Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.12.2018 22:06 - СТРАНАТА, КОЯТО НАЙ-МНОГО ОБИЧАМ - 1 част
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 191 Коментари: 0 Гласове:
0



 ОТ ОСВАЛД ДЖ. СМИТ

„И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят.“ (Мат. 24:14)   ГЛАВА 1 СТРАНАТА, КОЯТО НАЙ-МНОГО ОБИЧАМ   В последните години аз посети много и най-различни страни, точно седемдесет на брой. В някои от тези страни аз ходя много често, а в някои съм бил само веднъж. Само в някои от тях съм се чувствал като у дома, затова винаги желаех да се върна обратно в Канада, моята родна земя.
  Много малко държави има, като Съединените американски щати, където човек може да има всички видове климатични услови, където всичко е в изобилие и човек няма от какво да се страхува.
  Обаче, няма страна на земята, колкото и да е хубава, където човек може да живее завинаги. Дори в нашата страна има толкова много грях, престъпления и беззаконие, толкова много пиянство, разтление и неморалност, че инстинктивно копнеем за по-добро обкръжение. Война и кръвопролития, бедност, болест и смърт ни донасят толкова скръб и сърцераздерателност, че просто човек се чувства чужденец и странник на този свят, а не като у дома.
  Позволете ми сега да ви разкажа за една страна, където няма сълзи, нито болест; една страна, където няма болки, нито смърт. В тази страна няма войни и кръвопролития, в нея никой не е в лишение и бедност. Хората, които живеят там никога не се уморяват; те никога не са обременени и не остаряват. Никой никому не казва „сбогом“, защото там няма раздяла и разочарование.
  Страната, за която говоря, няма грях, защото никой не върши неправда. Там няма никакви нещастия. Вие може да пропътувате хиляди километри и никъде няма да видите гробища или погребални процесии. Няма морги, нито магазини от рода на „последна грижа“. Никога не ще видите черно на вратите, защото там никой не умира. Там не се нуждаят от гробокопачи и погребалните ковчези са непознати. Всички носят светло облекло и нито един не е облечен в черно.
  Тя е страната, в която нищо не се разваля; цветята никога не загубват аромата си, листата са вечно зелени. Там няма гръмотевици, нито изригващи вулкани и земетресения. Няма вируси, носещи зараза, нито епидемии. Слънцето не пече, но всякога свети, защото там няма нощ. Никога не е горещо, нито студено. Температурата е винаги еднаква. Никога облаци не помрачават небето и не духат свирепи ветрове. В тази страна няма пияници, защото нито един не пие. Няма неморалност, както мъжете, така и жените са чисти. Няма незаконородени деца. Затвори, арести и поправителни домове не съществуват. Вратите не се заключват и прозорците нямат решетки, понеже крадци и разбойници никога не влизат там. Няма данъци, а наемите са нещо непознато.
  И нека още да добавя: никъде не ще видите сакати, никой не е куц или с недъг; няма нито един сляп, глух или ням. Затова домове за лечение никога не се строят. Просяци не протягат ръка, защото никой не е в нужда, а всички имат в изобилие. Проказа и рак, паралич и туберкулоза са думи, които в тази страна никога не са чувани. Не са нужни нито лекари, нито болници.
  Ще ме запитате как зная всичко това? Бил ли съм там? Не, аз още не съм имал привилегията да посетя тази чудно хубава страна, за която говоря, обаче други са били там. А Един, Който дълго, много дълго време е живял там, дойде и ми разказа много неща за нея. Той каза, че тази страна се нарича Небе. Чуйте собствените Му думи за онези, които живеят там: „Той ще обърше всяка сълза от очите им; и смърт не ще има там; нито ще има вече жаление, ни плач, ни болка.“ (Откр. 21:4).
  Сега Той си отиде обратно, защото се чувстваше много самотен и непрестанно мечтаеше да се върне у дома през времето, което прекара на земята. Обаче, скоро Той ще се върне отново на света и между другото ми обеща да ме заведе в Своето отечество. От онзи момент, в който Той ми каза това, аз съм в непрестанно желание да отида там. И от онова, което чух от Него разбрах, че никога не ще пожелая да се върна тук на земята. Аз реших в себе си да направя Неговата страна свое отечество. В действителност, аз вче съм получил документа за поданството. Чудя се само едно - защо всички не желаят да отидат там? Аз видях мнозина, които обичат повече своята страна и предпочитат да се наслаждават в греховете, с които са свикнали, макар че това ги води към страдания, скръб, разочарования и смърт. Това трудно може да се разбере, но е факт. Когато им разказвам за тази чудна страна, те само се смеят. Те не ми вярват, а тези, които вярват са небрежни. Не мога да ги придумам да тръгнат с мене. Ще дойде ден, обаче, когато числото на поканените ще се изпълни и тогава ще бъде късно. Колко са глупави!
  Това е страната, за която се опитвах да ви кажа. Не бихте ли тръгнали сега? Защо не започнете приготовление за пътешевствието?  Това не е трудно. Само отворете сърцето си за Исуса Христа - Господаря на страната и Го помолете да влезе в  него и да ви спаси. Тогава и вие ще възлюбите тази страна, както аз я обичам. И в един прекрасен ден, когато житейския ви път свърши, вие ще влезете в нея, за да се заселите за всегда!   ГЛАВА 2 САМО ЕДИН ПЪТ   Седят един срещу друг банкер и търговец. Търговецът наведен малко напред говори разпалено, когато другият внезапно го прекъсва: - Смешно! Абсурдно! Глупости! - свива устни в знак на презрение горделивият банкер. - Но защо? Защо? - пита отново търговеца. - Защо?! И ти, мислещо същество, ме питаш защо! Какви безсмислици! - се изсмива подигравателно банкера. - Да, аз настоятелно те питам защо? - Лицето на банкера се набръчква и в гласа му се чувства злоба: - Защо? Защото ти казваш, че смъртта на Исус Христос на Голготският кръст заради мен ще задоволи Бога. Разкарай се с тези твои теории! Ако аз трябва да се спасявам, то трябва да направя това със свои собствени сили и усилия! - отговаря банкера, тропайки нервно с крака си. - А, разбирам. Сега разбирам какво те измъчва. Ти мислиш, че имаш право да си изработиш свой собствен план. - Моля? - пита озадачено банкера. - Слушай! Представи си, че при теб дойде човек и ти каже: „Г-н банкер, аз съм в голяма нужда. Моля да ми отпуснете заем.“ Кажи ми, кой има право да реши условията на заема - ти ли, който притежаваш банката и парите или човекът, който е в нужда? - Разбира се, че аз. Той ще трябва да се съгласи с моите условия преди да получи парите. - Точно така. Това е и твоето положение. Ти си окаян, беден, безпомощен грешник, загубен и непоправим, а Бог е великият Банкер. Ти ще трябва да дойдеш при Него и да Го помолиш за милост и прошка. Би ли ми казал, кой има право да поставя условията въз основа, на които ти би получил Неговото спасение? Не забравяй едно - ти си човекът в нужда, а Бог е Банкерът!“ - Хм. Никога не съм се замислял върху това. - отговаря банкера удивено. - Разбира се, че аз не съм в състояние да определям условията. Само на Бога принадлежи това право! - И въпреки това, ти си си изработил свой собствен план, като забравяш, че бедняците не диктуват - те приемат. Презвсичкото време, Бог, Великият Банкер, ти е предлагал спасение съгласно Неговия план. Ще оставиш ли сега своя план и ще приемеш ли Божия? Готов ли си да срещнеш Бога с Неговите условия? - Бог да ми помогне! Ще ги приема! - отговаря вече смирения банкер, след като Божията светлина проникна в душата му. Приятелю, ами ти? Дали и ти не си изработил свой план? В такова положение има много!
Религията Много хора мислят, че тяхната религия ги спасява. - Мадам, как стои въпроса с вашата душа? -  запитал един английски благородник г-жа Черкова, известна руска баронеса. - Господине - отговорила баронесата с негодувание - това е въпрос само между моя свещеник-изповедник и Бога.“ Не беше ли баронесата част от християнска църква? Не плащаше ли грамадни суми там? Не вярваше ли в и не спазваше ли всички обреди на църквата? Не беше ли най-редовна в посещението на църковните служби? Тогава, за какво повече можеше да се грижи? Тя нямаше за какво да се безпокои; църквата имаше грижата да я предаде на Небето.
  Да, приятелю, може би и ти си един от тези, които разчитат на своето църковно членство. Но аз трябва да ти кажа - религията не спасява! Никоя религия не може да спаси душата на човека. Протестанска, римокатолическа, юдейска, източно-православна, коптска, мохамеданска или която и да е друга, не може да спаси душата ти! Само Един може да стори това - ИСУС ХРИСТОС! Религията не може да даде живот, а за да живееш, трябва да получиш живот.
  Никодим беше религиозен човек, но не беше спасен. Затова Исус му каза: „Ти трябва да се родиш изново.“ Фарисеинът в Лука 7:36-50 също беше религиозен, но не беше спасен. Корнилий бил богоязливо-религиозен. Той се боял от Бога, давал милостиня, молел се, постел и въпреки всичко това бил в погибел и се нуждаел от спасение (Деян. 10:22-47).
  Апостол Павел, може би и бил един от най-религиозните човеци на своето време. Неговата религиозност започвала от детинството му. Той сам говори за своята голяма ревност за Бога; бил обрязан и спазвал безукорно закона. И въпреки всичко това, в очите на Бога бил само ... грешник. Той живеел в погибел без да знае това. Трябвало да се спаси чрез Божията праведност, но не я притежавал. Той бил религиозен, но - един религиозен грешник. Сам той нарича себе си „първият между грешниците.“ Да, драги читателю, ако религията не е могла да спаси нито Павел, нито Корнилий, нито фарисеина, нито Никодим, как може да се надяваш да спаси тебе?
  Знаменателни са думит на основоположника на Методистката църква Джон Уесли. Той е бил пастир в Англиканската църква и въпреки това лично заявява, че не е бил спапсен. Той считал себе си за християнин, защото бил религиозен, редовно четял Библията, ходел на църква и се молел. Той казва, че отделял два часа за религиозно уединение. Вземал причастие и принасял молитви за освещаване. Всяка сряда и четвъртък постел. Станал мисионер и отишъл да проповядва Евангелието на индиянците. Обаче Уесли не бил спасен! „Кой ще ме спаси?“, казва той. Ах, каква изповед! Мисионерската дейност според неговите собствени думи била „цел за спасение на моята собствена душа“. Каква трагедия! Свещеник от Епископалната църква, благочестив и набожн и въпреки това - неспасен!
  Дали и вие разчитате на религиозността си? В такъв случай и вие залагате на лъжлива надежда. Вие още не сте познали Христа. Ако религията може да спаси, тогава защо умря Христос? В такъв случай - Голгота е безсмислена! Не, приятелю, има само Един Спасител и това не е религията, а ХРИСТОС!   Моралност Много хора мислят, че са спасени, защото водят нравствен живот. За своето спасение те разчитат на своята моралност. Ако моралът може да спасява, то защо тогава умря Христос? Каква стойност има Неговата смърт? Вие не се нуждаете от Него, ако можете сами да се спасите. Но не, драги читателю, хиляди пъти не! Защото никой не може да живее достатъчно нравствено, за да угоди на Бога. „Всичката ни правда е като дмърсена дреха.“ (Ис. 64:6) и „Няма праведен ни един“ (Римл. 3:10). „Всички съгрешиха“, следователно всички имат нужда от Спасител.
  Ако все пак ти считаш себе си за праведен, то Христос не е дошъл за теб. Господ Исус казва: „Не съм дошъл да призова праведните, а грешните на покаяние.“ (Лука 5:32). Спомнете си притчата замитаря и фарисея в Лука 18:9-14. „Боже, благодаря ти, че не съм като другите човеци - грабители, неправедни, прелюбодейци“, каза фарисеят, „и особено не съм грешник като оня бирник ей-там. Аз съм праведен.“ А бирникът, който не смееше да вдигне очи, удряйки се в гърдите, викаше: „Боже, бъди милостив към мене грешника.“ Исус оправда бирника, а осъди фарисея.
  Ти казваш: „В тази стая няма нито прашинка.“ Пусни в нея само един слънчев лъч, вгледай се в него и ще видиш  милони и милони прашинки да се носят из стаята. Казваш, че си праведен, но когато светлината на Божията святост проникне в сърцето ти, тогава ще видиш, че там е само разтление, нечистота, поквара ... с една дума - грях!
  Апостол Петър изповядва: „Грешен човек съм, о, Господи!“ (Лука 5:8). Йов възклицава: „Нищожен съм.“ Исая проплака: „Горко ми.“ Това бяха най-добрите, най-моралните и най-праведните хора на своето време. Но когато видяха Бога, те огледаха себе си.
  Драги читателю, ти знаеш, че не си праведен. Когато се сравняваш с другите хора, може би в собствените си очи ти се виждаш по-добър. Но ако мериш себе си с Божието мерило, колко нищожен ставаш!  Бог изисква съвършена праведност, а такава притежава само Един и Този Един е  ИСУС ХРИСТОС! Само, ако се облечеш в Неговата праведност ще бъдеш спасен; ако ли не - ще погинеш! Седователно - ти се нуждаеш от Христа! Само сватената дреха на Неговата праведност може да те направи годен за Небето. Подобно на блудния син, ти трябва да съблечеш мръсните си, греховни дрипи и да се оставиш Бог да те облече с Неговата неопетнена, чиста одежда.
    Дела Мнозина вярват, че ще се спасят чрез добрите си дела. За тази цел те правят обреди и себеотричане, дават милостини и четат молитви, посещават болни и болници, правят дълги пътешевствия до разни свети места и изтощават телата си. По този начин очакват да влязат в Небето.
  Какво направи умиращият на кръста разбойник, за да получи спасение?Той не можеше да извърши каквото и да е добро дело, понеже ръцете му бяха приковани на кръста. Той не направи нищо и въпреки това Исус го спаси.
  Човешкият план за спасение е изграден върху думата „направи“, а Божието Слово казва: „направено е“. Човек иска да извърши нещо, да заплати, да заслужи спасението. Но Бог казва: „То е направено. Няма нищо повече да се прави. Исус направи всичко за него.“
  Спасението е дар. „Защото Божият дар е живот вечен.“ (Римл. 6:23). Какво трябва да направиш, за да получиш един дар? Ако платиш за него, тогава той вече не е дар. Дарът е безплатен. Това е спасението! Какво плати блудния син? Когато ми кажеш колко и какво плати той, тогава и аз ще ти кажа колко и какво ще трябва да платиш ти. Ти много добре знаеш, че той не плати нищо, защото просто не притежаваше нищо. Той беше фалирал, така както и ти си фалирал. Следователно - спасението е без пари и без каквато и да е цена. То не може да се купи!
  Когато бях в Индия, видях тъй-наречените светии, които изработваха спасението си. „Защо лежите върху легло от пирони, които се набиват в тялото ви?“, попитах аз. „За да спасим душите си.“, беше отговора. Обаче, защо трябва да правят това, което Христос вече е направил? Той не страда ли окървавен и не умря ли за тях? Не изкупи ли Той и техните грехове? Бог не е ли удовлетворен с жертвоприношетнието на Своя Син? Тогава защо трябва те, или ти, или който и да е, да прилага нещо повече към онова, което Христос вече е направил!
  Ето Словото Божие! Колко е ясно! Колко е категорично! „Защото по благодат сте спасени, чрез вяра и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой.“ (Ефес. 2:8,9). „Не чрез праведните дела, които сме сторили.“ (Тит 3:5).   Заповедите Някои смятат, че са спасени, защото пазят заповедите. Словото Божие казва: „Защото, който упази цеия закон, а сгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.“ (Яков 2:10). Едно нещо, един грях, една заповед нарушена и ти си нарушил целия закон. Тогава си погинал. Осъден си. Грешник си. Добре, какво ще направите тогава? Може би ще кажеш: „Ще обърна нова страница и ще заживея праведно.“ Разбира се, аз не бих ти повярвал. Но ако предположим, че все пак успееш, то какво ще стане с миналото ти? Какво ще стане със заоведите, които си нарушил преди време? Няма ли Бог да държи сметка за тях? Повече от сигурно, че ще ти търси сметка. Тогава ще трябва да отговаряш за всеки извършен грях.
  Чиста страница е хубаво, а чист живот е идеалното нещо, но помни, че старите страници с греховните петна все още стоят оцапани. Бог не ще ги прелисти незабелязано. Те трябва да бъдат измити и очистени. Всеки дълг трябва да бъде ликвидиран.
  Представи си, че си взел от бакалина на кредит и един прекрасен ден решаваш да купиш нещо, като заплатиш в брой. Ще изплати ли това старата сметка в тефтера; ще заличи ли дълга ти? Разбира се, че не! Дългът ще си седи в тефтера докато не го изплатиш. Ако искаш започни нов живот, започни да спазваш десетте Божи заповеди, ако можеш, но какво ще правиш с онези, които си нарушил по-рано?
  Обаче си представи, че някой влиза в бакалницата и изплаща целия ти дълг? Тогава какво става? тогава ще можеш да започнеш на ново, на чисто. От тук нататък, ако плащаш в брой ще бъде добре.
  Читателю, Христос изплати твоя дълг. Той плати за всяка заповед, която си нарушил; за всеки грях, който някога си извършил. Повярвай това! Благодари Му и продължи свободен от от грях.
  Да се говори за пазене на закона с цел човек да бъде спасен е все едно да бъде предложена книга за законите на здравеопазването на пациент в болница. Той има рак и има нужда от лечение. Ти също си болен, защото имаш рака-грях. Ето защо имаш и нужда от някой, който може да отстрани болестта и да ти даде здраве, а не книга със законите на здравеопазването. Христос направи точно това. Той взе греховете ти, понесе ги върху тялото Си на кръста и сега ти предлага Своя живот - вечен живот. Апостол Павел се бореше против юдеизма на своето време относно закона. Чуйте какво каза: „Защото нито една твар няма да се оправдае пред Бога чрез дела, изискани от закона. Човек се оправдава чрез вяра без делата на закона.“ (Римл. 3:20, 28) И: „Ако правдата се придобива чрез закон, тогава Христос е умрял напразно.“ (Гал. 2:21)   Христос е единственият Спасител Драги читателю, след като ти говорих за човешкия път на спасение чрез религия, нравственост, дела, заповеди и доказах, че е лъжлив, нека сега се обърнем към Божия път на спасение.
  Има само Един, Който може да спаси и това е възкръсналият и вечноживият Христос. „Аз съм пътят ... Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.“ (Йоан 14:6) „Аз“ - Исус Христос - няма друг! Не религия, не нравственост, нито дори добри дела. Христос, Божият Син е единственият Спасител! Той е „пътят“, не пътеуказателят! Никой човек не може да дойде при Бога, освен чрез Него. Не чрез Моисей, не чрез Буда, не чрез Мохамед или Конфуций, нито дори чрез свещеник, пастор или дори папата. Само чрез Христа! В такъв случай ще Му позволиш ли да те спаси? „Защото чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим!“ (Деян. 4:12).
  Какъв стих! В цялата Библия няма друго толкова ясно изказване! В никого друг няма спасение. В никоя друга църква. В никоя друга личност. Вярвате ли това? Никое друго име - католичество, източно-православие, копти, протестанство, лютеранство, баптисти, будизъм, мохамедани, конфуциантво ... „И ще Му наречеш името Исус, защото Той ще спаси людете Си от греховете им“ (Мат. 1:21). Тогава ще се отвърнете ли от всички други и ще се обърнете ли към Него и само към Него? Защото само Христос може да те спаси!    Какво трябва да направите? Може би ти си мислиш, че щом Бог е промислил спасение, ти не трябва да направиш нищо. Каква грешка! Не виждаш ли, че от твоя страна зависи да Го приемеш или отхвърлиш? Библията казва: „Изберете“, „вземете“, „получете“. Спасението е приготвено, обаче ти трябва да го приемеш. Доктора може да ти предпише лекарство, но то нищо не може да ти помогне, ако не го пиеш. Ако искаш да бъдеш спасен ще трябва да приемеш Исуса Христа! „А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада.“ (Йоан 1:12). Само тези, които Го приемат са Негови синове и дъщери. Както знаем, ние не можем да вземем нещо, преди да сме решили това. Така не можем да вземем и спасението, преди да сме решили това. Необходимо е избор! И след това приемаме Христа.
  Помнете, че има разлика да вярваме с главата си и да приемаме в сърцето си. Ти вярваш, че влака ще те отведе до желаното място, обаче не можеш да пристигнеш там преди да се качиш на влака. Вярваш, че Исус може да те спаси, обаче не можеш да бъдеш спасен докато вярата ти не премине в действие и не Му се довериш. Трябва да избереш Христос; да Го приемеш; да се повериш Нему; да повярвате в Него. Доверието е, кото спасява!
Времето е сега Може би знаеш, че трябва да бъдеш спасен, но все отлагаш ... за: „Все някога и това ще стане ...“ Библията обаче казва: „Ето, сега е благоприятно време; сега е спасителен ден.“ (2 Кор. 6:2). Времето на Бога е „сега“. Сега е време за решение. Утре може би ще бъде късно. „Недейте се хвали с утрешния ден, защото не знаете какво ще роди денят.“ (Пр. 27) Каквото и да правите - не отлагайте! Приемете Христа и то още сега! И в този момент вечният живот може да стане и твой! Ако Сатана успее да те убеди да отлагаш и протакаш, то ще погинеш и то завинаги. „Търсете Господа докле може да се намери, призовавайте Го докато е близо.“ (Ис. 55:6)  



Гласувай:
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1692823
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031