ГЛАВА 4 ВЪПРОСЪТ, КОЙТО ОПРЕДЕЛЯ СЪДБАТА   Някога в западните щати на Америка живял млад човек. Никога не бил сторил нещо неправедно. Обаче един ден, докато играел на карти, избухнал. Извадил пистолет и застрелял другия картоиграч. Бил арестуван и осъден. Присъдата била смърт чрез обесване. Но поради това, че в миналото този млад човек водил порядъчен живот, неговите приятели и роднини написали молба. Много хора искали да я подпишат. От най-различни градове и села пристигали подписки в защита на младия човек. Най-накрая проблемът бил отнесен до щатскиятгубернатор, който бил християнин. Сълзи потекли от очите му, когато видял пълен кош с подписки и молби. Решил да помилва младежа. Подписал заповед за помилване, пъхнал я в джоба си, облякъл свещенически одежди и се запътил към затвора. Когато се приближил до килията на осъденият на смърт младеж, последният бързо скочил до решетката. „Махайте се от тук!“, извикал той. „Не искам да ви виждам! И други седем, същите като вас, дойдоха да ме посетят. Достатъчно съм слушал за религията и у дома!“ „Но аз имам нещо за теб.“, отговорил управителят. „Позволи ми да ти обесня.“ „Слушайте!“, изревал от ярост от младежа. „Ако не се разкарате от тук, веднага ще извикам стражата да ви изгони!“ „Но млади момко, аз ти нося новина, най-добрата вест. Ще ми позволиш ли да ти я съобщя?“ „Чухте ли какво ви казах? Ако не си тръгнете веднага, ще повикам надзирателя!“ „Много добре.“, отговорил губернатора и с огорчение в сърцето си тръгнал от затвора. След няколко минути при младежа дошъл тъмничаря. „Момко, видях, че имаше посещение от губернатора.“ „Какво!“, извикал в отговор той. „Нима този човек облечен като свещеник беше губернатора?!“ „Да, той беше и в джоба си носеше твоето помилване, но ти не пожела дори да го изслушаш.“ „Дай ми перо и мастило, дай ми и хартия.“, извикал младежа. Той написал: „Уважаеми г-н губернатор, аз Ви дължа извинение. Много се извинявам и съжалявам за начина, по който се държах с Вас ... и т.н.“ След като прочел писмото на младия човек, губернатора написал в отговор: „Вашият случай не ме интересува повече.“ Дошъл денят, в който младежа трябвало да умре. Преди да бъде изпълнена присъдата го запитали: „Имате ли да кажете нещо преди да умрете?“ „Да.“, отговорил той. „Кажете на всички американски младежи, че аз не умирам за совето престъпление. Не умирам, защото съм убиец. Губернатора ме помилва. Аз можех да живея. Кажете им, че умирам, защото не се вслушах в предложението, което той ми направи.“

  Читателю, ако погинеш, това не ще бъде защото си грешник, а само защото не си приел прощението , което Бог ти предлага чрез Своят Син. Защото, щом отхвърлиш Исуса Христа, какво повече би могъл да стори Бог за тебе? Ти сам отхвърляш и отказваш своята единствена надежда за спасение.

  През 1892 г. в САЩ, Уилсън и Портър са били осъдени на смърт, защото били обрали пощата. Присъдата на Портър е била изпълнена, а  Уилсън е бил помилван. Последният отказал помилването, поради което върховният съдия Джон Маршал написал следната резолюция: „Един издаден указ за отменяне на смъртна присъда е валиден, когато същественото в него е освобождението от смърт, но освобождението не може да се приложи, ако то не бъде прието. То може да бъде отхвърлено от лицето, на което е оказана милост; в такъв случай, ако е отказана, то ние намираме, че никой съд няма власт да му наложи това със сила.“

  Отговорността както виждате, пада върху нас. Ако не приемеш Божието опрощение, Той не ще ти го наложи със сила. „то как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение ...“ (Евр. 2:3)   Пилат Пилат постави въпроса така: „Тогава какво да правя с Исуса наречен Христос?“ Това е въпроса, който решава нашата вечна съдба. Няколко пъти Пилат се опита да спаси Исуса. В своето отчаяние той постави един до друг Христос и Варава. Тогава се обърна към тълпата и я попита: „Кого от двамата искате да ви пусна, Исуса или Варава?“ Подбуден от свещениците народа отговори: „Варава, Варава!“ След това последва Пилатовия въпрос: „Тогава какво да правя с Исуса? Вие избрахте Варава, но Исус все още е в моите ръце. Аз ще трябва да направя нещо с Него. Какво да направя?“ Пилат все още искаше да избегне отговорността. Най-напред той каза на евреите да Го вземат и те да Го съдят. Обаче те му отговориха: „Ние си имаме закон и по нашия закон Той трябва да умре.“ Тогава Пилат си спомни, че е под юристдикцията на Ирода и затова изпрати Исуса при него. Обаче Ирод незабавно Го върна. Най-накрая, намирайки се в безизходица, той поиска да му донесат леген с вода и показно изми ръцете си пред множеството, с което искаше да каже: „Повече не нося отговорност. Нямам вина за това престъпление.“  Има една легенда за Пилат. Казват, че той се намира в най-дълбокото място на ада, като постоянно си мие ръцете в един леген с вода. От време на време той ги повдига нагоре и ги оглежда дали са измити, но те продължават да са оцапани с кръв. Отново ги потапя във водата и с още по-голяма настървеност продължава да ги мие и търка, за да очисти кървавите петна. После пак ги оглежда, но те все оща са озпоцапани с кръв. В своето отчаяние той с болка вика: „Никога ли не ще се очистят? Никога ли не ще се очистят?“ Не, Пилате, твоите ръце никога няма да бъдат чисти, защото са окървавени с кръвта на Божият Син!

  Представете си сега, че бих могъл да извикам Пилат при себе си и да му заповядам да застане пред мен. Интересно какво би казал той. Не забравяйте, че Пилат е жив. Той е бил жив през всичките изминали векове - 2000 години! И в него все още лежи мисълта какво направи, какво стори, когато Исус, в онова злобно време, беше застанал пред него. Това той никога няма и не може да забрави. Вечно ще го помни, защото неговия ум все още работи.

  О, за Пилат вече е твърде късно! За него никога повече няма да има шанс за спасение. Той сам направи своя избор къде ще прекара вечността. Но за теб, драги читателю, още има време. Ти си още в земното си тяло. Все още можеш да решиш какво да правиш с Исуса. Но не забравяй, че цялата ти вечност зависи изключително и само от това твое решение.

    Само две алтернативи Пред теб има само две алтернативи. Или трябва да приемеш и последваш Христос или да Го отхвърлиш. „Но“, навярно ще възразиш, „аз мога да съм неутрален. Не желая да вземам страна. Нито ще Го приема, но няма и да Го отхвърля.“ Слушай, представи си, че имам в джоба си подарък за теб, но не съм ти казал нищо за това. Тогава ти можеш да бъдеш неутрален. Обаче от момента, в който го извадя от джоба си и ти го предложа, ти вече си обвързан да направиш решение. Не можеш да останеш неутрален.

  Преди да си чул за Господа Исуса Христа, можеш да заемеш неутрална позиция. Но в момент, в който Той ти е представен, ти си длъжен да вземеш решение. От този момент нататък няма как да бъдеш неутрален. Всеки път когато чуеш поканата, трябва да вземаш решение. Ако сега, когато четеш тези редове, не приемеш Исуса, то непременно ще Го отхвърлиш. Или едното или другото!  Може и да не се пъмръднеш от мястото си, но с това определено заявяваш, че Го отхвърляш. Отново ли ще Го отхвърлиш или ще Го приемеш за свой личен Спасител докато четеш тези редове? Това трябва да решиш!

 
Основанията на Божият съд Мога ли да заявя, че Бог ще те съди въз основа на твоето последно решение? Да си представим, че решаваш да отхвърлиш Исус Христос, но същевременно решиш, че следващата седмица, в неделя, ще промениш решението си и ще Го приемеш. Ами ако умреш преди следващата неделя? Мислиш ли, че Бог ще те съди въз основа на това, което би направил, ако беше доживял до този ден? Повече от сигурно - не! Той ще те съди въз основа на това, което вече си сторил.

  Въпросът в съдният ден ще бъде въпрос за грях, но ще бъде и въпрос за Сина. Въпрос за твоето отношение към Господа Исуса Христа, Синът Божий. „Какво направи със Сина Ми?“, ще те запита Бог. „Но Боже“, ще отговориш ти. „Аз винаги съм бил дълбоко религиозен човек. Ходех редовно на църква ...“ „Чакай малко.“, ще каже Бог. „Аз не те питам за твоя религиозен живот. Питам те един съвсем прост въпрос. Какво направи със Сина Ми?“ „Но Боже, винаги съм мислил, че Твоят Син е бил добър човек. Той бе най-съвършеният!“ „Не те питам какво мислиш за моя Син. Питам какво направи с Него? Отговори Ми - прие ли Го или Го отхвърли? Какво направи с Него?“ И ти ще млъкнеш. Не ще можеш да отговориш, защото не си направил нищо, просто си Го пренебрегнал. Уви! Ще погинеш, не поради това, което си правил, но поради това, което не си.
    Защо ще погинат хората? Защо тогава хората ще погинат? Ако няма да погинат поради греховете си, защо тогава ще погинат?

  Имаше една млада жена, която беше много болна. Тя беше членка на църквата. Един ден тя имала видение - била умряла и се намирала пред Архангел Гавраил на Небето, а той разлиствал пред нея Книгата на Живота. Не след дълго, с тъжно изражение на лицето, той подигнал очи: „Млада госпожо, Вашето име го няма записано тук.“ „Какво?“, извикала тя. „Как така моето име не е в Книгата? Проверете още веднъж.“ Архангелът прелистил още веднъж страница по страница цялата Книга и казал: „Млада госпожо, Вашето име не е записано тук.“ „Защо? Какво съм сторила, че моето име не е записано?“ „Млада госпожо“, отговорил Архангелът. „Вашето име не е записано в Книгата на Живота не поради това, което сте направила, а поради това, което не сте направила. Вие сте пренебрегнала великото спасение.“ В този момент, тя се събудила и макар болна, станала от леглото, коленичила и за първи път в живота си, разтворила сърцето си за Исуса Христа и Го приела за свой личен Спасител.  Защо хората ще погинат? нека чуем Божият отговор на този въпрос: „... който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.“ (Йоан 3:18). Защо? Защото не е ходил на църква ли? Защото е грешил? Така ли казва Словото Божие? Съвсем не! Ние четем: „Който не вярва е вече осъден“. Осъден, защото не е повярвал. Само за това и само това е единствената причина, поради която хората са осъдени.

  Ти никога няма да погинеш, защото си убил. Бог може да опрости убиеца. Няма да погинеш и поради това, защото си бил пияница, крадец или разбойник. Бог опрощава пияниците, крадците и разбойниците. Обаче има един грях, който Бог никога не прощава и това е отхвърлянето на Неговия Син. Ако ти откажеш да приемеш Господа Исуса Христа за свой Спасител, тогава за теб няма никаква надежда, защото Бог няма друг план за спасение.
    Двете майки индиянки Когато бях на 19, бях мисионер сред червенокожите индиянци.Живеех близо до Аляска в един резерват за индиянци. Един ден едно дете умря. То беше погребано близо до брега на Тихия океан, в една гора с вековни дървета. Майка му наблюдаваше как пръста падаше в гроба. Внезапно тя хвана косите си и с двете си ръце започна да ги скуби, докато цялата ѝ глава се обля в кръв. Вървейки обратно по улиците на селото, тя плачеше така силно, че гласът ѝ можеше да се чуе на километри. Скоро след това умря и друго дете. Аз взех на ръце малкото тяло и поведох колоната индиянци. Стигнахме до същото място. там изкопахме още един малък гроб, в който положихме телцето на детето. Когато хвърляха пръста, майка му стоеше до гроба и тихо ронеше сълзи. Нямаше ги отчаяните крясъци и скубането на коите, а просто тихо плачеше. Когато всичко свърши, тя се върна в своята бедна колиба.

  В какво се състои голяма разлика между двете? И двете майки загубиха дете. И двете обичаха децата си. Обаче едната можеше да понася своята скръб, докато другата не можеше. Каква беше причината? Първата майка беше езичничка. Тя не познаваше Исуса Христа. Тя гледаше лицето на своето дете и викаше: „Никога вече не ще видя моето дете!“ Не е чудно, че изскуба косите на главата си. Другата майка беше християнка. Тя познаваше Исуса Христа и благата надежда за възкресението туптеше в сърцето ѝ. „То не ще се върне при мене“, каза тя. „Но аз ще отида при него.“ Тя беше уверена, че Великият Пастир на овцете е взел нейното малко агне е ще го пази дотогава, докато го предаде обратно в ръцете ѝ и тя ще го има за цялата вечност. Това винаги е било така. Тези, които познават Исуса Христа, са в състояние да носят скръбта си, поради надеждата, че един ден отново ще се съберат с близките си. Онези, които не познават Господа, не могат да понасят така скръбта. Те стигат до отчаяние в нея.
    Вашето решение „Какво да правя с Исуса, наречен Христос?“ Не, приятелю. В деня на съда това няма да бъде въпроса. Тогава въпросът ще бъде: „Какво ще направи Исус с мен?“ Но днес, все още въпросът, който стои пред теб е: „Какво да правя с Него?“ Това, което Христос ще направи с теб зависи от това, което ти ще направиш с Него.
  Какво да правиш ли? Трябва да вземеш решение. Лично решение. никой не може да реши вместо теб. Трябва сам да решиш за самият себе си.
  Тогава какво да направя с Исуса? Тук не става дума за това към коя църква да се присъединиш или как ще се кръстиш. Тук става дума за това какво е твоето отношение към Исуса Христа.
  Какво да правя? Това не е въпрос на ума, но въпрос на сърцето и волята. Няма значение какво вярваш, реши какво ще направиш, ще го приемеш ли или ще Го отхвърлиш? От това твое решение ще бъде определена съдбата ти през вечността. Аз се моля да решиш и то да решиш още сега. не оставяй за утре! Още сега! Утре може да е късно. „сега е благоприятно време, сега е спасителен ден.“ (2 кор. 6:2). Ако Го приемеш - ще бъдеш спасен! Ако Го отхвърлиш - ще погинеш! Затова приеми Го още СЕГА!