„Аз бях немощен между вас, страхувах се и много треперих ... но с доказателството на Духа и силата.“  (1 Кор. 2:3, 4)

Словото ни учи, че съществуват два вида християнска опитност, еднакво валидни и необходими за нас. От една страна ние имаме силни, тържествени изявления. Например: „Бог ... ни води винаги в победно шевствие в Христа“, „Животът за мен е Христос“, „Всичко мога чрез Христос, Който ме укрепява“. 
  От друга страна същите хора, все така честно трябва да изповядват: „... отчаяхме се дори за живота си“, „Исус дойде на света, за да спасява грешници, от които най-големият съм аз“ и „и ние също сме слаби в Него.“ Тези думи показват християните в съвсем различна светлина: несъвършени, слаби, с ужасяваща липса на увереност. Но истинският живот на едно Божие чадо се състои от съжителството на тези две опитности. Разбира се ние бихме желали само първата и изключили другата. Но именно в това, че познаваме двете: както силата, така и слабостта, ние преживяваме Онзи, Който беше Бог на Израил, но Бог и на Яков.