Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.08.2019 19:49 - КОГАТО БОГ МЕ ИЗПРАТИ В АДА - 1 глава
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 157 Коментари: 0 Гласове:
1



  КОГАТО БОГ МЕ ИЗПРАТИ В АДА
 Д-р Майкъл Х. Ийгър


ГЛАВА ПЪРВА
Бях изпратен да служа в база на  военноморските сили на остров Адак, Аляска, който е известен с многобройните си земетерсения. Там бях помощник-електротехник, трети разряд. Военната база имаше строго секретни военни съоръжения и служеше за пристанище на подводници и кораби.
Тези секретни военни съоръжения бяха толкова скрити-покрити, че повечето от нас си нямаха представа какво се случваше там. Когато пристигнах в базата за първи път, аз трябваше бързо да свикна с трусовете и честите земетресения. Понякога тези трусове бяха толкова интензивни (силни), че дори ме събуждаха. Леглото ми се тресеше така силно, че си мислех, че ще да падна от него.
Спомням си една нощ, когато тъкмо бях пристигнал в базата, че спях дълбок, здрав сън. Изведнъж леглото ми не само че започна да се тресе, но буквално заподскача нагоре-надолу като гумена топка. Помислих си, че мъжете в спалното ми си правеха шегички с новопристигналия „заек“. Машинално, още преди да си отворя очите, започнах да им крещя да престанат. Но когато отворих очи и се огледах, наоколо нямаше никой. Толкова силно се беше люляла сградата.
 Моето пътуване към Ада започва
Една нощ заедно с Уили - мой брат в Господа, американец от африкански произход -  бяхме потънали в дълбока молитва (аз бях спасен едва от около два месеца). Имах радостта да видя Уили да се върне при Христа. В определен период от живота си той беше вървял с Господа, но после отпаднал. Още преди да бъде спасен, а и след това, ние му бяхме лепнали прякора „Уили Виното“, но сега той вече беше изпълнен с ново вино. Докато се молехме заедно нещо много странно и страшно започна да се случва с мен. В същото време някои от нашият баталион се бяха събрали в общата зона пред спалните помещения, за да купонясват. Бяха доста шумни - силна музика и смях, но това не ни попречи да викаме към Бога за спасението на души. Докато се молехме аз усещах, че нещо щеше да се случи. Космите на ръцете и врата ми настръхнаха. Сякаш електричество изпълваше въздуха, който ни обграждаше. Усетих силен подтик да  навляза в молитвата още по-дълбоко. Предадох  се напълно на духа на ходатайствената молитва, викайки към Бога. Започнах да се моля още по-ревностно на Бога, умолявайки Го да ми позволи да преживея Ада по свръхестествен начин. Желаех това, за да мога да изпитвам по-голямо и дълбоко състрадание, една по-силна любов, едно по-проницателно разбиране за изгубените души. Наистина исках да позная болките, мъките, скърбите, страховете и агониите на тези в Ада. Исках да плача и стена, да се терзая и измъчвам с разбито сърце за онези, които не са се обърнали към Бога и да мога да достигна до тях по-резултатно. Аз вярвам, че Бог вложи това желание, тази молитва за любов към изгубените души в сърцето ми. Започнах да се моля и навлязох в една сфера, в която никога преди това не бях влизал, когато изведнъж ме връхлетя един потресаващо осезаем мрак. „ А около захождането на слънцето, дълбок сън нападна Аврама; и, ето, ужас, като страшен мрак го обзе.“ (Битие 15:12). Обгърна ме ужасяваща тъмнина. Всичко, което се намираше около мен изчезна. Вече не чувах дори музиката и шума от купона, който се вихреше. И въпреки, че Уили беше точно до мен, аз не можех нито да го виждам, нито да го чувам. Сякаш самото време беше спряло. За мое най-огромно учудване, уплаха и ужас, пода и сградата, в която се намирах, започнаха да се тресат така, както никога до сега.Обикновено, когато имаше земетресение в Адак, Аляска то продължаваше само няколко секунди, но в този случай тресенето не само че не престана, но се и усили.  Пода на сградата се разцепи на две Единственото, което можех да направя беше да се притисна силно към пода, за да запазя живота си. Тъмнината се вдигна, но аз не можех да видя Уили никъде. След което един ужасен шум от разцепване и нещо като стържещ звук  изпълниха въздуха. Видях как пода на спалното се накъдри като вълна в морето. Самият под, на който аз се бях проснал, започна да се пропуква и разцепва на две. Потресен и смаян от ужас аз гледах как плочките на пода изкачаха от мястото си и тупваха на земята. Бетонът и стоманата на сградата започнаха да се огъват и чупят на парчета. Подът, върху който лежах, започна да се разкъсва и да се разтваря точно под мен. На момента започнах да търся начин да се измъкна от сградата. Всичко се тресеше с такава сила, че не можех да се изправя на крака, за да се втурна навън. Праха беше толкова плътен, а  мръсотията така голяма, че едва можех да дишам. Процепа на пода започна да се разраства и се превърна в отвор. Аз бих го описал по-скоро като дупка. Започнах да се плъзгам и да падам в нея. Отчаяно се опитвах да намеря нещо, за което да се хвана. Започнах да викам и крещя за помощ, но нямаше никой, който да ми помогне. Обвземаше ме все по-голямо отчаяние докато се опитвах да се докопам до каквото и да е, само и само да се хвана за него. Предмети и вещи около мен започнаха да пропадат в дупката на пода. Виждах как  предмети  се плъзваха покрай мен и падаха в нея. Усещах как и аз се хлъзгах все по-надолу и по-надолу. Колкото и отчаяно да опитвах да се вкопча и задържа за тези предмети, за за да предотвратя пропадането си, не можех да направя нищо. Накрая се подхлъзнах и паднах назад, сякаш падах  от стълба. Докато падах, като че ли всичко около мен се движеше на бавни обороти. Пропадах надолу, а около мен се носеха части от рушащата се сграда. Виждах усукани стоманени греди, бетонни подове, стени, разтрошени на парчета, тръби от канализацията и парното, искрящи електрически жици. Продължавах да падам, подминавайки подземните тунели, свързващи отделните сгради.
В следващият момент осъзнах, че падам покрай  земната повърхност и скалната основа на острова. Този ужасен процеп в земята ... тази дупка, в която  пропадах, започна да заприличва на кладенец ... на един безкраен тунел ... на една яма, която нямаше дъно. Тунелът стана около 3 фута широк. Докато падах, аз отчаяно се опитвах да се хвана за някоя от скалите или камъните, които стърчаха от стените  на тази дълбока тъмна яма, но без успех, защото пропадах с голяма скорост. Никоя от скалите не беше достатъчно издадена, за да се уловя за нея.
Докато падах в тази дупка, аз не изпитвах никакъв ужас от това, че отивах в Ада, нито страх от смъртта, защото имах успокояващата увереност, че сърцето ми беше право пред Бога. Бях готов да срещна своя Спасител. Не ме разбирайте погрешно - не искам да кажа, че не ме беше страх! Въпреки, че знаех в сърцето си, че стоя право пред Бога, аз бях изпълнен с абсолютния ужас от това, че не знаех какво се случва с мен. В този момент, аз все още си нямах  представа, че потъвах в Ада.
Продължавах да се опитвам да измисля начин как да спра пропадането си в  ямата. Това, което аз преживявах, беше изумително, защото за мен то беше физическо преживяване. Можех да усещам, да докосвам, да помирисвам, да чувам и да виждам всичко, което се случваше с мен. Всъщност, всичко изглеждаше по-усилено, по-изострено, надхвърлящо моите нормални пет сетива.
През годините съм имал сънища, кошмари и халюцинации, породени от алкохола и наркотиците, които бях вземал, но никое от тези преживявания не можеше да се оприличи  най-малко на това, което изживявах в момента. Умът ми крещеше. Как можех да спра падането си в ямата? Но продължавах да пропадам и пропадам в тази дълбока черна дупка. Все по-дълбоко и по-дълбоко - надолу, надолу, надолу ... трябва да съм падал миля след миля ...
„Каза оня, който чу Божиите думи, Който видя видението от Всесилния, Който падна в изстъпление, но очите му бяха отворени.“ (Числа 24:4).  
 



Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693772
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031