„Ще тичам по пътя на Твоите заповеди, когато разшириш сърцето ми.“  (Пс. 119:32)

Много от слабостите, които са характерни за църквата днес се дължат на факта, че ние не се задоволяваме да приемаме учението като нещо чисто обективно. Стремим се към видимо, понятно тълкование на Писанията, но не прилагаме Божието Слово в нашия личен живот. В Библията се сблъскваме с много трудни за разбиране неща  и според нашия начин на мислене се стремим да си ги изясним. Мнозна от нас считат, че ако са консервативни и придържащи се към Словото; ако приемат едно становище, а отхвърлят друго - тогава всичко е наред. 
  Въз основа на една подобна позиция фундаменталистите например вярват, че се намират на много по-високо ниво от модернистите. Но в очите на Бога нашето духовно ниво се определя изключително  от степента на истинското, вътрешно познаване на Неговия Син. Нищо друго не е важно. Нашето тълкуване на Словото може да е абсолютно верно, но ако не притежаваме Неговя живот и не живеем в Него, тогава ни липсва най-важното и единствено определящото.