ГЛАВА 3 ЧОВЕШКОТО ПАДЕНИЕ И БОЖИЯ ЛЕК   Беше нощ. още един ден беше минал и всичко почиваше в тишина. Но това нямаше значение - в студената и влажна килия, където Варава лежеше, беше винаги нощ. От време на време слънчеви лъчи проникваха върху мастиленочерната повърхност на пода, но дори и тогава не би могло да се каже, че е светло.

  През тази нощ трябваше да бъде изпълнена присъдата над убиеца.  Това бяха неговите последни часове. Неговата кариера бе свършила, той добре знаеше това. Там, в най-тъмното ъгълче на килията, той бе потънал в дълбоките си мисли. Скоро всичко ще свърши. Но дали наистина всичко щеше да свърши, мислеше той. Той ще чуе стъпките на ключаря, когато идва по коридора. За момент те ще замлъкнат, когато той се изправи до вратата. Резето отвътре ще се отвори и вратата бавно ще се открехне. Ще го поведат на лобното място и ще го приковат на кръста. И тогава с часове ще продължат мъките, неописуемите мъки, които римския гений е измислил. Той ще бъде публично зрелище. Дошло е времето да заплати за престъпленията си. Ето, той чува стъпките по коридора, ключът се поставя в бравата, резето щраква и вратата се отваря. Варава седи свит в тъмното ъгълче, както по-рано. „Варава, чу ли добрата вест?“ - мощно и тържествено прозвучава гласът на ключаря. „Каква добра вест?“ - отговаря отчаяно осъдения. „О, ти не знаеш!“ - отговаря ключаря със същия тържествен тон. „Слушай Варава, якой друг умря вместо теб!“ „Какво искаш да кажеш? Как така някой друг умря заради мен?!“ „Ела, Варава, и аз ще ти Го покажа!“ И те излизат от затвора и тръгват през града, изпълнен с многолюдни тълпи. Озовават се извън градските стени и там спират. „Виждаш ли онзи кръст?“ - запита ключаря и сложи ръката си върху рамото на Варава, сочейки издигащият се връх срещу тях. Варава погледна, но трябваше да изминаат няколко мига, преди да може да схване онова, което ставаше. Погледът му бе отвикнал от дневната светлина. Най-после той погледна и каза: „Да, виждам! Не са ли трима?“ „Виждаш ли Онзи, Който е в средата?“ „Да.“ „Варава, кръста, който е в средата бе направен за теб и ти трябваше да увиснеш на него тази сутрин.“ Светлината бавно нахлу и разпръсна тъмните облаци в ума на престъпника. „Тогава ... тогава Този Човек, Който виси на кръста умира вместо мене, на моето място.“ „Да, Варава. Вместо теб. Нали ти казах, че Друг умря за теб, а ти си свободен?“ „Възможно ли е това?! Той умира за мен, заемайки моето място. Този кръст беше направен за мен и аз трябваше да бъда разпънат на него. Ето че сега Той умира вместо мен! Той е заел моето място. Това не мога да го разбера. Не разбирам защо го е сторил? Обаче, Той вече го е направил и не ми остава нищо друго, освен да вярвам в извършеното. Той наистина, действително умира вместо мен!“ „Да, Варава, за теб?“ А също и за теб читанелю-грешниче! Исус Христос, Божият Син, разпнат в онзи ден, увисна на Голготският кръст както вместо Варава, така и вместо теб. Той зае нашето място, умря вместо нас, стана наш заместник, понесе върху Себе Си нашите грехове, даде живота Си, щото ние бедните и изгубени грешници да живеем! Какво лекарство за човешкото разтление!

  Има четири велики истини в Словото Божие, които ни представят човешкото разтление и Божието лекарство за него. Тези истини бих желал да разгледам.
    Всички човеци са погинали и с на път към гибел, понеже всички са грешници пред Бога Човешкият род стремително се носи към пропаст. В Исая 53:6 четем: „Всички ние се заблудихме като овце. Отбихме се всеки от пътя си.“ Тъкмо по тази причина, защото човеците са погинали, дойде Исус Христос, за да ги спаси. Библията казва: „Човешкият Син дойде да потърси и спаси погиналото“ (Лука 19:10).

  Причината за гибелта на човеците е тази, че те са сгрешили против Бога. Аз съм съгрешил, ти си съгрешил, целият човешки род е съгрешил. Няма ни един, който е живял безгрешен живот.  В Библията четем: „Всички съгрешиха и са лишени от Божията слава“ (Римл. 3:23). „Няма праведен, няма нито един“ (Римл. 3:10). Следователно, в очите на Бога всички са грешници. Ти не си грешник, защото си грешил; ти грешиш, защото си грешник. Човек е грешник по природа. Ти си роден в грях, ти си заченат в беззаконие. Дървото на ябълката не е ябълково дърво, защото ражда ябълки; но ражда ябълки, защото е ябълково дърво. Ти грешиш, защото си грешник по начало.

  Каква е съдбата на грешника? „Нечестивия се пази за деня на погибелта“ (Йов 21:30). „Изтребил си  нечестивия, името му си заличил до века.“ (Пс. 9:5). „Нечестивите ще се върнат в ада; всичките народи, които забравят Бога.“ (Пс. 9:17). В Мал. 4:1 четем: „Всички, които правят нечестие, ще бъдат плява и идещият ден ще ги изгори, говори Господ Саваот, та няма да им остави ни корен, ни ветва.“ А апостол Павел казва: „Те ще приемат наказание, вечна погибел.“ Най-накрая и в Откр. 20:15 четем: „И който не се намери записан в книгата на живота, хвърлен беше на дъното на езерото.“ И тъй, няма надежда за тези, които не вярват в Христа. Нечестивите трябва да погинат. Всеки, чието име не се намери записано в Книгата на Живота, ще бъде безвъзвратно загубен. Този човек е грешил против Бога и затова е осъден.

  Драги читателю, ще бъдеш ли и ти осъден? Причислен ли си към нечестивите? Тогава за теб няма надежда. Ти си изгубен и се намираш по пътя на погибелта. Възможно е в този момент да не вярваш това, но със сигурност ще изпиташ тази участ утре. Не бъди лекомислен! Твоето осъждение е сигурно. Ако продължаваш да живееш все така, няма надежда! Ти си осъден навеки. Такъв какъвто си, ти си загубена душа, определен за унищожение, понеже си съгрешил против Великия - против Бога. Огненото езеро е твоята присъда - втората смърт - твоята вечна съдба. Ти ще бъдеш предаден на ада, заедно с всички, които отхвърлят Бога.  Може би си мислиш, че не си голям грешник. Какво значение има това? Щом си сгрешил, значи си грешник. Никакъв грях не може да влезе на Небето. И най-мъничкият грях ще ти попречи да влезеш там. Истината е, че ти си без извинение. Ти си престъпил Божия закон. Ти си нарушил заповедите Му. Ти си сгрешил протим твоята собствена съвест. 

  Ако не си приел Господа Исуса Христа за свой личен Спасител, в такъв случай, ти си виновен за най-огромният грях, който може да бъде извършен от човека, защото си презрял милостта и любовта на Бога; отхвърлил си Неговото прощение; игнорирал си Неговият Син; обърнал си гръб на Исуса Христа. Затова приятелю, няма надежда! Ти си загубен и вървиш по пътя към погибелта, защото си грешник в Божиите очи.
    Всички са осъдени на смърт, от която няма избавление Библията казва в Римл. 6:23: „Заплатата на греха е смърт.“ И още: „Душата, която греши ще погине“ (Ез. 18:4). Следователно, смъртта е резултат от греха. Смъртта е наказанието. Когато казвам „смърт“, с това не искам да кажа физическата смърт на тялото, но смъртта на душата. Тук аз не говоря за първата смърт, а за втората. Ако ти драги читателю, си роден веднъж, то ще умреш два пъти. Само онзи, който е роден два пъти, ще умре веднъж.

  Какво по-лошо може да има от вечната смърт? Желаеш ли да я срещнеш? Не се ли ужасяваш от нея, само като си помислиш? Не би ли искал да я избегнеш, ако това е възможно? Замисли се: смърт - твоята вечна съдба! В Библията се казва: „И така, както е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд“ (Евр. 9:27). Най-лошото нещо относно физическата смърт е, че неминуемо след нея следва съд, който никой не може да избегне. Идва ден, в който всеки човек без вяра в Христа ще трябва неминуемо да срещне Божият съд. Рано или късно ще трябва да има съд, съд, който ще бъде председателствуван лично от самия Исус Христос. Днес Той стои като Спасител, но ако човек не Го приема за Спасител, ще бъде принуден да Го срещне като Съдия. „Защото, нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички“ (Йоан 5:22). Исус, Който сам стана човек, ще бъде Съдия на човеците.

  На земята няма по-нериятно нещо от това човек да застане пред съд. Какво обаче ще бъде да застанеш пред съда на цялото човечество и да знаеш, че присъдата ти ще е окончателна? Няма апелация, няма по-висша инстанция. Неговият съд е най-висшият. Нещо повече - Неговият съд ще бъде абсолютно справедлив, защото Той познава човешкото сърце. Той ще бъде безристрастен. Никой не ще може да скрие нещо от Него. Той знае всичко, което сме сторили, всичко, което сме говорили и всичко, което сме си помислили. Той знае и най-съкровените ни мотиви. Всеки, който не познава Христа ще застане пред Неговия съд. „Страшно е да попадне човек в ръката на живия Бог“ (Евр. 10:31). Само една мисъл за това ни кара да потреперваме. Сърцата ни би трябвало да се изпълнят със страх и трепет. Само си представете, че всичките ви мисли ще бъдат разкрити, не само пред вашите приятели и роднини, но и пред целия свят, без да можете да отговорите или да се извините. Готови ли сте да застанете пред този съд? Ще отидете ли в Божието присъствие неспасени? бихте ли желали Той да ви бъде съдник?
    Никой не може да бъде спасен чрез своите праведни дела, нито църквата може да го избави от неговата погибел Драги читателю, позволи ми да направя тази мисъл още по-ясна. Искам да кажа, че ти не можеш да бъдеш спасен чрез своите собствени дела на правда. Когато апостол Павел разбра, че не може да бъде спасен поради добрите си дела, той веднага престана да уповава на тях. Той написа: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой.“ (Ефес. 2:8-9)

  Разбрахте ли? „Не чрез дела“. „Не чрез добри дела, които сме сторили“ (Тит 3:5). Не това, което ние сме сторили, а това, което Бог е сторил! Делата никога не могат да спасят човека. Ако те можеха, тогава би имало с какво да се похвалите. Обаче само на Бога принадлежи хвалата (славата)! „Спасението е от Господа“. Ти нищо не можеш да сториш, за да спасиш себе си. Човек не може да се самоспаси.

  Може да водиш праведен живот, да правиш добри дела колкото си щеш, да съблюдаваш 10-те Божии заповеди най-точно, да правиш най-доброто, което може да бъде направено. Всичко това обаче, няма да те ползва. Живот не се придава чрез добри дела. Никакви дела, никакви молитви, нито поклонение, нито даване на милостиня ... нищо, което може да извършиш, би могло да те ползва и в най-малка степен. Не можеш да си купиш спасение. Не можеш да припечелиш спасение. Не можеш да изработиш спасение. Не можеш да извършиш спасение. Твоите собствени усилия и дела няма да могат да те спасят.

  Дори и църквата не може да те избави от погибелта. Религията не може да те спаси. Може даси католик, но католицизмът няма да те спаси. Няма религия, която да може да спаси човека. Човек не се спасява чрез религия, нито чрез праведни дела. Апостол Павел беше праведен, но той не се спаси чрез своите праведни дела. Никодим може би беше най-праведния юдеин, който някога е живял, обаче не се спаси чрез своя юдеизъм. Корнилий съблюдавал непорочно целия закон, но законът не можа да го спаси.

  Както виждаш, читателю, ти имаш болест. У теб се намира духовния рак. Нещо трябва да бъде направено, за да се премахне този своего рода рак. Не ще бъде достатъчно да ти дам една книга със закони, правила и упътвания и да те помоля да я прочетеш. Това не ще те изцели. Няма значение какъв начин на живот ще живееш, ракът все още ще бъде там. Може да станеш и най-религиозният човек на земята, обаче, въпреки това, духовният рак ще е в тебе. Както виждаш нещо трябва да се направи. Но твоята правда, твоята религия, нямат никаква сила над рака, за да го премахнат. 

  Поради това аз никога не съветвам хората да се присъединят към някоя църква. Не бих желал да им дам една фалшива идея за сигурност. Твърде много вече са сложили упованието си за спасение в църквата. Аз отлично знам, че църквата не може да ги спаси и затова не ги каня да излязат напред, за да бъдат кръстени и да станат членове на църквата. Ако бих правил така, аз бих ги измамил. Бих им дал идеята, че са спасени с присъединяването си към църквата. Това, драги приятелю, е съвършено невъзможно. Членуването в църквата няма нищо общо със спасението. Ти може да си член на всички църкви по лицето на земята и пак да погинеш навеки.

    Спасението е дар от Бога Божието спасение е дар. Понеже е дар, то не може да се спечели. Няма начин, по който може да бъде заслужено. Не можеш да го изработиш. Дарът трябва да се приеме като подарък. Това, което можете да сторите е да го приемете и да благодарите на Бога за него, защото цената за него е заплатена и тя беше огромна. Исус проля животворящата си кръв на Голготският кръст. Исус понесе наказанието за греха. Това наказание бе смърт. Исус даде живота Си. Той извърши пълно и съвършено изкупление, изкупление, което удовлетворява Божествената правда и човешката нужда. Исус заплати пълната цена.

  „А Божият дар е вечен живот в Христа Исуса нашия Господ.“ (Римл. 6:23). „И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот, и че тоя живот е в Сина Му. Който има Сина, има тоя живот; който няма Божия Син, няма тоя живот.“ (1 Йоан 5:11-12). Следователно, ако ти приемеш Божието спасение като дар чрез приемането на Исуса Христа, ще бъдеш спасен. Няма да погинеш!

  Представи си, че дължиш голяма сума, която не си в сътояние да заплатиш. Или някой трябва да я заплати вместо тебе, или ти трябва да понесеш последствията. Това е човешкото състояние пред Бога. Човека дължи на Бога дълг, който никога не може да изплати. Христос дойде и изплати нашия дълг. Ако човек приеме това, което Христос направи, той може да си отиде свободен. „... И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.“ (Исая 53:6). Христос е заместил човека. Извършено е изкупление. Така Бог може да даде спасение без пари и без цена.

  За да ти стане още по-ясно това, за което говорим, ще кажа, че начина, по който можеш да приемеш Христа е чрез вяра. Бог ти предлага спасение чрез вяра в Христа. Това не е вяра на ума, а вяра на сърцето. Съвкупността на всичката интелектуална вяра на света не може да те спаси. За твоето спасение е нужно да се довериш на Исуса. Твоята вяра трябва да е практична - изцяло трябва да Му се довериш за времето и вечността. С други думи - трябва да Го приемеш. Библията каза: „Ония, които Го приеха, на тях даде право да се нарекат Божии синове“. Повярвай в Господа Исуса Христа и ще се спасиш!

  Както виждаме, тук нашият ум няма никакво участие. Въпросът не е в това какво мислиш или вярваш, а дали си приел Господа Исуса Христа за свой личен Спасител; доверил ли си Му се; положил ли си вярата си в Божия Син; станал ли си чадо на Бога? В такъв случай си спасен чрез една личност - Исус Христос.

  Човек прилича на удавник, който се нуждае само от едно - спасение. Какво общо има това с твоя праведен живот? Какво общо има това към коя църква се числиш и в коя членуваш? Ти можеш да бъдеш спасен само от Исус Христос, защото Божието Слово казва, че Той е единственият Спасител: „Който има Сина, има живот; който няма Божия Син, няма този живот“ (Йоан 5:12). Вечният живот е в Христа. Следователно, Той трябва да стане твоя Спасител.

  В Откр. 3:20 четем: „Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.“ Както виждаш, Христос е застанал пред дверите на сърцето ти. Резето е отвътре. Той никога няма да влезе, използвайки сила. Ти ще трябва да отвориш вратата и да Го поканиш да влезе и от момента, в който направиш това, Исус ще влезе в сърцето ти и ти ще бъдеш спасен. Когато това стане, ти ще се новородиш - роден от Святият Дух, роден Свише. Чак тогава ще си преминал от смърт в живот. Ти си приел Господа Исуса Христа за свой личен Спасител и уповавайки Нему, ти си спасен сега и за вечността. Апостол Петър заявява категорично и ясно: „И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между {Или: Открито на.} човеците, чрез което трябва да се спасим.“ (Деян. 4:12). Това изключва всички останали тъй-наречени „спасители“ - Буда, Мохамед, Конфуций ... всякакви идолопоклоннически религии и идоли. Всички тези и подобни трябва да бъдат отхвърлени. Нито един от тях не може да спаси човешката душа. Трябва окончателно да се скъса с тях и да не се правят никакви компромиси повече. 

  Основателите и водачите на всички тези религии са мъртви. Тогава как може един мъртъв човек да спасява? Но нашият Господ и Спасител Исус Христос е жив и живее во веки веков. „Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях.“  (Евр. 7:25). Един мъртъв Христос не би могъл да спасява. Той умря на Голготският кръст, но оживя и възкръсна от мъртвите, и е жив и денс. Гробът Му е празен. Възкръсналият Спасител е Онзи, Който спасява.

  Исус каза: „Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.“ (Йоан 14:6). Няма друг път! Не всички пътища водят към Бога, но има само един път и той е Исус - не Мохамед, не Конфуций, не римският папа или императорът, но Христос! Той е единственият път! 

  Затова драги читателю, уповай се на Исуса - възкръсналият и жив Христос, Единородният Божий Син! Него приеми! Възложи Нему вярата си. Откажи се от всички други. Уповавай само на Него, защото единствено Той може да те спаси. Аз напълно изясних въпроса. Сега е твой ред. Ти искаш ли да бъдеш спасен или искаш да погинеш? Какво избираш - Божият лек или погибелта? Ако си един окаян грешник, не искаш ли още сега да приемеш Господа Исуса Христа, Божието лекарство против човешката погибел, за свой личен Спасител? Възложи упованието си на Него и ще бъдеш спасен! Ще направиш ли това? Стори го СЕГА! „Защото казва: - "В благоприятно време те послушах, И в спасителен ден ти помогнах"; ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден!“ (2 Кор. 6:2)