Желязото“ символизира земната, светска сила. (Бел. пр. На английски вместо думата „меден“ (меден обръч) се използва „месинг“ или „пиринч“, а месинга винаги символизира осъждение.) Ядрото на царството, все още съществува (стих 26) и по-късно то ще поникне така както става в природата (Йов 14:7-9). Медният обръч е гаранцията, че Бог ще съхрани това, което е останало непокътнато и че ще запази царската власт (стих 26). Този стих ни разкрива времето, когато Навуходоносор няма да бъде нещо повече от животно. Той ще яде трева и ще пие вода от росата, която пада.
Данаил 4:16: „нека се измени човешкото му сърце, и нека му се даде животинско сърце; и така нека минат над него седем времена.“
Този стих съвсем ясно описва човек, който е изгубил здравият си разум; изгубил е силата си да мисли и разсъждава. Най-вероятно тук става дума за душевен, психически срив. Една от формите на тази болест се казва Lycanthropy. При нея, човек си мисли, че е животно и живее буйно, диво и неукротимо; има дълги и мръсни нокти; рошава коса и не се държи като човек. (Lycanthropy е психоза, при която пациента има халюцинации и вярва, че е диво животно, обикновено вълк). Тази болест е Божието осъждение за Навуходоносор (тя пада като небесна роса).
Данаил 4:17: „Тая присъда е по заповед от стражите, и делото на думата на светите, за да знаят живите, че Всевишният владее над царството на човеците, дава го комуто ще, и поставя над него най-нищожния измежду човеците.“
До някъде, Навуходоносор разбира значението на съня си. Той е наясно с Божията присъда. Той разбира, че така Бог доказва, че Той е Този, Който издига и прави човека цар, но и че го събаря, унижава и унищожава. Бог беше с Навуходоносор когато той атакува Юда. Тази атака, всъщност беше Божият съд над Юда. Обаче царят отиде твърде далеч когато завладя земите ѝ. Той извърши неща, които Бог не му беше казал да направи. Сега идеше неговият ред да бъде съден.
Данаил 4:18: „Тоя сън видях аз цар Навуходоносор, и ти, Валтасасаре, кажи значението му; защото ни един от мъдреците на царството ми не може да ми яви значението; а ти можеш, защото духът на светите богове е в тебе.“
Навуходоносор е уверен, че Данаил ще изтълкува сънят му правилно. Той видя как младият евреин беше изявил значението на предишният му сън, когато никой друг не успя. Той признава, че способността на Данаил да тълкува сънища е от Бога.
Данаил 4:19: „Тогава Даниил, чието име бе Валтасасар, остана смаян за малко, и размишленията му го смущаваха. Царят продумайки рече: Валтасасаре, да те не смущава сънят или значението му. Валтасасар рече в отговор: Господарю мой, сънят нека бъде върху ония, които те мразят, и това, което означава, върху неприятелите ти!“
Смайването (което всъщност означава „ужасен за известно време“) на Данаил произтича от значението на съня. Той изчаква цял час преди да разтълкува съня на царя, защото знае, че този сън не вещае нищо добро за Навуходоносор. Мислите му препускаха тревожно в ума му, заради начина, по който можеше да реагира царя, когато чуе значението на съня. Но Навуходоносор насърчава Данаил. Най-вероятно, той вече е знаел, че това е много лош сън. Пророкът му обяснява, че този сън ще зарадва враговете му, а не самият него.
Данаил 4:20-22: „Дървото, което си видял, че станало голямо и яко, чиято височина стигала до небето, и което се виждало от целия свят, чиито листа били хубави и плодът му изобилен, дори достатъчна храна за всички, под което живеели полските животни, и по клоновете на което се подсланяли небесните птици, това дърво си ти, царю, който си станал голям и як; защото величието ти нарасна и стигна до небето, и владичеството ти до края на света.“
Началото на съня ще поласкае Навуходоносор. Той знае, че посланието, което този сън носи е истина. Той беше покорил много племена и народи, и си беше извоювал слава и величие в целият познат свят. Той бил считан за един от най-могъщите царе, управлявали до този момент. Нямало по-красив град от Вавилон, всеизвестен с висящите си градини. По онова време във Вавилон живеели хора от най-различни народи. Имало храна в изобилие за всички.
Данаил 4:23: „А гдето царят е видял един свет страж да слиза от небето и да казва: Отсечете дървото и го съборете, но оставете в земята, в полската трева, пъна с корените му, и то с железен и меден обръч наоколо, и нека се мокри от небесната роса, и нека бъде участта му с полските животни, до като така минат над него седем времена, -“
Нищо не може да убегне от Бога. Той знае всичко, което се случва на земята. Дървото е самият Навуходоносор. Бог го беше претеглил и го беше намерил виновен. Царят нямаше да умре, но щеше да изгуби ума си и да живее из полетата като животно, ядейки трева. „Седем времена“ най-вероятно означава седем години, защото думата „времена“ се отнася за години (в 7:25). Няма как да бъде седем дни или седем месеца, защото не е възможно косата на Навуходоносор да порасне като пера на орли за толкова къс период от време (стих 33).
Данаил 4:24: „ето значението му, царю: Решението на Всевишния, което постигна господаря ми царя, е“
Решението в този случай е Божието осъждение, Божият съд над Навуходоносор. Щом Бог го е произнесъл, то ще стане. Не е светът този, който е осъдил царя, нито пък Данаил, а сам Бог.
Данаил 4:25: „да бъдеш изгонен измежду човеците, жилището ти да бъде с полските животни, да ядеш трева като говедата, и да те мокри небесната роса, и да минат над тебе седем времена, догдето познаеш, че Всевишният владее в царството на човеците и го дава комуто ще.“
Целта на всичко това, което се случва с владетеля е да разбере, познае и признае Бога за Този, Който Той наистина е. Царят трябва да научи, че човек се издига до цар, защото Бог го поставя на престола, а не поради някаква друга причина. Тревата и водата са неговото меню. Думата „времена“ понякога означава година. Много удачен пример за това е израза: „време, времена и половин време“, който срещаме по-нататък в книгата на Данаил.
Данаил 4:26: „А гдето се заповядало да оставят пъна с корените на дървото, значи, че царството ще ти бъде обезпечено щом признаеш, че небесата владеят.“
Навуходоносор нямаше да бъде убит. Бог само щеше да го смири. Той дори нямаше да загуби царството си. Нямаше да бъде и изпратен в изгнание. Само трябваше да научи, че Бог управлява абсолютно всичко както на земята, така и на небесата. Когато научеше урока си, умът му щеше да се избистри и разумът му да се възвърне.
Данаил 4:27: „Затова, царю, нека ти бъде угоден моя съвет да напуснеш греховете си чрез вършене правда и беззаконията си чрез правене благодеяния на бедните, негли се продължи благоденствието ти.“ Тук виждаме, че Данаил подтиква и насърчава царя да се покае, за да придобие праведност в живота си. Той трябва да върши добро, а не зло. Данаил искаше Навуходоносор да приеме това тълкувание с готовност, както първото. Данаил го призова да признае греха си и да се покае. Той не обрисува пред царя едно спасение основано на дела, а се отнесе към проблема за греха също както Исус постъпи с богатия млад управник (Виж: Матей 19:16-23). Царят обаче, не се покая в този момент. Данаил всъщност казва, че ако се покае бързо за греховете си и покаже милост към бедните, Бог ще го остави да живее спокойно.
Данаил 4:28: „Всичко това постигна цар Навуходоносора.“
Тази присъда не е за нацията и народа; тя се отлася лично за Навуходоносор.
Данаил 4:29: „В края на дванадесет месеца, като ходеше по царския палат във Вавилон,“
От този стих разбираме, че в продължение на 12 месеца нищо не се било случило. Най-вероятно царят си е мислел, че сънят му няма да се изпълни, понеже вече бил изминал дълъг период от време. Но Бог не гледа на времето така, както ти и аз.
Данаил 4:30: „царят проговори, казвайки: Не е ли велик тоя Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за славата на величието си!“
Навуходоносор бил известен със своите строителни проекти. Например: той построил така наречените висящи градини за съпругата си. Това била терасовидна постройка, извисяваща се като планина на 400 фута височина (121, 92 метра), по която течала вода. Тези прохладни тераси обсипани с цветя и най-различни растения били предназначени за място за освежаване и отпочиване. Те били известни като едно 7-те чудеса на древният свят. Ето за тази гордост го постигнало осъждението. Навуходоносор почти се подиграл на Бога със своите думи. Той казва, че Вавилон все още съществува и че той все още е цар. Къде е изпълнението на съня, който Данаил разтълкува? Забележете, че в този стих Навуходоносор отдава заслугата за съграждане на царството на самият себе си. Интересното е, че всички тези монолитни сгради са били построени, за да се прослави царят, а не Бога.
Данаил 4:31: „Думата бе още в устата на царя, и глас дойде от небесата, който рече: На тебе се известява, царю Навуходоносоре, че царството премина от тебе;“
Тук, царят няма нужда от гласа на Данаил, за да му изтълкува съня. Този глас не говори чрез Данаила, а идва право от небето. Присъдата е категорична. Тя не излезе от устата на човек, а от устата на Бога.
Данаил 4:32: „и ще бъдеш изгонен измежду човеците, между полските животни ще бъде жилището ти, и ще те хранят с трева като говедата; и седем времена ще минат над тебе догдето признаеш, че Всевишният владее над царството на човеците, и го дава комуто ще.“
Това са същите думи, които Данаил каза на царя. Той щеше да яде трева и да живее като диво животно, докато не осъзнаеше и признаеше, че Бог е Този, Който издига царете.
Данаил 4:33: „В същия час това нещо се изпълни над Навуходоносора; той бе изгонен измежду човеците, ядеше трева като говедата, и тялото му се мокреше от небесната роса догдето космите му пораснаха като пера на орли, и ноктите му като на птици.“
Това е мигновено изпълнение на присъдата. Ноктите му, които няма да бъдат рязани седем години, ще приличат като на нокти на птица, а косата му щеше да стане изключително дълга и права. Това е описание на човек, който е изгубил разсъдъка си. „Седем“ символизира духовна пълнота. От тази случка изникват два много важни въпроса: (1) Наистина ли такова нещо може да се случи на човек; и (2) Наистина ли се е случило с Навуходоносор? Отговорът и на двата въпроса е „ДА“. Както казахме, има психично заболяване, което се нарича zoanthropy. При него човек мисли и се държи като животно. Друга разновидност на тази болест е boanthropy - болният мисли, че е крава или вол. В отговор на вторият въпрос бихме могли да кажем, че тази болест не е описана в аналите на цар Навуходоносор. Защо? Едва ли някой би очаквал, че едно толкова унизително преживяване ще бъде отразено в летописите. От друга страна, той е царувал цели 43 години. Това е достатъчно дълъг период, за да се преживее тази дълга болест.
Данаил 4:34: „А в края на тия дни аз Навуходоносор подигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна като благослових Всевишния и похвалих и прославих Онзи, Който живее до века, понеже владичеството Му е вечно владичество, и царството Му из род в род;“
Когато изминали седем години, разсъдъкът на Навуходоносор бил възстановен и той прославил Бога. Отдал цялата слава на Господа и по този начин духовното му израстване завършило. Той вече хвали и слави Единственият Истински Бог. Божията благодат дава възможност на човека да стори това.
Данаил 4:35: „пред Него всичките земни жители се считат като нищо; по волята Си Той действува между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му, или да Му каже: Що правиш Ти?“
Вече Навуходоносор знае, че нищо и никой няма контрол над живота, освен Бог. Бог заповядва на слънцето да грее и то грее. Небесата и земята трябва да се прекланят пред Него. Само Той е Бог!
Второзаконие 4:39: „Познай, прочее, днес и вложи в сърцето си, че Иеова е Бог на небето горе и на земята долу; няма друг.“
Ефесяни 4:6: „един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички.“
Данаил 4:36: „И в същото време, когато разумът ми се възвърна, възвърнаха ми се, за славата на царството ми, и величието и светлостта ми; защото съветниците ми и големците ми ме търсеха, закрепих се на царството си, и ми се притури превъзходно величие.“
Коренът на дървото (Навуходоносор) беше напояван от небето. Сега той избуява за нов живот. Царството му е възстановено и отново му отдават чест и слава като на цар. Разликата е в това, че Навуходоносор вече познава Бога. Мъдростта му вече е от Бога. Бог ще го благослови преизобилно.
Данаил 4:37: „Сега аз Навуходоносор хваля, превъзнасям и славя небесния Цар; защото всичко що върши е с вярност, и пътищата Му са справедливи; а Той може да смири ония, които ходят горделиво.“
Тук виждаме един смирен човек, който случайно носи царска корона. Той вече е наясно, че човек е това, което е, поради Бога. Бог е Който ни издига или поваля. Бог прави всичко възможно, за да ни накара да осъзнаем, че имаме въпиюща нужда от Него. Бог наказа Навуходоносор за негово добро. Той го направи, за да накара царя да Го търси. Владетелят осъзна върховната власт на Бога.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1005
